Бих добавил, че е много интересна и концепцията за целенасочено зло (Тенгил) и хаотично зло (Катла). Тя не присъства в други книги на Астрид Линдгред, дори и в детските ѝ. Любопитно е да сраним Катла и Тенгил, любопитно е как всички злодеи получават заслуженото — Йоси получава възмедие за делага си, но София не го убива, нито пък Йонатан и не развалят чистият си образ. Всъщност образа на Йонатан е съобразен с християнството — никога да не причиняваш зло, дори когато се противопоставяш на хора, които го причиняват. Злото само се наказва. Спомнете си Винету 3 (не Олд Шегърхенд убива Сантър, а провидението го наказва). И тук Тенгил е наказан от собсдтвеното си оръжие — Катла. Йоси също е наказан от Провидението, като преди това Шушулко го демаскира и той вече не може да бъде повече предател. В някакъв смисъл краят е загатнат още в конфликта между тях, но наказанието не идва нито от ръката на София, нито на Хуберт, нито на Шушулко. Сбллъсъкът Йоси-Карл е много интересен, защото Карл трябва да се извини на Хуберт. Освен това научава важен урок — не може да размахваш пръст и да сочиш тоя и оня, инак утре не ти вярват. В образа на София и Хуберт виждаме развита майчинският и бащиният образ, на закрилниците на малкият Кале.Възмъжавайки, той се откъсва от тяхната опека.
Въобще романът е много интересен, но изисква осмисляне. Той учи на качества като смелост, решителност, твърдост, съобразителност, състрадание, смирение и не на последно място — себеотрицание. Учи също че е лошо нещо един човек да подчинява насила други хора на волята си. Да, в него са представени и елементи от християнският морал, но книгага в никакъв случай не е нравоучителна
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.