Христо Маринов, Марин Маринов, Геновева Шейтанова, Тодор Димовски
Ловеч (10) (Пътеводител)

Покритият мост

Единственият покрит мост на Балканския полуостров и един от трите в Европа е гордостта на Ловеч.

За града е вековна традиция да има покрит мост. Засега не са известни писмени или други данни кога е бил построен първият покрит мост в града.

Хаджи Калфа, живял през XVII столетие, пише: „… Реката Осме минава през града и над нея се издига един голям мост…“ Според едни историци той е бил покрит, а според други — не.

Френският пътешественик Ами Буе, посетил българските земи през 1836–1838 г., отбелязва: „… покрит и украсен с дюкянчета каменен мост свързва двата бряга на тази река (Осъм — б.а.)…“ Каменни са били само устоите, а останалото е било от дърво. Засега няма данни кога е съборен, но габровецът Цанко Куюмджията в една приписка отбелязва, че през 1848 г. в Ловеч е имало три моста, които били отнесени от реката на 31 януари с. г., като покритият бил възстановен на 15 юли, но на 23 юли бил отново отнесен: „…да са знай какво доде Осама и занеси моста втори пат сас стоката барабар…“ Този мост не е бил на каменни устои, а на дървени пилони и кръстовища, които са позволявали бързото му възстановяване. Колко пъти е бил засяган от буйните придошли води на реката, а след това наново възстановяван, не е известно. Някои автори приемат, че за него Феликс Каниц, посетил Ловеч през 1871 г., пише: ’"… чийто (на моста б.а.) дървен калдаръм и дупки без малко щяха да станат съдбоносни за краката на моя кон. Единствената добра страна на този ужасен мост беше прохладната сянка, която даваше на минувачите и продавачите против жегата неговият надвиснал и клатещий се дъсчен покрив…" В различни приписки е отбелязано, че много пъти е бил частично засяган от придошлата река и отново възстановяван, докато през 1872 г. е бил почти целият отнесен при голямото наводнение. Още същата година ловешкият каймакамин Исмаил възложил построяването на нов мост на Уста Кольо Фичето. В помощ на майстора имало шестчленна комисия, която трябвало да се грижи за доставката на необходимите строителни материали и за събирането на средства. Кольо Фичето лично обхождал горите и кариерите и определял кои дървета да се секат и какви камъни да се ломят.

При строежа всеки гражданин бил задължен да извърши определена работа — извозване на материал, черпене на вода, строеж и др. В случай, че не са в състояние да отработят отмереното, гражданите откупували работници. На по-заможните били определяни суми, които трябвало да внесат.

От страна на властта, за да има по-добър ред и дисциплина, за надзирател бил определен Хаджи Юзбаши.

Мостът имал дължина 84 м, 6 отвора и 64 дюкянчета. В средата на две срещуположни дюкянчета майсторът поставил по две цилиндрични каменни колони, които свободно можели да се въртят около вертикалната си ос. Ако престанели да се въртят, това било знак, че мостът се е слегнал. Талантливият самоук майстор издялал от камък и поставил на носовете на подпорите каменни фигури — лъв, символизиращ България, орел, символизиращ Русия, женски торс, олицетворяващ плодородието. Фигурата на лъва сега е изложена във витрина в началото на моста. Осветлението е било с газени фенери, а отоплението на дюкянчетата, ако може да се говори за такова, е било с дървени въглища в мангали. На 2 срещу 3 август 1925 г. това уникално творение на самобитния народен гений изгоряло. През 1927–1931 г. по проект на арх. Толеков бил построен нов железобетонен покрит мост, който имал три отвора и 40 дюканчета.

През 1981–1982 г. мостът е реконструиран по проект на арх. Златев. Устоите, подът и носещите конструкции са запазени. По външен вид днешният мост се доближава до този на Кольо Фичето, а вътрешната част (интериорът) е осъвременен и модернизиран, като е създаден по-голям уют. В пода са вградени електрически нагреватели, чрез които през студените зимни дни мостът се отоплява. Дължината му сега е 106 м, а дюкянчетата са 14. Всяко от тях има допълнителна площ, служеща за склад.

Покритият мост е един от символите на града и жителите му с право се гордеят с него. Той е притегателно място за всички гости на града. По всяко време на годината тук може да се чуе разноезична реч.

Покритият мост