Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване и корекция
taliezin (2013)
Допълнителна корекция
moosehead (2019)

Издание:

Цончо Родев. Съкровището на Лизимах, 1966

Редактор: Антон Дончев

Художник: Симеон Венов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Лазар Христов

Коректор: Емилия Кожухарова

Издателство „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София 1966 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни грешки

„Императорът, като нарушил мира с българите, отново въоръжил голяма флота и като натоварил 12 000 конница, изпратил с нея всички началници на флотата. Самият той, уплашен, останал с конниците. Когато дошли до Месемврия, задухал силен северен вятър, който за малко щял всичко да унищожи, и мнозина загинали. И така той се завърнал, без нищо да направи.“

Теофан[1]

Читателите от средното и старото поколение навярно си спомнят времето, когато преди кинопрожекциите на екрана редовно се появяваше надпис: „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Тази практика, както е известно, не се разпростира и върху литературата. И въпреки това в интерес на истината и по изричното настояване на издателството, което, изглежда, се бои от дипломатически скандал (още повече, че много от събитията, за които ще се говори по-долу, не са тайна за нашата общественост), принуден съм недвусмислено да заявя:

Нарекох членовете на чуждата експедиция в разказа англичани и им дадох английски имена, макар че те съвсем не са били от Великобритания. Същото се отнася за кораба и научния институт. Това сторих, за да прикрия истинската им националност. „Предпочитанието“, което в случая оказах на англичаните, е съвсем случайно.

Авторът

Бележки

[1] Теофан, наречен Изповедник (VІІІ–ІХ в.) — крупен византийски летописец. Неговата „Хронография“, написана като продължение на хрониката на Георги Синкел, обхваща времето от 284 до 813 г.