Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (6) (Пътеводител)

По пътя на социализма

Град Ловеч посреща Деветосептемврийската победа като околийски административен, търговски и културен център с население 11 822 жит. Общо населението на околията е 94 972 жит.

Промишлеността е представена от единствената Държавна самолетна фабрика за производство на учебни самолети, мебелна кооперация „Братски труд“ (основана 1937 г.) и голям брой дребни промишлено-занаятчийски работилници и фабрики.

Още през първите години след победата на социалистическата революция народното правителство и местните партийни и административни органи активно насърчават и подпомагат създаването на занаятчийски производителни и селскостопански кооперации. През 1945 г. е създадена шивашка трудовопроизводителна кооперация „Колектив“, обущарска „Стахановец“ и кожухарска „Изгрев“. След национализацията през 1947 г. са образувани кооперациите „Металик“ и „Динамо“, сладкарската кооперация „Сладост“, кожухарската „Равенство“, строително-бояджийската „Ударник“ и кооперацията на инвалидите „Миролюбец“. Създадени са и дърводелски трудовопроизводителни кооперации в селата Александрово и Чавдарци и многоотраслови — в селата Дойренци, Угърчин, Микре.

За по-бързо икономическо развитие на града може да се говори след национализацията през 1947 г., когато дребните работилници и фабрики служат за основа на новите отраслови държавни предприятия. Фабрика „Велур“ обединява всички национализирани кожарски дейности. Фабрика „Мелта“ — дейностите на акционерните дружества „Мелта“ и ГЕА, като се специализира в производство на зеленчукови и плодови консерви. Дърводелските и мебелните дейности слагат началото на предприятие „Тодор Кацаров“, което през 1951 г. преминава като цех към околийския промкомбинат и организира производството на ра-диокутии за завод „Ворошилов“ — София.

Останалите разнообразни дейности слагат начало на мно-гоотрасловия промкомбинат. Командитното дружество „Цокер“, произвеждащо сухо мляко и казеин, през 1959 г. се обособява в самостоятелно млекопреработващо предприятие.

Общ изглед от град Ловеч

През периодите 1948–1949 г. и 1953–1954 г. в околията се изграждат трудовокооперативните земеделски стопанства. По-добрата организация и внедрената механизация в ТКЗС довеждат до освобождаване на работна ръка. Това дава възможност за развитие на промишлеността. През 1955 г. числеността на целия персонал в държавната и кооперативната промишленост за околията е 2411 души (Ловеч — 2205 души).

Значителни успехи стопанството в района бележи след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956 г.) и след териториално-административното деление на страната (1959 г.), когато Ловеч отново става окръжен център.

На 1 януари 1960 г. дърводелският цех на промкомбината е обособен в самостоятелно промишлено предприятие „Тодор Кацаров“, а плетачният цех — във фабрика „Стоян Едрев“. На следващата 1961 г. от околийския промкомбинат се отделя цехът за производство на електрически двигатели и се създава завод „Елпром“. През 1965 г. започват работа завод „Тръбна мебел“ и специализираният промкомбинат за услуги.

Днес Ловеч има подчертан промишлен облик. В развитието на промишлеността са характерни високите и устойчиви темпове, ускореното изграждане, разширяване и усъвършенстване на материално-техническата база и правилното разпределение на производителните сили.

Промишлеността в общината дава 82% от съвкупния обществен продукт. В основни линии са завършени концентрацията и специализацията на производството. Машиностроенето е структурно определящ подотрасъл.

ТК „Балкан“ е най-голямото предприятие в града с персонал около 5000 души. През 1981 г. в една от сградите на комбината е откриха музейна експозиция, отразяваща развитието на предприятието от неговото основаване до днес. През 1941 г. тук е пренесено самолетното производство и едновременно с него се усвоява производството на шлайфмашини, бормашини и няколко модела селскостопански машини.

През годините 1947–1954 започва производството на трансформатори и електромотори, а също и на учебни двуместни самолети. Увеличава се асортиментът на селскостопанските машини, през 1957–1960 г. предприятието преминава на нова производствена програма — пътнически мъжки велосипеди и мотоциклет „Балкан“ (250 см³), а през следващите години в програмата е включено производството на различни модели лек мотоциклет „Балкан“ (50 см³). На 4 ноември 1966 г. от конвейера слиза първият лек автомобил „Москвич — 408“. Монтажът на следващи модели продължава и досега. От 1971 г. комбинатът прераства в голямо промишлено обединение, основен производител в България на агрегатни възли и детайли за електрокарното и мотокарното производство.

В експозицията чрез фотоси, диаграми и експонати се добива представа за историята на това голямо предприятие на родната машиностроителна промишленост.

Завод „Осъм“ за високоякостен чугун е нов. Произвежда отливки от високоякостен чугун за транспортното машиностроене.

Гордост за града е СК „Електроинструменти“, който със своята специализация е единствен в страната. Произвежда микроелектродвигатели и ръчни електроинструменти, ръчни електрически бормашини модификация Б–8, Б–10, БЗ–16 и ВСБА–1400 и ръчни електрически ъглошлифовалки в три модификации. Комбинатът е специализиран в рамките на СИВ и голяма част от продукцията му е предназначена за износ.

С обработката на кожи и производството на кожени изделия Ловеч е бил известен далеч зад пределите на страната още през XVIII и XIX в. Истинската си слава той получава в годините на народната власт. Фабрика „Велур“ е специализирана за обработка на меки кожи и производство на мъжки и дамски кожени облекла и ръкавици. Марката на фабриката е известна и изделията й са много търсени на вътрешния и международния пазар.

Част от индустриалния квартал на града

Достойно място в икономиката на града и страната заемат специализираните предприятия „Тодор Кацаров“ и „Стоян Едрев“. Мебелният завод „Тодор Кацаров“ от 1960 г. е специализирано предприятие за корпусна и тапицирана мебел. С построяването на нова сграда към завода и оборудването му със съвременни високопроизводителни машини (1972 г.) се увеличава обемът на продукцията и асортиментът.

Фабрика „Стоян Едрев“ извървява труден път на развитие. Обособена първоначално като самостоятелно предприятие със 17 стари износени ръчни плетачни машини и 20 непригодени за трикотаж шевни машини, сега фабриката произвежда по 20 хил. броя бебешко и детско трикотажно облекло на ден, ползващо се с добър прием в страната и чужбина. Преломен момент за развитието на фабриката е 1965 г. когато се доставят нови плетачни автомати за бебешко и детско облекло.

Много търсено от гражданите, предприятията и административните учреждения е производството на завод „Тръбна мебел“ — столове, кресла и табуретки за административни и производствени нужди. Хранително-вкусовата промишленост е представена от консервния комбинат „Мелта“, специализиран за производство на плодови консерви, нектари, сушени плодове и охладени и замразени плодове. През 1983 г. е построен първият в страната хладилник за дълбоко замразяване и съхраняване на плодове и зеленчуци. Комбинат „Млечна промишленост“ произвежда прясно и кисело мляко, детски храни, сухо пълноценно мляко, сухо кисело мляко, сирене и кашкавал. За отличните си качества артикулите „Бебе 0“ и „Бебе 1“ и синьото сирене са получили златни медали. Търсена и предпочитана от населението е и продукцията на комбинат „Родопа“.

През годините на народната власт е извършено райониране и специализиране на местната промишленост, което довежда до увеличаване обема, номенклатурата и качеството на стоките за потребление. Услугите на битовия комбинат се допълват от производствените кооперации в града.

Значителни успехи имат държавната и кооперативната търговия. Изградена е добра материална и техническа база: универсален магазин, супермаркети в жилищните комплекси „Маркс — Енгелс“ и „Девети септември“ Детмаг, ресторант „Рязан“ и кооперативен пазар на РПК ресторант „Ерфурт“ на Обществено хранене, хотел-ресторант „Хисаря“ и туристически комплекс „Ловеч“ на ТК „Балкантурист“, Младежки туристически комплекс „Орбита“.

Със съдействието на ръководствата на промишлените предприятия са открити търговските обекти в СК „Елинструменти“, ТК „Балкан“, ЗВЧ „Осъм“ и др.

Значително развитие има и селското стопанство, средните добиви от зърнени култури са удвоени и утроени. Млеконадоят непрекъснато нараства. Създадени са големи овощни комплекси в Малиново и Лисец от череши и вишни, в Славяни и Слатина — от праскови, в Александрово — от ябълки и ягоди, и др. Аграрно-промишленият комплекс на територията на общината обхваща 19 производствени самоуправляващи се единици.

След последното териториално деление (1987 г.) на страната Ловешката община обхваща 6,2% от площта на областта. В 34 населени места живеят 72 474 души, а само в Ловеч — 49 хиляди души.

Обекти в града

В годините на народната власт значително се измени обликът на Ловеч. От 1987 г. градът е областен център, а това му предоставя още по-големи възможности за развитие. Изключително внимание се отделя на строителството, което се превръща във всенародно дело.

На бригадирски начала са изградени крайградските паркове „Стратеш“ и „Баш бунар“. Дело на младежки бригадирски труд е жп линия Ловеч — Троян (1947–1948 г.).

След строителството на първите жилищни блокове започва високо жилищно строителство по улиците „Георги Димитров“ и „Христо Кърпачев“. По-късно се създават мощни специализирани строителни организации, като Строително монтажния комбинат, Благоустройство и комунално стопанство, Окръжно пътно управление, поделенията на Промишлено монтажно управление — Плевен и на Пътно мостово строителство — Велико Търново и др.

Извършени са водоснабдяване и строеж на пътища, с което напълно се оформят промишлените и складово-търговските зони североизточно и северно от града.

Центърът на града е оформен с построяването на универсалния магазин, Дома на книгата, Общинската библиотека, сградите на Областния комитет на БКП и Областния народен съвет, Дома за политическа просвета и туристическия комплекс „Ловеч“. За добрия вид на централната част на града допринасят възстановените и реставрирани барокови къщи. Улица „Георги Димитров“ от едноименното кино и училище „Христо Кърпачев“ в посока към центъра и Покрития мост е преустроена и красиво оформена със съвременни търговски обекти пешеходна зона. Централната част на Ловеч, Покритият мост и резерватът „Вароша“ представляват пълно завършен архитектурен ансамбъл, предизвикващ интерес и възхищение у всеки гост на града. С неповторимата си атмосфера „Вароша“ увековечава самобитността на ловчанлии. През 1968 г. кварталът е обявен за Национален резерват, а от 1974 г. започва усилена реставрационна дейност. Осигурени са добри условия за ползотворна работа на художествено-творческата интелигенция на града.

Ловеч — централният площад

През последните години се обръща особено внимание на пътната мрежа в общината. Днес Ловеч е свързан с всички областни градове на страната, с общинските центрове и с всяко село на общината. С построяването на околовръстния път (транзитен) Плевен — Ловеч — Троян и пътническата и товарната гара Север е облекчен чувствително товарният график в града.

Голяма социална придобивка за гражданите на Ловеч и района са модерната Общинска болница с 600 легла и поликлиника, новите сгради на математическата гимназия „Стоян Едрев“, на Техникума по механотехника и електротехника, училищата „Никола Илиев“ и „Тодор Кирков“, на спортното училище „Асен Драганов“ и др. Голямо развитие има и жилищното строителство. В различни части на града се издигат новите блокове на жилищните комплекси „Христо Кърпачев“, „Цар Освободител“, „Маркс — Енгелс“, „Ленин“ и „Девети септември“.