Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Voyages and discoveries, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Атанасов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Хаклут. Пътешествия и открития
Английска, първо издание
Библиотека морета, брегове и хора
Номер 52
Преводач: Васил Атанасов
Рецензент: Николай Божилов
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Мария Зафиркова
Худ. редактор: Владимир Иванов
Техн. редактор: Добринка Маринкова
Коректор: Светла Карагеоргиева
Библиотечно оформление: Иван Кьосев
Дадена за набор на 28. VI. 1984 г.
Подписана за печат на 20 XI. 1984 г.
Излязла от печат м. декември 1984 г.
Изд. № 1791 Формат 84/108/32
Печ. коли 23 Изд. коли 19,32
УИК 20,15 Цена 1,89 лв.
ЕКП 9532121411; 2152–8 — 84
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна
ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна Пор. № 711
История
- — Добавяне
VII
Кратък разказ за пратеничеството на Уилям Естърми и Джон Кингтън в Прусия и градовете на Ханзата
През месец юли в лето господне 1403 в Англия пристигнаха пратеници на могъщия владетел Фр. Конрадус де Юнгинген, който тогава беше главен управител на Прусия. Те носеха писма, отправени до нашия върховен повелител краля, с които искаха удовлетворение и обезщетение за известни вреди, незаконно нанесени от англичани на поданиците на горепоменатия главен управител.
Нашият крал изпрати Уилям Естърми — рицар, мистър Джон Кингтън — писар, и Уилям Брамптън — лондонски гражданин, и тримата от съда в Ковънтри и доста слабо запознати с този вид работа, като свои посланици в Прусия.
Преди пристигането на посланиците в Прусия цялата търговия между англичани и пруси както в кралство Англия, така и в страната Прусия беше изобщо възпрепятствувана и забранена. И в същата тази страна беше заповядано (и тази заповед се прилагаше), щото на никой английски търговец, който пристигне със стоките си в кое да е пруско пристанище, да не се позволява да препраща стоките си извън това пристанище в който и да е друг град в Прусия, било по вода, било по суша, под страх от конфискация на стоките му; наредено бе те да се продават в същото пристанище само на пруси и никому другиму и това носеше големи загуби на нашите английски търговци.
След пристигането на английските посланици в Прусия бе заповядано от осмия ден на октомври в лето господне 1405 всички английски търговци да бъдат свободни да влизат с всякакви видове стоки в кое да е пристанище на страната Прусия и да ги продават както е било обичайно от старо време. Заповядано и установено бе също да се дадат и разни други привилегии на кралство Англия.
След като пристигнаха в страната Прусия, английските посланици поискаха от главния управител удовлетворение и обезщетение за вреди и неправди, причинени от прусите на поданици на нашия върховен повелител и крал, които загуби възлизаха на сумата 4535 нобели[1].
След това бе решено, че до следния първи май през лето господне 1406 или в течение на една година от сключване на споразумението трябва да се даде подходящо, справедливо и разумно обезщетение за всички вреди и затруднения, причинени на двете страни. Тъй като не бе дадено такова обезщетение, на прусите бе заповядано да напуснат кралство Англия заедно с корабите и стоките си безпрепятствено и без затруднения и англичаните също така да напуснат териториите и владенията на горепоменатия главен управител.
На връщане от Прусия за Англия Уилям Естърми и Джон Кингтън минаха през главните градове на Ханзата[2] и преговаряха с кметовете. От името на сдружението на ханзейските търговци бяха проводени пратеници и агенти в град Дордрехт да преговарят за плащането на обезщетение за нанесени вреди.
Тъй като различните изложени членове на договора, както онези в полза на Англия, така и тези в полза на Прусия и на ханзейските градове, бяха тъй тъмни, че поради тяхната неясност не можеше да им се даде недвусмислено тълкувание, беше решено и договорено, че всички неясни членове трябва да бъдат представени на председателя на Камарата на лордовете преди края на Великден идната година и в течение на една цяла година да бъдат изтълкувани. И след като се направи това, справедливо правосъдие ще бъде осигурено на двете страни.