Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (11)

Втора сцена

 

ЛАКЪТ

Не, ако законът ви остави да търгувате с мъжете и жените като с добитък, светът ще се напълни с незакономерни копелета!

 

КНЯЗЪТ

О, небеса! Това пък какво е?

 

ПОМПЕЙ

Тоя свят помръкна, откак от двата вида лихварство тъкмо по-веселия забраниха, а лошия законът го остави да се облича в тежка шуба, и то с лисичата кожа отгоре, а с агнешката отдолу, за да показва, че хитростта винаги като по-богата е взимала връх над невинността.

 

ЛАКЪТ

Хайде, върви, върви!… Помози Бог, отче!

 

КНЯЗЪТ

И на тебе, сине! С какво те е оскърбил този човек?

 

ЛАКЪТ

Той закона оскърби, отче! И освен това е заподозрителен като крадец, защото намерихме в него един особен малък шперц, който беше съответствено изпратен на наместника.

 

КНЯЗЪТ

Пфу, сводник! Долен сводник! Ти живееш

от мерзостта, в която вкарваш други.

Не си ли си помислял какво значи

корем да пълниш, да обличаш гръб

за сметка на греха? Не си ли казваш:

от техните развратни, скотски ласки

аз пия, ям, обличам се, живея?

Нима си мислиш, че като живееш

от тъй зловонни средства, това може

да се зове „живот“? Върви и кай се!

 

ПОМПЕЙ

Той, вярно, отче, понамирисва малко нещо, но аз имам доказателства, че…

 

КНЯЗЪТ

Ако Лукавият те е снабдил

със доказателства, че имаш право

да вършиш грях, това доказва само,

че си служител негов!… Във затвора!

Откарай го, стражарю — само в него

оправя се такава долна твар!

 

ЛАКЪТ

Първо трябва да го отведа при наместника, отче. Той го е предупредил съответствено. Той, наместникът, сводниците не може да ги търпи. Ако си сводник и отидеш при него, по-добре да си на сто мили далече.

 

КНЯЗЪТ

Да беше всеки от порока скрит,

тъй както някои си дават вид!

 

ЛАКЪТ

Вратът му завижда на корема ви, отче, но скоро и него ще го стегне въжето!

 

ПОМПЕЙ

Съзирам спасител, подушвам поръчител! Този, който иде, е мой стар приятел!

 

ЛУЧИО

Какво става, благородни Помпее? Зад колесницата на Цезар, а? Нима те водят в триумф? И защо не виждам ни една от твоите Пигмалионови статуи, току-що оживели^[8], дето човек може да ги получи веднага с едно бръкване в джоба? Каза ли нещо, а? Какво е мнението ти за твоя занаят, поминък и живот? Той май че се е удавил в последния порой? Защо мълчиш, миткало улично? Същият ли е светът като преди или се е попроменил? Мрачен е станал и мълчалив, казваш? Или може би не е? Кажи да чуем!

 

КНЯЗЪТ

Същата кал, дори по-лоша!

 

ЛУЧИО

Какво прави онази сладка мръвчица, господарката ти? Доставя ли още крехки кълки на тоя-оня?

 

ПОМПЕЙ

Те се свършиха, господине, и тя сама се пари в кацата със солите^[9].

 

ЛУЧИО

Че хубаво! Значи излязло й е солено накрая. Така е винаги: първо прясна курва, после осолена сводница. Такъв е неизбежният край. Редно е. А ти накъде си се запътил, Помпее, към затвора ли?

 

ПОМПЕЙ

Бога ми да, господине!

 

ЛУЧИО

Че какво? Това ще е добре за тебе, Помпее. На добър ти час! Върви и кажи, че аз съм те пратил там. За дългове или за какво?

 

ЛАКЪТ

За сводничество, за сводничество!

 

ЛУЧИО

Тогава натикай го в затвора, стражарю! Ако за сводничество се полага затвор, този Помпей има пълно право на него. Той е всеизвестен сводник още от древни времена. Роден сводник! Сбогом, драги Помпее! И поздрави затвора от мене, Помпее! Най-сетне ще станеш домосед, стига си търчал по улиците!

 

ПОМПЕЙ

Надявам се, господине, че ваша милост ще гарантира за мене!

 

ЛУЧИО

О, не, честна дума, няма да го направя, Помпее! Това вече не е на мода. Виж, да ходатайствам да ти удължат срока, това — да! И ако проявиш по въпроса самостоятелно мнение, можеш да си спечелиш и допълнителна тежест. Адье, почтени Помпее!… Да ви помага Бог, отче!

 

КНЯЗЪТ

Вам също!

 

ЛУЧИО

А Бригита още ли се цапоти, а, Помпее?

 

ЛАКЪТ

Хайде, тръгвай, тръгвай!

 

ПОМПЕЙ

И тъй, няма да ми станете гарант, значи?

 

ЛУЧИО

Нито тъй, нито иначе, Помпее!… Какво ново по земята, благи отче?

 

ЛАКЪТ

Хайде, тръгвай, тръгвай!

 

ЛУЧИО

Пътувай към кучкарника си!

Какви новини за княза, отче?

 

КНЯЗЪТ

Нищо не зная. А вие?

 

ЛУЧИО

Според някои бил при руския император, а според други — в Рим. Вие къде мислите, че може да е?

 

КНЯЗЪТ

Не зная, но където и да бъде, желая му щастие.

 

ЛУЧИО

Това беше луда прищявка от негова страна — да се измъкне от върховната власт и да грабне просяшката тояга, за която не е роден. Граф Анджело си княжества добре в негово отсъствие; здравата е стегнал всичко живо.

 

КНЯЗЪТ

И добре прави.

 

ЛУЧИО

Малко повече снизходителност към блудството не би му навредила. Прекалено строг е по тази част, отче.

 

КНЯЗЪТ

Прекалено чест е този порок и само строгостта може да го изтреби.

 

ЛУЧИО

Вярно, семейството му е многобройно и сродено с най-добрите домове. Но да се изкорени цялото, отче, е невъзможно, ако не бъдат премахнати яденето и пиенето. Казват, че този Анджело не бил създаден по стария изпитан начин от мъж и жена. Дали е вярно, как мислите?

 

КНЯЗЪТ

Че как ще е създаден тогава?

 

ЛУЧИО

Някои казват, че бил се излюпил от хайвер на русалка; други — че бил заченат от два чироза. Но едно е сигурно, че пикае ледена вода. Това го знам с положителност. И освен туй е напълно неспособен като мъж, това е вън от съмнение.

 

КНЯЗЪТ

Вие сте шегобиец, господине, и бърз в езика!

 

ЛУЧИО

А не е ли жестоко от негова страна да вземе целия живот на човека заради един бунт в гащите му? Нима старият ни княз би постъпил така? Преди да обеси някого, който е направил сто копелета, той би платил от джоба си за отглеждането на хиляда! Старецът имаше усет за играта, знаеше й той вкуса и това го правеше снизходителен!

 

КНЯЗЪТ

Никога не съм чувал отсъствуващият княз да е бил обвиняван в слабост към жените. Той нямаше подобни склонности.

 

ЛУЧИО

Много се заблуждавате, отче.

 

КНЯЗЪТ

Не е възможно.

 

ЛУЧИО

Князът не бил обичал жените? Та той и петдесетгодишна просякиня не отминаваше, без да й пусне дукатче в паницата. Имаше си той слабостите. И добре си попийваше, ако искате да знаете!

 

КНЯЗЪТ

Неоснователно го набеждавате, сигурен съм!

 

ЛУЧИО

Аз, отче, му бях близък приятел. Скритичък си беше той и мисля, че знам причината за неговото оттегляне от управлението.

 

КНЯЗЪТ

И каква може да е тя, моля ви?

 

ЛУЧИО

Съжалявам, но това е най-строга тайна, която трябва да се държи зад зъбите. Мога да ви кажа само, че голямото мнозинство от неговите поданици го смяташе за разумен.

 

КНЯЗЪТ

За разумен? Че по това няма спор.

 

ЛУЧИО

А беше повърхностен и невежествен никаквец!

 

КНЯЗЪТ

Думите ви са плод на завист, глупост или недоразумение! Неговият начин и начинът, по който управляваше, му подписват по-добра препоръка. Ако оставим да свидетелствуват за него само делата му, дори и завистникът ще го признае за учен, държавник и воин. Говорите така, защото не сте познавали княза или ако го познавате, защото умът ви е замъглен от злоба!

 

ЛУЧИО

Отче, аз го познавам и го обичам.

 

КНЯЗЪТ

Обичта би говорила с повече познаване, а знанието — с повече обич.

 

ЛУЧИО

Аз зная какво зная, отче!

 

КНЯЗЪТ

Не ми се вярва, щом не знаете какво говорите! Но ако князът ни се завърне някой ден — за което всички се молим, — ще ви приканя да се явите пред него. Щом е честно това, което казахте, вие ще имате смелост да го поддържате пред него. Моля ви да ми кажете името си, за да мога да ви повикам.

 

ЛУЧИО

Казвам се Лучио, отче, и князът добре ме познава!

 

КНЯЗЪТ

Той ще ви опознае още по-добре, господине, ако съм жив да му разкажа за срещата ни.

 

ЛУЧИО

Няма да ме уплашите!

 

КНЯЗЪТ

О, разбирам: вие или се надявате, че князът няма да се завърне, или ме смятате за неопасен противник. И наистина, аз трудно ще ви навредя — вие и под клетва ще се отметнете от думите си.

 

ЛУЧИО

По-скоро ще се оставя да ме обесят! Не ме познаваш, Божи човече. Но стига за това. Можеш ли ми каза дали Клавдио утре ще умре, или няма?

 

КНЯЗЪТ

А защо трябва да умира той?

 

ЛУЧИО

Защо ли? Защото е пълнил бутилка през фуния. Дано князът се върне! Тоя безполов негов наместник ще обезлюди страната от въздържание; той на врабците не дава да си правят гнезда под стрехите му, защото развратничели! Князът поне би наказвал тъмните работи на тъмно, не би ги изнасял на бял свят. Дано се върне! Поврага, да осъди Клавдио на смърт, защото си бил разкопчал колана! Сбогом, отче, моли се за мене! Князът, повтарям ти, не се отказваше от кълчица в петък. Сега е малко дал-взел и пак не би простил на просякиня, па ако ще да му намирисва на чер хляб и чесън. Съобщи му, че и това съм казал. Сбогом!

 

КНЯЗЪТ

Върви кажи на клеветата: спри!

Окалва тя свръхчистия дори.

Безсилен е и кралят най-велик

пред силата на злостния език!…

Но някой иде.

 

ЕСКАЛ

Водете я в затвора!

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Милички господарю, простете ми! Ваша чест е известен като милосърден човек. Добри ми господарю!…

 

ЕСКАЛ

Трето предупреждение и пак са ви хванали! Това би вбесило и ожесточило самото Милосърдие!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Разрешете да доложа, сводница с единайсетгодишен стаж!

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Господарю, един мой познат, Лучио, ме е наклеветил! Той по времето на стария княз направи дете на госпожица Кети Погръб. Беше й обещал, че ще се ожени за нея. Детето ще навърши година и три месеца на свети Филип и Яков. Аз му го отгледах собственоръчно, а той така да ми се отплаща!

 

ЕСКАЛ

Да, този приятел е порядъчен развратник. Да бъде доведен при мене! А нея — в затвора!… Върви, стига приказки!

Тъмничарю, моят съуправител, граф Анджело, остана непреклонен. Клавдио трябва да умре утре. Погрижи се да има духовник и всичко необходимо, за да се приготви за смъртта. Ако графът споделяше моето състрадание, младежът не би свършил тъй.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Ваша чест, този монах беше при него и го поучи как да срещне смъртта.

 

ЕСКАЛ

Добър вечер, почтени отче!

 

КНЯЗЪТ

Да ви благослови Господ!

 

ЕСКАЛ

Откъде сте?

 

КНЯЗЪТ

Не съм оттук, макар и тук отседнал.

Принадлежа на орден свят, дойдох,

изпратен през морето със поръка

от негово светейшество във Рим.

 

ЕСКАЛ

Какво ново по широкия свят?

 

КНЯЗЪТ

Единственото ново е треската към новото, от която Доброто напоследък е тъй тежко болно, че ако тя не стихне, то няма да оцелее. Всеки търси промяната и сега е толкоз вредно за човека да остарее на едно поприще, колкото е полезно да се хвърля във всяко ново начинание. Честността по земята е недостатъчна, за да живее обществото без грижа, но пък безгрижието по нея е напълно достатъчно, за да умрат всички заедно с осъдени души. Около тази гатанка се върти почти цялата мъдрост на света. Новостта й е доста стара, но тя важи винаги. Кажете, уважаеми, какъв беше по нрав вашият княз?

 

ЕСКАЛ

Такъв, че от всичките му стремежи най-важният беше да познае себе си.

 

КНЯЗЪТ

А на какво се радваше най-много?

 

ЕСКАЛ

Повече се радваше, когато виждаше други да се веселят, отколкото се веселеше от нещата, с които другите искаха да го зарадват — беше във висша степен умерен човек. Но нека го оставим на съдбата му с пожелание тя да бъде щастлива и позволете да ви запитам, отче, как ви се видя подготвен Клавдио? Разбрах, че сте го посетили.

 

КНЯЗЪТ

Той ми заяви, че намира справедливо наказанието, което му е определено, и че смирено се прекланя пред решението на съда. Човешката слабост все пак го беше накарала да храни в себе си измамната надежда, че ще бъде помилван, но аз използвах времето си, за да я разсея, тъй че сега той е примирен със смъртта.

 

ЕСКАЛ

Изпълнили сте своята обязаност към небето и платили дълга си към затворника. Аз се застъпих за този нещастник до последната граница на допустимото, но моят събрат по правосъдие се оказа тъй строг, че ме накара да го нарека Правосъдие в плът и кръв.

 

КНЯЗЪТ

Ако строгостта му като съдник е в съгласие с неговия личен живот, тя ще му стои добре; но ако му се случи да съгреши, сам ще се е осъдил.

 

ЕСКАЛ

Отивам при затворника! Сбогом, отче!

 

КНЯЗЪТ

Мир вам!

Който в името на Бога

си намята тога строга,

трябва да е сам светец

и на святост образец;

трябва пример сам да дава

как и слаб да ни е нрава,

можем в път да крачим свят,

щом сме в Божа благодат;

и да помни свойта язва,

чуждата като наказва.

Срам за тоз немилосърд,

който праща друг на смърт

за деяния, които

той самият върши скрито!

Анджело у друг плеви

строго вредните треви,

но под лик на ангел скрива

своята леха в коприва.

Лицемер! Но в тоя свят

едри плячки се ловят

много често чрез кроежи

като паяжинни мрежи.

Тази вечер в тъмен час

с Анджело ще спи оназ

Мариана, на която

той се бе обрекъл свято.

Тъй лъжеца чрез лъжа

хитро аз ще задължа

да изпълни туй, което

обещал е пред небето!