Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Οι δικτάτορες, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Източник: http://bezmonitor.com

История

  1. — Добавяне

ЮЛИЙ ЦЕЗАР
„ПОТОМЪКЪТ НА АФРОДИТА“

„Виждате ли го този? — казал веднъж свирепият Сула, като посочил Юлий Цезар, който минавал наконтен и благоухаещ. — Пазете се от този младеж с полуразвързания пояс!“

Защото Юлий Цезар бил най-изисканият денди на своето време. Носел тога, украсена с дълги ресни, и пояс върху широк хитон — сенаторски хитон — без да го пристяга, така за… красота.

Ето как ни го описва Светоний: „Бил висок, с налято тяло и лице, с мека и нежна кожа и черни пламенни очи. Бил здрава натура. Едва към края на живота си почнал да страда от внезапни припадъци и имал неспокоен сън. Полагал големи грижи за себе си, но само едно нещо го тормозело — бил плешив. Затова имал навика да взема «в заем» малко коса от слепоочията си и майсторски да покрива челото си. И когато Сенатът и народът му отдали невиждани почести като на бог, нищо не го зарадвало толкова, колкото даденото му право да носи всеки ден лавровия венец, който другите победоносни пълководци можели да носят единствено в деня, в който устройвали триумфа си. По този начин Цезар можел да прикрие плешивостта си с венеца.“

Цезар бил най-елегантният младеж на своето време. Той давал тон на модата преди Петроний. Бил един вид „арбитър на изящността“. Но той давал тон не само на елегантността, но и на изнежеността. Никой не би повярвал, че този страшен боец е най-голямото конте на „хай-лайфа“.

 

Започваме историята на императорите от Юлиянската династия от нейния основател — Юлий Цезар. Макар че „божественият“ (divus) Цезар не приел никога титлата цар или император, в действителност той е първият цар и император, тъй като станал „пожизнен диктатор“, следователно поставен над всякакъв закон и отговорност, като при това, в качеството си на пожизнен трибун, бил свещен и неприкосновен!

В живота и дейността на Цезар има велики дела от всякакъв род, но и позорни петна от всякакъв род — и най-вече позорните петна, присъщи на неговото поколение. От потомците му само един, Август, онаследил и добродетелите на „втория“ си баща. Останалите сякаш полагали всички усилия да надминат предшественика си по злодеяния и безчестия, и то до такава степен, че в цялата история на човечеството те продължават да стоят на върха на злото.

 

Още от младини Гай Юлий Цезар казвал, че иска да бъде по-скоро пръв в някое село, отколкото втори в Рим. И успял да стане първи в своето време: като пълководец, като политик и като писател — но и първи в любовта. Така че почел в излишък своята… прамайка, богинята на любовта, Афродита!

Цезар е една от най-големите исторически личности на всички епохи. Бил е от онези хора, които наричаме всестранно надарени. Първи във всичко. Първи и в доброто, първи и в злото. Той представлява най съвършения тип на римлянин от епохата на разцвета, подготвила упадъка, ала римлянин от по-нов тип — елино-римлянин, сиреч просмукан от гръцка култура.

Цезар завиждал на Александър Велики, задето успял да покори Азия толкова млад. Но Александър се родил цар и наследил баща си още на шестнайсетгодишна възраст. С други думи, седнал наготово на трона. Първо станал цар, а след това — завоевател на света. Докато пък Цезар първо завоювал света, а след това станал цар — макар и без титлата цар — и основоположник на каноните на императорската власт.

Така или иначе, но на възрастта, на която Александър Велики станал цар, Цезар станал… жрец! Жрец на Дионисий. И оттам насетне започнал да се изкачва стремително по стълбата на политическите и военните длъжности и когато стигнал най-висшата длъжност, консул, не се спрял. Преминал още по-нагоре и станал пожизнен диктатор и пожизнен трибун, сиреч абсолютен монарх като диктатор и свещен и неприкосновен като трибун. Заповядвал и забранявал каквото си щял, без да държи сметка за нищо и за никого.

Плутарх обаче ни го описва малко по-различно. Наистина имал бяла и мека кожа, но не бил здрава натура. Страдал често от главоболие и имал епилептични кризи. Всичко това обаче не му пречело да се излага на всички опасности и трудности на военните походи. И войниците му го обичали и се възхищавали от него, защото знаели, че понасял всичко с мъжество и упоритост, които надвишавали силите му. Чрез дългите уморителни походи, оскъдната храна и лагерния живот под открито небе Цезар се мъчел да надмогне физическата си слабост.

Бил ненадминат ездач. Можел да препуска с отпуснати поводи, сиреч, без да ги държи, с ръце, поставени зад гърба си!

Бил винаги спокоен, ведър, в добро настроение и усмихнат и затова народът го обичал. Цицерон се уплашил от спокойната външност на една кипяща от честолюбиви замисли душа и пръв открил и предупредил, че под жизнерадостта и човеколюбието на Цезар се крие суров характер, който не би се поколебал пред нищо. Той казвал:

— Във всичките му мисли и политически планове съзирам тираничен дух. Но когато гледам така грижливо сресаните му коси и го гледам как се почесва с малкия си пръст, все ми се струва, че не е възможно един толкова изискан човек да си е наумил такова голямо зло: да унищожи обществения строй!

 

Цезар действително успявал да скрие плановете си, но не можел, пък и не се стараел да крие разпуснатите си нрави. Пръскал извънредно много пари, за да спечели благоразположението на народа. При това нямал пари — вземал ги в заем. Когато го назначили пропретор в Испания, дължал толкова много пари, че кредиторите му го сграбчили за яката, дето има една дума, и не го пускали да замине.

— Първо ще платиш!

Дължал 830 таланта, или около 35 милиона златни франка, а бил едва на 36 години! И тогава свръхбогаташът Крас, който предвиждал голямото бъдеще на Цезар, станал негов поръчител и така го пуснали да замине.

Казахме, че Цезар не криел разпуснатите си нрави. И защо да ги крие? Никой не ги е криел! Цялата аристокрация била безсрамна. А по-късно, по време на императорите, безсрамието ще стане правило! И не само не се криели един от друг, но всеки знаел пороците на другия.

Когато го назначили за управител на Галия, Цезар толкова се зарадвал, че се похвалил на неколцина сенатори:

— Отсега нататък ще ходя по главите на римляните.

— Но това ще бъде малко трудно за една… жена — отвърнал му някой, раздразнен от наглостта на заплахата.

— И Семирамида е била жена, но царувала над Асирия; и амазонките са били жени, но царували над по-голямата част от Азия.

И изрекъл тези думи, смеейки се и с такъв цинизъм, какъвто трудно бихме могли да открием другаде в древността.

 

Цезар бил една изключителна и гениална личност, изпълнена с крайни противоречия. Бил най-волевият човек, ала и най-отдаденият на насладите; най-далновидният политически ум и най-забърканият в сделки политик; най-храбрият и най-закаленият пълководец и най-женственото и натруфено конте; най-кроткият и най-суровият повелител; най-рафинираният аристократ и най-вулгарният събирач на гласове пред избори.

Ухажвал тълпите, за да има на своя страна народа. Но за да си набави необходимите средства, или вземал в заем огромни суми, или ограбвал провинциите. Вземал пари в заем, за да купи политическите длъжности, и обирал провинциите, за да устройва празненства на тълпите и да раздава жито, месо, дървено масло и пари.

Крайно безсъвестен, но изискан и в обноските си, и в речите си, и в писанията си. В речите и писанията си проявявал не само изяществото и изтънчеността на гръцката си култура, но и широта, и мъжество на мисълта.

Винаги проявявал лична заинтересованост и като пълководец, и като държавник. Оплячкосал Испания, за да се разплати с кредиторите си. Ограбил Лузитания (Португалия), макар че градовете й разтваряли с готовност вратите си пред него. В Галия обрал от храмовете най-ценните им дарове. Разрушил крепости и селища, не за назидание на другите, а единствено за грабеж.

Събрал несметно количество злато на кюлчета, а го продал в Галия и Италия на монети, сиреч по-скъпо, отколкото струвало. По време на първото си консулство взел от капитолийския храм три хиляди фунта злато, а на негово място по-късно сложил същото тегло позлатен бронз.

Продавал съюзничеството на Рим, продавал царства. Само от Птолемей Авлет, бащата на Клеопатра, взел шест хиляди таланта, за да го обяви чрез Сената за „покровителствуван от Рим“. Ето така Цезар си набавял пари, необходими му за зрелищата, които давал на народа, така се снабдявал със средства за триумфите си и за… гражданските си войни.

 

Всичко това ни казва Светоний. И добавя и една друга подробност. Юлий Цезар се заел да завладее Англия единствено за да обере бисерите й. Луд бил да ги сграбчва в шепите си и да си играе с тях. И както разправят, веднъж купил един огромен бисер за осем милиона златни франка и го подарил на една жена.

Бил е страстен любител на скъпоценностите и на произведенията на изкуството. От всеки град, където минавал като военачалник, задигал най-хубавото — статуи и картини, млади роби и робини.

Но пръскал всички тези богатства със същата лекота, с която ги събирал: обаче само за своите политически интереси. Повечето от длъжностите, които е заемал, е получил срещу парите си, с други думи, купил ги е. А когато бил далеч от столицата, като управител на някоя провинция, подкупвал римските управници, за да го защищават, в случай че някой от враговете му би поискал да му навреди, възползувайки се от отсъствието му. И не само им плащал, но ги карал да подписват разписка, че са получили пари от него и за каква цел са ги получили, та по този начин да ги държи в ръцете си.

Когато станал за първи път консул (59 г. пр.н.е.), първата му демагогска постъпка била да раздаде земя на 20 000 ветерани и бедняци. Политическите му противници, и най-вече съконсулът му Бибул, оказали бясна съпротива. Тогава Цезар изпратил своите побойници в дома на Бибул и те го държали затворен там. И за да неутрализира и останалите, накарал някой си Ветий да заяви, че са му дали пари, за да убие Помпей и Цезар!

Ветий предал списъка на „заговорниците“, но без никакви доказателства. И понеже имало опасност машинацията да бъде разкрита, Цезар отровил Ветий и така разправията била прекратена.

 

Нека разгледаме сега баснословните му разходи, правени обаче винаги с демагогска цел. Но преди това е нужен един малък увод.

Цезар, Помпей и Крас образували първия си триумвират в 60 г. пр.н.е., а втория — в 56. А това значи, че тези трима най-силни политически мъже в Рим си поделили огромната римска държава. Цезар взел Галия, Помпей — Италия, а Крас — Азия. Ала Крас паднал убит, докато воювал с партите, и тогава другите двама, Помпей и Цезар, почнали да се дебнат кой да изяде другия и да остане единствен господар на света. Цезар изял Помпей. Това е втората гражданска война, траяла почти три години, от 48 до 45 пр.н.е.

 

След победите си Цезар си устроил в Рим пет невиждани дотогава триумфа. Раздал на всеки свой войник по 24 000 сестерции (около 5000 златни драхми); раздал на народа по десет медимни жито „на глава“, още по толкова дървено масло и по 400 сестерции. Опростил сумите за наем, които народът на Рим и на италийските провинции дължал. Раздал месо, и най-сетне дал угощения с 22 000 маси!

Освен тези разточителства устроил и празненства и зрелища, които стрували фантастични суми.

Организирал театрални представления на разни езици, гладиаторски игри и бой с диви зверове. В Рим се събрали толкова много хора, че нямало къде да спят и мнозина спели по улиците, а също така и мнозина умирали, задушени в блъсканицата на празненствата.

Изобщо имал много широка ръка. Пръскал парите, без да прави сметка. Всички банкрутирали и покварени хора, всички корабокрушенци в живота — и аристократи, и плебеи, търсели убежище при Цезар, за да ги спаси. И Цезар давал на всички. Давал и на освободените роби, и дори на самите роби, за да оказва влияние върху господарите им и да ги шпионира.

Издигал величествени обществени сгради, пазари, амфитеатри и други не само в Рим, но и в цяла Италия. Давал и от собствения си джоб, и от държавната хазна, без да пита никого. Издигал прекрасни паметници в двете Галии, „предалпийската“ и „задалпийската“, в Испания, в Гърция и в Азия. Възстановил Картаген, който Сципион бил опожарил, а също така и Коринт, опожарен от Момий.

Възнамерявал да прокопае Коринтския провлак, с което по-късно се заел Нерон. С тези си прояви на щедрост той се стремял да стане любимец на всички народи в империята. С други думи, искал да закрепи абсолютната си монархия не чрез страха, а чрез любовта на народите. И успял. Имал изключително обаяние, но никакви угризения на съвестта.

 

Това е едната страна на неговото лице, добрата. Но има и друга — лошата. Цезар бил безмилостен егоист. Всичките му действия имали само една подбуда — личния му интерес. И за постигането на целите си не се спирал пред нищо.

Повечето историци ни представят Цезар като някакъв герой, живял и загинал за най-възвишени човешки и патриотични идеали. Това е една традиция на историческия романтизъм, която се обяснява с възхищението, породено от гения на Цезар и от способността му да превръща в действителност, с риск на живота си, и най-невероятните си мечти.

Обаче между това положение и схващането, че Юлий Цезар е поставил гения си в услуга на човечеството, съществува голяма разлика.

Но нека продължим анализа на характера му, който е и критерий за делата му. Въпреки лустрото на гръцката си култура, Цезар всъщност е най-представителният тип на римлянин. Той е една смес от противоречия. Съчетание на великодушна благост със садистична жестокост. Когато преминал Рубикон и тръгнал срещу Рим като „враг на отечеството“ и превзел столицата, всички очаквали, че ще сложи под нож противниците си, според обичая на победителите в разните граждански войни, ала той не наказал тези, които се били против него. Този факт предизвикал всеобщо изумление. Римляните не били свикнали на такива необясними обноски! Марий и Сула изклали като овце хиляди свои политически противници. Но Цезар бил по-политичен от тях. Искал да породи в душата на народа едно трайно чувство на уважение с оглед на бъдещите си планове. Когато стигнал в Александрия, преследвайки Помпей, и убийците на великия му противник побързали да поднесат главата му, Цезар се просълзил. И веднага издал заповед да издигнат отново върху постаментите им паметниците на Помпей — защото след победата на Цезар римляните ги били повалили.

Ала Цезаровото великодушие си имало своята политическа целенасоченост. След като Помпей бил вече мъртъв, нямало защо да се страхува от един покойник и затова проявил съчувствие, за да покаже на помпейците, че осъжда убийството на техния водач.

Но при други случаи се показал истински палач. Осеял цяла Галия с купища трупове. При това, без да има абсолютно никаква нужда от подобни действия. Единствено, за да тероризира варварите. В Укселодун в келтска Галия, както и на други места, отсякъл дясната ръка на хиляди пленници. Също така без никаква причина изклал всички старейшини на венетите (в днешния департамент Ван в Бретан) и продал в робство всички жители!

Спрямо усипетите и тенктерите, германски племена, проявил такова лошо отношение, че то петни цялата му военна и политическа слава. Подписал договор за мир с тях и една от клаузите на договора гласяла, че усипетите и тенктерите трябва да предадат оръжието си. Щом им взел оръжието, нахвърлил се върху тях и изклал четиристотин и тридесет хиляди души — мъже, жени и деца.

И тогава Катон предложил на Сената да вържат Цезар и да го предадат вързан на тези нещастни два народа, за да си получи заслуженото.

Шест години воювал в Галия, докато я покори. За това време превзел 800 селища, подчинил 300 държавици, избил един милион души и продал още толкова в робство. Верцингеторикс, вождът на всички гали, въстанали срещу римското владичество, Цезар държал затворен и окован във вериги цели шест години в Рим. И накрая вместо да се съжали над него и да го помилва, хладнокръвно заповядал да му отсекат главата. Това му злодеяние ни се струва днес много по-отвратително, отколкото на неговите съвременници.

Ето още един пример за неговата жестокост. Младият трибун Метел направил запитване в Сената:

— Има ли право Цезар да си присвоява държавната пара за така наречените му военни цели?

Цезар присъствувал на заседанието. Изправил се и му казал хладно:

— Ако упорствуваш да питаш, ще те убия! И знай, млади човече, че ми е по-неприятно да ти кажа това, отколкото да го извърша!

Но това, което най-много петни гения на Цезар, е необузданото му сластолюбие! Цезар не се срамувал от нравите си дори когато те били извратени. Всички го обвинявали, че се бил „омъжил“ за царя на Витиния, Никодим, и затова враговете му го наричали „царица на Витиния“. А някой си веднъж срещнал на улицата Помпей и Цезар, които вървели заедно. И поздравил всеки поотделно, като се обърнал към тях така:

— Здравей, Помпей, царю!

— Здравей, Цезаре, царице!

А и самите му войници, когато влезли победоносно в Рим, викали по улиците:

— Затворете вратите си, жени! Водим плешивия петел, който купуваше в Галия жените с парите, които вземаше в заем в Рим!

Но най-силно го жегнал веднъж в Сената Курий:

— Мъж на всички жени и жена на всички мъже!

Цезар както в политиката и във войната, така и в любовта, не се спирал пред нищо. Осквернявал брачното ложе на най-известните жени в Рим и Галия. Майката на Брут, жената на Помпей, била негова любовница. „Той е бил неизбежният виновник за всички разводи сред римската аристокрация — казва историкът Оман. — И когато четем списъка на жените, чиито имена са били споменати заедно с неговото по съдилищата и салоните на онова време, не можем да не се изумим от нравственото падение на римското общество, оставило Цезар да остарее, без да го убие. И действително, трябва да се счита за истинско чудо фактът, че се е отървал и не е бил намерен някоя нощ в някоя тясна уличка на Рим с кама в гърба!“

 

Тези неща са само малка част от всичко онова, което са говорели противниците му, негови съвременници, и което споменават за него древните историци. Но безнравствеността на Цезар не е безнравственост на една отделна личност, а особеност на цяло едно общество, която по-късно ще стане още по-открита. С други думи, Цезар не се е различавал от другите, само че на висотата, на която той стои, пороците личат много повече, отколкото при другите, които стоят по-ниско от него.

Само един порок нямал. Не пиел. И както отбелязва Светоний, Цезар бил единственият мъж, който е управлявал света, без да бъде пиян.