Робърт Зубрин
Икономическата жизнеспособност на колонизацията на Марс (3)

Въведение

Често повдигано възражение срещу сценариите за човешко заселване и тераформиране на Марс е, че макар такива проекти да са технологично изпълними, няма начин те да се изплатят. Повърхностно, аргументите, дадени в подкрепа на тази позиция, на мнозина изглеждат неопровержими, що се отнася до това, че Марс е далеко, труден за достигане, има враждебна околна среда и няма явни източници с икономическа стойност за износ. Тези доводи изглеждат бронирани, но все пак трябва да бъде отбелязано, че такива са били представени в миналото като убедителни причини за абсолютната непрактичност на европейско заселване в Северна Америка и Австралия. Със сигурност е вярно, че технологичните и икономическите проблеми, изправящи се пред колонизацията на Марс през 21-ви век са неизмеримо различни в своите подробности от онези, които е трябвало да бъдат преодолявани при колонизацията на Новия свят през 17-ти век, или Австралия — през 19-ти век. Въпреки това, моето твърдение е, че доводът срещу осъществяването на колонизация на Марс е пропукан от по същество същата неправилна логика и липса на разбиране на действителната икономика, което дава като резултат непрекъснати абсурдни погрешни оценки на стойността на колониалните селища (за разлика от фактории (търговска станция — б.пр.), плантации и други добивни дейности) от страна на многобройните европейски държавни служби през 400-те години, следващи Колумб.

По времето на своя световен възход, испанците пренебрегват Северна Америка — за тях тя не е била нищо друго, освен необятна безполезна пустош. През 1781 година, докато Корнуолис е бил поставен обсаден при Йорктаун, британците са разгърнали своя флот в Карибите, за да заграбят няколко острова с високодоходни захарни плантации от французите. През 1802 година Наполеон Бонапарт продава онова, което сега е една трета от Съединените щати, за 2 милиона долара. През 1867 година руският цар продава Аляска за подобно подаяние. Съществуването на Австралия е било известно на Европа двеста години преди първата колония да бъде основана, а никоя европейска сила дори не си е направила труда да предяви претенции за континента до 1830 година. Тези прояви на късогледо държавническо изкуство, почти непонятни в своята глупост, са легендарни днес. Все пак тяхното постоянство показва непроменливо сляпо петно сред формиращите политиката групи, както и за истинските източници на богатство и власт. Мисля, че със сигурност след двеста години, считано от сегашния момент, настоящата апатия на държавите към стойността на извънземните небесни тела, и по-специално — Марс, ще се разглеждат в същата светлина.

Макар че ще се връщам към историческите аналогии периодично в тази статия, доводите, представени тук, няма да са основно исторически по естество. По-скоро, те ще бъдат основани на конкретния случай със самия Марс, неговите уникални характеристики, ресурси, технологични изисквания и неговите взаимоотношения с другите важни небесни тела в нашата Слънчева система.