Астрид Линдгрен
Всички ние, децата от село Шумотевица (8)

Хубаво е да си имаш собствено животно, но да си имаш дядо също е добре

Хубаво е да си имаш животно, което да е само твое собствено. И аз бих искала да си имам куче, но нямам. В село Шумотевица имаме толкова много животни! Коне, крави и телета, прасета и овце. Освен това мама има страшно много кокошки. Хората казват, че това било Пилчарника на село Шумотевица, и мама разпраща яйца във всички посоки на хора, които искат да гледат пилета. Един от нашите коне, който се казва Аякс, е мой. Но все пак не е истински, истински мой по същия начин, както Свип е на Уле. Обаче имам зайчета и те са истински мои. Живеят в един кафез, който татко им направи, и всеки ден трябва да ходя да им давам трева и листа от глухарче. Зимно време пренасям кафеза в обора. Те раждат толкова много малки и аз продадох повечето на Бусе и Уле. Бусе гледаше зайци по едно време, но му омръзнаха, защото на него всичко му омръзва, освен птичите яйца.

В нашата градина има едно старо дърво, което наричаме „Совиното дърво“, защото в него живеят сови. Веднъж Бусе се покатери на совиното дърво и си взе едно яйце от совите. В гнездото имаше четири яйца, та на совите все пак им останаха три. Бусе изпразни яйцето и го сложи в скрина при другите си яйца. Но след това реши да направи номер на мама сова. Изкатери се пак до гнездото и сложи вътре едно кокоше яйце вместо другото. Чудна работа, че мама сова не забеляза разликата! Наистина не забеляза. Продължи да мъти яйцата и един ден в гнездото лежаха три совички и едно пиленце. Колко ли ще се е изненадала мама сова като е видяла, че едно от нейните дечица прилича досущ на жълта топчица! Бусе се изплаши, че пиленцето няма да се хареса на мама сова, и го извади оттам.

— Освен това пилето е мое! — заяви той.

Бусе върза червен конец на едното краче на пилето, за да си го познава, и го пусна при мамините пилета. Нарече го Алберт, но когато Алберт попорасна, се оказа, че не е петле, а ярка. Тогава Бусе я прекръсти на Албертина. А сега Албертина е голяма кокошка и когато Бусе яде яйце, винаги казва:

— Сигурно Албертина го е снесла за мен.

Албертина лети и пърха с криле повече от останалите кокошки. Бусе твърди, че вероятно е така, защото се е родила в совино гнездо.

Веднъж на Ласе му се прииска и той да си има собствени животни. Затова зареди три големи капана за мишки в кочината и хвана шестнайсет едри полски мишока, които затвори в една бъчва. После нарисува голяма табела и я сложи върху бъчвата. А на табелата пишеше:

Мишкарникът на село Шумотевица.

Но през нощта мишоците избягаха от бъчвата, така че на мишкарника не му провървя.

— За какво ти беше притрябвал този мишкарник? — попита Брита. — Нали мишките не снасят яйца!

— Все пак щеше да е забавно да си имам мишкарник, не разбираш ли? — отговори Ласе, който много се ядоса, задето мишките бяха избягали.

Брита и Ана нямат нито куче, нито зайци, нито други собствени животни. Но затова пък си имат дядо. Той е най-добричкият дядо в целия свят, сигурна съм в това. Всички деца от село Шумотевица го наричаме дядо, макар че не е дядо на всички ни, а само на Брита и Ана. Той живее в една стая на горния етаж на Северната. Стаята е толкова уютна и дядо е толкова мил, че ние всичките ходим там, когато нямаме какво друго да правим. Дядо седи на един стол-люлка и има дълга бяла брада, също като Дядо Коледа. Много е зле с очите и почти нищо не вижда. Не може да чете ни книги, ни вестници, но това няма значение, защото той и без друго знае всичко, каквото пише в книгите. Разказва ни истории от Библията и какъв е бил светът едно време, когато дядо е бил малко момче. Брита, Ана и аз му четем вестника — кой е умрял и кой е навършил петдесет години, и всички нещастни случаи, и обявите, и какво ли не. Ако във вестника пише, че някъде е паднал гръм, дядо може да разкаже поне за двайсет различни места, където в миналото е паднал гръм. И ако пише, че някой е бил намушкан до смърт от бик, дядо ще ни разкаже за всички свои познати, които са си изпатили от разярени бикове. По този начин минава доста време, докато прочетем вестника. Понякога и момчетата му четат. Но дядо предпочита да му четем Брита, Ана и аз, защото момчетата го карат през просото и прескачат някои обяви и други неща. В дрешника си обаче дядо има едно сандъче с инструменти и го дава на заем на момчетата. Помага им да си дялкат корабчета и разни други работи, въпреки че не вижда. И когато момчетата искат да си леят оловни войници, винаги отиват при дядо и топят оловото в неговата зидана печка.

В дрешника на дядо винаги има и една щайга с ябълки — е, невинаги, но когато е времето на ябълките. И колкото пъти отидем при него, той ни дава по една ябълка. Праща ни да му купим бонбони от Голямо село и си ги държи с кесийката в ъгловия шкаф в своята стая. Освен ябълките, ни дава и по един бонбон.

На прозореца си дядо има саксии с мушкато и се грижи много добре за тях, въпреки че е почти сляп. С часове седи и им говори. По стените в дядовата стая висят красиви картини. Особено две от тях много ми харесват. На едната е изрисуван пророк Йона в търбуха на кита, а на другата се вижда една змия, която е избягала от някаква менажерия и иска да удуши един мъж — е, може и да не е много красива, но е страшна и ме кара да изтръпвам.

Когато времето е хубаво, дядо излиза на разходка. Има си бастун, с който опипва земята пред себе си. Лятно време най-често седи под големия бряст сред моравата пред Северната. Сяда там и оставя слънцето да го напече, и както си седи, току каже:

— Ох-ох, да-да!

Питахме го защо казва „ох-ох, да-да“ и дядо отговори, че го казвал, защото мислел за времето, когато бил млад. Сигурно е било много отдавна. Чудна работа, че може да съществува толкова добричък дядо! Много го обичам. Бих предпочела да си го имам него вместо куче.