Отраснах с тази книга, сигурно съм я чела над 200 пъти, от които 100 още като дете! Да, вярно е — в нея присъства темата за смъртта. И какво от това, нима хората не умират? Нима трябва да заравяме главите на децата в пясъка, за да не виждат неизбежната участ на всеки роден? Да, вярно е — разговорите за смъртта са дивно изключение в детската литература. Е, тук имаме работа с едно от тези дивни изключения, при това отлично написано. С много любов и смирение…
Но разразилата се по-горе дискусия измества, по мое скромно мнение, смисловия център на романа — а той е смелостта, истинската смелост, която, както пише и Кестнер, не се състои в отсъствието на страх, а в преодоляването на страха. Малкият Карл израства до Лъвско сърце и заглавието му приляга по мярка. Чудесно детско фентъзи, на светлинни години пред „Хари Потър“! И чудесен текст в голямата традиция на европейския хуманизъм.
Ако бях режисьор, щях да заснема филм по романа.
А иначе се стреснах, като прочетох мнението, че „Малката кибритопродавачка“ не била толкова тежка приказка. Е как, бре, момичето умира от студ и глад навръх Бъдни вечер на безименна улица в столицата Копенхаген, на фона на благоденствието на неколцина! Какво по-тежко от това?!
Няма по-жесток автор за деца от Андерсен. Нищо не спестява, даже залита към Средновековието. Искате съд и изгаряне на клада? — Моля, заповядайте! Може би малко езически ритуали като разкъсване на животно и изпиване на кръвта? — Добре сте дошли! Невъзможна любов? — Чудесно, или се разтапяте до оловно топче в огъня, или излитате под формата на дим през комина, и то преди Хитлер!
Няма по-жестока приказка от „Грозното пате“, запознаваща ни всъщност със собствената ни жестокост.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.