Джоана Линдзи
Съвършен годеник (7)

Глава седма

Смъртоносният блясък в очите на Джеймс Малъри не отслабваше и това допълнително разпали любопитството на Джулия. Ала не можеше да види кой или какво бе предизвикало тази ярост. Който и да беше, се намираше от същата страна на залата като нея, но тълпата от хора й пречеше да види. Така че, когато Карол се опита да я насочи обратно към съпруга си, Хари, за да я запознае с приятеля, с когото разговаряше той, Джулия се извини за няколко минути и си проправи бързо път сред тълпата. Трябваше от време на време да наднича над раменете на хората и да се повдига на пръсти, за да зърне Джеймс и да прецени дали е проследила правилно погледа му.

След няколко минути успя да го види ясно, но остана доста разочарована, когато откри, че е закъсняла. Той бе насочил вниманието си обратно към съпругата си и се бе навел, за да й каже нещо. Дори я целуна по бузата, което веднага предизвика всеобщото възклицание — „О, не е ли очарователно“, както и няколко смутени кикота.

Джорджина се засмя като чу реакцията на хората. Джеймс погледна към тавана в знак на раздразнение, тъй като без съмнение също бе чул възклицанията. Но след това вниманието на съпругата му бе привлечено от един от многото й роднини, който я приближи, за да поговори с нея, а погледа му се върна към предишния си обект.

Също като Карол, и Джулия я побиха тръпки, когато той сякаш прикова заплашителния си поглед в нея! Осъзна, че би трябвало да се взира в някой от четиримата души отпред, които бяха обърнати към танцуващите. Музиката спря за кратко, така че няколкото танцуващи двойки се оттеглиха и това й предостави по-добър изглед към Джеймс. Макар каменното му изражение да не издаваше нищо, зелените му очи святкаха смъртоносно. Удивително бе как можеше да мисли за убийство и никой не би разбрал, докато не срещнеше този поглед.

Тогава тя се сети, че този човек винаги прикрива много умело емоциите си, тоест явно сега нарочно изпращаше послание до някого. Кой ли бе привлякъл вниманието му?

От четиримата, стоящи с гръб към нея — една жена и трима мъже, жената и единият мъж очевидно бяха заедно. Вторият беше нисък, набит младеж, над когото се виждаше лесно. Третият мъж беше достатъчно висок, за да се отличава сред хората.

Двойката беше толкова погълната от разговора си, че изобщо не забеляза нещо нередно и веднага щом музиката започна отново, се присъедини към танцуващите. Погледът на Джеймс не ги последва, и остана насочен към двамата мъже. Ниският изведнъж се обърна забързан нанякъде, и Джулия не можеше да сбърка потръпването му, когато я подмина. Той изчезна през вратите, водещи към терасата, но Джеймс не му обърна внимание. Очевидно оставаше високия мъж.

Тя не познаваше много мъже извън семейство Малъри, които да са толкова високи, а и едва ли Джеймс би се ядосал толкова на свой роднина… Всъщност това трябваше да е! Братята на Джорджина, разбира се! Как можа да забрави, че Джеймс не се стеснява да показва враждебността си към тях. Едва ги понасяше.

Този висок, широкоплещест мъж можеше да е един от петимата братя на жена му. Джулия все още не се бе запознала с всичките, макар че от тези, които познаваше, никой нямаше такава черна коса. А и като се замислеше, Джеймс можеше и да не харесва братята Андерсън, но и не би им изпращал убийствени погледи.

Започна да осъзнава колко глупава беше задачата й. Освен ако не разпознаеше този мъж, което беше съмнително, тъй като всички носеха маски. Какво си мислеше? Не можеше да му изтъкне, че е на път да умре и да го попита защо. Не, тя едва ли щеше да разбере нещо.

Точно когато се обърна, за да потърси Карол, една доста шумна въздишка я спря и я накара отново да се вгледа в широкия мъжки гръб. Дали мъжът най-сетне бе забелязал зловещия поглед на Джеймс? Ако беше така, тя очакваше да го види да бяга покрай нея и да се измъква от залата, ала той не го стори. Всъщност, тази въздишка бе прозвучала по-скоро жалостиво, почти сърцераздирателно. Това определено нямаше нищо общо с Джеймс Малъри, така че този господин явно все още не знаеше, че е в опасност.

Трябваше ли да го предупреди? Докато присъстващите титулувани дами бяха ограничавани от правилото да не разговарят с мъж, на когото не са били представени, това не важеше за Джулия. В света на бизнеса на нея постоянно й се налагаше да разговаря с непознати. От друга страна наистина не беше нейна работа, но любопитството й я подтикваше да прави предположения, които можеше и да не са правилни.

Отново се обърна, за да си тръгне, но вместо това за свой ужас се улови да потупва мъжа по рамото. Всичко беше, заради тази трогателна въздишка! Как можеше да пренебрегне толкова отчаян човек?

— Добре ли сте? — попита Джулия.

Той се извъртя към нея и за момент тя се изплаши от дяволската маска, която носеше. Макар че, не покриваше цялото му лице, под нея се виждаше подобие на мустак, двойка чувствени устни и строга брадичка. Но мъжът едва я удостои с поглед, преди отново да погледне през рамо към мястото, където до сега се бе вторачвал.

С още една въздишка каза:

— Погледнете я, не е ли прекрасна?

Имаше лек акцент, макар че Джулия не можеше да определи какъв точно, но се зачуди дали изобщо бе чул въпроса й:

— Звучите измъчено — отвърна тя, отбелязвайки очевидното.

— Повече от това. Влюбен съм в нея, откакто за първи път я видях миналата година.

— В коя нея?

— Лейди Малъри.

Джулия едва успя да потисне смеха си, тъй като това беше последното нещо, което бе очаквала да чуе. Но пък определено обясняваше враждебността на Джеймс. В крайна сметка любопитството й беше задоволено.

Малъри бяха изключително сплотено семейство. Без значение за коя от жените им говореше този мъж, всички присъстващи тази вечер бяха омъжени, така че това би оскърбило Джеймс. „Провини се спрямо един и ще отговаряш пред всички тях“ явно беше семейното им мото. Освен ако… не, този приятел не беше един от съпрузите Малъри, който просто се любуваше на жена си от разстояние. Те всички бяха разпръснати някъде из залата, но все пак се разпознаваха лесно със своите домина.

— За коя лейди Малъри, по-точно, става въпрос — попита го. — Тази вечер присъстват поне пет и всичките са…

— Джорджина.

— … омъжени жени! — завърши тя, ахвайки. Не стига, че бе влюбен в една Малъри, ами беше избрал възможно най-неподходящата — съпругата на Джеймс.

— Наясно съм до болка с този ужасен факт — отвърна той.

— Но наясно ли сте, че съпругът й ви гледа кръвнишки поне през последните петнадесет минути?

Това го накара да свали очи от Джорджина и да погледне Джулия:

— Но той няма как да знае, че съм аз! Не бях поканен. Не може да ме е познал!

Тя сви рамене:

— Няма значение дали ви е познал, но определено е недоволен от начина, по който съзерцавате съпругата му.

— Мъртъв съм — изстена той.

Точно както си мислеше и тя, но се застави само да го смъмри:

— Не забелязахте ли, че той ви гледа?

— Не можех да сваля очи от нея.

Заслепен от любов? Все още го съжаляваше, но чувството избледняваше, защото познаваше добре въпросната двойка и прекрасно знаеше колко щастлив е бракът им. Освен това й бяха приятели, за разлика от този мъж.

— Трябва да си вървите.

— Няма да помогне. Ще ме преследва докато не се увери, че е сбъркал. Но вие можете да ми помогнете да го убедим, че греши. Ще имате ли нещо против да ми спасите живота?

— Искате да го накарате да повярва, че сме заедно?

— Точно така.

— Предполагам, че можем да потанцуваме.

— Благодаря ви, но това няма да е достатъчно. Той трябва да мисли, че вие сте единствената жена в живота ми, може би дори, че сме женени. А брачните двойки се целуват…

— Чакайте малко — твърдо запротестира тя. — Не съм склонна да стигна толкова далече, когато дори…

— Моля ви, cherie — прекъсна я той с умоляващ тон.

Внезапният френски акцент я стресна. Той бе говорил толкова правилен английски, че тя никога не би предположила, че е французин. Акцентът му стана още по-изразен, когато продължи:

— Ако не демонстрирам тази привързаност и не докажа, че сърцето ми принадлежи на друга жена, той няма да ме остави на мира. Ще ме преследва и ще ме унищожи. Това бяха точните му думи в случай, че доближа съпругата му отново.

— Тогава не е трябвало да идвате тук!

— Знам — отчаяно въздъхна мъжът отново. — Но не можах да устоя, след като толкова много бях копнял поне само да я зърна. Никога ли не сте била влюбена, не знаете ли какво е?

Отново я караше да му съчувства. Разбира се, че си нямаше и представа какво е, след като бе обвързана със своя ужасен годеник през целия си живот, което държеше всички мъже на една ръка разстояние от нея. Всъщност, дори не бе целувана досега. А и кой би посмял, щом вече бе обвързана? И все пак, когато спомена „целувка“ й стана трудно да отдели очи от устните му, от…

— О, много добре, но побързайте — отвърна тя, надявайки се, че няма да съжалява. — Не искам никой, освен Джеймс да забележи.