Мерилин Бакстър
Горещи тексаски нощи (32)

Тридесет и втора глава

Натали го погледна удивено. Не беше и подозирала такова нещо и когато го чу, беше шашардисана.

— Невъзможно.

— Знам — прозвуча със странна тъга гласът му. — Но нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие като това да заспивам, правейки любов с теб, и да се събуждам със същото. Признаваш, че си пасваме в леглото, нали?

— Никога… никога не ми се е случвало да ме докосват така. Филип никога…

— Искаш да кажеш, че с Филип никога не сте правили такава любов? Това ли се опитваше да кажеш?

— Да — отвърна тя със слаб глас и лицето й поруменя.

— Някак ми е приятно да го чуя — очите му потъмняха, докато галеше гърдите й, после я целуна с гореща страст. — Радвам се, че съм първият и в двете отношения — прошепна накрая той, после неочаквано добави: — Знам, че си правила секс, иначе нямаше да родиш Кланси.

Натали премести главата си така, че да може да го погледне в очите.

— Накъде биеш? Разбира се, че сме правили секс със съпруга ми.

— Но не и добър секс.

— Мислех, че е добър, докато… — гласът й секна.

Той проследи извивката на гърдите й с пръст.

— Докато какво?

— Досега. Начинът, по който ме… докосваш, ме кара да се чувствам… толкова е различно.

— Знам. И при мен е така — Стоун отново я целуна. Този път целувката беше гореща, почти гневна.

Тя му отвърна със същата жар, след това каза:

— Но сексът не е всичко.

— Какво означава това?

— Мисля, че знаеш.

— Да — изкриви устни Стоун. — Искаш да кажеш, че все още ми нямаш доверие, нали?

Двамата се втренчиха един в друг и сякаш в този момент се приземиха с трясък в реалността.

— Трябва да вървя. Става… късно.

— И семейството ще се чуди къде си.

— Точно така — вдигна тя предизвикателно брадичка, когато усети сарказма в гласа му. — Дъщеря ми също.

Намръщената физиономия на Стоун се посмекчи, но само за момент.

— Знаеш ли, не отговори на въпроса ми.

— Добре — прошепна тя с устни, на които все още усещаше целувките му. — Нямам ти доверие.

 

 

Натали разбърка кафето си, отпи и се усмихна на Кланси, която все още седеше на високия си стол до масата. Джоузи й угаждаше всякак.

— Направо разглезваш това дете — каза й Натали.

— Е, ами нали затова са децата — усмихна се широко Джоузи и погъделичка Кланси по петичката.

Кланси се засмя щастливо.

— Я да видим, май някой се забавлява.

Натали се обърна и видя Марта да влиза в стаята. Изглеждаше хубава, както винаги, ако не беше тъгата, която сякаш винаги витаеше в очите й. Натали знаеше, че до известна степен е отговорна за тази тъга и това я натъжаваше. Но вече бе отишла твърде далеч, за да се отказва.

И все пак й липсваше близостта на Марта и копнееше да я прегърне.

— Заради туй детенце е, госпожа Марта. Таз сутрин е много весело.

Марта се усмихна, отиде до Кланси и я целуна по изцапаната бузка.

— Как е моето момиче? — попита тя, като я гледаше така, сякаш искаше да я изяде.

— Нямам намерение да я държа далеч от теб.

Марта вдигна рязко глава и в стаята се възцари гробно мълчание. Джоузи го наруши:

— Защо не взема да изведа туй бебче, да го измия и да го приготвя за излизане?

— Благодаря, Джоузи — каза Натали, без да сваля очи от Марта. — Ей сега ще дойда.

Когато двете жени останаха сами, Натали видя, че долната устна на Марта трепери и за пръв път от толкова дълго време се спусна към нея и я прегърна.

— Разбирам, наистина разбирам — прошепна Марта и се отдръпна.

— Моля се това да е истина, защото за нищо на света не бих те наранила!

— Просто не искам да ви загубя.

— Това няма да стане, освен ако не го искаш.

— Не разбирам.

Натали отдавна спореше със себе си дали да каже на Марта, че е дочула разговора й с Флетчър, но сега усети, че моментът е подходящ.

— Знам какво изпитва Флетчър към мен.

Лицето на Марта пребледня:

— Не зная за какво говориш.

— О, да, знаеш. Но все пак ще опресня паметта ти. Спомняш ли си онази сутрин, когато с Флетчър бяхте в стаята за закуска и говорехте за Кланси и мен?

Този път лицето на Марта почервеня и тя очевидно се почувства неудобно.

— Да.

— Е, аз чух този разговор.

— О, господи!

— И аз това си помислих.

Марта изглеждаше ужасно разстроена.

— Трябва да разбереш, че Флетчър не искаше да каже това. Просто беше ядосан и обиден и се опитваше да си го изкара на някого. Той те обожава, трябва да го повярваш.

— Не, не е вярно, но няма нищо. Или поне вече няма значение. Най-сетне поемам в свои ръце живота си и този на Кланси и се чувствам страшно добре — лицето на Натали омекна. — Но това не означава, че не те обичам. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. Това никога няма да се промени.

Марта я сграбчи и двете се притиснаха една в друга.

— Може би скоро ще трябва да хвърля един поглед на къщата ти в града — каза Марта, когато се освободи.

— Това би ми доставило голямо удоволствие.

Когато Натали пристигна в офиса два часа по-късно, се чувстваше потисната. Току-що идваше от адвоката си.

— Не се тревожи за Мак Гейтс — беше й казал Пери Бел. — Ще се свържа с властите и ще започнем оттам.

Тогава Натали погледна Пери и се запита как ли издържа той на бесния си ритъм на живот; особено, при положение че изглеждаше така, сякаш вятърът може да го отвее с един малък порив. Бе дошъл в кабинета й като клиент и след като му продаде къща, тя го попита дали би я представлявал, ако някога има нужда от адвокат. Той се съгласи, което бе истинска Божия благословия, понеже тя се научи да му се доверява и да го уважава.

— До вчерашната случка не се тревожех, поне не за безопасността си — каза накрая Натали. — Бях сигурна, че не е нищо повече от въздух под налягане.

— Може и такъв да е, но на този етап не знаем.

— Но това, което зная, е, че сделката пропадна. И макар да съжалявам да го кажа, много разчитах на нея.

— Слава богу, че си открила това навреме.

— Така е — Натали направи гримаса. — Като си помисля, че онзи детски дом — всъщност, който и да било дом — можеше да бъде построен върху терен, замърсен от токсични отпадъци… Е, тази мисъл е просто ужасна.

— Съветвам те да продължиш да си гледаш работата, а аз ще те държа в течение. Но трябва да знаеш, че очаквам Гейтс да се бори със зъби и нокти.

— Искаш да кажеш, че нещата могат да загрубеят още повече?

— Да — както в съдебната зала, така и извън нея.

— Тогава просто ще трябва да се справя с това. Между другото Гейтс е само един от дългата ми поредица от проблеми.

Сега, докато прелистваше планината от документи, за които трябваше да се погрижи, Натали откри, че умът й броди в опасна територия. Стоун Макол.

Не беше го виждала, откакто се бяха любили, нито пък го бе чувала. И все пак всеки път, когато телефонът звъннеше, сърцето й подскачаше. Едновременно искаше и не искаше да говори с него. Едновременно искаше и не искаше да се люби с него.

Първоначално мислеше, че ще може да преодолее ненормалното сексуално привличане, което чувстваше, тъй като нямаше доверие нито на него, нито на каузата му. Обаче беше открила у него нужда от любов, равна на нейната. Двамата сякаш ходеха с по една дълбока рана и именно затова страстта толкова лесно бе взела връх над здравия й разум.

Това бе неизбежно. След онази първа целувка се бе страхувала от крайния изход на събитията. И все пак се опитваше да убеди себе си, че напрежението на момента я е накарало да действа неразумно.

Не, не беше толкова глупава, за да се заблуждава така. Вместо това бе признала слабостта си и й се беше отдала. Несъмнено беше се любила с мъжа, отнел живота на съпруга й. Но не можеше да се отърве от въпроса, който я бе измъчвал тогава и продължаваше да я измъчва.

Можеше ли отсега нататък да живее с тази мисъл?