Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братя Рой и Хенрих Василиеви
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Эксперимент профессора Брантинга, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012)
Разпознаване и корекция
Mandor (2012)

Издание:

Сергей Снегов. Скок над бездната

Разкази и повест

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №72

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Агоп Мелконян

Преведе от руски език: Росица Бърдарска

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Руска-съветска, I издание.

Дадена за набор на 27.XI.1985 г. Подписана за печат на 18.II.1986 г.

Излязла от печат месец март 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1939

Печ. коли 22. Изд. коли 14,24. УИК 14,11. Цена 2 лв.

Страници: 352. ЕКП 9536325531 5617–216–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С–32

© Агоп Мелконян, съставителство, предговор, 1986

© Росица Бърдарска, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Сергей Снегов. Прыжок над бездной

Калининградское книжное издательство, 1981

История

  1. — Добавяне

3

— Не, разбира се, него го нямаше — уверено каза дежурният диспечер на марсианския космодрум. — Та кой не познава професор Брантинг? Такъв уважаван учен! А колкото до Джон Цвиркун, как, питам ви, би могъл да дойде с предния рейс, след като е летял с вас и сега седи пред мене? — И диспечерът дружески се усмихна на мрачния Цвиркун.

Той направи усилие да отговори поне с подобие на усмивка. Рой повдигна рамене.

— Да, действително как? Вашата аргументация е убедителна. Но все пак, ако помолим да проверите всеки, който е пристигнал с предния рейс, бихте ли могли да го направите? Да кажем, да ги извикате в космодрума. Или да ни дадете възможност да ги посетим по домовете им. Виждате ли, подозираме, че един от пътниците, и то точно професор Брантинг, е пристигнал на Марс под друга фамилия и с променен външен вид.

— Боя се, че това е невъзможно. — Диспечерът не криеше учудването си, че отговорът му не удовлетворява Рой.

На Марс още не бяха чували, че някой може да се крие под чужда фамилия и чужд външен вид. Диспечерът се стараеше да си спомни инструкцията по обслужването на пътниците от космическите рейсове. Той беше сигурен, че там няма параграф за проверка на външния вид.

— Аз бих искал да знам защо е невъзможно? — студено попита Рой. — Защото вие не желаете такава проверка или защото на Марс е невъзможно да се установи кой къде живее? Странно е вашето нежелание…

За диспечери в космическите пристанища избираха енергични хора, които не губят самообладание при никакви обстоятелства.

Диспечерът отговори с подкупваща вежливост:

— Моите желания нямат значение. Можете да поканите тук всички пребиваващи на Марс или да ги посетите по домовете им.

— Засега това няма да е нужно. Достатъчно е да се срещнем с всички пътници от предния рейс.

— Трябва да ви предупредя, че с всички няма да можете. Седем от сто и осемте пътници, пристигнали от Земята преди вас, вчера отлетяха по-нататък.

— По-нататък? Къде?

— За Нептун — тържествено каза диспечерът. — А там, както знаете, са в сила особени закони. Ако интересуващият ви човек — диспечерът явно не можеше да произнесе уважаваното име на Брантинг, — ако този човек е на планетолета, може да се назове с всякаква фамилия и никой няма право да се интересува кой е той в действителност.

Рой добре знаеше правилата на Нептун. Някога те имаха сериозно значение, сега в тях се долавяше елемент на игра, но това беше игра, чиито правила се спазваха с педантична строгост. Преди триста години групичка избягали от Земята авантюристи, които не се примирили със създаването на комунистическо правителство в целия свят, учредила на Нептун своя колония. Бегълците, въоръжени с анихилатори, дълго не допускали на планетата земни кораби. Капитулирали едва когато се убедили, че без помощта на Земята ще загинат от глад и израждане, но поставили условия, че ще си сменят фамилиите и никой няма да разпитва какви са били по-рано. Това условие било утвърдено от Големия съвет в качеството на закон за Нептун.

Оттогава всеки заселник на планетата си избираше нова фамилия и си измисляше минало, каквото му харесва. Обитателите на Нептун имаха зад гърба си легенди, а не биографии. Отначало на Земята мислеха, че странният обичай ще отмре, когато постепенно си отидат бегълците, страхуващи се от възмездие. Но скоро се разбра, че на мнозина им харесва играта на инкогнито. Млади хора, неудовлетворени от равното течение на земния живот, заминаваха за Нептун и там играеха ролята на този, когото биха искали да виждат в себе си. По планетата като по сцена ходеха не просто жители, а актьори. Понякога някой отлиташе, сменяше използуваната и омръзнала му фамилия и легенда с други, още по-живописни, и се връщаше обратно за нови роли. Съществуванието на Нептун беше трудно, работата — изтощителна, та играта на измислени същества оцветяваше битието. Сега тя беше невинна и на Земята гледаха с усмивка към далечната планета.

Родителите, които изпращаха порасналите си деца на Нептун, сами с увлечение измисляха легенди за тях и при размяната на писма и радиограми строго пазеха неприкосновеността на това инкогнито.

Ако Брантинг бягаше от преследване, то най-добро място от Нептун не би могъл да намери в цялата Слънчева система.

— Ние все пак ще проверим всички останали на Марс пътници — каза Рой. — Надеждата, че Брантинг е тук, е малка, но ние сме длъжни да се убедим, че го няма.

Потрябваха няколко дни, за да се потвърди това предположение.

Рой извика Цвиркун в хотела.

— Както изглежда, Брантинг е избягал на Нептун — обобщи той безрезултатните издирвания на Марс. Наистина има още една възможност — да се е маскирал умело, а вместо него към Нептун да лети някой, който му е предал външността и биографията си. Смятам, че е глупаво да го допускаме.

— Съгласен съм — бързо каза Цвиркун.

Хенрих само мълчаливо кимна. Според Рой издирването на Марс беше безперспективно и по друга причина — тук имаше множество калиописови гори и дешифраторът непрекъснато звънеше, показвайки всякакви посоки и разстояния. Напразно хвърлиха толкова усилия! Трябва да решат ще продължават ли преследването извън Марс, или ще се откажат. Бягството на Брантинг навява лоши мисли. От Нептун той може по всяко време да се върне на Земята с гаранцията, че никой няма да се интересува от миналото му. Не му ли открива това по-спокоен път към осъществяване на замисленото?

— Именно, приятелю Рой, точно така е! — страшно развълнуван извика Цвиркун. — Ах, вие даже не подозирате, не можете да заподозрете колко сте прав!

— Кой знае, може и да подозирам — усмихна се Рой. — Но ако мисълта за връщането от Нептун на Земята не е оставила Брантинг, той би трябвало да вземе със себе си запас от спори на калиопис. И тогава той и на Нептун ще може да бъде фиксиран от нашия апарат.

— Той е взел спори със себе си, взел е, кълна се в каквото поискате! — възкликна Цвиркун.

— А ако той е взел спорите на калиописа, за да ги пръсне на Нептун? — сдържано попита Хенрих.

— Изключено! — бързо каза Цвиркун. — Даже за калиописа температурата на Нептун е твърде ниска. Отделяният от калиописа кислород на Нептун може да се намира само в твърдо състояние. Не забравяйте, че той получава триста пъти по-малко топлина от Слънцето, отколкото Марс, и деветстотин пъти по-малко от Земята!

Рой въпросително погледна брат си:

— Да повикаме Арман? Той не е много натоварен.

Хенрих повдигна рамене.

— Както искаш. Но ми се струва, че щом ние се хванахме с тази работа, ние трябва да я завършим.

— Летим за Нептун — реши Рой. — Следващият планетолет заминава за там след седмица.