Серия
Краят на човеците (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La chute des corps, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Морис Дрюон. Разруха

Превод: Елена и Борис Станишеви

Редактор: Пенка Пройкова

Художник: Александър Поплилов

Художествен редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Малина Иванова, Йорданка Маркова

Дадена за печат на 15.X.1964 г.

Печатни коли: 19

Издателски коли: 14–72

Формат: 84/108/32

Тираж: 25 090

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Държ. издателство „Народна култура“ — София, 1965 г.


На Ролан Доржелес

Помен за мъртвите от „Силните на деня“

Граф Жан дьо Ла Монри — бележит поет, член на Френската академия, велик кавалер на „Почетния легион“, почина в Париж през декември 1920 година на седемдесет и четири години в дома си на улица Любек. На последния му час присъстваха: двама от братята му, по-възрастният Юрбен, земевладелец, и по-младият Робер, бригаден генерал; племенницата на поета Изабела д’Юин, от благороден произход, но бедна и без чар мома, вече прехвърлила тридесетте години; професор Емил Лартоа, прочут лекар, член на Медицинската академия и кандидат-член на Френската академия; Симон Лашом, млад учен, амбициозен, но беден, син на селяни от Бери, преподавател в лицея „Людвиг Велики“, току-що завършил докторската си дисертация по литература върху творчеството на Жан дьо Ла Монри, още влажните коректури от която бе донесъл на умиращия поет; така, в полусъзнание и агонизиращ, поетът можа да проследи страница след страница как бе пламтял и как угасваше целият му живот.

Правителството устрои на Жан дьо Ла Монри погребение на държавни разноски.

 

 

Оливие Менре, макар че отричаше това, минаваше за незаконен син на херцог дьо Шартр. Цели тридесет години Оливие остана ням обожател на графиня Жан дьо Ла Монри. За да й угоди и за да потуши един скандал, тоя кротък ерген на шестдесет и четири години прие да се ожени, една година след смъртта на поета, за племенницата му Изабела, забременяла от Симон Лашом. Изабела абортира в Швейцария. След шест месеца съпружески живот Оливие Менре почувства внезапен пристъп на мъжественост, но бе изтощен само за няколко седмици от жена си, тридесет и пет години по-млада от него, и една нощ умря в прегръдките й, повръщайки кръв.

 

 

Барон Франсоа Шудлер — син на барон Ноел, внук на барон Зигфрид, вероятен наследник на могъща династия финансисти от израилтянски произход, получили благородническа титла от Фердинанд II в Австрия и от Наполеон III във Франция. Самоубийството на тоя тридесет и три годишен облажаван, красив и богат младеж, отличен спортист, проявил се блестящо във войната, който още от пръв поглед печелеше симпатии и се отличаваше с рядко предприемчив дух, смая цял Париж. В действителност Франсоа, който имаше свръхразвито чувство за отговорност, се самоуби в момент на голямо смущение, ставайки жертва на една борсова афера, скроена специално срещу него от собствения му баща, всевластния и опасен барон Ноел, който беше завидял на успехите на младия мъж и искаше да накърни зараждащото му се влияние в обществото.

Франсоа Шудлер остави млада жена, Жаклина, единствена дъщеря на Жан дьо Ла Монри; след продължителна нервна криза, последвала драмата, благодарение на доминиканеца патер Будре Жаклина най-сетне намери утеха в религията. Франсоа остави и две деца, Жан-Ноел и Мари-Анж, които в момента на смъртта му бяха едното на шест и другото на седем и половина години.

Постъпил малко по-късно във вестник „Л’Еко дю Матен“, собственик на който беше барон Ноел Шудлер, Симон Лашом скоро щеше да заеме онова място до великана, което баронът не искаше да отстъпи даже и на сина си.

 

 

Малкият Фернанд почина още двумесечно кърмаче близо до Малмезон; той бе един от близнаците, за чиято майка се бе представила двадесетгодишната актриса Силвена Дюал, за да измъкне два милиона от шестдесетгодишния Люсиен Моблан.

 

 

Барон Зигфрид Шудлер се сгромоляса на деветдесет и шест години, в края на 1923 година, когато получи удар в детската стая на правнуците си Жан-Ноел и Мари-Анж. Основателят на френския клон на всемогъщата финансова династия, вторият барон Шудлер, с чието дълголетие фамилията се гордееше, бе виждал Талейран, обядвал бе с принц Метерних и се бе съвещавал с императорите на Франция и Австрия. Той надживя с година и половина и самоубийството на внука си, а сутринта в деня на смъртта си подстрига бакенбардите си.

 

 

Генерал граф Робер дьо Ла Монри — ерген, понесе тежко оставката си, почти веднага след това заболя от простатната жлеза, влачи се така малко повече от две години и в началото на 1924 година бе отнесен в гроба от остра криза на уремия. По това време беше на шестдесет и седем години.

 

 

Люсиен Моблан — наричан фамилиарно Люлю, беше плод на късното повторно омъжване на маркиза дьо Ла Монри за финансиста Бернар Моблан и поради това бе само природен брат на Юрбен, Жан, Жерар и Робер дьо Ла Монри. Люлю открай време бе смятан от близките си за позор на семейството. Той бе първият съпруг на баронеса Ноел Шудлер, бракът му с която почти веднага бе разтрогнат в Рим. Чудак, комарджия и развратник, импотентен по рождение, но не желаейки да си го признае, Люлю Моблан мразеше Шудлерови и изигра важна роля в борсовата афера, която предизвика самоубийството на Франсоа. Към края на живота си Моблан, на свой ред, бе преследван от омразата на Ноел; подкрепен от семейния съвет, Ноел успя да лиши противника си от правото му свободно да разполага с богатството си, като го постави под свое попечителство.

Изоставен от всички, загубил илюзиите си за бащинство, преследван от Ноел Шудлер, най-сетне Люлю Моблан загуби ума си; един ден го прибраха от улицата полудял; угасна в усмирителна риза в Парижката окръжна лудница през пролетта на 1924 година. Той бе само на шестдесет и една година и остави едно все още значително богатство.

Погребалната му колесница бе следвана само от госпожа Полан, старата секретарка и довереница на семейство Ла Монри, а по-късно и на Шудлерови, която бе станала незаменима помощница при всички смъртни случаи и погребения в двете могъщи фамилии.