Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (12)

Първа сцена

 

ПЕСЕН

                „О, вземи си тези устни,

                дето лъгаха безсрамно,

                и очите си, изкусни

                във блестенето измамно,

 

                а на мене дай назад, дай назад,

                първата целувка ти —

                всуе тя със свят печат, свят печат,

                любовта ни освети!“

 

МАРИАНА

Достатъчно! Отивай си оттук!

Пристига утешителят ми, чийто

добър съвет тъй често е смирявал

душевния ми ропот.

                Прошка, отче!

Не исках да ме сварите заета

със музика. Повярвайте все пак —

за песните е мойта радост глуха,

скръбта ми само черпи в тях разтуха.

 

КНЯЗЪТ

И хубаво — макар че чарът в тях

добро насажда, но и вкарва в грях.

Кажете, моля ви, не е ли идвал някой да ме търси? За този час приблизително съм уговорил среща.

 

МАРИАНА

Не ви е търсил никой, отче. Аз си бях тук през целия ден.

 

КНЯЗЪТ

Вярвам ви. Сега е точно времето. Ще ви помоля да почакате малко оттатък. Може би ще ви извикам не след много за нещо, от което ще имате изгода.

 

МАРИАНА

Ваша длъжница винаги.

 

КНЯЗЪТ

Добре дошли! Какви са новините

от нашия благочестив наместник?

 

ИЗАБЕЛА

Той има парк, опасан с тухлен зид,

граничещ откъм запад с едно лозе,

в което води дъсчена врата;

тоз ключ, големият, отваря нея,

а този, малкият, е за една

вратичка между лозето и парка.

Там точно обещах му, че ще бъда

във полунощ.

 

КНЯЗЪТ

                А няма ли вий двете

да се объркате във тъмнината?

 

ИЗАБЕЛА

Записах пътя точно в паметта си —

той два пъти със мен го извървя,

показвайки ми туй или онуй

със неми погледи и гузен шепот.

 

КНЯЗЪТ

Не си ли казахте условни знаци,

които тя би трябвало да спази?

 

ИЗАБЕЛА

Не, само точно си определихме

един потулен кът и се разбрахме,

че срещата ни трябва да е кратка,

защото на слугинята със мен

ще съм разправила, че ще отида

при него зарад брат си.

 

КНЯЗЪТ

                        Умна мисъл.

Но Мариана още не познава

кроежа ни… Елате, чедо мое!

Елате тука и се запознайте

със таз девойка. Тя при вас дошла е

да ви помогне.

 

ИЗАБЕЛА

                И получи помощ.

 

КНЯЗЪТ

Нали ми вярвате, че ви почитам?

 

МАРИАНА

И вярвам, и от опит знам го, отче.

 

КНЯЗЪТ

Тогава се вземете за ръка

със гостенката си и дайте слух

на туй, което тя ще ви разкаже.

Аз тук ще чакам, но не се бавете —

нощта, наситена със вредни пари,

не е далеч.

 

МАРИАНА

                Ще дойдете ли с мен?

 

КНЯЗЪТ

О, власт и сан, безброй очи фалшиви

ви дебнат вредом; хайки от сплетни и

със лай объркан и лъжлив се носят

по всяка ваша стъпка; милиони

хапливи остроумници ви взимат

за прицел свой, на колела за мъки

разтеглят ви!

                Разбрахте ли се вече?

 

ИЗАБЕЛА

Ако съветвате я да го стори,

готова е.

 

КНЯЗЪТ

        Не само я съветвам,

но много настоявам!

 

ИЗАБЕЛА

                На раздяла

това единствено кажете само

и шепнешком: „Сега помнете брат ми!“

 

МАРИАНА

Не бойте се!

 

КНЯЗЪТ

                И вие не се бойте —

по договор той ваш съпруг е, тъй че,

събирайки ви, аз не върша грях.

Да тръгваме! За жътвата е време,

щом трябва ни за бъден посев семе!