Читателски коментари (за „Братята с лъвски сърца “ от Астрид Линдгрен)

Книгата е прекрасен младежки роман. От една страна тя е издържана в духа на приказките — момъкът тръгва да приключенства без ясен план; среща големи трудности, но приятелите му помагат да се измъкне от тях, а и има късмет. Прекрасно е вплетена концепцията за Горната земя и Долната земя,, съществуваща в приказките. В някои отношения романът прилича на „Мили мой Мио“ от същата авторка. И тук, и там имаме ясна борла „добро-зъл“, зъл тиранин (рицарят Като/владетелят Тенгил), който е поробил всички. Ужасната борба с него. И тук, и там главният герой е хлапе и като такова не действа с ясен план, допуска и грешки. Но „Братята…“ са по-сложни като мироглед, героят се сблъсква с повече трудности. Детайлно е разгледан въпроса за предателството — предателят никога не е този, който очакваш. Докато Мио се стреми да се срещне с рицарят Като, то Кале не схваща себе си като главен герой. Той търси Йонатан, и така попада в света на Тенгил. Някой може да се подведе, че главният герой е Йонатан, но всъщност действието се развива пред погледа на Карл. Тук сетинга ни е представнен много по-цялостно и живо — виждаме болкана на хората, виждаме държането на войниците. Лесно може да не направят някои алегории — Стената отделяща Вишневата от Шипковата долина е Стената между Източен и Западен Берлин, разделяща два свята. Злодеят Тенгил лесно може да бъде асоцииран с Хитлер. Той подхранва едно друго зло (Катла), което накрая се обръща срещу него. За разлика от „Мили мой Мио“, тук е отделено много време на поддържащите герои — София, Хуберт, Йоси, Матиас, Орвар са изградени с голяма правдободобност. За разлика от статичният баща на Мио- краля, тук Матиас е една действена персона. Книгата има сложни опозиции — тя започва с един скок и завършва с един скок. Между тези два скока Шушулко/Кале израства като характер. Неговото приключение постепенно го научава на смелост — той тръгва в самотната нощ да търси Йоанатан; живее в поробената Вишнева долина, където не трябва да демонстрира страха си; вижда Катла; взима решение да рискува себе си, за да спаси Йонатан (първо при бягството, а после и накрая). Този роман ни учи да се надмогваме страховете си, да не бъдем егоисти и куп други неща. Илюстрациите също са прекрасни.

Горещо препоръчвам книгата за младежи във възрастта 10–14 години.