Линда Хауърд
Играта на Чанс (8)

Глава 7

Изживях целия си живот, без изобщо някога да съм живяла — мислеше си Съни, докато механично изплакваше дрехите и ги простираше на горещите камъни да изсъхнат. Двамата с Чанс можеха никога да не се измъкнат от този каньон живи или, ако успееха, щеше да им е необходимо много повече време — седмици или месеци, а дори и по-дълго. Независимо от това, което се канеше да направи Маргрет, а тя щеше да го направи, Съни не можеше да промени нищо в тази ситуация. За първи път в живота й се налагаше да мисли за себе си и за това какво желае. А това беше просто — единственото, което искаше, бе Чанс.

Трябваше да се изправи пред фактите. В това бе добра, правеше го през целия си живот. Факт бе, че в създалото се положение те можеха да умрат в този малък каньон. Ако им бе съдено да не излязат оттук, тя не искаше да умира, подчинявайки се на доводите на разума й, да не се замесва с Чанс, защото това, което бе добро и правилно в нормалния свят, тук губеше смисъл. Вече беше свързана с него в борбата им за оцеляване. Не искаше да се разделя с живота си, без да разбере какво е да бъде обичана от него, да го усеща дълбоко в тялото си, нежно да го притиска, шепнейки му за своята обич. В нея се надигна цял един свят от любов — заключен дълбоко в душата й, който съхнеше като ненужен, защото нямаше на кого да го подари. Сега имаше тази възможност и нямаше да я изпусне.

Всеки психоаналитик би казал, че тази близост силно наподобява привързаност тип: в буря всяко пристанище е добро или синдрома Адам и Ева. Бе възможно, но това донякъде важеше и за Чанс. Както Съни бе предположила, той можеше да прави секс по всяко време и когато пожелае. Беше му достатъчно само да се огледа с тази своя вродена сексуална увереност и жените щяха да го накацат като мухи на мед. А в момента тя беше единствената муха на разположение.

Не, не беше само това. Те бяха привлечени един от друг много по-рано. Ако бяха стигнали до Сиатъл без проблеми, щеше да има достатъчно сили да откаже поканата му и да избяга далеч от него. Никога не би си позволила да го опознае по-отблизо. Въпреки че се бяха срещнали само преди двадесет и четири часа, това време бе наситено с такива силни емоции, които преди не познаваше. Все едно бяха участвали рамо до рамо в сражение и преживяната опасност, която все още ги заплашваше, ги сближи като бойци на война. Тя узна за него такива неща, за които в нормалния живот щяха да са необходими седмици, време, с което не разполагаше. Всичко, което научи за този мъж през последните часове й харесваше. Беше човек готов да излезе напред и да посрещне опасността лице в лице, да се намеси, когато види някоя несправедливост — иначе нямаше да спре нападателя на летището. В най-критичните ситуации оставаше спокоен, самостоятелен и разсъдлив, към нея се отнасяше с такова внимание, каквото не бе получавала досега от друг мъж. Но най-вече, Чанс бе толкова сексапилен, че й течаха лигите само като го погледнеше.

Повечето мъже като чуеха такова категорично съгласие, каквото бе изрекла преди малко, незабавно щяха да преминат към действие. Но той не бързаше. Целуна я много сладко и каза:

— Ще отида до самолета да взема останалата част от багажа, после ще се преоблека и ще ти донеса мръсните дрехи, за да ги изпереш.

— Боже, благодаря ти много — едва успя да каже тя.

— Винаги на твоите услуги — намигна й и се обърна.

Оказа се мъж, който можеше да отложи личното удоволствие заради по-важни неща. Така тя се захвана с прането на бельото му. Не беше най-романтичното преживяване на света, но това бе една прекалено интимна услуга, която засилваше връзката помежду им. Чанс изпълняваше мъжката част от задълженията — осигуряваше храната, а тя се занимаваше с домакинската работа — грижеше се за дрехите.

За сега, той се явяваше единствената й надеждна опорна точка, тогава защо продължаваше да усеща някаква скрита опасност у него? Може би, бе свързано с военното му обучение — бдителността и мигновената решителност да се бори, бяха толкова характерни за него, че си оставаше воин, независимо с какво се занимаваше. Не бе срещала друг рейнджър, така че, нямаше база за сравнение. Засега бе сигурна само в едно — радваше се на подготовката му, защото тя щеше да им помогне да останат живи и да се измъкнат.

След като изпра дрехите на Чанс, колкото бе възможно под тази тънка струйка, тя се поколеба за секунда дали да свали своите. Бяха мръсни и не можеше да ги търпи на себе си и секунда повече.

Горещият въздух на пустинята обгърна голата й кожа, ласкаво затопли нежните местенца зад коленете й, лекият ветрец погали гърба и гърдите й, от което малките й зърна се втвърдиха. Никога не беше стояла навън гола и се почувства доста особено.

Ами ако Чанс я видеше? Може би щеше да се изпълни със страст и щеше да се случи това, което така или иначе трябваше да се случи между тях. Не е сигурно, че ще ме пожелае, усмихна се кисело на себе си Съни, тялото й не бе чак толкова разкошно и пищно. И все пак, ако мъж се натъкнеше на гола и достъпна жена — можеше да се случи всичко.

Изля върху себе си бутилка вода, загреба шепа пясък и започна да почиства тялото си. Наложи се да напълни няколко пъти бутилката, докато успее да измие от себе си мръсотията и пясъка. Когато приключи се почувства значително освежена, а кожата й стана мека като на бебе. Може би козметичната промишленост трябва да престане да използва смлени раковини и минерали за епилация на кожата и да премине към използването на пясък, с усмивка си помисли тя.

Гола и влажна, Съни почувства лекия бриз, който раздвижваше горещия въздух, охлаждаше тялото й и й даряваше прохлада. При липсата на хавлия, остави кожата си да изсъхне под лъчите на слънцето, докато переше дрехите си. След това бързо облече бежови дънки и зелена тениска. Младата жена винаги избираше такива дрехи, които да се сливат с околната среда и които я правеха невидима, ако се наложеше да се крие в селските райони. С удоволствие щеше да носи камуфлажни дрехи, ако на обществени места не привличаше толкова внимание с тях. Сутиенът й след прането бе все още мокър и тя го остави да изсъхне. Мекият памук на тениската обгръщаше гърдите й, като разкриваше тяхната форма и острите връхчета на зърната й. При ходене, те меко се поклащаха и тя се зачуди дали Чанс щеше да ги забележи.

— Хей — каза той зад нея с нисък и мек глас.

Стресната тя се обърна. Като че ли го бе извикала с мислите си. Той стоеше неподвижно на десетина метра от нея, а в притворените му очи бе застинало напрегнато изражение. Погледът на тези очи с цвят на уиски бе прикован в гърдите й. О, той бе забелязал всичко.

Зърната й се втвърдиха още повече, все едно ги бе докоснал.

Тя преглътна и се опита да контролира нелепата реакция на тялото си. В края на краищата беше ги докосвал, а преди малко му даде и разрешение за нещо повече.

— От колко време стоиш там?

— От известно време — клепачите му бяха притворени, а гласът малко груб. — Чаках да се обърнеш, но ти така и не го направи. Във всеки случай се наслаждавах на гледката.

Дъхът й заседна в гърлото.

— Благодаря.

— Имаш най-съблазнителното малко задниче, което някога съм виждал.

Гореща вълна се разля по тялото й.

— Ти си сладък бъбривко — каза тя, без следа от хумор. — А кога аз ще мога да се насладя на подобна гледка?

— По всяко време, сладка моя — отговори с дълбок глас, пълен с чувствени обещания. — По всяко време…

После се усмихна със съжаление.

— По всяко време, но не и сега. Трябва да занесем изпраните дрехи в лагера, за да мога да поставя капаните тук. Това е единственият източник на вода и животните идват на водопой. Ще ги разположа и ще се опитам да хвана нещо за вечеря. След това трябва да се изкъпя и да изчистя улова, ако хвана изобщо нещо.

Той не успя да се справи веднага с възбудата си, но Съни бе успокоена от неговата непреклонност и способността му правилно да разпределя приоритетите. В тази трудна ситуация й бе необходим мъж с трезва глава, който взима правилни решения, а не варварин, движен единствено от бушуващите си хормони.

Чанс започна да събира мокрите дрехи от камъните, а Съни се присъедини към него да му помогне.

— Нека да позная — каза тя. — Дрехите запазват човешката миризма.

— Да, но има и още нещо. Дивите животни се страхуват, когато нещо непознато нападне територията им.

Щом тръгнаха към лагера, тя попита:

— Колко време обикновено е необходимо, за да се хване нещо в капана?

Той вдигна рамене.

— Не може да се каже точно. Веднъж ми се отдаде възможност да си хвана вечеря десет минути след като бях заложил капана. Понякога това отнема дни.

Оставаше й да се надява, че няма да се наложи за вечеря да ядат заека Питър. Мисълта за това, че отново щеше да й се наложи да предъвка безвкусното енергийно десертче, се оказа непоносима. Нямаше да бъде лошо някоя глупава, заблудена в пустинята птица да се хване в капана. О, нямаше нищо против яденето на пиле. Бързо се отказа от нелепите си фантазии и се примири с мисълта за заека, ако им провървеше и попаднеше в капана, разбира се. Трябваше да бъде доволна на всичко, което успееше да хване Чанс.

След като се върнаха при надвесената скала, която засега беше станала техен дом, те разпръснаха мокрите дрехи по горещите камъни. Тези, които Съни беше изпрала първи бяха почти изсъхнали, сухата горещина на пустинята действаше ефективно, като електрически сушилник.

Когато свършиха, Чанс взе ръчно изработените капани, за да ги провери за последно, преди да ги разположи край изворчето. Тя внимателно го наблюдаваше. За пореден път забеляза как ярко светят очите му и с каква хищна грация и ритмичност бе изпълнено всяко негово движение.

— Ти се наслаждаваш на всичко това, нали? — попита тя леко изненадана. В края на краищата, от първобитните времена ловът е бил основно занимание на мъжете.

Той не я погледна, но усмивка присви ъгълчетата на устните му.

— Мисля, че не всичко е толкова лошо. Ние сме живи, имаме храна, вода и подслон. И съм сам с жената, която желая от мига, в който я видях за първи път.

Чанс извади от задния джоб на дънките си смачкано шоколадово десертче „Бейби Рут“, махна опаковката, откъсна няколко парченца и ги постави в капаните.

Това веднага привлече вниманието й.

— Ще използваш шоколада като стръв? — възкликна възмутено. — По-добре ми го дай! Можеш да вземеш вместо него едно от енергийните блокчета, които имаме.

Той се усмихна и се отдръпна, когато Съни посегна да измъкне от ръката му останалия шоколад.

— Твоето десертче изобщо не става за примамка. Нито един уважаващ себе си заек няма да го докосне.

— Откога криеш този шоколад от мен?

— Не съм го крил. Намерих го в самолета, когато прибирах останалата част от нещата. Освен това е престояло там цял ден и е разтопено от горещината.

— Разтопено, мислиш ли? — усмихна се Съни. — Това изобщо не влияе на шоколада.

— Аха — кимна той, все още усмихнат. — Така значи, ти си една от тези.

— От кои тези?

— Любителите на шоколад.

— Не съм — възрази, като повдигна брадичката си към него, — но обичам сладкото.

— Тогава защо не беше опаковала нещо сладко в тази твоя проклета чанта за оцеляване, вместо нещо, което има вкус на сено?

Младата жена се намръщи.

— Защото съдържанието на чантата е предназначено за оцеляване в екстремални условия. Ако бях сложила вътре шоколад, щях да го изям още първия ден и тогава щях да бъда в голяма беда.

Внимателният поглед на златистокафявите му очи я проряза, като върха на камшик.

— Кога ще ми разкажеш, защо трябва да носиш със себе си, при един обикновен еднодневен полет до Сиатъл, чанта пълна с предмети за оцеляване в екстремални условия.

Младият мъж произнесе всичко това с много спокоен глас, но Съни почувства, как изведнъж настроението му се промени. Интересно, защо очакваше отговора й с такава убийствена сериозност, защо това беше толкова важно за него? Какво го интересуваше, че тя мъкне навсякъде тези неща със себе си? Разбираше обикновеното любопитство, но не и тази упорита настойчивост.

— Аз съм параноичка — отговори му с безразличен тон. — Убедена съм, че с мен ще се случи някаква катастрофа и съм ужасена от мисълта, че мога да се окажа неподготвена.

Очите му потъмняха и се присвиха.

— Глупости. Не се опитвай да ме преметнеш с лъжи.

Тя се почувства виновна, но не отстъпи.

— В действителност се опитвах да бъда любезна, за да не ти кажа направо да си гледаш работата.

За нейна изненада, той се отпусна и успокои.

— Така е по-добре.

— Какво? Да бъда груба ли?

— Не. Само честна — коригира я той. — Ако има нещо, което не искаш да ми кажеш — добре. Не ми харесва, но поне е истина. Като се има предвид дадената ситуация, трябва да можем напълно да разчитаме един на друг, а това изисква доверие. Трябва да сме искрени, колкото и трудно да е това. Повярвай ми, знам, че истината невинаги е сладка и нежна.

Съни скръсти ръце, притвори очи и се втренчи в Чанс с поглед, който казваше няма да ме купиш с това.

— Дори когато проявяваш такова упорито любопитство? Не мисля така — тя се засмя. — Ти се опитваш да използваш психологически натиск, за да разбереш тайните ми.

— И проработи ли?

— В началото изпитах угризения и чувство на вина, но после си върнах здравия разум.

Тя видя как той се опитва да се пребори със смеха, но веселите огънчета все пак запламтяха в златните му очи и ъгълчетата на красиво очертаните му устни се вдигнаха нагоре. Той поклати глава.

— Ще ми причиниш много неприятности — подхвърли той, взе капаните и тръгна към източника на вода.

— Защо? — попита, обръщайки се към гърба му.

— Защото се страхувам, че се влюбвам в теб — призна през рамо Чанс, като заобиколи надвесената скала и се скри от погледа й.

Съни почувства как краката й се подкосиха, коленете й омекнаха и се подпря на камъка. Нима той наистина бе казал това? Какво означаваха думите му? Нима един мъж изрича подобни неща, ако не е привлечен от някоя жена?

Сърцето й лудо бумтеше в гърдите, все едно току-що беше тичала. Когато се налагаше да бяга, за да спаси живота си, се справяше с неща, които не биха минали през главата на повечето хора, но опреше ли работата до романтични отношения, ставаше безпомощна като малко дете, изгубено в гората — в случая в пустинята.

Никога преди не бе позволявала на някой мъж да се доближи толкова до нея, за да възникне близост между тях. Не желаеше да се привързва към никого емоционално, за да може, в случай на нужда, да изчезне мигновено — без предупреждение и без съжаление. Този път нямаше къде да изчезне и къде да се скрие. Бе затънала в по-големи неприятности, отколкото Чанс, защото вече бе ужасно и безнадеждно влюбена в него.

Усещането, което сви конвулсивно стомаха й беше смесица от екстаз и леден дъх на ужас. Последното нещо, което искаше, бе да се влюби в Чанс. Но бе прекалено късно да се тревожи. Чувството, което бе започнало с лек интерес, разцъфна в огромни цветове, когато той отказа да прави любов с нея, при условие, че се бе съгласила. В този момент, нещо дълбоко в нея прие, че Чанс е нейната друга половинка. Той беше всичко, което искаше от един мъж, всичко, за което някога беше копняла в най-смелите си мечти. Не бе предполагала, че някога ще срещне такъв мъж, защото винаги бе знаела, че любовта не е за нея.

Но ако обстоятелствата лишаващи я от правото на нормален живот, господстваха там, във външния свят, то тук, в осветения от слънцето каньон не съществуваше никой друг, освен тях двамата. Почувства се несигурна и много ранима. Все едно всичките й нервни окончания и емоции бяха останали без защита и това я направи уязвима за чувства, от които цял живот се налагаше да бяга. Сега този ураган от емоции я понесе по бушуващите вълни и я запрати в непознати досега територии. Искаше да се почувства отново защитена, но разбра, че бариерите, които бе издигнала през годините тук се оказваха напълно безполезни.

Тази вечер те щяха да станат любовници и между тях щеше да рухне и последната преграда. За нея, това нямаше да е просто секс — щеше да бъде ангажимент, саможертва, която щеше да бъде част от нея до края на живота й.

Не беше толкова наивна, за да не знае до какво води правенето на любов. Не взимаше никакви предпазни мерки против забременяване. И дори Чанс да носеше няколко презерватива, те щяха бързо да свършат. Престъпеха ли веднъж чертата, нямаше как да се върнат назад към приятелските взаимоотношения. Какво щеше да стане, ако забременееше и не успееха да се измъкнат от тази дупка? Не трябваше да губи надежда, че все някога щяха да се спасят, но с една малка частица от съзнанието си знаеше, че съществува вероятност изобщо да не ги намерят. А какво щеше да стане, ако забременееше и ги спасят? Бебето щеше да усложни всичко още повече. Нима би могла да го защити? Просто не можеше да си представи как тя, Чанс и бебето щяха да живеят обикновения живот на едно типичното американско семейство — на нея непрекъснато й се налагаше да бяга, защото това бе единствения й начин да оцелее.

Да държи Чанс на разстояние и да запази платоничните отношения — ето това беше единствения правилен и разумен изход от ситуацията. За съжаление, не можеше да разчита повече на здравия си разум. Имаше чувството, че вълните я носеха все по-навътре и тя нямаше сили да се върне обратно. За добро или зло, трябваше да плува по течението, където и да я отведеше то.

Опита се да мисли трезво. Каза си, че ще е глупаво и безотговорно да забременее в подобна ситуация. Да, жените по света забременяваха и раждаха при доста примитивни условия, но те бяха наложени от различни обстоятелства — културни, икономически или просто липсата на разбиране — и нямаха друг избор. Но тя имаше. И всичко, което трябваше да направи бе да каже едно твърдо не, без да обръща внимание на инстинктите си, които крещяха да, да…

Когато Чанс се върна, Съни седеше на същото място, където я бе оставил, с лице изкривено от болка. Той мигновено се напрегна и извади пистолета от колана на дънките си.

— Какво става?

— Ами ако забременея? — попита направо, и посочи с ръка заобикалящата ги действителност. — Ще бъде глупаво.

Той я погледна изненадано.

— Не пиеш ли хапчета против забременяване?

— Не. Но дори и да пиех, нямаше да имам в себе си неограничено количество.

Чанс разсеяно потърка брада в опит да измисли изход от ситуацията, без да разкрие всичките си карти. Знаеше, че няма да останат дълго, само дотогава, докато тя не му дадеше необходимата информация за баща си, но не можеше да й го каже. И защо, по дяволите, не вземаше предпазни мерки? Жените, които познаваше, по един или друг начин се предпазваха от забременяване, точно заради това не разбираше, защо и тя не използва някой от тях.

— Имам у себе си няколко презерватива — отговори най-накрая той.

Съни се усмихна накриво.

— Колко? Какво ще правим като свършат?

Последното, което искаше Чанс сега, бе да я настрои срещу себе си. Реши да рискува и за известно време да отложи правенето на любов, за да запази крехкото й доверие. Прегърна я и я притегли към гърдите си. Колко е приятно да я държа в прегръдките си, — помисли си той. Тялото й бе мускулесто и гъвкаво, и в същото време женствено и изключително меко на необходимите места. Не можеше да престане да мисли колко прекрасно изглеждаше гола. Непрекъснато си спомняше изящната линия на гърба й, тънката талия и закръгленото й стегнато задниче с формата на обърнато сърце, което спираше дъха му. Предположенията му се потвърдиха — краката й бяха дълги и стройни, при мисълта как се увиват около кръста му, моментално се възбуди. Толкова силно я притискаше, че Съни не можеше да не почувства твърдостта му. Чанс сдържаше инстинктивното си желание да се тласне напред, за да може тя да осъзнае, че се държи като истински джентълмен. Той знаеше какво представлява, но сега от съществено значение бе тя да не се досети.

Целуна я по главата и пое риска.

— Ще направим така, както ти поискаш — каза нежно. — Аз те желая и ти го знаеш. Имам у себе си тридесет и шест презерватива.

Тя се дръпна назад и го погледна потресено.

— Тридесет и шест? — повтори изплашено. — Ти носиш тридесет и шест презерватива?

Той почувства непреодолимо желание да се разсмее отново. Удивително, отдаваше й се да го разсмее много по-бързо от която и да е друга жена, която познаваше.

— Току-що ги намерих в самолета — обясни, като се постара да запази сериозния си тон.

— Но нали знаеш, че и те имат срок на годност!

За да не се разсмее, захапа по-здраво вътрешната страна на бузата си.

— Да, но те не се развалят толкова бързо, колкото прокисва млякото. Годни са няколко години.

Младата жена го погледна съмнително.

— За колко време ще ти стигнат тези презервативи?

Чанс въздъхна дълбоко.

— За повече време, отколкото си мислиш.

— Шест месеца?

Направи наум бързи изчисления. Шест месеца и тридесет и шест презерватива… получаваше се секс веднъж в седмицата. Ако двамата имаха моногамна връзка, загубила вече своята привлекателност — да, стигаха, но за един самотен ерген…

— Виж — каза той и чувство на неудовлетвореност пропълзя в хрипливия му глас и в изражението му — С теб тридесет и шест презерватива ще ми стигнат за една седмица.

Тя изглеждаше поразена. След като направи бързи сметки, очите й учудено се разшириха. Без да има сили да устои на изкушението, той я погали по косата, обхвана лицето й и я притегли за най-чувствената целувка, като безмилостно използва целия си сексуален опит, за да я съблазни. Треперещите й длани докоснаха гърдите му, сякаш искаше да го отблъсне, но ръцете й не се подчиниха. Бавно и дълбоко, той плъзна езика си в устата й и почувства ответното докосване на нейния, нежния натиск на устните й. Беше много сладка на вкус и имаше чистия и свеж аромат на жена. Почувства под тънката й фланелка острите връхчета на зърната й и изпита непреодолимо желание да ги докосне, да усети как се втвърдяват под пръстите му. Още преди тази мисъл да успее да се оформи напълно в замъгленото му от страст съзнание, ръката му се оказа под тениска й. Гърдите й бяха пълни и закръглени, а кожата й, нежна коприна, се стопли от неговото докосване. Зърната й приличаха на малки камъчета, които дори станаха още по-твърди, когато ги докосна. Съни се изпъна в ръцете му и притвори очи от удоволствие. От гърлото й се изтръгна нисък и учуден стон.

Чанс имаше намерение само да я целуне, за да разсее внезапно нападналото я чувство за отговорност. Но удоволствието, което усети докосвайки се до нея, го удари в главата като старо уиски. Изпита остра нужда да я види и да усети вкуса на кожата й. С едно рязко движение съблече тениската й. Като я наклони назад, заоблените й гърди се озоваха пред него — едно чувствено угощение за сетивата му. Наведе тъмнокосата си глава и затвори устни около едното напрегнато тъмночервено зърно. Прекара език по него, преди да притисне устни и да го засмуче. Този път успя да чуе звука, който тя издаде — вик на внезапно изпитала възбуда жена, див и чувствен, който моментално го удари в слабините. Смътно усещаше, че пръстите й са се впили в раменете му, но болката беше твърде лека и нищожна, в сравнение с нетърпението, което изпитваше. Кръвта шумеше в ушите му като топъл поток и се носеше по вените му. Той искаше Съни с дива страст, която се заби в него като остра шпора и го призоваваше да отхвърли предпазливостта, да забрави прелъстяването и да я вземе тук и сега.

С неимоверни усилия на волята, Чанс успя да се овладее. Само огромният самоконтрол, изработен през годините, прекарани в мръсните окопи на скрита и непрекъсната война и обучението му, му дадоха сили да се овладее. Неохотно пусна от устата си зърното й, което приличаше на малка цветна пъпка и, за да му се извини, нежно го облиза. Съни трепереше в ръцете му, стенейки от удоволствие, златните й коси като водопад се спускаха надолу, тъй като безпомощно висеше в обятията му. От тази гледка, той почти загуби самообладание отново.

По дяволите всичко, не можеше да чака повече!

Бързо се наведе и взе одеялото от земята, с дясната ръка подхвана Съни под коленете, вдигна я и я пренесе на осветено от слънцето място. Златистата светлина на залязващото слънце покри голата й кожа с топли целувки, озари я с нежно сияние и задълбочи блясъка на косите й. Гърдите й бяха с нежно кремав оттенък, а през бледата й, почти прозрачна кожа прозираха сини вени. Твърдите връхчета на сладко розовите й зърна блестяха от влага.

— Господи, колко си красива! — каза с тих дрезгав глас Чанс.

Остави Съни да стъпи на крака. Тя се наклони леко, а в прекрасните й очи се смесиха учудване и чувствена жажда. Чанс бързо разстла одеялото и застана до нея, преди желанието й да се бе охладило. Искаше да я люби така, изгарящо гореща, толкова готова за него, че да се бори диво за кулминацията.

Хвърли съблечената й тениска на одеялото, след което вкара пръсти в колана на дънките й. Последва бързо разкопчаване на копчето, дръпване на ципа и панталоните се смъкнаха по дългите й бедра.

Съни го хвана за ръцете.

— Чанс?

Гласът й звучеше несигурно, малко неуверено. Ако променеше мнението си сега…

Зацелува я бавно и дълбоко, като едновременно галеше зърната й. От устните й отново се изтръгна треперещ звук, тя се изправи на пръсти и се притисна още по-плътно до него. Той свали дънките й до глезените, обгърна я с двете си ръце и я положи върху одеялото.

Тя ахна, отметна глава и изпъна тънката си шия.

— Тук? Сега?

— Не мога да чакам повече.

Това беше чистата истина. Чанс не можеше да чака настъпването на нощта, когато заедно, като по сценарий, щяха да се промъкнат в палатката. Искаше я точно сега — огряна от слънчевата светлина, гола, гореща, податлива. Той свали бикините и освободи глезените й от смъкнатите дънки и бельото.

Изглежда и тя не искаше да чака, протегна ръка към тениската му и я вдигна нагоре. Чанс нетърпеливо издърпа дрехата от треперещите й пръсти, съблече я и я захвърли настрана. След това разтвори краката й и с цялата тежест на тялото си се отпусна между бедрата й.

Шокирана, тя мълчеше, само широко отворените й очи гледаха изумено здравото му, мощно тяло. Чанс бръкна в джоба си и извади приготвения презерватив, повдигна се леко да се освободи от дънките и ги избута надолу. Постави презерватива с едно бързо, умело движение. Когато отново я покри с тялото си, тя положи длани на гърдите му, като че ли искаше да запази някакво разстояние между тях. Дори и най-малкото пространство между телата им бе твърде много за него, хвана с ръка двете й китки и ги постави над главата й. Притисната под него, тя леко повдигна гърди и ги допря до неговите. Със свободната си ръка Чанс проникна между телата им, хвана твърдата си мъжественост и я насочи към нежния влажен вход на тяло й.

Съни трепереше, чувствайки се открита и безпомощна в ръцете му. Никога преди не се бе чувствала толкова уязвима, но същевременно и толкова жива. Неговата страст не беше нежна и контролирана, както си мислеше, че ще бъде, а ожесточена и бурна. Силата на това желание я потресе. Той я държеше под себе си, притиснал я с голямото си мускулесто тяло, а тя трепереше в очакване на мощния му тласък, в очакване на проникването му. Беше готова за него, о, така готова! Мъчеше я изгаряща нужда, топеше се от страст. Искаше да го помоли да побърза, но не можеше да произнесе и думичка. Той се отпусна надолу и тя почувства между краката си лекото докосване на пръстите му, след това твърдата гореща плът, която се притисна към нейната сърцевина.

Сякаш всеки неин мускул замря, напрегна се и се сви в очакване на близкото нашествие. Нежната плът между краката й започна да гори и да се разтяга под настойчивия му натиск. Той тласна силно и натискът се превърна в болка. Изпълни я диво разочарование. Искаше точно сега да бъде в нея, да облекчи болката и напрежението й, да я погали по гърба с трескаво удоволствие.

Чанс започна да се отдръпва назад, но тя не можеше да му позволи да се оттегли, не можеше да изгуби удоволствието от това, което обещаваха неговите докосвания. През целия си живот се бе отказвала от много неща, но не и от това, не и сега. Обхвана го през кръста с краката си, повдигна бедра и яростно прониза себе си, тласкайки напред пулсиращото си тяло.

Не успя да сдържи вика, разкъсал гърлото й. Шокът я лиши от сили и тя се отпусна върху одеялото.

Чанс се премести леко над нея, закривайки с широките си рамене слънцето. Издигаше се като масивен тъмен силует, а очертанията на тялото му се размиваха от напиращите й сълзи. Той промърмори меко някакви успокоителни думи и започна да навлиза в тялото й все по-дълбоко и по-дълбоко, докато цялата му дължина се оказа вътре в нея.

Тогава пусна китките й и я прегърна с двете си ръце. Съни го стисна здраво за раменете, притискайки се плътно към него, защото чувстваше, че без неговата помощ и сила щеше да се разпадне на хиляди парченца. Не си бе представяла, че да правиш любов ще бъде толкова болезнено, че той ще бъде толкова огромен и горещ вътре в нея и ще проникне толкова дълбоко. Покори я напълно и подчини тялото й, сякаш управляваше всичко — дишането й, биенето на сърцето, дори движението на кръвта по вените й.

Отначало Чанс се движеше бавно и внимателно, като извиваше тялото си под нужния ъгъл, за да притиска с мъжествеността си точката, където бе най-чувствителна. Галеше с ръце цялото й тяло, за да върне отново възбудата и удоволствието й. Целуваше я дълбоко, изследвайки с език цялата й уста. С бързи, захапващи целувки покри изящната й шия, достигна зърната й, целуна ги по ред, след което ги засмука с устни. Нежността и вниманието му постепенно започнаха да предизвикват у нея ответната страст, тя инстинктивно повдигна бедра и се задвижи насреща му, в синхрон с неговите тласъци. Все още го стискаше за раменете, но вече не от нужда, а по-скоро от отчаяние. Изгаряща вълна от топлина премина през тялото й, и тя чу в тишината забързаното им дишане.

Чанс разтвори по-широко бедрата й и започна да тласка в податливата нежна плът все по-дълбоко и все по-бързо. Удоволствието избухна в нея, с внезапни и силни конвулсии. Съни затрепери под него, нямаше сили да задържи кратките и наситени с удоволствие викове, излизащи през свитото й гърло. Ритъмът на тласъците му удължаваше сладостните й спазми. Те продължиха да разтърсват тялото й, докато не заплака борейки се с него, мечтаейки за освобождаването, жадувайки още и още… Накрая силното тяло на Чанс се напрегна и разтърси, достигнало мечтаното облекчение.