Джеръм Прайслър
Унищожението (8)

Осма глава

Велосферата профуча през последната дъга на виещата се като спирала фуния на тунела, заобиколена от тъмни стени, завъртя се шеметно и спря в самия край на коловоза. Секунди след това Лиу и Китана пристъпиха извън глобуса и се озоваха в друга огромна пещера под земята.

— Как ще стигнем оттук до Хопи Меса? — попита Лиу.

Тя посочи към арката на един каменен мост, прехвърлящ малък, тихо ромолящ подземен поток. Няколко скални издатини се показваха изпод водата от другия край на моста.

— Трябва да го прекосим — каза тя.

Той кимна и двамата се запътиха към моста. Навсякъде около тях калцитни утайки бяха нашарили каменните стени с изящни фигури в сложни плетеници. Високо над главите им прилепи албиноси, увиснали от покрива на пещерата, цвърчаха и пърхаха с криле сред сталактитите.

В подножието на моста Китана се спря, обърна се към Лиу и го изгледа продължително.

— Лиу, ако нещо се случи с мен…

— Няма да те загубя, Китана — прекъсна я той.

Трогната от неговата храброст, Китана се усмихна безмълвно и тъкмо се канеше да му отвърне нещо, когато чу тътнещото, забързано трополене на нечии стъпки. Стреснати, двамата погледнаха през моста и видяха големия Изтребителен отряд, излизащ през устието на тунел на отвъдната страна на подземната рекичка, който им затвори изхода от пещерата.

Само след секунди воините на Отвъдния свят вече бяха прекосили моста и ги обкръжиха.

Действайки по инстинкт, Лиу и Китана заеха бойни пози. Последвалата битка беше яростна. С вихрени движения Лиу поразяваше противниците си, нанасяйки им мълниеносни странични ритници и подкосявайки краката им. Но на мястото на всеки паднал воин изникваше нов. Китана също се намери пред невъобразимо числено превъзходство. И тя блокираше, залягаше и нанасяше удари с крака. С невероятно умение измъкна острите като бръсначи метални ветрила от ботушите си, когато я нападна един воин, въоръжен с бойна тояга чигирики. Движейки се с грация на танцьорка, изпълнявайки вихрени осморки във въздуха, Китана въртеше ветрилата около тялото си, за да го задържи на безопасно разстояние, след което направи измъкващо задно салто към една от надвисналите канари. Но там я чакаха нови двама Отвъдни — и двамата въоръжени с електронни плазмени пики.

Изведнъж някакъв леден стълб се изстреля от тавана на кухината и връхлетя върху най-свирепия от противниците й, изритвайки го извън каменния корниз. Китана вдигна взор нагоре и очите й се разшириха от изненада, когато го разпозна. По ледения стълб надолу се беше плъзнал Суб-Зеро, нинджа в синьо облекло, когото Китана познаваше от турнира Смъртоносна битка. Свързан със силата на Студа и верен съюзник на Отвъдния магьосник Шан Цунг, тя беше смятала, че е загинал от ръката на Лиу Кан.

Безшумен като арктическа нощ, Суб-Зеро се приземи върху канарата и с няколко резки, добре премерени ритника разби на късове ледения стълб, след което започна да мята острите като върхове на копия отломки по Отвъдните. Улучени от тях, те започнаха да замръзват на място.

Под скалния корниз Лиу гледаше Суб-Зеро със смесица от изненада, объркване и облекчение, без да може да повярва на очите си. Беше извън способностите му да проумее как е станало възможно възкресяването на Суб-Зеро, но нямаше никакво съмнение, че внезапната поява на предишния му противник бе обърнало хода на битката. И изобщо нямаше никакво съмнение, че Отвъдните внезапно се бяха уплашили.

Той продължи да се сражава с нов прилив на увереност и бързо преодоля противниците си, след което скочи и се озова на скалния ръб до Китана.

— Изчезвайте веднага, скоро ще дойдат други — каза им Суб-Зеро.

Лиу го изгледа предпазливо.

— Аз те убих в турнира Смъртоносна битка.

— Ти уби по-големия ми брат — отвърна му Суб-Зеро.

Лиу се обърка.

— И въпреки това ми помагаш?

— Не! Помогнах на нея — Суб-Зеро кимна с глава към Китана. — Кан е уверен, че тя е ключът към спирането на неговия заговор.

— Ти си ни проследил — каза Китана. — Защо?

Суб-Зеро се взираше през рамото й към моста.

— Нямате време да ми задавате въпроси, принцесо — отвърна й бързо той. — Ние…

Той се огледа тревожно и млъкна. Без никакво предупреждение земята бе започнала да се надига в сеизмични трусове. Те започнаха да се разгръщат и да нарастват с болезнена скорост, почти изваждайки Лиу и спътниците му от равновесие. Стените на пещерата започнаха да се пропукват. Огромни каменни отломки се отделиха от разтърсващия се таван и полетяха в оглушителна градушка към скалния корниз, върху който тримата продължаваха да стоят. Пред ужасения поглед на Лиу голям къс от каменния мост над реката се откъсна и плесна във водите на потока. А после завихрилата се водна повърхност се разцепи и от нея изникна масивна статуя от Отвъдния свят, заобиколена от локва пламтяща лава.

Лиу залитна, когато нов спазъм разтърси земята и успя да се задържи на косъм от ръба на издатината. Отстъпи назад и се опря в каменната стена, дишайки тежко, докато туптенето на сърцето му закънтя в ушите му и заглуши всички други шумове. Независимо дали трусът бе причинен от вибрациите на подземната битка, от продължаващото яростно смесване на двата свята или от двете, той беше сигурен само в едно — пещерата щеше всеки момент да се срути върху главите им.

— Сега как ще стигнем до Нощния вълк? — попита той, понечил да тръгне към полусрутения мост.

Китана се обърна към Суб-Зеро.

— Трябва да използваш своите сили! — каза му тя. — Нашият враг е общ. А ние не можем да спрем Кан без твоята помощ.

Суб-Зеро обмисли мълчаливо поканата й, но в очите му не можеше да се протече нищо. Най-после кимна.

Пристъпвайки към ръба на разкъсания от труса мост, той протегна напред ръце, съсредоточи се, пръстите му едва видимо затрептяха и околната влага започна да се кондензира в малки облачета, които се втвърдиха в мразовити кристали, после започнаха да се протягат и втвърдяват в широк леден слой, който се изпъна в дъга, за да запълни срутилата се отсечка.

Всичко това стана само за част от секундата и в очите на Лиу и Китана леденият мост буквално изтече от пръстите му, здрав и съвършено изваян от ръцете му.

Сега той пристъпи извън каменния ръб и даде знак на Лиу и Китана да го последват, като ги поведе към отвъдния бряг на потока.

Почти го бяха прекосили, когато от пламтящия улеи, издигнал се над водата, изсвистя въже и се уви около моста. Миг след това върху отсечката пред тях скочи облечен в жълто и черно нинджа, който бе използвал въжето, за да се изтегли отдолу.

Очите на Лиу се разшириха, щом забеляза, че краят на въжето съскаше в краката му във формата на оголила зъби остроноса змийска глава. Че това всъщност бе някакво чудовищно живо същество… и че мъжът, стиснал другия му край, беше воинът на Отвъдния свят, известен с името Скорпион, още един от неговите противници, за които смяташе, че ги е унищожил по време на Смъртоносна битка.

Освен, разбира се, ако всички в Отвъдния свят нямаха свои по-големи братя — двойници, реши той.

— Скорпион! — извика той изумен. — Какво искаш от нас?

Вместо отговор Скорпион изстреля ново въже-змия от дланта си. То изплющя към Китана и се уви около кръста й. Тя се дръпна рязко от него, изтласквайки цялото си тяло в това усилие, но основата на ледената отсечка беше твърде хлъзгава и тя продължи да се пързаля безпомощно по ледения мост, без да може да се задържи. Преди Лиу да успее да направи каквото и да е, Скорпион дръпна Китана към себе си и се телепортира, отнасяйки я със себе си във въздуха.

— Не! — изкрещя Лиу, протягайки ръце към нея. — Китана!

Но вече бе твърде късно. Беше все едно да задържиш остатъчния образ на телеекрана, когато го угасяш в тъмната стая.

И двамата бяха изчезнали.

Лиу погледна Суб-Зеро с безсилно отчаяние, докато около тях се срутваха масивни каменни късове, а мостът под него започна да се топи и огъва от зноя на надигащата се лава.

— Трябва да намеря Китана — каза той. — Къде би могъл да я е отвел?

— Кан иска ти да тръгнеш след нея — отвърна му Суб-Зеро. — Недей.

— Но без Китана всичко е свършено. Ние губим. И няма как да…

— Ти си тръгнал да намериш помощ — прекъсна го Суб-Зеро съвършено спокоен, въпреки разгневения около тях ад. — Следвай пътя си.

— Откъде да знам, че мога да ти повярвам? — каза Лиу.

— Недей — отвърна му загадъчно Суб-Зеро и тръгна назад по моста.

А след това изчезна също така внезапно, както се беше появил, сенките в пещерата сякаш се пренаредиха около мястото, през което бе проникнал в тях.

Изплашен и объркан, ужасно сам, Лиу побърза по моста, водещ към повърхността.