Еди Маринов
Пейзажи (1)

Сив пейзаж

Малката къща отсреща е сива

със сиви прозорци и сива стена,

сива антена с небето се слива,

сива тераса със сива врата.

Сив е тротоарът, сива ограда,

сива кола пред нея стои,

сиви листа са покрили паважа,

от своите сиви дървета дошли.

Небето е сиво, а облакът-кораб

сив плава във своето сиво море,

сив хоризонт, сив е простора,

сивият студ навън сиво боде.

Видях сива майка със сиво детенце

във сивата, пошла, безлика тълпа,

държеше детенцето сиво меченце

и джапаше в локви със сива вода.

И ти си тъй сива, със сив поглед бледен,

чувстваш сиво, сиво говориш, сиво мълчиш.

А сив наблюдател отгоре ни гледа

и мисли ни нови, все сиви съдби…