Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (9) (Балкански киберпънк роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Кръстьо Кръстев написа „WWW.MUTANTI.COM“ малко преди 2000 г. Публикува го с продължение в списание „Фрас“, което определи и структурата на романа. Когато завърши текста, му предложих да го публикувам в Мрежата и Кръстьо се съгласи, като дописа две нови глави — Log 1 и Log2. Сега, 11 години по-късно, ми хрумна, че няма да е лошо да форматирам романа като е-книга и да го пусна из Мрежата. Така и направих. Приятно четене.

Весел Цанков

2012 г.

История

  1. — Добавяне

Файл 6: Педагогическа поема за мутант и народен оркестър

— Да разграбим този град! — скача Крум — Да се окъпем в пари! Да плюскаме хайвер и фазани! И едно да е ясно, Принцесата е за мен!

Плъха изважда от джоба си хармоничката и свири Рапсодия в синьо. Над главите им прелита ято гарвани и изписва с телата си в небето: „Българи, юнаци!“.

— Впрочем, — казва Крум — трябва ни превозно средство! Не можем да влезем в Града ПЕША! Никой ПОБЕДИТЕЛ не влиза в Града пеша!

И в този момент… Още Дюма-баща е знаел силата на подобен израз!… В този момент Крум се подпира на някаква пейка и получава прозрение. Прозрението се стоварва върху му като роял пуснат от десетия етаж. И шумът е същият. Червените очи на мутанта се изпълват със спирали и звездички и той вижда… Вижда каквото ТРЯБВА да види!

… За прощъпулника на Крум дойдоха леля му, богоравната Дафинка, чичо му, красивият Първан, братовчедът Кико, съседката Ния, много общественици, хора на изкуството и културата. Обществениците бяха представени от кварталния милиционер капитан Боев, а хората на изкуството и културата от местния луд, Киро Попето, с черно бомбе на главата. Президентът не можа да присъства по три причини, и трите — държавна тайна.

На масата в двора сложиха питка, мед, баница с праз, печено пиле, ракийки, грамофон с пружина и трийсет и две бири. Още в началото се получи дебат по философски въпроси. Имаше и прения, които кварталният милиционер капитан Боев се видя принуден да прекъсне с изстрел във въздуха. Окото на братовчеда Кико вече беше насинено, но опитите на съседката Ния да се качи върху масата и да се съблече, бяха пресечени в зародиш.

Обуха на Крум сандалките и го пуснаха да ходи по тревичката. При прохождането е много важно за какъв предмет ще се хване детето. Счита се, че това ще го натовари кармически за цял живот и ще освети като прожектор бъдещето му. Крум можеше да избира между чук, пергел и дърводелско ренде. В целия квартал намериха само една книга, но тя беше готварска и майката на Крум я отхвърли с възмущение.

Крум тръгна по тревичката, после по пътечката, направи крачка, после още една и се хвана за първата срещната бира.

— Леле, — изохка бащата на Крум, бай Крум — аз да обикалям цела София да търсим пергел, а тоя муньо да се хване за бирата! Нема как, ще требе да го възпитавам! Ела тук! Ела тук, ти казвам! На, пий една бира!

Крум пийна бира от бащината бутилка и се ухили. Бащата му зашлеви един зад врата и размаха пръст:

— Лошо! Запомни, ло-шо!… На сега, дръпни си от цигарата!

Крум дръпна и се закашля. Всички се засмяха и взеха да викат:

— Лошо! Лошо-оо!

Кварталният гръмна с пищова. Киро Попето разтегна акордеона и запя:

Имате ли „А-а-ардаа“?

Имате ли „А-аа-рдаа“?

Имате ли „Златна Арда“,

дайте я наса-аам!

„Златна Арда“ бяха цигари, Киро беше луд, но знаеше френски език, красивата Дафинка подтискаше в себе си пристъп на нимфомания, бригадири строяха Прохода на републиката, граничар гонеше диверсант, а Крум вече спеше пиян в дървеното си креватче. Нани, Круме, нани-на…

… Чува се звук като от мобилен телефон, Крум тръска глава и видението се записва във флопито му.

— Спрете да ме съзерцавате! Моментално спрете да се блещите и напред към града! Трябва ни превозно средство! И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ Е ИМАЛ СВОЯ БУЦЕФАЛ!…

В следващия файл: Намирането на Буцефал.

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДИШНИТЕ ФАЙЛОВЕ

Крум, един безсъмнен мутант и наш съвременник, се озовава кой знае как на някакво бунище. Той е в безпомощно състояние и най-важното — при оглед на ръбестата му глава се открива, че на тила и е присадена компютърна платка. С други думи, нещо като контакт, само че без щепсел. Крум си намира чудна компания — двама пънкари — Пора и Плъха. Следва серия пиянства, видения, онтологични размисли и главоболия. След като идва в съзнание Крум заявява, че животът е компютърна игра, наречена „Принцът на Персия“ и главната награда в него е Принцесата. Обещава на пънкарите по шест живота и ги повежда към Града, за да го разграбят и да се окъпят в шампанско… И в този момент… В този момент, в един друг пласт на действието, се запознаваме с нов участник в нашата история… Кибер-пънк романът не е само кибер, нито е просто пънк. Той е нещо повече, той е култов роман. Затова следващият файл се нарича…