Йордан Радичков
Образ и подобие (6)

Пета сцена

 

Сива тога. Ваше величество! Ако разрешите, да чуем показанията на поданичката!

Кралят. Нека веднъж чуем и поданичките какво ще кажат. Не може само поданиците да слушаме!

Сива тога. Да влезе поданичката!

 

Жената. Помага бог, кралю честити!… Честита бях и аз да видя краля!… Помага бог на всички ви!… А ти мълчи, пред крал глупости не говори!

Момичето. Но, лельо, аз мълча!

Кралят. Дал бог добро!… Извинявайте, че с моите съветник-министри ви отбиваме от пътя. Навярно надалеч сте се запътили, щом толкова багаж със себе си сте взели. Ние на война дори когато тръгнем, не тръгваме с толкова багаж!

Жената. За минералните бани сме се запътили с мойта племенничка! Багажът ни не е кой знае колко много! (Показва бохчата.) Това е за препирка! Бани, бани, но трябва и да се препираме!

Кралят. С кого ще се препирате?

Жената. Няма с никого да се препираме, дрехи носим! (Тупа бохчата.) Дрехи носим в бохчата си, за да имаме за преобличане и за препирка, а не че с някого ще се препираме! Да се препираш с някого е празна работа, кралю честити! Лани на минералните бани две жени през всичкото време се препираха, накрая се и сбиха, едва ги разтървахме. Жени като се запрепират, по-лошо е и от кралства кога се запрепират! Препират се и спорят, но като никой не отстъпва, се хващат и за гушите! Веднъж ли е било!… За какво, кралю честити, ме отбивате от пътя с таз въоръжена стража?

Кралят. Отбихме ви от пътя, за да дадете показания пред Кралския съвет.

Жената. С удоволствие на кралството не само показания, а всичко каквото можем ще дадем! За нас е чест на кралството си да помогнем… Какви показания точно искате от нас?

Кралят. Навярно сте научили, че преди време недалеч оттук, в реката, се явиха самодиви. Една отколешна мечта на поданиците се сбъдна, най-сетне и нашето кралство да се сподобие със самодиви!

Жената. Научихме за тях!

Кралят. И сигурно разбрахте, че са много боязливи? Жената. Нещо подразбрахме!

Зелена тога. Ваше величество, те дори от сърни са по-плашливи!

Жената. Така е! Диви са, затова са и плашливи! (Към племенничката.) Не зяпай настрани!

Момичето. Но лельо, аз не зяпам!

Кралят. Тези самодиви нищо лошо на кралството не правеха. Те само се къпеха в реката, като оставяха водата да ги милва.

Бяла тога. Нежният пол, ваше величество, има голяма слабост към водата. То е може би, защото водата постоянно милва тялото, а слабостта на нежния пол е именно милувката! Това е едно естествено влечение.

Жената. (оживява се). Да, ние имаме слабост към водата! Ние имаме също така, кралю честити, и естествено влечение.

Кралят. Моят съветник-министър мисля, че имаше предвид самодивите!

Жената. Да, и те имат слабост към водата!… Всички ние имаме слабост и естествено влечение към водата, защото се нуждаем от милувка. Затова ние ходим и на минерални бани. Мъжът, кралю честити, няма никаква слабост към водата, а още по-малко има той естествено влечение. Мъжа да го накараш да иде на минерални бани — това не може да стане по никой начин!… Мъжът е скаран с водата, той дори краката рядко си измива! Мъжът, кралю честити, е смотан и такъв дивак, че да го накараш да се изкъпе, трябва да се бориш с него като с мечка. Той, кралю честити, е без всякакво естествено влечение!

Кралят. Както виждам, вие нямате особено добро мнение за моите поданици?

Жената. Аз за мъжа говоря, кралю честити, не за поданиците! Той, освен че е поданик, ми е и мъж! Той, кралю честити, като се нахвърли понякога връз мене и ми вика, говорейки ми: Ти ще мълчиш, защото аз съм поданик на негово величество и цялото и целокупно кралство е зад мене!… Аз мълча, според както той иска, обаче му и казвам: Ти може да си поданик, но си ми мъж!… Не е ли така? Той може да е без каквото и да било естествено влечение, но ми е мъж!

Кралят. Това е верно! За вас мъжът е мъж, за кралството обаче той е поданик!… Към поданиците кралството не може да е безразлично! То бди над всекиго! Що се отнася до спора, който вие имате, ще трябва помежду си да го решите, и да се разберете — кое, как и що!

Жената. Борим се, но нали сме нежен пол, както се и отбеляза тука — надвиват ни! Те, поданиците, като поданици може и да чинят, обаче у дома ги няма хич! Лула тютюн не чинят!

Кралят. Този въпрос не трябва тук да се обсъжда! Ние тук ви повикахме в качеството ви на поданичка.

Жената. Мога да бъда и поданичка! От това не се боя!

Кралят. Поканихме ви като поданичка, за да дадете показания пред кралския съвет за самодивите.

Жената. Ще дам! От показания не бягам!

Кралят. Истина ли е, че сте се организирали с група поданички, че сте отишли на реката, където се къпят самодивите, хокали сте ги и сте ги замеряли с камъни, за да ги пропъдите!

Жената. Истина е и е така!

Кралят. Кое ви подтикна и накара да се отнесете тъй грубо, бих казал — и непристойно — с тези нежни и боязливи същества?

Жената. Мъжете ни подтикнаха и ни накараха!

Жълта тога. Ваше величество, извинете ме, че се намесвам. Това, което говорившата твърди, е невъзможно!… Кой мъж в кралството ни ще подтикне или ще накара жена си да иде да замеря самодивите с камъни? Той трябва да е някой смахнат или идиот!

Жената. Да, те ни подтикнаха и ни накараха! Съвсем на смахнати и на идиоти се превърнаха и по този начин ни подтикнаха и ни накараха!

Кралят. Как ви накараха?… Казаха ви да идете да викате по самодивите и да хвърляте камъни по тях?

Жената. Не ни казаха, обаче ни подтикнаха и ни накараха!… Те, кралю честити, ни подтикнаха и ни накараха, защото, като чуха, че самодиви са дошли на реката да се къпят, започнаха да ходят там и да ги гледат как се къпят голи. Мъжът ми също се научи, започна и той да ходи и да гледа как ония там се къпят голи.

Зелена тога. Ваше величество, в това няма нищо осъдително и лошо! Мисля, че никой в кралския съвет не вижда в това нещо осъдително и лошо!

Синя тога. Това не може да е повод, за да се хвърлят камъни по къпещите се!… Понеже поданиците гледат и се любуват на къпещите се, то дайте тогава да ги нахокаме, да ги одюдюкаме и да ги прогоним извън пределите на кралството! Така ли?

Жената. Ние не за гледането! Ако е за гледане — да гледат! Мож ли да запретиш на някого да гледа!… Не мож!

Кралят. Тогава какво наложи да ги гоните?

Жената. Прогонихме ги, кралю честити, защото мъжът, като ги гледа как се къпят в реката, а и съвсем голи при това, започва да ни съпоставя. Той виси там като паяк на реката, зяпа ги по цял ден как се къпят, подсмърча и като си дойде, иска и нас да ни съблича голи и да ни съпоставя… От къде на къде ще ни съпоставя той нас!… Че той така нас ни обижда! Мигар ние мъжа го съпоставяме!… Ами ако ние седнем да го съпоставяме, ще го натикаме в миша дупка!… Може ли да ни упрекне някой, че сме зарязали свойта работа и сме се струпали на реката да гледаме как някакъв си там див самодив се къпе гол, а после да се върнем у дома, да почнем да събличаме мъжа си и да го съпоставяме? В това не може никой нас да ни упрекне!… Ние може да сме всякакви и даже, нежен пол да сме, обаче, както виждате, деяним и не съпоставяме!… Че ние даже и на минерални бани ходим. И за какво ходим там, та киснем във водата като гръсти? Нали заради мъжете ходим!

Оранжева тога. Ваше величество, разрешете да задам един въпрос на говорившата!

Кралят. Моля!

Жената. Моля!

Момичето. Моля!

Жената. Ти мълчи! Стига си говорила пред краля глупости!

Момичето. Но, лельо! Аз мълча!

Оранжева тога. Искам да попитам говорившата откога мъжът й е започнал да я съпоставя. По-рано това случвало ли се е?

Жената. По-рано това не ни се случваше! По-рано ние бяхме много млади, време нямаше за съпоставяне, пък и самодиви нямаше тогава.

Кралят. Кралските пазачи не ви ли предупредиха, че никой няма право да гони самодивите, да хвърля камъни по тях и да ги хока.

Жената. Предупредиха ни!… Пазачите за туй са турени пазачи! Но ние им казахме, че може и да нямаме право да гоним самодивите, но че и мъжете нямат право да ни съпоставят! Ако всеки мъж започне жена си да съпоставя, то на туй кралство къде ще му излезе краят!

Кралят. Върнете им със същото тогава, съпоставяйте и вие!

Жената. (срамежливо). Ооо, какво говорите, кралю честити!… Недейте така, кралю честити! (Момичето възклицава: „Оооо!“) Ти мълчи, не говори пред краля глупости!… Ако речем да съпоставяме, то, кралю честити, нека си го кажем тука, помежду си, мъжете даже и за съпоставяне не стават! Само че ви моля, това да си остане наша тайна и да не излиза вън от кралството ни! Ако човек погледне, то всяко едно кралство си има своя тайна. Особено пък в тази тайна област. Може ли без тайна! Като няма тайна, то и явно няма!

Кралят. Жено, вие говорите неща опасни!

Жената. Напротив, кралю честити! За нас жените те не са опасни, те са безопасни!

Сива тога. Ваше величество, извинете, но това аз не бих нарекъл съпоставяне!

Зелена тога. По-скоро е злепоставяне!… И на кого?

Бяла тога. Как на кого? На всички ни!… Тоест — исках да кажа — на всичките ни поданици!

Кралят. (става прав. Заедно с него съветник-министрите стават прави). Добре, жено, добре! Чухме всичко! За кралския съвет тези показания са достатъчни! Свободни сте с вашата племенница!

Жената. (към стражите). Не ме пипайте! Аз не съм поданичка! Аз съм жена и съм тръгнала на минерални бани с мойта племенница! (Тръгва да излиза, но се спира.) Ще ни съпоставят те! По цял ден зяпат дивото, обаче защо не идат вечер да легнат с дивото, ами при нас се прибират! При питомното идат, юдите му с юди!… Защото, като спят с питомното, то покрай него може и те малко да се поопитомят и да получат естествено влечение! (Към племенницата.) Млъкни най-после и ти!

Момичето. Но, лельо…

Жената. Млъкни, ти казах! Пред краля глупости не говори! (Излизат.)

Кралят. С такива поданички кралство не погива! С такова нещо мисля, че всеки поданик се би гордял!

Сива тога. Да се гордее, ваше величество, да, но извинете ме — не и да преспива!

Кралят. Достатъчно!… Този въпрос е частен, решавайте го у дома си!… Съветът се закрива!

 

Кралят. Да видя туй дръвче, прихваща ли се вече! (Изскубва го, зазвучава латерна, гледа корените му.) Не се прихваща още! (Връща го в съда.) Не се прихваща!