Еди Маринов
Пейзажи (7)

Морето

Седя и гледам морето пред мен —

кристално чисто, прозрачно и тъжно,

така е за пореден ден —

синевина в мъглата, точка в окръжност.

Не искам да плача, но ето че сълзи

от истеричен смях в очите избиват,

отново съм сам, а влакът тръгва по старите релси,

отново мислите летят, а тялото изгнива.

Морето е моят спасител, удавник

се чувствам, а то е моята сламка,

но вече ще тръгвам — към своя оглавник —

просто още няколко органа в световната банка.

И ето че там съм, и ето отново

върти ме светът, без да го зная,

в лъжи, коварство, пошлост и злоба,

но то остава с мен — парченце от Рая…