Мел Гил
Метатайната (16)

Глава 12
Жива любов

Законът за рода, законът за вибрацията и законът за ритъма участват в човешките отношения. Любовта е динамична. Всяка връзка, е динамична. Когато активно се свързваш и светът оживява и има забавление. Седиш ли само и анализираш връзката, тя става статична. Вече не живееш в момента, вместо това го разглеждаш като нещо, към което се приближаваш, за да го изследваш. Когато обаче се свързваш директно със своя партньор или съпруг, се случват изумителни неща. Нещата са динамични, движат се, живи са и точно такава би трябвало да бъде любовта.

През цялото време стават промени. Ние се променяме. Човешките същества се променят. Ти се променяш. Аз се променям. Да, всички ние се променяме, но ако успеем да го правим заедно и в една и съща посока, се случват чудеса. Думи, чувства, мисли, всичко е в синхрон! Изведнъж можеш да се заемеш с всеки проблем и това не е повод за разногласия. Такъв е смисълът на връзките. Такъв е смисълът на свързването с друг човек.

По-рано споменах, че трябва да се живее в момента. Като възрастни често забравяме това просто нещо. Гледаме на времето като на стока. Или мислим, че нямаме достатъчно („Не знам откъде ще намеря време, за да приготвя вечеря“), или имаме прекалено много („Чудя се какво да правя“). Но както и да го анализираш, когато връщаш назад години, месеци, седмици, дни и минути, нищо не ти остава, освен настоящия момент.

Децата страхотно умеят да използват мига. Често са толкова погълнати от заниманието си, че времето сякаш спира. Значение има само, че в момента се бият с дракон или вървят по опънато въже. Толкова са съсредоточени върху това, което правят, че то изглежда съвсем истинско. И не само изглежда истинско, те са забравили своето его и действат чрез истинската си същност, наслаждавайки се изцяло на момента.

Завладее ли ни моментът, нашите усещания се извисяват. Следващия път, когато посещаваш някакво ново място, ще го забележиш. Обръщаш по-голямо внимание на своето обкръжение — ти си повече в настоящия миг, защото се налага да бъдеш. Никога не си бил тук, затова твоите сетива минават на по-висока скорост и трябва да си по-съсредоточен, ако искаш да опознаеш новото място. Стремиш се да запомниш къде отиваш, за да не се загубиш на връщане. Обръщаш специално внимание на пейзажа и обкръжението, на миризмите във въздуха, на храната, която ядеш, и на хората, които срещаш. Чрез фокусирането на вниманието върху момента наистина започваш да усещаш живота. Връзката с всички и всичко постепенно се възстановява.

Едва когато се завръщаш към обичайната си среда, мозъкът ти превключва на автопилот и твоето его е свободно да вземе връх. Щом то надделява, неминуемо се оплиташ в цялата драма на живота. Действително ли има значение, че съседът ти се е отнесъл пренебрежително към теб в магазина за хранителни стоки? Може би просто не те е видял. Толкова ли е страшно, че съпругът ти е облякъл децата с дрехи, които не си подхождат? Нали няма да им стане нищо от модната несполука?

Когато изоставим мига и позволим на егото да вземе връх, пропускаме вълшебството на живота и връзките, които действително си струват. Ако беше останал в мига в магазина за хранителни стоки, сигурно щеше да се зарадваш, че съседът ти е излязъл от болницата. Вероятно щеше да направиш усилие, да се приближиш и да попиташ има ли нещо, с което би могъл да му помогнеш. В крайна сметка от дълго време сте съседи и ти наистина се радваш, че живееш врата до врата с такъв човек. И какво толкова, че съпругът ти е облякъл децата в недотам подбрани дрехи в деня за снимките? Поне те подкрепя и се е опитал да ти помогне. Освен това смисълът на училищните снимки е да уловят миг от времето, спомени, към които да се връщаш. Така преживяването е истинско и децата ще изглеждат по-естествени — нещата, каквито са, а не фантазия за това как би искала да запомниш живота. Не си ли доволна, че имаш съпруга си, докато толкова много от приятелките ти още се борят да си намерят подходящ партньор?

И в двата случая грешиш в тълкуването на събитието. Искал си другия човек да се държи по определен начин и когато не го е сторил, твоето его надделява и създава проблем. И той не е в това какво е направил другият човек, а как ти го виждаш. В неговите действия всичко е наред. Ти поставяш своето щастие в зависимост от чуждото поведение, вместо да поемеш отговорността да промениш единствения фактор, който би могъл — себе си.

Често се случва при романтичните връзки. В началото сме в състояние на повишена бдителност. Тъй като всичко е ново, трябва да останем в мига и да узнаем миналото на своя партньор, мненията му, какво харесва и какво не харесва и т.н. Когато сме с партньора си, му даваме цялото си внимание. После, с течение на времето, създаваме връзка с него. Щом тя вече е налице, стават две неща.

Първо, започваме да се чувстваме така, като че ли този човек е продължение на самите нас и несъзнателно се опитваме да го контролираме. Понякога се шегуваме, че имаме „добре дресиран съпруг“, но в повечето случаи е форма на диктат. Неусетно поставяме своето щастие в зависимост от това дали другият човек прави каквото ние искаме.

Второ, с течение на времето, вече не оставаме в мига с нашия партньор. Мислим си, че го познаваме много добре и не му посвещаваме пълното си внимание. Може да разговаряме с нашите забележителни близки, но същевременно се заемаме с още много задачи. Говорим по телефона, гледаме телевизия, четем вестник, работим на компютъра. Със сигурност има моменти, когато това е необходимо, но ако тази личност е твоят най-добър приятел и партньор, се налага да отделиш време и да се отнасяш към него със специално внимание.

Метатайната за всички връзки е, че ако сме склонни да живеем в сегашния миг, и двата проблема изчезват. Когато сме уверени в себе си и чувстваме здравата връзка с другия човек, ще изградим равностойни отношения, които дават възможност и на двете страни. Вместо да се опитваме да се контролираме взаимно, за да се почувстваме силни, и двете страни трябва да вливат енергия у другия чрез активното изживяване на момента. Ако посвещаваме на любимите си хора цялото си внимание, започват да се случват чудесни неща. Свързваме се с тях още по-здраво. Споделяме техните радости, научаваме нови неща за тях и напълно се сближаваме. По такъв начин, въпреки че светът постоянно се променя, ние можем да се променяме заедно.

 

„Връзките са част от даровете на Вселената за теб. Първата и най-важна връзка е тази със самия себе си. Когато обичаш себе си, се изцеляваш. Когато обичаш себе си, се превръщаш в магнит, около който хората искат да останат, и ти започваш да привличаш познанства и нови връзки.

Всичко има за основа любовта. И умението да не съдим другите. Основното е пълното приемане. Вселената има връзка с теб сега и иска да ти даде повече. Готов ли си да го приемеш?“

 

„Връзките са двупосочна улица. Става дума за вземане и даване, а не само за получаване.

Всеки човек трябва да поема 100 процента отговорност за качеството на връзката. Ако поемеш само 50 на 50, когато не потръгне, тогава ще си мислиш, че 50-те процента на другия не действат.

Ако поемаш 100 процента и действаш, сякаш ти създаваш всичко във връзката, когато не върви точно както би искал, запитай се: «Хъм, как се стигна дотук?»

Използвай любопитството си като средство. Когато получиш отговора, може би ще си кажеш: «О, аз не се прибирам вкъщи навреме», «Аз не го слушам», «Аз не го правя това и това». И тогава имаш удобната възможност да се промениш и да правиш нещата така, че да изградиш връзката, която желаеш.

Мой приятел написа книгата «Да накараме връзките да действат». Идеята в нея е да се работи постоянно, за да накараш връзката да действа. Затова бъди готов да свършиш работата. Давай поне толкова, колкото получаваш. Колкото повече даваш, толкова повече ще се върне при теб.“

 

„За да имаш по-добра връзка с някой в своя живот, започваш от изграждането на връзката със себе си. Отнасяй се към себе си така, както би се отнасял към най-скъпия си приятел. Обичай себе си, независимо от всички щуротии, които вършиш. Повярвай ми, аз го правя всеки ден! Ако искаш по-добра връзка с някой, обичай себе си!“

 

„Представата «Аз не мога да живея без теб» според мен е трагично твърдение. Мисълта, че имам нужда от някой друг, за да направя живота си завършен, че ми е нужен някой друг или че животът ми не си струва, е много тъжен факт и аз смятам, че човек би трябвало добре да се вгледа в себе си, когато го казва. Щом започнеш да си го мислиш, спри за секунда. И осъзнай, че животът е пълен с всевъзможни неща, веднъж има дупки по пътя, друг път мостовете са далече. Случва се да се направи обиколка. Чух някой да казва, че понякога най-хубавите картини в живота са тези, които наблюдаваме при заобикалянето. Налагало ли ти се е да заобиколиш и да осъзнаеш, че твоят живот не би бил същият, ако не е трябвало да направиш този завой или поврат? Следващия път, когато нещо се случи, се огледай — може би доброто е точно зад ъгъла!“

 

„Метатайната за връзките е да даваш любовта, която би искал да получиш. Метатайната за връзките е да знаеш, че Вселената ти дава любовта си сега. Когато даваш любов на Вселената, когато даваш любов на друг човек, на свой ред ще получиш любов. Любовта е същността и природата на връзката.“

 

„Когато се ядосаш, се огледай. Нормално е да се ядосваш, това е дар. Това е начинът на тялото ти да заяви: «Тук се налага да се освободя от нещо.» И в този процес твоята връзка става училище за израстване, вместо опит да накараш някой друг да ти носи радост.

Погледни как ти би могъл да му служиш, как би могъл да се учиш от него, а не как да го манипулираш, за да ти дава всичко, от което се нуждаеш. Ако го направиш, ще имаш много по-добра връзка.“

 

„Една от Метатайните на връзките е даването. Вземи автор и читател за пример. Авторът дава всичко, което има, и читателят се възползва от информацията, от проникновението, когато му е удобно. Не е необходимо да бъде на определено място или да се настрои за определено време. Той може да вземе книгата, да я включи в програмата си и да я чете за свое удовлетворение, наслада и, разбира се, за да увеличи знанията си.“

 

„Метатайната на връзките е да изградиш самоличност, която изважда най-доброто от твоя партньор наяве, и да му помогнеш да бъде възможно най-добрият, за да извади най-доброто и от теб.“

 

„Ти никога не намираш връзка. Ти я отглеждаш. Тя започва с теб.“

 

„Всички ме питат: «Джей, как за бога мога да имам по-добра, по-щастлива, по-богата и по-радостна връзка?» Много е просто. Най-напред трябва да забавиш темпото достатъчно и да се съсредоточиш върху външния свят. Преподаваме го в бизнеса и то е приложимо за човешката природа, защото разбирането й е в основата му. Всичко е свързано с партньорите. Колкото повече се интересуваш и се фокусираш върху другата личност, толкова по-изключително ще бъде нейното преживяване и по-естествено тя ще откликне и ще ти отвърне със същите чувства! Това е първото нещо. Второто е — наблюдаваш ме, аз съм сериозен и ти го знаеш, но трябва да възстановиш своето детско усещане за любопитство и невинност. Третото е, че се налага да бъдеш тук и сега, което е толкова банално и често повтаряно, но то означава да се свържеш по-дълбоко и да осъзнаваш какво казват хората, да ги гледаш и да реагираш на тяхната обратна връзка и поведение. И последното нещо, което е отново лесно, е да се радваш на процеса, както казах в началото. Ние сме толкова заети, толкова стресирани в живота си, опитваме се да се прехвърлим от едно нещо на друго или да се занимаваме едновременно с много задачи. Най-страхотният начин да имаш чудесна връзка е да се посветиш, не само да отделиш време, а да се обвържеш със своята същност и да бъдеш там — да се посветиш изцяло на връзката.“

 

„Връзките са общуване, единение, иска се да вземеш своя живот и да го направиш свещен чрез връзката с друго човешко същество. Смисълът на връзката е в единението и превръщането му в нещо свято.“

 

„Ключът за привличането на добра връзка е най-напред да обичаш себе си. Смисълът на връзките е любовта. Ако обичаш себе си, започваш да привличаш връзки, преизпълнени с любов.“

 

„Животът е страхотен!

Любовта е страхотна!

Хората са страхотни!

Връзките са страхотни!“

 

„Знаеш ли, че наоколо има много самотни хора? И ако ти си самотен, ще те посветя в една тайна. Винаги ще бъдеш самотен, докато не се сприятелиш със себе си. Ако търсиш компания извън себе си, търсиш на погрешното място. Би трябвало да навлезеш навътре и когато истински се вгледаш в същността си, ще изпиташ добро чувство към себе си. Ще заобичаш себе си.

Като малко дете вероятно са те учили: «Не обичай себе си, това е егоистично.» Знам, че е така, мен ме учеха така, а и повечето хора, които познавам. Да обичаш себе си, не е егоистично. То е здравословно, осъзнато знание кои всъщност сме ние. Не говоря за преоткриване на егото, а да опознаеш себе си. Ще трябва да изградиш добра връзка със себе си или иначе винаги ще си останеш самотен!“

 

„Когато говорим за любов, ние изричаме най-великата дума на света. Водачеството също е велика дума, но не е сравнима с любовта, защото без нея ти си мъртъв. Има живот в любовта, има прошка в любовта. Има и благодарност. Наистина в нея има всичко.

Проблемът е да научим откъде да започнем. Понякога в семействата няма любов и съпрузите са забравили как да я показват. Но когато престанем да се оглеждаме наоколо, постепенно осъзнаваме, че тя започва с нас. И стигаме до разбирането, че не изучаваме себе си, а всъщност изучаваме процеса на любовта.

Може да си мислиш, че обичаш, но за нещастие повечето хора обичат само онези, които харесват. Любовта трябва да бъде безусловна — сиреч, да обичаш и тези, които не харесваш.

В моя случай, когато жена ми се омъжи за мен, заяви, че ме обича. И аз й казах, че я обичам. Но щом се оженихме и аз повторих: «Обичам те», тя рече: «Ами тогава защо не постъпваш като любящ човек?» Аз отговорих: «Правя го!», а тя добави: «Показваш го по странен начин» Последваха моите думи: «Обичам те достатъчно, че да умра за теб.» Тя се усмихна: «Опитай се да поживееш малко.»

Открих, че макар да бях любящ, не съответствах на нейното определение. И затова в моя случай, не в твоя или в случая на някой друг, аз трябваше да открия любовта на Бог, защото Бог ме обича такъв, какъвто съм. Той ме е създал точно такъв, какъвто наистина съм. Той ме познава и ме разбира точно такъв. И аз казах: «Господи, прости ми, аз не изповядвам религията, но искам да дойдеш в живота ми и да ми помогнеш.» Помолих Бог за помощ при неговите условия. И вече 58 години се уча да бъда обичан, обичат ме и аз обичам!

Не казвам на никого как да го направи, защото всички си имат мнение. Но аз знам от собствен опит, че любовта е истинска. Стъпка по стъпка трябва да се учиш — никой няма да те обича по начина, по който искаш да бъдеш обичан, а и ти не обичаш никого така, както той би искал. Но Бог обича всички така, както имаме нужда да бъдем обичани. И когато опознаем Неговата любов — истинската любов, започваме да обичаме другите.

Да се научим да обичаме, е процес. Ние израстваме с това, както порастват малките бебета. Трябва да се научим да бъдем любящи и да даваме!“

Отдалечаването от себе си

Тъй като Вселената е ум, всичко, от което имаме нужда, е в самите нас. Понякога обаче най-добрият начин да видим какво ни е необходимо и да продължим напред е отвън. Въпреки че е парадокс, предлагам упражнение, което ще направи разбирането на твърдението ми много по-лесно.

В момента на дадено събитие е трудно да се поучим от него в реално време, защото сме толкова погълнати от мига, емоциите и може би от съвсем реална физическа опасност. Затова вниманието ни трябва да се насочи към основните нужди на момента. По-късно обаче можем да разгледаме станалото и да поразмишляваме, за да се поучим от него.

Наричам процеса отдалечаване от себе си. Това изисква да разгледаме събитието отстрани и да се поучим от него — промяна на вътрешния филм. Грешката е точно в това, че си приел положението погрешно за нещо друго. В истински холивудски стил да разгледаме ситуацията отначало и да направим по-добър филм.

 

Започни с лягане по гръб и отпускане. Предстои ти частна прожекция на интересен филм, който същевременно ще те образова.

Замисли се за положението, от което искаш да се поучиш. Убеди се, че си извън него. С други думи, погледни на себе си в това положение, без да попадаш в него отново, стани част от публиката — просто наблюдател.

Наблюдавай себе си в споменатото положение. Гледай целия филм във въображението си. С чувствата ти всичко ще бъде наред, защото сега си отвън и се вглеждаш навътре. Ако в някакъв момент започнеш да изпитваш старите чувства, просто си представи как излизаш извън положението и си само наблюдател. То е нещо, което просто гледаш, а не участваш в него.

Щом изгледаш целия филм, спри и си задай въпроса: „Какво се опитвах да постигна?“

Съществуват няколко възможности:

1. Може би не си много сигурен какво си искал тогава и в такъв случай не е чудно, че си попаднал в тази ситуация.

2. Възможно е да знаеш какво си се опитал да постигнеш, но не си го направил добре.

3. Вероятно това, което си искал тогава, не е било подходящо за такъв сценарий. Сега би могъл да промениш нещата и да го правиш постоянно.

Задай си следните въпроси:

Какъв съвет би дал на себе си при това положение, имайки предвид закъснялата преценка?

Какво би могъл да научиш от инцидента, така че да не ти се случи отново по същия начин?

Какво би искал да се беше случило вместо това?

Онова, което си сторил тогава, не подейства. Ако е действало при други положения, каква е разликата, която му попречи да подейства този път? Какъв важен фактор липсваше?

Сега е време да редактираш своя мислен филм. Представи си, че изживяваш случилото се отново, но сега постъпваш съвсем различно. Ще видиш, че като го направиш, изходът от положението е друг и той е по-добър за всички.

После изгаси умствения си екран.

Продължавай да експериментираш с различни сценарии, докато попаднеш на този, който ти изглежда най-подходящ за теб.

Пусни своя филм поне три пъти и гаси екрана на въображението си след всяко повторение на действието. Четвъртия път, когато го пуснеш, влез в картината. Представи си, че отново си в описаното положение. Премини пак през него по начина, който току-що си изпробвал. Приеми собствения си съвет и действай различно в ситуацията. Наред ли са нещата? Ако не са, върни се към гледането на оригиналния филм и виж какво друго би могъл да научиш и какъв друг съвет би могъл да си дадеш. Когато ти хрумнат още идеи, влез в положението отново и действай съгласно новия си съвет. В крайна сметка, ти си холивудски режисьор, монтиращ отново снимките!

Прави го, докато положението се преобрази по начина, по който искаш.

Когато си служиш с този прийом, ще се зародят нови мисли и стратегии как да избягваш бъдещи грешки. Разбира се, невъзможно е да промениш поведението на други хора в своя въображаем филм, но за тях ще бъде много трудно да реагират по същия начин, когато ти се промениш. Всичко друго не е подействало, така че почти всяка промяна би била подобрение!

Аз използвах този процес, за да анализирам кавгите, до които стигахме с моя син. Една от най-лошите иронии в живота е да откриеш, че постъпваш по отношение на децата си по начин, който си мразил у родителите си! Моите родители имаха навика да ми натякват за чистенето на стаята ми и аз установих, че правя точно същото със сина ми.

Той настояваше, че това е неговото пространство и му харесва как изглежда. (Спомням си, че прибягвах до същия аргумент, съвсем напразно пред моите родители.) Една от изненадите на родителството е, че откриваш как защитаваш гледна точка, на която силно си се противопоставял, когато си бил дете.

После, един ден, осъзнах две неща. Първо, по един мъгляв начин се стремях към справедливост. Защо моите деца да се радват на лукса да не подреждат стаята си, когато аз не съм го имал? Второ, всъщност аз исках да се чувствам по-добре от вида на стаята. Моята цел за него бе да бъде организиран. Но бях объркал „организиран“ със „спретнат“. Повтарях филмите с нашите спорове и открих, че има много начини, по които бих могъл да получа каквото искам, без да предизвиквам спречкване. Чрез промяна на въображаемите филми аз се „подготвих“ за възможни по-добри реакции в един бъдещ сценарий.

Използвал съм умствения процес на репетиции, за да се поуча от злополуката при изкачването, при финансови проблеми и при романтични връзки.

Избягването на недоразумения

Когато мислиш, че са те разбрали погрешно, не приемай, че има правилен и грешен начин. Съществуват две гледни точки. Разликата е в различните допускания и тълкувания на станалото.

Има две важни умения, които помагат за избягването на недоразумения.

Първо, трябва да направиш своето мислене по-разбираемо за останалите. Винаги тръгвай от своя личен опит. Кажи нещо от рода на: „Ето какво съм видял, чул и почувствал…“ Бъди кратък. Не се налагат извинения и обвинения, просто направи смислено изявление за своя опит. После продължи: „Затова мисля… че…“

Това прави мисълта ти прозрачна за други хора, което им помага да разберат как си стигнал до своето заключение.

Второ, необходимо е да си изясниш предположенията на другия човек. Подходящи са въпроси от рода на: „Какво те кара да кажеш или да направиш това и това?“

„Какво се случи, че те накара да стигнеш до този извод?“

Все така може да не си съгласен с другия човек, но ще разбереш проблема, своето мислене и това на другите много по-добре.

Упражнение за оценяване

Толкова сме обсебени от драмата на живота, че често забравяме да забелязваме хубавите неща около нас. Прекалено сме заети, опитвайки се да придружим децата на тренировката по футбол, да си уредим вечерна среща или да заведем кучето на ветеринар, че сме разочаровани, когато нещата не вървят, както сме ги планирали. Лесно е да се развикаме на онзи тип, който ни засича по време на движение, да мърморим в магазина за хранителни стоки, когато ни се струва, че не са толкова пресни, колкото би трябвало да бъдат, или да се оплакваме от времето. Както вече знаем, когато позволим малките драми да ни завладеят, губим вълшебството и чудото на мига и красотата на нашите най-скъпи връзки.

Избери време веднъж на ден да направиш списък на десет неща, които цениш у своя съпруг, партньор, най-добър приятел, дете или друг важен за теб човек. Може да бъдат физически или емоционални качества, но по-същественото е да се съсредоточиш върху възможностите за взаимодействие. „Аз съм толкова благодарна, че моят съпруг направи вечерята тази вечер.“ „Аз наистина оценявам, че моята приятелка винаги отделя време да изслушва проблемите ми. Независимо какво върши или колко е уморена, тя винаги е тук с мен.“ „Почивният ми ден започна наистина страхотно, когато дъщеря ми стана сама, без да й се напомня.“ „Моят най-добър приятел винаги ме кара да се смея.“

Съсредоточи се върху един човек на седмица. В продължение на седем дни се фокусирай върху това, което оценяваш у него. Всичко е наред, ако някои от качествата си остават същите, но виж колко много нови високо оценявани неща откриваш всеки път, когато правиш списъка. Упражнението би трябвало да отнема десет минути или по-малко. Целта е да концентрираш вниманието си върху доброто в твоите връзки. Към края на седмицата връзката ти с този човек ще бъде по-силна. Може дори да споделиш някои от своите списъци с него.

Запази списъците, за да ги поглеждаш след време и да ти припомнят какво цениш у другия. След първоначалния списък на оценяването, особено в случай на забележителни личности около теб, може да пожелаеш да превърнеш упражнението в седмичен или двумесечен ритуал.

Твърдения за връзка (Повтаряй си ги всеки ден)

1. Аз забелязвам доброто навсякъде около мен.

2. Аз насърчавам другите да ми помагат, защото и аз съм склонен да им помагам.

3. Аз активно слушам това, което ми казват другите, без да ги прекъсвам.

4. Аз създавам положителни връзки, които са почтени, честни и здрави.

5. Всички мои изражения на лицето са приятни и правят добро впечатление на мен и на други хора.

6. Когато говоря с другите, аз гледам на нещата от тяхната гледна точка, както и от моята собствена.

7. Аз истински ценя своя специален човек и правя усилие да му го кажа.

8. Когато моят забележителен човек говори, му посвещавам цялото си внимание и се концентрирам върху неговите интереси, а не върху моите.

9. Отнасям се към любимия си човек така, както бих искал да се отнасят към мен.

10. Аз съм настроен да виждам доброто у тези, които обичам, и да оценявам положителните им действия.