Лора Лей
Вълкът на Елизабет (10)

Глава 9

На следващата сутрин Елизабет наблюдаваше Каси и дъщерята на Толър, Мика, докато играеха в задния двор. Те хвърляха снежни топки и ровеха в снега, смехът им отекваше в ярко осветената кухня, където тя седеше с чаша кафе.

Още рано сутринта Даш и Майк се бяха затворили в кабинета, след като обясниха на Елизабет, че търсят безопасна къща за нея и Каси, както и информация за Грейндж. Между двамата мъже се усещаше аура на потайност, сякаш щяха да се заровят по-дълбоко в двете задачи, отколкото й казваха. Но въпросите, които зададе тя, нямаха значение, не научи нищо повече.

Не че двамата не отговориха на всичките й въпроси. Направиха го. Това беше просто чувство, усещане, че има повече.

Сега Елизабет наблюдаваше как Каси и Мика се търкалят в снега, смеят се и издават фалшиви писъци, които по свирепост напомняха за малки животинки. Каси бе захапала със зъби якето на Мика, докато другото момиче се смееше неконтролируемо.

— Мика е толкова щастлива, че има друго малко момиче, с което да играе. Радвам се, че успяхте да го направите толкова скоро — Серена Толър седна срещу нея с димяща чаша кафе в ръка, внимавайки да не пресече гледката на Елизабет към момичетата.

— Благодаря ви, задето ни позволявате да останем — каза тихо другата жена. — Каси се нуждае от време за почивка. Само се надявам, да не ви причиняваме проблеми — ужасяваше се, че може да докара гнева на Грейндж върху семейството.

Серена изсумтя.

— Майк и Даш ще се зарадват, ако това копеле се опита да атакува тук. Повярвай ми, Елизабет, тази къща е по-добре охранявана от Форт Нокс. Майк не поема рискове и е виждал по-лоши неща от Грейндж.

Елизабет не можеше да си представи нещо по-лошо от този човек.

Докато стояха там и наблюдаваха играта на децата, Елизабет потисна прозявката си, осъзнавайки, че това бе първият път, от много време насам, който можеше да си спомни да не е работила или да не се е подготвяла за бягство. Беше поспала няколко часа миналата нощ, но по навик се бе будила често, за да проверява ключалките на вратите на спалнята, ослушвайки се внимателно в звуците на къщата.

— Върви, легни на дивана и си почини, Елизабет — предложи Серена меко. — Аз ще стоя тук, за да гледам момичетата. Майк има няколко души от стария си отряд, които работят в ранчото. Те следят децата внимателно, докато са навън. Нуждаеш се от малко почивка.

Елизабет се бе запознала с тримата мъже. Те бяха малко по-възрастни от Даш, но също толкова силни и опитни. И ако имаше едно нещо, което бе научила, то бе да си почива, когато може.

— Благодаря ти — тя отнесе чашата си на мивката, изплакна я и я остави на металната поставка, преди да се отправи към огромната, открита всекидневна.

Все още можеше да чуе как децата си играят, въпреки че звукът бе приглушен. Тя знаеше, че няма да могат да останат навън дълго и се почувства достатъчно сигурна да легне и да затвори очи за кратко.

Елизабет осъзна, че никога не бе заспивала така през последните две години, никога не се бе доверявала на някого, никъде другаде, да гледа Каси, докато самата тя спи. Детето бе прекалено уязвимо, когато майка му не е будна и с ясно съзнание. Но някак си, Даш й бе вдъхнал доверие, което се бе промъкнало в нея през последните двадесет и четири часа.

Той бе убил, за да защити нея и Каси. Беше ги последвал в снежна буря, рискувайки собствения си живот, за да ги отведе на място, където могат да се излекуват, където могат да си починат, поне за известно време. Тя вече не го подозираше в предателство и може би точно това я изненадваше повече от всичко друго.

Когато изтощението я връхлетя обаче, нито доверие, нито предателство подхрани богатите картини в съзнанието й. Беше Даш. Гол, освежен от душа, тялото му се притискаше силно към нейното, а ръката й държеше твърдия му дълъг пенис. Елизабет не мислеше, че някога бе познала толкова силна топлина като тази, която почувства, в онзи миг, в който той бе дръпнал ръката й надолу и я бе обвил около твърдата си плът. Очите му горяха. Предателска възбуда и влажна топлина бяха облели женствеността й, карайки я да запулсира болезнено. И още я болеше.

Целувката му — Елизабет се раздвижи неспокойно — целувката му бе като грапаво кадифе и лятна светкавица. Вкусът му бе див, опияняващ. Тя можеше да си представи как я полага на леглото, тялото му покрива нейното, притискайки я към матрака, тежко и настойчиво, докато се настанява между бедрата й.

Младата жена едва не простена при тази представа, нуждаеше се от него още сега. Копнееше да легне върху нея, да я вземе, да изпълни заканата си да я чука толкова силно и дълбоко, че тя да не може да възпре виковете си. Никога не бе обладавана по този начин. Дейн не беше точно страстен любовник. И целувките му никога не я бяха карали да изгаря. А точно сега, тя изгаряше.

Даш пристъпи във всекидневната и спря рязко. Очите му се насочиха към мястото, където лежеше Елизабет. Още от пръв поглед се забелязваше, че тя спи, докато тялото й се движеше неспокойно на дивана. Какво ли сънуваше? Той можеше да подуши възбудата й, гореща и сладка, която се обви около него, примамвайки всеки примитивен инстинкт, надигнал се в тялото му. Пенисът му набъбна, нараствайки услужливо под дънките му, внезапно плътта му стана невероятно чувствителна, сякаш можеше да почувства самия въздух, движещ се около него.

Чуваше как Серена работи из кухнята, приготвяйки обяда. Гласовете на децата ехтяха от топлия гараж, където се бяха преместили да играят. Майк още беше в кабинета, очаквайки обаждането от Кейн Тайлър с молбата, която Даш бе приготвил. Надяваше се, че другият мъж няма да се окаже толкова глупав и да му откаже. Едно пътуване до Вирджиния нямаше да бъде особено приятно, ако преди това не бе уговорил всичко предварително.

Но грижите, които имаше, бледнееха в сравнение с това, което се случваше в момента. Горещата вълна на възбуда и нужда, която заля тялото му, беше толкова силна, толкова настойчива и това го накара автоматично да спре да усмирява желанието си. Никога не бе срещал жена, към която да изпита такъв дяволски глад. Такъв глад, че не искаше нищо друго, освен да я хвърли на колене и да я яхне като животното, което живееше вътре в него. Ако не я обладаеше скоро, щеше да полудее.

Даш влезе бавно в стаята и наведе глава, очите му обходиха стройното й тяло, пълните гърди, които се притискаха в мекия памучен плат на ризата й. Едно копче беше разкопчано и разкриваше малка част от цепнатината. Елизабет още беше прилично облечена, но меката горна част на гърдите й накара устата му да се овлажни.

Тя сигурно си бе сложила един от сутиените с коприна и дантела, които й бе купил, помисли си мъжът. Онзи, с малката предна закопчалка, която бе лесна за отваряне и събличане. Гърдите й бяха закръглени, а зърната й — твърди, толкова дяволски твърди и стегнати под ризата, че езикът го заболя от желание да ги докосне.

Даш коленичи на пода до нея, повдигна ръка и погали с пръсти един измъкнал се от прическата й копринен кичур коса, който сега докосваше бузата й. Тихата й въздишка бе почти като стон, нацупените й устни се разтвориха, сякаш за целувка.

Тя се нуждае от сън, казваше си той, докато се взираше надолу към нея. Не биваше да я буди, натрапвайки се на съня й. Прекалено много възможности за избор й бяха отнети, не искаше да й отнема и този.

Даш видя, че Серена облича палто в кухнята, чу шепота на плъзгащите врати, когато тя напусна къщата. Усамотение. За какво? За глада, който бушуваше вътре в него, докато той завладява Елизабет? Даш не мислеше така. Не смяташе, че тя е готова за тази стъпка, поне засега.

Тогава очите й се отвориха. Бяха сънени и се взряха в него с жажда, която бе невъзможно да не забележи.

— Усещам те — прошепна тя, влажните й устни се разтегнаха в усмивка. — Гледаш ме. Трябва ли да усещам как ме гледаш?

Спеше ли или беше будна?

— Разбира се — в гърлото му се надигна ръмжене. — Всеки път, когато те погледна, бейби, аз те докосвам.

Бузите й пламнаха, когато ръката й се протегна и докосна лицето му. Хладните копринени връхчета на пръстите й погалиха плътта му, преди да се плъзнат към устните му. Проследиха извивките, очите й потъмняха от желание, уханието на възбудата й се обви около тялото му, докато той не закопня да се удави в него. Да се удави в нея.

Устните му се разтвориха и поеха едно от нежните връхчета в устата му, погали го с езика си, но всъщност искаше да гали едно от твърдите малки зърна, изпъкващи под ризата й. Ръката му се отпусна точно под едната от заоблените извивки и я притисна нагоре. Искра от изненада проблесна в очите й.

— Когато най-сетне бъдеш под мен, ще те погълна — каза той дрезгаво, когато пръстът й се изплъзна от устата му. — Ще накарам всеки сантиметър от тялото ти да изгаря за мен, Елизабет.

Младата жена вече дишаше тежко. Гърдите й се надигаха и спускаха с всяко бързо вдишване.

— Аз вече изгарям — призна тя със сънена чувственост.

— Ще те накарам да изгаряш още по-силно — обеща Даш и сведе устни, но вместо да ги приближи към нейните, той само прошепна над меката извивка на гърдата, разкрита от разкопчаното копче.

Дъхът й секна. Даш можеше да подуши как влажната й топлина нараства, знаеше, че вагината й пулсира, разливайки нежната течност на възбудата й. Искаше да я вкуси. Искаше да зарови езика си толкова дълбоко между бедрата й, че да стане част от нея, завинаги.

— Даш — въздишката й бе натежала от желание, когато палецът му се изпъна и подразни малкото твърдо зърно. Да я докосва по този начин, го погубваше. Да поддържа фасадата на благоприличие, когато всичко, което искаше бе да я съблече и да проникне толкова силно и бързо вътре в стегнатата й вагина, която отричаше нуждата, бе агония.

— Трябва да спра това — изръмжа Даш, позволявайки на езика си да докосне ароматната й кожа. — Сега, Елизабет, или ще усложня положението и за двама ни.

Можеше да направи много по-лошо от това. Можеше да я чука на дивана на домакина им, още в този миг, ако не се отдръпнеше веднага от нея. Майк беше доста толерантен човек, но Даш не смяташе, че ще е доволен ако излезе от кабинета и открие гостите му да се чукат до забрава на дивана му.

Той повдигна глава, видя силно поруменелите й от желание бузи, както и знанието къде се намират и кой може да влезе всеки момент. Елизабет прочисти гърлото си и преглътна тежко, когато Даш се отдръпна и я погледна. Тя се надигна и седна на дивана, треперещите й пръсти затърсиха копчето на ризата.

— Позволи на мен — той отмести ръцете й настрани и извърши най-големия грях. Закопча дрехата й, прикривайки отново съвършенството на деликатните извивки.

— Даш — той можеше да го чуе в гласа й. Знаеше какво предстои. Едно внимателно построено оправдание. Отричане на това, което той знаеше, че ще се случи.

— Недей — Даш сложи пръст на устните й. — Това ще се случи, Елизабет. Знаеш го толкова добре, колкото го знам и аз. Не се оправдавай и не се опитвай да го отречеш. Когато моментът е подходящ, когато имам усамотението и времето да те накарам да изгаряш толкова силно, че да крещиш, това ще се случи. Не си мисли, че няма.

Очите й се разшириха. Малкият й розов език се подаде и навлажни зачервените й устни. Ниският стон, който се надигна в гърлото му, накара страните й да пламнат още повече.

— Хей, Даш — Майк изпревари всичко, което тя щеше да каже, като влезе откъм коридора.

Той спря и погледна към тях. Лицето му изведнъж придоби иронично изражение.

— Извинете. Смятам да отида да обядвам, веднага щом успея да довлека Серена обратно в къщата. Гладни ли сте?

О, да, много гладен, помисли си Даш. Погледна към Елизабет и видя разочарованието й.

— Обяд? — попита я той меко.

Тя прочисти гърлото си.

— Обяд.