Йордан Радичков
Образ и подобие (12)

Единадесета сцена

Първи носач на пръст. (с пълен чувал на гръб). Добра среща, приятелю!

Втори носач на пръст. (с празен чувал под мишница). Дал бог добро, приятелю!… Все още ли носиш пръст?

Първи носач на пръст. Да, нося пръст, приятелю. (Сваля чувала от гърба си.) И ти ли си носиш пръст?

Втори носач на пръст. И аз!… (Показва празния чувал.) Бях вече горе на върха. Сега се връщам долу, за да напълня пак чувала.

Първи носач на пръст. Накъдето и да погледна, виждам, че всеки носи пръст.

Втори носач на пръст. Нали трябва кралството да пренесем на гръб?

Първи носач на пръст. Затуй ли носим само пръст и трупаме? За да се издига все по-високо кралството? Боя се, че колкото повече върхът расте, то толкова по-стръмно кралството ни става!

Втори носач на пръст. Трудно нанагоре се върви с такъв товар, приятелю! Нали отгоре идвам!… А като погледна долу, в ниското, виждам как постепенно и полека същинска пропаст изкопаваме.

Първи носач на пръст. Там, гдето се издига връх, приятелю, и пропаст има! Върхът расте ли, и пропастта расте! Такъв е тоя прост кантар, от памтивека е така — издигнеш ли едното блюдо, то другото надолу пада!… Еее, хайде! Върви надолу, лек ти път!… Полек-полек! С бързане това не става!

Втори носач на пръст. Нагоре ти върви, на теб по-лек!… Но и ти, приятелю, полек-полек! С бързане това не става! Не се пренася лесно кралство!

Първи носач на пръст. (вдига чувала, залита). Не се пренася леко, особено на гръб!