Гийом Аполинер
11 000 камшика (7) (или похожденията на един принц)

VII

Двойната екзекуция на шпионина Егон Мюлер и на японската курва Кириемю направи принц Шибеску много известен в Порт Артур.

Един ден генерал Щьосел нареди да го извикат и му връчи някакъв плик с думите:

— Принц Шибеску, макар и да не сте руснак, вие сте един от най-добрите офицери в крепостта… Ние очаквахме помощ, но се налага генерал Куропаткин да побърза… Ако се забави още малко, може да ни се наложи да капитулираме. Тези псета японците са ни притиснали яко и нищо чудно някой ден техният фанатизъм да сломи съпротивата ни. Налага се да пресечете японските линии и да връчите тази депеша на Генералисимуса.

Приготвиха един балон. В продължение на седмица Мони и Корнабьо се упражняваха да управляват аеростата, който една хубава утрин беше надут.

Двамата пратеници се качиха в коша, произнесоха традиционното „Пуснете въжетата!“ и скоро се извисиха в облаците. Оттам земята им се стори нищожно малка. Те много ясно различаваха театъра на бойните действия с армиите и ескадрите в морето, а кибритената клечка, с която си палеха цигарите, оставяше много по-ярка следа от гюллетата на огромните оръдия, използвани от воюващите.

Приятен бриз тласкаше балона в посока на руската армия и когато след няколко дни се приземиха, те бяха посрещнати от едър руски офицер, който ги поздрави с „добре дошли“. Офицерът се оказа Фьодор — мъжът с трите ташака, бившият любовник на Елен Вердие, сестрата на Гъзолин д’Анкон.

— Лейтенанте — каза му принц Шибеску, като скочи от коша, — вие сте много любезен и посрещането, което ни оказвате, е истинско възнаграждение за изтърпените неудобства по време на полета. Разрешете ми да ви поискам прошка за това, че ви направих рогоносец в Санкт Петербург с вашата любовница Елен, френската гувернантка на дъщерята на генерал Кокодрьов.

— И добре сте сторили — отвърна Фьодор, — защото тук аз заварих нейната прелестна сестра Гъзолин, келнерка в една бирария с дамски персонал, където нашите офицери обичат често да се отбиват. Тя напуснала Париж, за да изкара повече пари в Далечния изток. Тук печели доста, защото офицерите пръскат пари като хора, на които им остава да живеят малко, а освен това с нея е и приятелката й Алексин Манжту.

— Какво! — извика Мони. — Гъзолин и Алексин са тук! Водете ме първо при генерал Куропаткин, за да изпълня възложената ми мисия, а после ще идем в бирарията.

Генерал Куропаткин посрещна много любезно Мони в своята щабквартира, която се помещаваше в един доста добре обзаведен вагон.

Генералът внимателно прочете писмото, после каза:

— Ще направим всичко, което е по силите ни, за да освободим Порт Артур. Същевременно, принц Шибеску, ви присъждам званието кавалер на ордена „Свети Георги“.

Половин час по-късно новонаграденият Мони вече се беше разположил в бирарията „Спящия казак“ в компанията на Фьодор и Корнабьо. Две жени се втурнаха да ги обслужват. Това бяха очарователните Гъзолин и Алексин, облечени като руски солдати, само дето носеха дантелени престилки върху напъханите в ботушите широки панталони, а задниците и гърдите им се подрусваха и твърде приятно издуваха униформите. Малка фуражка, килната на една страна върху косите им, допълваше смешното военно одеяние, чието въздействие върху околните мъже бе подчертано възбуждащо. И двете изглеждаха като участнички в оперетен миманс.

— Я виж, та това е Мони! — извика Гъзолин.

Принцът целуна двете жени и ги помоли да разкажат историята си.

— Добре — рече Гъзолин, — но ти също ще ни разкажеш какво ти се е случило междувременно. След онази фатална нощ, когато крадците ни оставиха полумъртви до трупа на техния придружител, комуто отхапах със зъби главичката по време на един щур оргазъм, аз се свестих, заобиколена от лекари. В хълбока ми бяха намерили забит нож. Алексин я лекуваха у тях, а от теб нямахме никакви известия. Когато вече можехме да излизаме, научихме, че си заминал за Сърбия. Случката с нас предизвика страшен скандал и моят изследовател ме заряза, щом се завърна, а сенаторът на Алексин повече не пожела и да чуе за нея. Звездата ни започна да залязва в Париж. По това време избухна войната между Русия и Япония. Сводникът на една моя дружка организираше заминаването на жени за работа в бирариите бардаци, които следваха по петите руската армия. Нае и нас и това е всичко.

После Мони също разказа какво му се беше случило, като пропусна само станалото в Ориент-експреса. Той представи Корнабьо на двете дами, без да им обяснява, че именно това е човекът, забил своя нож в бутовете на Гъзолин.

Всички тези възпоминания предизвикаха увеличена консумация на напитки. Салонът беше препълнен от офицери с фуражки, които пееха с цяло гърло и пускаха ръце на сервитьорките.

— Хайде да излезем — предложи Мони.

Гъзолин и Алексин ги последваха и като излязоха от окопите, петимата се насочиха към палатката на Фьодор.

Беше прекрасна звездна нощ. Когато минаваха край вагона на генералисимуса, на Мони му хрумна една безумна идея и той смъкна гащите на Алексин, чиито тлъсти бутове изглеждаха малко притеснени в панталоните. Докато другите продължаваха пътя си, той опипа разкошния задник, наподобяващ бледо лице под бледата луна, после извади зловещия си орган и започна да го отърква в браздата на задника й, като от време на време докосваше дупчицата. После, дочул далечен зов на тръба, придружен от глухо барабанене, Мони изведнъж се реши. Членът му се спусна между свежите бедра и хлътна в долината, водеща към свежата смокиня на Алексин. Същевременно ръцете на принца ровичкаха руното и гъделичкаха клитора й. Той се движеше постъпателно напред-назад, дълбаейки с палешника на своето рало браздата на младата жена. От удоволствие тя въртеше месестия си задник, на който луната като че се усмихваше възхитено. Внезапно започна проверката на постовете и техните викове се подемаха в нощта. Алексин и Мони се наслаждаваха безмълвно и в мига, в който свършиха почти едновременно с глуха въздишка, едно гюлле разкъса въздуха и уби няколко войници, спящи в един окоп. Те умряха, хленчейки като деца, които викат майка си. Мони и Алексин бързо се оправиха и притичаха в палатката на Фьодор.

Там завариха Корнабьо с разкопчан процеп, клекнал пред Гъзолин, която му показваше голия си задник. Той й обясняваше:

— Нищо не си личи и човек никога не би казал, че тук са те ръгнали с нож.

После се надигна и я ощастливи отзад, като крещеше току-що усвоени руски изречения.

Тогава Фьодор застана пред нея и се намести във влагалището й. Гледайки отстрани, всеки би казал, че Гъзолин е красив младеж, когото обслужват отзад, докато той радва с мишока си някоя жена. И наистина, тя бе облечена в мъжки дрехи и членът на Фьодор изглеждаше като да е неин. Но бутовете й бяха прекалено сочни, за да трае дълго подобна заблуда. Освен това тънкият й кръст и изхвръкналата гръд свидетелстваха, че не може и дума да става за обратен младеж. Триото ритмично се поклащаше и Алексин се приближи, за да погали трите топчета на Фьодор.

В този момент някакъв войник извика пред палатката името на принц Шибеску.

Мони излезе и войникът му докладва, че е изпратен от генерал Мунин, който го вика веднага при себе си.

Мони последва вестоносеца и като прекосиха лагера, те стигнаха до един фургон, в който офицерът се качи, докато войникът известяваше:

— Принц Шибеску.

Вътрешността на фургона много напомняше на ориенталски будоар. Вътре цареше необуздан разкош и генерал Мунин, петдесетгодишен колос, посрещна Мони много любезно. Той му посочи безгрижно изтегнатата на една софа двайсетгодишна красавица. Това беше неговата съпруга черкезка.

— Принц Шибеску — каза генералът, — моята съпруга е чула днес да се говори за вашия подвиг и държи да ви поздрави. От друга страна, тя е бременна в третия месец и някакво непреодолимо желание я кара да копнее да спи с вас. Ето ви я. Изпълнете своя дълг! Аз ще се задоволя по друг начин.

Без да му противоречи, Мони свали дрехите си и се зае да разсъблича хубавата Хайдин, която беше в състояние на върховна възбуда и го хапеше, докато той махаше една по една одеждите й. Тя имаше чудесно тяло и бременността още не й личеше. Нейните изваяни от грациите гърди се полюшваха като топовни гюллета.

Тялото й беше кръшно, стройно и закръглено. Между щедрия й задник и тъничкото кръстче имаше такава сладка диспропорция, че Мони почувства как членът му се изправя властно като норвежки бор.

Тя му го сграбчи, докато той галеше бедрата й — дебели в основата и тънки в колената. Когато остана гола, той я яхна, цвилещ като жребец, а тя притвори очи, вкусвайки безгранично блаженство.

През това време генерал Мунин беше разпоредил да доведат едно миловидно и много изплашено момче китайче. Цепнатите му очички примигваха, обърнати към любещата се двойка.

Генералът го съблече и засмука неговата пишчица, голяма колкото маслинка. После го обърна, плесна го по мършавото жълто задниче, като същевременно грабна своята сабя и я остави до себе си. Накрая опъна момчето, което явно добре бе запознато с този начин на цивилизоване на Манджурия, защото божественото педалче твърде вещо завъртя телцето си.

Междувременно генералът нареждаше:

— Наслади се като хората, скъпа Хайдин, ей сегичка и аз ще го сторя.

А членът му излизаше почти целият от тялото на китайчето, за да се намъкне бързо пак. Когато почувства, че най-сладкото наближава, генералът взе сабята си и като стисна зъби, без да престава да го вади и вкарва, отсече главата на момчето, чиито последни конвулсии му доставиха неописуемо удоволствие, докато кръвта шуртеше от врата му като шадраван.

Генералът свърши и се избърса с носна кърпичка. После почисти и сабята си и като взе главата на китайчето, отиде да я покаже на Мони и Хайдин, които вече бяха сменили позата.

Черкезката яхаше Мони, обхваната от бяс. Гърдите й танцуваха във въздуха, а задникът й лудешки се повдигаше. Ръцете на офицера мачкаха прелестните й закръглени бедра.

— Вижте — каза им генералът — колко мило се усмихва китайчето.

Разкривеното лице предизвикваше ужас, но това само удвои еротичния плам на двамата съвокупляващи се, които продължиха да се чукат с още по-голяма стръв.

Генералът захвърли главата, после сграбчи жена си за ханша и напъха члена си в задника й. По този начин той само увеличи удоволствието на Мони. Двата органа бяха разделени само от една тънка ципа и като се забиваха хищно, удвояваха насладата на младата жена, която хапеше Мони и се извиваше като пепелянка. Тройното изпразване стана по едно и също време. Триото се раздели и веднага след като се изправи, генералът сграбчи сабята си и се развика:

— А сега, принц Шибеску, трябва да умрете, защото видяхте прекалено много.

Мони обаче лесно го обезоръжи. После му върза ръцете и краката и го захвърли в единия ъгъл на фургона до трупа на китайчето. След това продължи до сутринта сладострастната си игра с генералшата. Когато си тръгна, тя вече спеше омаломощена. Самият генерал също заспа сладко с вързани ръце и крака.

Мони се върна в палатката на Фьодор. Там също не си бяха губили времето тази нощ. Алексин, Гъзолин, Фьодор и Корнабьо спяха голи, проснати в безпорядък върху натрупаните палта. Спермата беше слепила космите на жените, а мъжествеността на партньорите им висеше вяло и печално.

Мони ги остави да спят и тръгна да се разхожда из лагера. Задаваше се нов бой с японците. Някои от войниците се стягаха, други закусваха. Кавалеристите чешеха конете си.

Един казак с премръзнали ръце си ги топлеше във влагалището на кобилата си. Животното цвилеше нежно; изведнъж разгорещилият се казак се качи на един стол зад добичето и като извади дългото си като дръжка на копие оръжие, го вкара сладострастно в животинската вулва, която отделяше конски афродизиак. Така човешкият звяр се изпразни три пъти с могъщи къчове.

Един офицер, станал свидетел на това скотско съвокупление, се приближи заедно с Мони към войника и ядосано го скастри, че се е поддал на своята страст.

— Драги приятелю — рече той, — мастурбацията е воинска добродетел. Всеки съвестен войник трябва да знае, че по време на война онанизмът е единственият разрешен любовен акт. Бийте чекии, но не докосвайте нито жените, нито животните. Освен това мастурбацията е много похвално нещо, тъй като позволява и на мъжете, и на жените да свикват с мисълта за предстоящата окончателна раздяла. Нравите, мировъзрението и вкусовете на двата пола все повече се различават. Крайно време е да забележим това и ми се струва, че е необходимо, ако искаме да властваме на земята, да държим сметка за този природен закон, който скоро ще възтържествува.

Офицерът се отдалечи, а впечатленият от словото му Мони тръгна замислено към палатката на Фьодор. Внезапно той долови странна врява — сякаш ирландски оплаквачки се вайкаха над непознат мъртвец. Когато се приближи, шумът се видоизмени и стана дори ритмичен — като че влуден диригент удря с палката си по статива, докато оркестърът свири под сурдинка.

Принцът се затича по-бързо и пред очите му се разкри невиждана гледка. Рота войници, командвани от офицер, удряха един след друг с дълги жилави тояги гърбовете на голи до кръста осъдени.

Мони, чийто чин беше по-висок от този на офицера, командващ побоя, пожела да вземе нещата в свои ръце.

Докараха нов осъден. Оказа се красив млад татарин, който почти не говореше руски. Принцът нареди да го съблекат чисто гол, после войниците го зашибаха по такъв начин, че утринният студ го хапеше едновременно с ударите на тоягите.

Осъденият остана невъзмутим и неговото спокойствие вбеси Мони. Той прошепна нещо на ухото на офицера и последният след малко доведе една сервитьорка от бирарията. Беше напращяла келнерка, чиито гърди и задник изпъваха неблагопристойно стягащата я униформа. Тази красива жена с пищна плът се чувстваше неудобно в дрехите си и пристъпваше като спъната.

— Нямате срама, девойко — каза Мони. — Жена като вас не бива да се облича като мъж. За да ви втълпя по-добре това, ви наказвам със сто удара с тояга.

Нещастницата се разтрепери от главата до петите, но по даден от принца знак войниците бързо я разсъблякоха. Нейната голота контрастираше поразително с тази на татарина, който беше дългун с изпито лице и малки, спокойни и лукави очички. Крайниците му се отличаваха с онази кльощавост, с която Йоан Кръстител се сдобил, след като известно време се препитавал със скакалци. Ръцете, гърдите и щъркелоподобните му крака бяха обрасли с косми; от побоя обрязаният му пенис беше започнал да набъбва и сега показваше пурпурната си, с цвят на пиянски бълвоч главичка.

Келнерката — хубав немски екземпляр от Брауншвайг, имаше огромен задник; човек би казал, че вижда тежкотоварна люксембургска кобила, изтървана сред жребци. Нейните сламени коси я правеха толкова възвишена, колкото не са изглеждали дори и рейнските самодиви.

Светлорусите й коси стигаха до средата на бедрата. Тази растителност напълно прикриваше изпъкналата й туфичка. Жената излъчваше такова цветущо здраве, че войниците почувстваха как членовете им от само себе си се вдигат за почест.

Мони поиска камшик и след като го получи, го пъхна в ръката на татарина.

— Свиньо мръсна — извика му той, — ако искаш да си спасиш кожата, не трябва да жалиш тази курва.

Без да продума, татаринът огледа като познавач инструмента за мъчения, направен от сплетени ивици кожа, завършващи с железни шипчета.

Жената врещеше и молеше за милост на немски. Бялото й тяло трепереше. Мони я накара да коленичи, после с ритник повдигна едрия й задник. Татаринът опита камшика първо във въздуха и тъкмо замахна да я удари, когато нещастната келнерка, както си трепереше с цяло тяло, пръдна толкова оглушително, че всички присъстващи се закикотиха, а татаринът изпусна от смях камшика си. Мони го шибна със сопа през лицето и му каза:

— Идиот, заповядах ти да удряш, а не да се смееш.

После му подаде сопата и го накара да наложи отначало германката с нея, за да привикне. Татаринът започна отмерено да удря. Членът му, опиращ в дебелия задник на измъчваната, беше се вирнал, но въпреки изкушението ръката му се спускаше ритмично; сопата беше много жилава и свистеше във въздуха.

Татаринът се оказа истински майстор и ударите, които нанасяше, се сливаха и образуваха калиграфско изображение.

Скоро в долната част на гърба, над бутовете, ясно се отпечата думата курва.

Всички заръкопляскаха от сърце, а в това време виковете на германката ставаха все по-прегракнали. При всеки удар задникът й се раздрусваше, после се повдигаше със стиснати бутове, които за миг се раздалечаваха, и тогава можеше да се види дупчицата, а малко по-долу влажната й зяпнала кайсия.

Тя, изглежда, постепенно привикна към ударите. При всеки плясък на тоягата гърбът й леко подскачаше, а задникът й се разтваряше и плодът й зейваше страстно, като че ли внезапно споходен от неописуема сладост.

Скоро тя се просна, стенеща от похотлива нега, и в този миг Мони спря ръката на татарина. После отново му връчи камшика и възбуденият до крайност мъж, пощръклял от мерак, зашиба с този жесток инструмент гърба на германката. Всеки удар оставяше по няколко дълбоки кървящи следи, защото вместо да вдигне камшика след удара, татаринът така го дръпваше към себе си, че железните накрайници смъкваха парчета плът и кожа, които хвърчаха наоколо и оставяха кървави пръски по униформите на войнишкото сборище.

Германката вече не усещаше болка, а се гърчеше, усукваше и стенеше от удоволствие. Лицето й бе почервеняло, а лигите й течаха и когато Мони заповяда на татарина да спре, думата курва беше изчезнала, защото целият гръб на жената вече представляваше една рана.

Татаринът стоеше изправен, с окървавен камшик в ръка и явно очакваше похвала, но Мони го изгледа недоволно:

— Добре започна, но лошо свърши. Това, което направи, е отвратително. Удряше като смахнат. Войници, отнесете тази жена и ми доведете някоя от дружките й в онази празна палатка. Аз ще чакам там с този окаян глупак.

Като отпрати войниците, неколцина от които помъкнаха германката, принцът влезе с осъдения в палатката. Там започна с всичка сила да го налага с две тояги. Татаринът, възбуден от спектакъла, в който допреди малко беше главно действащо лице, не можа да сдържи още дълго клокочещата в яйцата му сперма. Членът му се надигна отново под ударите на Мони и бликналото семе се разтече по платнището на палатката.

В този момент доведоха другата жена. Тя беше по риза, защото я бяха вдигнали направо от леглото. Лицето й излъчваше неописуем ужас и объркване. Тя беше няма и от гърлото й излизаха само дрезгави нечленоразделни хрипове.

Все пак беше много хубаво момиче, родом от Швеция, дъщеря на управителя на бирарията и съпруга на датчанин, съдружник на баща й. Беше родила преди четири месеца и сега сама кърмеше детето си. Трябва да имаше двайсет и четири години. Напращелите й от мляко гърди — защото тя беше добра кърмачка — издуваха ризата.

Още щом я зърна, Мони отпрати войниците, които я бяха довели, и повдигна ризата й. Тлъстите й бедра приличаха на колони, които подкрепят прекрасна сграда, а руното й бе златисто, с мека къдравина. Принцът заповяда на татарина да я пердаши, докато той самият я заблиза стръвно. Върху ръцете на нямата красавица се посипаха удари, а в това време устата на Мони поемаше отдолу любовния еликсир, дестилиран от северното й цвете.

После смъкна ризата на пламналата жена и се намести гол върху кревата. Тя се настани отгоре му и неговото жило потъна дълбоко между ослепителнобелите й бедра. Масивният й твърд задник заподскача в такт. Принцът захапа една от гърдите и засука превъзходното й мляко.

Татаринът не остана безучастен, а със свистяща във въздуха тояга нашиба двете полукълба на нямата, като само увеличи насладата й. Той удряше като побъркан — нашари този възвишен задник, жигоса безсрамно красивите бели пухкави рамене и остави ивици по гърба. Мони, който доста се беше потрудил вече, се позабави с изпразването и докато нямата, разгорещена от тоягата, свърши петнайсетина пъти, той все още се мъчеше над първия.

Когато се надигна, принцът зърна, че татаринът е напращял великолепно и му заповяда да обладае заднишком нещастната кърмачка, която изглеждаше ненаситна, а той самият грабна камшика и нашари гърба на войника, който се наслаждаваше, надавайки ужасяващи викове.

Татаринът не изостави своята позиция. Понасяйки стоически ударите на страшния камшик, той неуморно ръгаше любовния приют, в който се беше сврял. Там той остави на пет пъти горещото си приношение. После застина неподвижен върху все още разтърсваната от сладострастни конвулсии жена.

Но принцът реши да го поразкърши и както си беше запалил една цигара, започна да гори с нея на различни места раменете му. После пъхна пламтяща клечка кибрит под татарските яйца и болката от изгарянето вдъхна нови сили на неуморимия му член. Татаринът пое курс към ново изпразване, а Мони пак грабна камшика и зашиба с всичка сила слетите тела на кльощавия и нямата. Кръвта бликаше, а ударите се стоварваха със сочно „пльок“. Принцът ругаеше на френски, румънски и руски. Татаринът се наслаждаваше неописуемо, но скоро в очите му проблеснаха злобни пламъчета. Той владееше езика на немите и като протегна ръка пред лицето на партньорката си, започна да й прави знаци, които тя великолепно разбра.

Към края на тези похотливи развлечения на Мони му хрумна нова приумица — той допря със запалената си цигара върха на влажната гръд на нямата. Млякото, от което една капчица проблясваше като бисер върху продълговатото зърно, я угаси, но жената нададе ужасен рев и се изпразни.

Тя направи знак на татарина, който бързо се изсули от нея. Двамата се нахвърлиха върху Мони и го обезоръжиха. После жената взе една тояга, а татаринът — камшика. С изгарящ от омраза поглед, вдъхновени от надеждата за мъст, те започнаха жестоко да налагат офицера, който ги беше накарал толкова да страдат. Колкото и да викаше и да се мяташе Мони, ударите не пощадиха никоя част от тялото му. Скоро татаринът, който се опасяваше, че издевателството върху офицер може да има пагубни последствия, захвърли камшика и също взе една обикновена шибалка. Мони подскачаше под ударите, а жената все гледаше да уцели слабините, ташаците или органа на принца.

Междувременно датчанинът беше забелязал отсъствието на жена си, защото пеленачето цивреше за майчината гръд. Той го взе на ръце и тръгна да търси своята съпруга.

Един войник му показа палатката, в която се намираше тя, но не му обясни какво точно върши там. Подлуден от ревност, датчанинът се втурна натам, повдигна платнището и се вмъкна вътре. Гледката беше донякъде банална — жена му, окървавена и гола, в компанията на един не по-малко окървавен и гол татарин, шибаше някакъв младеж.

Камшикът се търкаляше по земята; датчанинът остави детето на пода, вдигна камшика и заудря с всичка сила жена си и татарина. Те изпопадаха, като викаха от болка.

Под ударите членът на Мони се беше понадигнал и сега съвсем щръкна, докато съзерцаваше тази семейна идилия.

Момиченцето се разпищя на пода. Мони го взе и като го разпови, целуна розовото му задниче и гладката му изпъкналост, после надяна детето на члена си, като му запуши с длан устата; членът му разкъса детската плът. На принца не му трябваше много време, за да достигне оргазъм. Той се празнеше, когато родителите, забелязали със закъснение престъплението, се нахвърлиха върху му.

Майката вдигна детето. Татаринът се облече набързо и изчезна, но датчанинът надигна камшика с кървясали очи. Тъкмо щеше да нанесе смъртоносен удар по главата на Мони, когато забеляза въргалящата се на пода офицерска униформа. Ръката му се отпусна, защото датчанинът знаеше, че руският офицер е свещен — той може да изнасилва и граби, но търговецът, осмелил се да вдигне срещу него ръка, щеше да бъде незабавно обесен.

Мони разбра какви мисли вълнуват датчанина. Той се възползва от това, скочи и бързо грабна револвера си. С презрителен вид заповяда на мъжа да си свали гащите. После, със зареден револвер, му нареди да обладае отзад дъщеричката си. Молбите на датчанина останаха напразни и накрая той бе принуден да напъха окаяния си член в нежното задниче на припадналото пеленаче.

В това време Мони взе една тояга и като прехвърли револвера в лявата си ръка, заудря гърба на нямата, която плачеше и се гърчеше от болка. Тоягата се стоварваше върху подпухналата й от предишните удари плът и мъките на бедната жена представляваха страшна гледка. Но Мони я понесе със забележителна храброст и без ръката му да трепне, продължи бичуването до момента, в който нещастният баща се изпразни в задничето на дъщеричката си.

Тогава Мони се облече, заповяда на датчанката да направи същото и загрижено помогна на семейството да свести детенцето.

— Безсъвестна майко — каза той на нямата, — не виждате ли, че бебето иска да бозае?

Датчанинът направи някакви знаци на жена си и тя, като извади свенливо гърдата си, започна да кърми детето.

— А пък вие — каза Мони на датчанина — трябва много да внимавате, защото изнасилихте пред мен дъщеря си. Мога да ви погубя. Така че бъдете дискретен, тъй като моята дума тежи повече от вашата. Вървете си в мир. От днес нататък търговията ви ще зависи само от моето благоволение. Ако си мълчите, ще ви закрилям, но ако разкажете какво се случи тук, ще бъдете обесен.

Датчанинът целуна ръка на буйния офицер и като се просълзи от признателност, побърза да отведе жена си и отрочето си. Мони пък се насочи към палатката на Фьодор. Спящите вече се бяха разбудили и се бяха облекли след сутрешния си тоалет.

През целия ден се подготвяха за битката, която започна едва надвечер. Мони, Корнабьо и двете жени се затвориха в палатката на Фьодор, който беше отишъл да се бие на предните позиции. Скоро се дочуха първите топовни гърмежи и заприиждаха санитари, понесли ранените.

Палатката се превърна в лазарет. Корнабьо и двете жени бяха мобилизирани за прибиране на умиращите. Мони остана сам с трима ранени руснаци, които бълнуваха.

В този момент се появи една дама от Червения кръст, облечена с елегантна наметка в цвят екрю и с лента на дясната ръка. Тя беше много красива и произхождаше от семейство на полски благородници. Младата жена имаше пленителен ангелоподобен глас и чувайки я, ранените обръщаха към нея гаснещи очи, повярвали, че виждат Мадоната.

Тя даде на Мони няколко сухи заповеди с нежния си глас. Той й се подчини като дете, учуден от енергичността на тази прекрасна девойка и от странната светлина, която понякога излъчваха зелените й очи.

От време на време серафимското й лице се изостряше и човек имаше чувството, че сянката на непростим грях пада върху челото й. Явно непоквареността на тази жена си даваше понякога престъпни почивки.

Мони започна да я наблюдава и скоро забеляза, че тя задържа много повече, отколкото е необходимо, пръстите си в раните.

Донесоха един ужасяващ наглед ранен. Лицето му бе цялото в кръв, а гръдният кош — изтърбушен.

Милосърдната сестра го превърза с огромно удоволствие. Тя бе поставила дясната си ръка в зеещата рана и изглеждаше като опиянена от досега с издъхващата плът. Изведнъж вампирката повдигна очи и забеляза пред себе си от другата страна на носилката Мони, който я гледаше с презрителна усмивка.

Тя се изчерви, но той побърза да я успокои:

— Не се притеснявайте и не се страхувайте от нищо, сестро. Аз по-добре от всеки друг разбирам блаженството, което изпитвате. И моите ръце не са чак толкова чисти. Забавлявайте се с ранените, но не отказвайте да се насладите и на моите милувки.

Тя мълчаливо сведе очи. Мони тутакси застана зад нея, повдигна полите й и откри един прелестен задник, чиито бутове бяха тъй слепени един за друг, като че се бяха клели никога да не се разделят.

Девойката се зае с ангелска усмивка трескаво да разкъсва ужасната рана на смъртника. После се приведе, за да даде на Мони възможност да се възхити по-цялостно на прелестния й задник.

Тогава той заби изотзад своето копие между сатенените устни на мъхестата й праскова и докато с дясната си ръка галеше бедрата й, с лявата затърси под роклята клитора. Милосърдната сестра се отдаде на насладата мълчаливо, впила пръсти в раната на умиращия, който хъркаше ужасяващо. Той издъхна точно в мига, в който Мони се изпразни. Болногледачката отблъсна бързо принца, разкопча панталона на мъртвия, чийто член бе добил челичена здравина, и си го въвря, наслаждавайки се в пълно мълчание и с възможно най-ангелско изражение.

Мони плесна няколко пъти големия клатушкащ се задник, който изплюваше и отново бързо засмукваше посмъртната колона. Членът на принца бързо придоби характерната си твърдост и като застана зад ненаситната санитарка, Мони започна да й се радва изотзад като побъркан.

После се пооправиха и точно тогава внесоха един красив младеж, чиито ръце и крака бяха отнесени от картеч. Този жив труп още притежаваше един привлекателен член с идеална якост. Веднага щом остана сама с Мони, болногледачката седна върху чепа на издъхващия нещастник и докато траеше тази бясна езда, засмука Мони, който се изпразни бързо като кармелит.

Младежът още дишаше, макар че раните на откъснатите му крайници обилно кървяха. Тогава вампирката налапа единствения му оцелял израстък и той издъхна под страшните й ласки. По-сетне тя призна на Мони, че спермата му била почти студена. Жената изглеждаше тъй възбудена, че вече поизтощеният принц я помоли да се разкопчае. Той засмука зърната й, а тя застана на колене и се опита да съживи височайшия му член, като го мачкаше между гърдите си.

— Уви! — възкликна Мони. — Коя си ти, жестока жено, на която Господ Бог е възложил да довършва ранените?

— Аз съм — отвърна тя — дъщеря на принца-революционер Ян Морнески, когото трижди проклетият Гурко изпрати да умре в Тоболск. За да си отмъстя и да отмъстя за моята родина Полша, аз умъртвявам руските воини. Много бих искала да убия Куропаткин и от сърце желая смъртта на Романовци. Моят брат, който същевременно ми е и любовник, ме дефлорира по време на един погром във Варшава от страх моето целомъдрие да не стане плячка на някой казак. Той изпитва същите чувства като мен и затова така умело заблуди полка, който командваше, че го издави в езерото Байкал. Преди да тръгне, брат ми сподели с мен това свое намерение. По този начин ние, поляците, си отмъщаваме на московската тирания. Тези патриотични изблици така въздействаха на моята душа, че най-благородните и възвишени чувства отстъпиха пред жестокостта. Да, ти видя, че аз съм жестока като Тамерлан, Атила и Иван Грозни, взети заедно. Навремето бях благочестива като светица. А сега Месалина и Катерина биха изглеждали пред мен като плахи овчици.

Мони го побиха тръпки, докато слушаше признанията на тази прелестна пачавра. Той пожела на всяка цена да й оближе задника в чест на Полша и й разказа как бе взел косвено участие в заговора, който струва живота на Александър Обренович в Белград.

Тя го изслуша с възхита.

— Дали ще доживея да видя царя развенчан? — провикна се тя.

Мони, който беше лоялен офицер, възрази срещу евентуалното развенчаване на царя и се обяви в защита на легитимното самодържавие.

— Възхищавам ви се — каза той на полякинята, — но на мястото на царя бих унищожил наведнъж всички поляци. Тези глупави пияндури само майсторят разни бомби и правят планетата необитаема. Даже в Париж тези дяволски изчадия, които са колкото клиенти на углавния съд, толкова и на приюта за бедни, смущават съществуването на мирните жители.

— Вярно е — съгласи се полякинята, — че моите сънародници са малко палави, но ако им върнат отечеството и ги оставят да говорят на родния си език, Полша бързо ще се превърне в страна на рицарската чест, на изобилието и на хубавите жени.

— Имаш право! — възкликна Мони и катурна болногледачката върху една носилка, където мързеливо я заголи и докато се съвокупляваха, двамата беседваха за галантни и отвлечени неща. Човек би казал, че си разказват нов „Декамерон“, заобиколени от чумави.

— Прелестна жено — казваше Мони, — нека да разменим вярата на душите си.

— Добре — отвръщаше тя, — ще се оженим след войната и ще проглушим света с жестокостите си.

— Съгласен съм — каза Мони, — но това трябва да бъдат само законосъобразни действия.

— Може би си прав — съгласи се болногледачката. — Най-приятно е да вършиш това, което е разрешено.

При тези думи, те се прегърнаха, захапаха се и потънаха в дълбоко наслаждение.

Изведнъж прогърмяха силни викове — руската армия отстъпваше в безпорядък пред японските войски.

Чуваха се страшните сетни стенания на ранените, грохотът на артилерията, зловещото скрибуцане на санитарните фургони и пушечните гърмежи.

Внезапно палатката се отвори рязко и вътре нахлу взвод японци. Мони и болногледачката едвам успяха да се приведат в приличен вид, когато един японски офицер се приближи до принц Шибеску.

— Вие сте мой пленник! — каза той, но Мони го просна мъртъв с един револверен изстрел, след което пред смаяните погледи на останалите японци счупи сабята му върху коляното си.

Втори японски офицер се приближи към него, войниците наобиколиха Мони, който се примири с пленяването си и когато излизаше от палатката, придружен от дребничкия офицер, той съзря далеч в равнината неколцина изостанали бегълци, които със сетни мъки се опитваха да догонят отстъпващата в безпорядък руска армия.