Сергей Снегов
Експериментът на професор Брантинг (2)

2

Рой се ядоса, че Хенрих е проявил такава отстъпчивост. Той смяташе, че лабораторията при Управлението на държавните машини отлично ще се справи със задачата да конструира уред за залавянето на един престъпник или луд, все едно му е как ще бъде наречен изчезналият на Земята марсиански учен. И Рой щеше да изпрати в друга лаборатория оставената от Цвиркун пластинка заедно с кратко описание на задачата, ако Хенрих не беше така угнетен от мисълта за нови разправии с Цвиркун. Той с мъка призна, че е готов да се натовари с още две неприятни задачи, само и само да не изслушва неговите умилителни молби, съпроводени с чудновати гримаси. Рой внимателно погледна брат си и каза, че ще изследва пластинката, а след това те още веднъж ще поговорят за престъпния професор и неговия не единствен, но най-любим асистент.

Рой прекара вечерта в лабораторията без Хенрих, през нощта излезе някъде, а на сутринта дойде при брат си, преди той да е станал — излежаването беше още един признак на онази вялост, в която Хенрих периодично изпадаше.

— Знаеш ли, онази пластинка е много интересна — каза Рой, като седна до Хенрих. — Загадъчни са и материалът, и структурата. В нея се появяват удивителни колебания в отговор на излъчванията отвън и всяко колебание е с различен характер. Мисля, че наистина може да послужи като индикатор на разнообразни процеси. Във всеки случай растежът на пеларгонията в моя кабинет поражда у нея мелодично звучене, само че много тихо. Бих искал да имам повече от този материал.

Хенрих напомни, че пластинката им е дадена съвсем не за да изучават разнообразните й възможности. Рой невъзмутимо продължи, без да обръща внимание на възражението на Хенрих:

— Днес нашите химици ще направят молекулярен анализ на пластинката и тогава много неща ще се изяснят. — Той вдигна ръка, за да прекъсне новото разпалено възражение на брат си. — Сега за Брантинг. Информацията на Цвиркун се потвърждава. Брантинг е пристигнал на Земята, машината е фиксирала неговия енцефалопаспорт, но скоро мозъчното излъчване на професора се прекратило. Труп не е намерен, нови излъчвания не са се появили, така че побърканият професор и не мисли да се прекодира в някаква друга личност.

— Значи екранизация на мозъчните излъчвания?

— Да, екранизация. И очевидно с вредителска цел, защото при всички други обстоятелства професорът не би трябвало да се крие така от наблюдението на Земята. Да си призная, това обстоятелство смущава и мене.

— Казано с други думи — Брантинг е престъпник?

— Престъпник е този, който е извършил престъпление. За Брантинг това не е доказано. Но вече е сигурно, че не желае официално да обяви причината за появата си на Земята.

— Той трябва да бъде спрян, преди да е извършил зло! — Хенрих развълнувано скочи от леглото. — Рой, разбираш ли колко е важно да се изработи спешно уред, който да разшифрова колебанията на пластинката?

Рой кимна.

— Напълно съм съгласен. Уредът е вече готов. Един от портативните дешифратори отлично възприема колебанията на пластинката.

— Значи издирването на Брантинг е започнало?

— Не, разбира се.

— Но защо, Рой?

— По твоя вина.

— Не те разбирам.

— Ти си взел само пластинката, но не си се заинтересувал какви звучения предизвиква в нея излъчването на спорите на калиописа. Докато нямаме кода на колебанията на пластинката, не можем да започнем издирването на професора. Между другото, сигурен ли си, че не съществува екран за радиацията на калиописовите спори?

— Така твърди Джон Цвиркун. Той навярно вече е в лабораторията. Да отидем при него.

Хенрих грабна палтото си, но Рой го спря.

— С Джон ще говоря аз. Според твоето описание той не е много приятен човек. Ще се постарая да го убедя, че той трябва да се приспособи към нас, а не ние към него. Тебе за такива разговори не те бива.

Цвиркун, който вече седеше в лабораторията, бързо скочи и със сияещо лице тръгна към братята. Рой студено го покани в своя кабинет и му посочи с жест креслото. Цвиркун припряно заговори. Рой го прекъсна със също такъв мълчалив, властен жест. Гостът, предчувствувайки, че го чака отказ, прехвърляше молещия си поглед от единия брат на другия.

— Смятам, че предложената от вас тема не съответствува на профила на нашата лаборатория — с леден тон започна Рой. Цвиркун побледня толкова силно, че Рой неволно заговори по-бързо. — Брат ми е на друго мнение. (Цвиркун с благодарност погледна Хенрих, отново нищо не каза, само смръщи лице в гримаса, която съедини устните, носа и очите му; може би, това беше висш израз на признателност.) Ние обикновено си отстъпваме един на друг. Брат ми не пожела да отстъпи, това трябваше да направя аз. — Цвиркун скочи и понечи да се разлее в благодарности, но Рой повиши тон и раздразнено продължи: — Моля ви за малко търпение, не съм свършил. Освен това ви моля да не правите гримаси. Не разбирам израженията на лицето ви.

— Ще се постарая — тихо каза Цвиркун. — Повярвайте ми, не го правя нарочно. На Марс сме свикнали да се държим свободно. На Земята обноските са други…

Той с такова старание започна да се въздържа от гримаси, че на Хенрих му дожаля. Рой изреждаше условията, необходими за успешното издирване. Цвиркун трябваше да предаде таблица с колебанията на пластинката, отговарящи на излъчването на калиописовите спори, и с всички изчисления на посоките към излъчващия обект и разстоянията до него.

— Да, да, пластинката ще покаже в каква посока и колко километра има до… — не се сдържа Цвиркун и веднага засече под погледа на Рой.

Сред условията имаше и такива, че издирването се извършва само на Земята, без полети до други планети и че от благодарност за залавянето на опасния беглец Цвиркун предава на лабораторията на братята информация за материала, от който е направена пластинката. Цвиркун прие, без да спори, всички условия, измъкна от джоба си метална лента и я даде на Рой.

— Тук са записани колебанията, излъчвани от спорите на калиописа, приятелю Рой. — Цвиркун така се боеше да не разсърди с нещо по-големия брат, че даже говореше без обичайната си припряност и повторения, като внимателно изговаряше всяка дума.

— Достатъчно чувствителна ли е вашата пластинка за успешно издирване? Разбирате ли ме? За няколкото денонощия, които са изминали от пристигането на Брантинг, той би могъл значително да се отдалечи от Столицата.

Последва уверен отговор:

— Брантинг не може да се скрие на Земята от моя индикатор. Даже ако сега е в противоположната точка на земното кълбо! Разбира се, ако той навсякъде безпорядъчно е разхвърлял спори…

— … то и в такъв случай ще го намерим по оставените от него следи, кали? Да отидем пред изпитателните стендове.

Хенрих добре познаваше брат си и беше свикнал да не се учудва на нищо. Но Цвиркун не криеше, че е поразен. Инсталацията вече бе монтирана, оставаше само да се въведе търсещият код в анализиращото устройство. Щом Рой постави лентата в дешифратора, стаята се изпълни с мелодичен звън. Апаратът издаваше тънка мелодия от едни и същи звуци — хиляди сребърни звънчета зазвучаха в лабораторията. Облещил очи, вкаменен, Цвиркун като омагьосан слушаше музиката от апарата.

— Това… това… — с труд изговори той.

— Да — каза Рой. — Изглежда, всяка спора създава свой отделен звън. Не сте сбъркали, Брантинг е на Земята.

Цвиркун се хвърли към стенда.

— Къде е той? Къде? В името на целия свят, къде е?

Рой усилваше и намаляваше звука, по скалата танцуваха зеленикави змийчета и се подреждаха в определени линии. Брантинг беше в Столицата, той летеше по нейните улици. Рой бързо показа на заемащия половин стена екран картата на Столицата и фокусира върху него траекторията на движението на професора. Брантинг се измъкваше от града — кривата на полета му пресече центъра, мина по Колцевой проспект и отново потъна в радиалните улици.

— Носи се към космодрума! — прекъсна мълчанието ужасеният вопъл на Цвиркун. — Той е извършил престъплението и се спасява от възмездие!

Хенрих разтревожено погледна Рой. Рой поклати глава.

— Дешифраторът е настроен спрямо излъчването на спорите, а не на самия Брантинг. Ако семената на калиописа са у него, той не е извършил престъпление. Нека заминава, по-добре за Земята.

Цвиркун умоляващо хвана ръцете на Рой.

— Задръжте го, не му давайте да избяга! О, не можете да си представите какъв ужас ще бъде, ако се скрие! Дамоклев меч, който вечно ще виси над главите ни! Той трябва да бъде обезвреден, не бива да го изпускаме!

Рой се обади до космодрума. На екрана светна кабинетът на началника. Той вдигна ръка, приветствувайки братята — бяха отдавнашни познати, — и внимателно погледна сгърчения от вълнение Цвиркун.

— Миша, важно произшествие — каза Рой. — На космодрума сега ще пристигне професор Силвестър Брантинг от Марс. Трябва да бъде задържан. Има подозрение, че се кани да извърши забранено на Земята деяние. В Столицата той е неуловим, тъй като е екранирал мозъка си и изменил външността си. Ще има ли скоро някакви космолети за планетите?

— След половин час стартира рейсовият за Марс — отговори началникът на космодрума. — Ако вашият Брантинг е решил днес да отлети от Земята, би могъл само с този. Двата лунни експреса вече заминаха, рейсовият за Меркурий е прехвърлен за утре.

— Отлично, Миша! Можем ли да бъдем сигурни?

— Разбира се. На космодрума Брантинг ще трябва да се раздели с екранизацията. Без сверка на енцефалопаспортите ние не пускаме никого в Космоса. Сега ще поискам от Управлението на държавните машини пълна електронна характеристика на вашия провинил се професор.

Рой изгаси екрана.

— Ние също ще отидем на космодрума и ще вземем със себе си дешифратора.

В авиокара Цвиркун мълчеше и мълчанието му по-красноречиво от досегашната припряна реч издаваше в каква нервна възбуда се намира.

Авиокарът се спусна пред главния вход. Новодошлите бяха посрещнати от самия началник на космодрума Михаил Ван-Вайден, висок, невъзмутим блондин.

— Задържахте ли го? — попита Рой, като скочи на земята.

Ван-Вайден вдигна рамене.

— Брантинг го няма между пътниците. Не е идвал при нас.

— Но космолетът замина ли? — разпалено викна Цвиркун. — Нима вече стартира? Как можахте да допуснете това?

— А защо всъщност трябваше да задържаме кораба? — сухо попита Ван-Вайден. — Вие помолихте да проверим един пътник, а не да променим графика на междупланетните рейсове. Да проверя един пътник мога, но за задържането на рейса са нужни извънредни обстоятелства.

— Той се е скрил! Той се е скрил! — мърмореше Цвиркун, конвулсивно стиснал ръце. — Надхитри всички и се скри! Ах, аз очаквах това, аз го очаквах! Значи нищо не може да се предотврати!

— Сега ще разберем къде точно се е дянал Брантинг — каза Рой. — Миша, дай ни свободна стая за инсталиране на дешифратора. И моля те, свери още веднъж всички енцефалопаспорти на пътниците.

Цвиркун изпадна в такава апатия, че дори не помогна на братята, които се суетяха край дешифратора. Едва когато звънливата мелодия изпълни стаята, Цвиркун скочи и приближи до прибора. Дешифраторът показваше посока към Космоса. Брантинг със своите спори се намираше на борда. Корабът се движеше с пълна рейсова скорост и заедно с отдалечаването му музиката в прибора затихваше.

В стаята влезе Ван-Вайден със списъка на пътниците.

— Аз бях прав, Рой. Централната машина за справки още веднъж провери енцефалопаспортите на всички пътници и не откри сред тях Силвестър Брантинг.

Цвиркун хвана списъка и припряно го прехвърли. Изведнъж той извика и тикна пръст в една от фамилиите.

— Какво е това? Как е възможно това? Не, чуйте, това е чудовищно!

— Джон Цвиркун — високо прочете Ван-Вайден. — Не разбирам какво ви смущава, приятелю? Централната машина е установила, че сред отлетелите пътници, съгласно техните енцефалопаспорти, се намира някой се Джон Цвиркун.

— Някой си Джон Цвиркун съм аз! Аз, аз съм този някой си! И се намирам тук, а не в космолета! — яростно изкрещя Цвиркун.

Рой и Хенрих си размениха бързи погледи.

— За първи път попадам в такава ситуация — смутено каза началникът на космодрума. — Мозъчните излъчвания на всички пътници бяха ясни, дълбоки, свидетелствуваха за добро здраве… Болни или хора в недобро състояние ние не допускаме в Космоса. Значи някой е излъчвал във вашата мозъчна характеристика? Но това е физически невъзможно!

— Можете да сверите моя енцефалопаспорт с фалшификата, който ви е излъчвал Брантинг, и тогава ще се убедите, казвам ви, че има възможности, които надхвърлят пределите на вашето въображение! — язвително отговори Цвиркун.

Рой и Хенрих още веднъж си размениха погледи. Хенрих кимна на брат си, че е съгласен с това, което иска да му каже. Рой властно спря разгневения Цвиркун.

— Интересен човек е този Брантинг — спокойно каза Рой. — И постъпките му заслужават да се запознаем отблизо с него. Преди всичко ще проверим не е ли оставил все пак някъде на Земята от своите опасни спори. А след проверката ще излетим след него в Космоса. Кога заминава най-близкият космолет за Марс, Миша?

— Вдругиден — отвърна разстроеният началник на космодрума. — Да включа ли трима ви в списъците за Марс?