Георги Караславов
Гост

Децата се събудиха много рано. Стаята беше пометена и подредена, печката бумтеше весело. Защо тази сутрин всички са подранили? И защо дядо Петър ту влиза, ту излиза от стаята, весел и доволен?

Малкият Петьо на два пъти се повдигна в леглото си и все се канеше да попита защо са станали толкова рано и защо са се разшетали, но си помисли, че е някой голям празник — само срещу големи празници родителите му ставаха толкова рано и тъй шетаха из къщи.

— Катинке — сбута той по-голямото си сестриче, — празник ли е днеска?

— Никакъв празник не е — отвърна троснато Катинка. — И откъде ти хрумна, че е празник?

— А защо нашите са станали толкова рано? — не я оставяше Петьо.

— Имат си работа.

Събуди се и Симето, малкото им братче. То разтърка очичките си с юмручета, прозя се, повдигна се на ръце и се разгледа любопитно.

— Съмна ли се? — попита то.

— Не се е съмнало още добре, лежи си — прегърна го Катинка. — Като се съмне, мама ще ти каже.

Симето се сгуши пак в леглото и притвори очички. Но ето че то пак се ококори, защото изведнъж в стаята влязоха дядо Петър, бащата и майката.

— Харно, че усетихме, та се свърши благополучно! — викаше дядо Петър и търкаше замръзналите си ръце.

— Цяла нощ съм бил нащрек — разправяше бащата. — До полунощ ставах три пъти, след полунощ още два пъти, а когато призори отидох, намерих го — лежи си.

— Какво намери, тате? — вдигна се Петьо, цял настръхнал от любопитство.

— Гост — отвърна усмихнат бащата.

— Какъв гост, къде?

— В обора.

Петьо разбра, че баща му се шегува, а той тъй искаше да научи за какво наистина приказваха, та се обърна към майка си, която държеше в ръка угасено газениче. — Какъв гост ма, мамо?

— Гост като гост — рече и тя усмихната. — В обора е, иди го виж!

— Кравата се отелила! — откри Катинка и плесна с ръце. — Какъв друг гост може да има в обора.

— Отивам да го видя! — скочи Петьо. — Тате, вярно ли е бе, отелила ли се е кравата?

— Отели се.

— И аз искам да видя малкото теленце! — повдигна се отново Симчо.

И преди да се усетят, Петьо скокна и се хвана за дръжката на вратата. Но майката го пипна за рамото и го дръпна назад.

— Стой бре, палавецо! — скара му се тя. — Къде ще ходиш необлечен на този студ. Ха стегни се, че тогава!

Децата се облякоха, завиха се с палтенцата си и излязоха. Развиделяваше се вече. Дърветата бяха посипани с красив, дебел скреж. Снегът хрупкаше звънко под стъпките и отекваше в утринната тишина. Като влязоха в обора, лъхна ги приятна миризма на тор и говежди дъх. Вътре беше топличко и приятно. Кравата беше в дъното на обора, в отделна кошара, заградена с дъски. Като видя, че влизат толкова хора, и особено като чу припрените радостни викове на децата тя се завъртя неспокойно и притисна теленцето си в ъгъла. Но като чу успокоителния и ободрителен глас на дядо Петър, тя се извърна по-спокойно, а когато той посегна и я потупа приятелски по гърба, тя се извърна полекичка и откри своята слабичка, нежна, тънкокрака рожбица. Бащата отвори вратичката на кошарката и трите деца надникнаха вътре.

— Видяхте ли, че си имаме гост! — погледна ги обичливо дядо Петър. — И знаете ли какво ви е донесъл този гост?

— Какво? — зяпнаха и тримата.

— Мляко.

Децата се засмяха. Но никое от тях не продума вече. Те бяха вперили очи в госта и го разглеждаха любопитно като мил и дългоочакван другар. А и той като че ли разбра, че всички са се събрали заради него, та започна да се върти и да маха с опашка. Крачката му бяха тънки, слаби, те едва го държаха.

— Виж го — бутна Петьо сестра си, — ходи като на кокили. — И той подаде ръка, да го помами, както се мамят по-големите телета. Кравата го гледаше внимателно. И още щом видя протегнатата ръчичка, тя се завъртя пак и го скри.

— Пази го — рече дядо Петър. — Нали е майка.

— То ще е на мене, защото аз ще го паса това лято — заяви Петьо.

— На мене ще е! — изплака Симето.

— На всички ще е — рече бащата и дигна Симето на ръце. — Вижте го колко е красиво — на челото има белег, а на левия хълбок — ръждиво петно.

— А как ще му викаме? — обърна се Катинка.

— Как ли? — замисли се за момент бащата. — Какво е днеска? Петък. Ще му викаме Петканчо.