Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (7) (Балкански киберпънк роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Кръстьо Кръстев написа „WWW.MUTANTI.COM“ малко преди 2000 г. Публикува го с продължение в списание „Фрас“, което определи и структурата на романа. Когато завърши текста, му предложих да го публикувам в Мрежата и Кръстьо се съгласи, като дописа две нови глави — Log 1 и Log2. Сега, 11 години по-късно, ми хрумна, че няма да е лошо да форматирам романа като е-книга и да го пусна из Мрежата. Така и направих. Приятно четене.

Весел Цанков

2012 г.

История

  1. — Добавяне

Log 2

В първия момент има само хоризонт и голямо слънце, което огрява един празен джоб на пространството. Буренясали ниви като кафяв папирус и нито черта по него.

После в червения кръг на светилото се появяват трима андроиди. Силуетите им порастват и се приближават, гледали сте уестърни, знаете как е… Липсва само хармоничката от „Имало едно време на Запад“… На главата на едната фигура има шапка с разперени уши, от които висят две връзки за обувки. Вратовръзката на втората фигура е поставена нетрадиционно — виси на гърба и. Хитрото носле на Мики Маус е нацапано с машинно масло. Третата е облечена според етикета по тези места — бивша бяла риза, плетена жилетка без ръкави и рейнджърски панталони, които се сливат с околността.

— Крум! — казва втората фигура.

— Моля? — пита първата.

— Казвам се Крум! Крум Крумов Крумов!

— Пора!

— Плъха!

Човекът дава имена на животните, твърди Боб Дилън. Не сте длъжни да го знаете, освен ако не сте старо хипи, с дискова херния, дванайсет зъба, кожен амулет на врата и тъпата вяра, че хората са братя и цветята ще победят щиковете, та дори нещо повече, поезията ще победи the global comunications.

Една индийска поговорка твърди, че поезия има там, където две думи се срещат за първи път. В света на the global eди що си, където има петстотин думи и цифрите от 0 до 9, това е много трудно. Там те са се срещали многократно една с друга, нещо повече — валяли са се във всякакви грехове, имали са хаотичен ПРОМИСКУИТЕТ и от тях се ражда не поезия, а помияри, които вият нощем под прозорците, а все някога влизат в дома ви през телевизора.

— Имам една цигара! — казва Пора — Да седнем, да я изпушим на спокойствие, КРУМЕ!

Тримата сядат сред нивата в позата ЛОТОС. Димът се носи ниско и се стопява незабележимо.

— Баща ми също се казваше Крум. И дядо ми, и той.

— Хубаво име! — сваля ушанката Плъха — Ханско! Ювиги Хан Крум, който отсичал ръцете на крадците и изкоренил лозята, защото много се пиело в тази държава!

— Нюансите на историята! — маха с ръка Пора — Сега и да няма лозя, внасят спирт от военните запаси на Молдова и пак стига за пиене! Уж спиртът е от картофи, а от него правят всичко — уиски правят, гроздова ракия правят, джин правят, мастика правят, даже коняк пет звезди правят…

— Стига си повтарял, знам че в джоба имаш ракия!

Пора измъква от потайностите си малко пластмасово шише, пълно с мътна течност:

— Да се завърнем към живота!

Пият, после Крум се удря с юмрук по коляното:

— Няма начин!

— Какво няма начин? — чудят се пънкарите.

— Няма начин да се завърнем към живота, ИГРАТА ни изхвърли!

— Какво ИГРАТА? Ти все за някаква ИГРА ни приказваш!

— ИГРАТА — каза Крум — Е ТОВА, В КОЕТО НЕ УЧАСТВАМЕ! Тя се играе някъде, където не сме, с някой, когото не познаваме! Знаем само, че съществува за ДРУГИТЕ! ДРУГИТЕ печелят, губят, започват пак!… ВЕЛИКИ БУДА, ТЕ ПРЕМИНАВАТ НА ПО-ГОРНО НИВО! ТЕ ИМАТ ПО ШЕСТ ЖИВОТА! А ние с вас сме изхвърлени! QUIT-вани сме, ако можете да ме разберете!

Шишето обикаля тримата.

— Каква полза да се казваш Крум, да си кармично натоварен с желание да покоряваш? Защо да искаш ред в хаоса, любов сред химическите съединения? — пита Крум — Събуждаш се сутрин и виждаш, че светът се е изместил от мястото си! Не много, съвсем малко, обаче вече не е същият!

— Сигурно те боли главата от вчера! — казва Плъха — Намерихме те пребит сред едни зелеви листа на бунището!

Очите на Крум внезапно светват в червено и той с голяма бодрост казва:

— Смятайте, че съм новородено бебе! Нали казват на децата, че ги носел щъркелът или ги намерили в градината под зелката! Вие сте ми като кръстници! И ако не ме нахраните в следващите пет минути, ще пукна! В мен се пробужда лакомия на клетъчно ниво, отломки нищожни! Умирам от глад, лишен съм дори от възможността да се наакам, както подобава на човешко същество!

Пора и Плъха се споглеждат.

— Към „Манхатън“! — казва Плъха.

Тръгват през нивите и фигурите им започват да се отдалечават. Но какво е това?… Хармоничка? Мелодията от „Имало едно време на Запад“… А аз какво ви казвах!

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВИТЕ ЧЕТИРИ ФАЙЛА

Никой за никого не се оженва, няма разменени близнаци, героите не получават наследство, защото роднините им спят под мостовете на Перловската река и са много добре със здравето, полово влечение засега отсъства, няма стрелби с автомати, защото героите предпочитат да те халосат честно в тъмното с бутилка. Какво има, в такъв случай? Бунище, жилища от стари кашони, герой на име Крум, безмълвен, красив и окраден сред картофените обелки, намерен от типове, които сами се наричат Пора и Плъха. И КАКВО, ЩЕ КАЖЕТЕ ВИЕ? АМИ ТОВА! КРУМ ИМА НА ТИЛА СИ ПРИСАДЕНА КОМПЮТЪРНА ПЛАТКА!… Ще видите вие още КАКВИ ДРУГИ РАБОТИ КАКВО!