Гийом Аполинер
11 000 камшика (5) (или похожденията на един принц)

V

— Негово превъзходителство генерал Кокодрьов не може да ви приеме засега. В момента си топи залъка в рохкото яйце.

— Но аз съм негов адютант — възрази Мони на портиера. Вие, петербургчаните, ставате смешни с вашата вечна подозрителност. Вижте ми униформата. Надявам се, че не са ме повикали в Санкт Петербург, за да ме ругаят портиерите.

— Покажете си документите — нареди церберът, един огромен татарин.

— Ето — произнесе студено Мони и тикна револвера си под носа на вцепенения гигант, който се отдръпна, за да стори път на офицера.

Мони се качи бързо (като дрънкаше с шпорите си) на първия етаж в двореца на генерал Кокодрьов, когото трябваше да придружи в Далечния Изток. Никъде не се мярна жива душа и Мони, който се беше видял със своя генерал предишната вечер у царя, се учуди на това посрещане. Генералът му беше насрочил среща за днес, и то точно за този час.

Мони бутна една врата и влезе в просторен мрачен салон, който прекоси, мърморейки:

— Никак не ми харесва това, за Бога, но като сме почнали нещо, трябва да го довършим. Да видим какво има по-нататък.

Той отвори друга врата, която сама се затвори след него, и се озова в една още по-мрачна стая от предишната. Нежен женски глас изчурулика на френски:

— Фьодор, ти ли си?

— Да, аз съм, обич моя — отвърна с приглушен, но решителен глас Мони, чието сърце биеше до пръсване.

Той бързо пристъпи натам, откъдето идваше гласът, и пипнешком откри едно легло. На него лежеше облечена жена, която страстно се притисна към него и тутакси му пусна езиче в устата. Той отговори на ласките й, без да се мае нито миг. Повдигна полите й, а тя веднага разтвори бедра. Краката й бяха голи, а копринената й кожа излъчваше нежен върбов аромат, примесен с odor di femina. Мони бръкна с ръка в топлата и влажна поничка, а жената прошепна:

— Дай ми го… Не издържам повече. Злодей, не си се мяркал цяла седмица.

А Мони, вместо да отговори, извади страшния си меч и тъй въоръжен се покатери на кревата. Заби лютото оръжие в косматото гостоприемно отверстие на непознатата, която незабавно се заклати с думите:

— Вкарай го до края… Ох, че е хубаво…

И като посегна към основата на честващото я великолепие, тя стисна леко в ръка двете топчици като две висулки, които се наричат тестиси не защото служат за свидетели при консумацията на любовния акт, както е прието да се смята, а защото приютяват мозъкоподобната субстанция, бликаща при оргазма, така както главата съдържа мозъка, който е седалището на всички умствени напъни.

Непознатата внимателно заопипва топките на Мони. Внезапно изврещя и го изхвърли с едно врътване на задника си.

— Вие ме лъжете, господине — провикна се тя, — защото моят любовник има тъкмо три на брой.

После скочи от леглото, завъртя електрическия ключ и запали лампата.

Стаята беше обзаведена скромно — креват, столове, маса, тоалетка и печка. Върху масата се виждаха няколко фотографии и едната от тях изобразяваше свиреп на вид офицер, облечен в униформата на Преображенския полк.

Непознатата беше снажна, а хубавите й кестеняви коси бяха леко разчорлени. През отворения й корсаж се вълнуваше едра бяла гръд, прорязана от сини жилчици. Полите й бяха целомъдрено спуснати. С лице, изразяващо едновременно ярост и смущение, тя беше застанала срещу Мони, който седеше на леглото в пълно бойно щръкнало въоръжение, с ръце, кръстосани върху дръжката на голия си меч.

— Господине — рече младата жена, — вашият цинизъм е достоен за страната, на която служите. Никога един французин не би имал безочието да се възползва като вас от подобни непредвидени обстоятелства. Заповядвам ви да излезете!

— Госпожо или госпожице — отвърна Мони, — аз съм румънски принц и новоназначен офицер в генералния щаб на княз Кокодрьов. Току-що пристигнах в Санкт Петербург и още не познавам обичаите във вашия град, но след като се наложи да заплаша портиера с револвера си, за да проникна тук, реших, че ще постъпя невъзпитано, ако не задоволя една жена, изгаряща от желание да усети мъж в своята утроба.

— Но вие можехте поне да ме предупредите, че не сте Фьодор — настоя непознатата, която не бе в състояние да откъсне поглед от поклащащото се оръжие на Мони, което продължаваше да е в пълна бойна готовност. — А сега си вървете!

— Уви! — възропта румънският принц. — Вие сте парижанка, така че не ми се правете на светица. Ах, как ми липсват Алексин Манжту и Гъзолин д’Анкон.

— Гъзолин д’Анкон ли казахте? — възкликна младата жена. — Наистина ли познавате Гъзолин д’Анкон? Та аз съм нейната сестра Елен Вердие. Вердие е и нейното истинско име. Аз съм гувернантка на генералската дъщеря. Имам си любовник на име Фьодор и той е именно офицерът с трите топки.

В този миг откъм улицата се чу силна врява. Елен изтича да види какво става. Мони погледна през рамото й. Минаваше Преображенският полк. Оркестърът свиреше старинна мелодия, по която войниците пееха тъжно:

Мамката си е ебало!

За война се стягай бързо,

хей, селяко наш нещастен,

а жена ти ще се чука

с биковете като щура

и сибирските мушици

вече ще ти драпат кура.

Но не им го давай в петък,

че това е ден за пости.

Захар също да не даваш,

тя е правена от кости.

Чукайте сега, орлета,

офицерските кобили,

че татарските момета

имат по-широки сливи.

Мамката си е ебало!

Изведнъж музиката секна, а Елен изписка. Един офицер обърна глава. Мони лесно разпозна Фьодор, когото бе видял малко преди това на снимка. Руският офицер размаха за поздрав сабята си и изкрещя:

— Сбогом, Елен, отивам на война… Няма да се видим повече!

Елен пребледня мъртвешки и припадна в ръцете на Мони, който побърза да я отнесе на леглото.

Там той най-напред й свали корсета и гърдите й щръкнаха. Бяха две прелестни зрели дини с розови връхчета. Мони ги посмука, после разкопча полата на Елен и я смъкна заедно с фустите и корсажа. Французойката остана само по батистена риза. Превъзбуденият Мони повдигна бялата тъкан, скриваща несравнимите богатства на безупречните й нозе. Чорапите стигаха до средата на бедрата й, а самите бедра бяха заоблени като кули от слонова кост. В процепа им сред свещен лес с цвят на есенни листа се гушеше тайнствената пещера. Руното бе омайно гъсто, а слепналите се устни едва позволяваха да се провиди тънка браздичка, приличаща на мнемоническа рязка върху стожерите, служили за календар на Инките.

Мони уважи припадъка на Елен. Той й смъкна чорапите и започна да лиже пръстите на краката й. Нозете й бяха красиви и пълнички като на бебе. Езикът на принца започна от палеца на десния крак. Той съвестно почисти нокътя му, после се прехвърли на останалите. Най-дълго се задържа на кутрето, което беше мъничко, мъничко. Установи, че десният крак има вкус на малина. Галещият му език затършува после сред гънките на левия крак, за който румънският благородник прецени, че има аромат на шунка от Майнц.

В този момент Елен отвори очи и се раздвижи. Мони спря своите очистителни упражнения и загледа как тази красива закръглена жена се протяга от удоволствие. Разтворената й за прозявка уста извади на показ розово езиче, скрито зад дребни бисерни зъби. После тя се усмихна.

Елен: Принце, какво сте правили с мен?

Мони: Елен, само за ваше добро ви докарах в този вид. Грижих се за вас като истински самарянин. И тъй като доброто винаги се възнаграждава, самият аз намерих безценна отплата в съзерцанието на вашите прелести. Вие сте прекрасна и Фьодор е истински щастливец.

Елен: Уви, повече не ще го видя! Японците ще го убият.

Мони: С каква радост бих го заместил, но за жалост разполагам само с две яйчица.

Елен: Не говори така, Мони. Вярно е, че не са три, но това, което виждам над тях, е не по-малко качествено от неговото.

Мони: Наистина ли, малка мръснице? Чакай да си сваля колана… Готово. Я сега си покажи дупето. Ох, колко е голямо, заоблено и бузесто. Също като духащо ангелче… Така… А сега трябва да го нашляпам в чест на твоята сестра Гъзолин… Шляп… шляп… пляс… пляс…

Елен: Ох, ох, разпали ми кръвта! Цялата се подмокрих!

Мони: Ах, какви гъсти космалаци… шляп… На всяка цена трябва да ти зачервя задния лик. Я го виж ти! Изобщо не се сърди и както го помръдваш така, човек би казал, че дори се усмихва.

Елен: Ела по-близо, да те разкопчая. Я да видя моето бебче, което иска да се гушне в пазвата на маминка. Ах, колко е красиво! И колко бързо расте! Има си червена, плешива главичка. Но за сметка на това тук долу е обрасло с черни косми. Прелестно мое сираче… Я ми го подай, Мони! Искам да го ближа и смуча, докато се разплаче от радост… Мони: Изчакай малко да ти направя розов лист… Елен: Ах, каква наслада е езикът ти в задната ми цепка… Той влиза и ровичка в гънките на моята розичка. Нали няма да ме разтегнеш много, Мони? Чакай да се надупя. Ох, та ти напъха цялото си лице… Внимавай, ще пръдна… Извинявай много, но не успях да се сдържа. Ах, мустаците ти ме боцкат и така ме възбуждаш, мръснико, ах, как ме възбуждаш… Дай ми го да го посмуча… Жадна съм…

Мони: О, Елен, колко е чевръст езикът ти. Ако преподаваш правописа също тъй добре, трябва да си невероятна учителка… Ооо, езикът ти прониква в отвора на главичката… А сега го усещам в основата му… Боже, вече си го вкарала под кожичката! Ах, изумителна смукачка си, ще ме изпиеш целия!… Не смучи тъй силно. Вече си го налапала целия! Боли!… Ах, ох, ух… За Бога, гъделичкаш ме… Ааах! Не ми късай топките… Зъбите ти са много остри… Точно така… заеми се пак с главичката… съсредоточи се върху нея… Хубаво е, нали, малка мръснице… Ооо, свър… свър… швам… лакомия… всичко изгълта… Я сега ми подай хубавата си розичка, да й ударя и аз един език, докато си възстановя формата.

Елен: По-силно… Развърти език върху клиторчето… Усещаш ли го как набъбва… Направи ми сега ножица… Точно така… Палеца вътре, а показалеца отзад… Ох, че е хубаво… Чуваш ли как червата ми куркат от удоволствие?… Ха така… Лява ръка върху лява цица… мачкай ягодката. Свършвам… Ох… Чувстваш ли как се върти задникът ми и как потръпват слабините ми… Животно… ах, че е хубаво… По-силно!… А сега бързо да го лапна и отново да му влея олово като одеве… Легни върху мен да направим 69… Колко бързо щръкна, нерез такъв… Мушкай сега… Не, чакай… няколко косъмчета са се оплели… Захапи ми гърдите… ах, че е хубаво… Искам го докрай… така… остани там, не го изваждай… Ооох… умирам… Мони… и на сестра ми ли си доставял такова удоволствие?… Силно! Чак до сливиците… ще умра. Не издържам повече… миличък Мони… нека свършим заедно… Ах… не мога… Боже мой… ето ме…

Мони и Елен отпразнуваха едновременно победа. После се почистиха взаимно с лакоми езици.

Докато се оправяха и Елен се обличаше, в едно от съседните помещения някаква жена извика от болка.

— Няма страшно — каза Елен. — Бият по задника Надеж, камериерката на Ванда. Ванда е щерката на генерала и моя ученичка.

— Покажи ми тази сцена — примоли се Мони.

Полуоблечената Елен го отведе в някакво тъмно и празно помещение, откъдето скрит вътрешен прозорец позволяваше да се наблюдава една моминска стая. Ванда, дъщерята на генерала, беше хубавичка седемнайсетгодишна девойка. Тя размахваше с все сили нагайка и шибаше с нея русокосата красавица, застанала пред нея на четири крака със запретнати поли. Това бе Надеж. Тя имаше прекрасен огромен и изпъкнал задник, който се поклащаше под невероятно тънкото й кръстче. При всеки удар Надеж подскачаше и човек имаше чувството, че задникът й се издува. Той вече бе набразден от пресичащи се линии — следите, оставени от страшната нагайка.

— Господарке, повече няма да правя така — пищеше момичето и подскачаше под ударите, а задникът й разкриваше широко отворен процеп, обкръжен с русо, сплъстено руно.

— Махай се сега — извика Ванда, като я ритна, и Надеж избяга, разплакана.

После девойката отвори една стаичка, откъдето излезе слабо мургаво тринайсет-четиринайсетгодишно момиче с порочно изражение.

— Това е Ида, дъщерята на преводача от Австро-унгарското посолство — прошепна Елен в ухото на Мони. — Те обичат да се забавляват с Ванда.

И наистина момиченцето бутна Ванда на леглото, вдигна й роклята и откри все още девствен гъсталак, откъдето стърчеше дълъг като кутре клитор, който тя засмука с жар.

— Смучи по-силно, скъпа Ида — каза влюбено Ванда, — аз съм доста възбудената предполагам, че и ти също. Нищо не ме възбужда толкова, колкото шибането на голям задник като на Надеж. Стига… сега ще те чукам.

Момичето се намести с вдигнати поли до Ванда, чиито дебели кълки рязко контрастираха с нежните мургави и тръпнещи бедра на Ида.

— Колко е странно — каза генералската щерка, — че аз те дефлорирах с клитора си, като продължавам да съм си девствена.

Но актът вече бе започнал и тя се нахвърли стръвно върху партньорката си. За начало погали нежно все още голобрадата й цепка. Ида простена:

— Мила Ванда, мъжленцето ми, ах, колко си обрасла! Дай ми го!

Клиторът веднага проникна в цепката на Ида, а хубавият пълничък задник на Ванда бясно се замята.

Мони, на когото от тази гледка му се разигра кръвта, пъхна ръка под полата на Елен и умело я възбуди. Тя му върна милувката, като го стисна в ръка и докато двете девойки се забавляваха, обхванати от неистов сафизъм, Елен бавно се залови да задоволява в шепа офицера. Заголената главичка чак запуши. Мони се разкрачи и нервно се захвана да пощипва клитора на Елен.

В това време зачервената и разчорлена Ванда внезапно се надигна от момичето, което сграбчи една свещ и довърши делото, започнато от доста развития клитор на генералската щерка. Ванда отвори вратата и повика Надеж, която дойде много изплашена. По заповед на своята господарка русата красавица си разкопча корсажа и пусна на воля едрите си гърди, после повдигна поли и си подложи задника. Щръкналият клитор бързо се мушна между сатенените й бутове и Ванда се заклати с типично мъжки възвратно-постъпателни движения. Малката Ида, чиято разголена гръд беше прелестна, макар и все още не напълно развита, седна между краката на камериерката и докато продължаваше да се манипулира със свещта, лакомо зализа пъпката на Надеж. В този миг Мони изригна под натиска, упражняван от ловките пръсти на Елен, и влагата му пръсна по стъклото, което ги отделяше от женската тройка. Двамата се уплашиха да не ги забележат и си тръгнаха.

Както си вървяха прегърнати по коридора, Мони попита:

— Какво точно означават думите на портиера: „Генералът си топи залъка в рохкото яйце“?

— Виж сам — отвърна Елен и през открехната врата на работния кабинет на генерала Мони съзря своя шеф, който чукаше прав едно прелестно момченце. Кестенявите къдрави коси падаха чак до раменете му. Сините му ангелски очи излъчваха невинността на ефебите, които боговете убиват млади, защото ги обичат. Белият му стегнат задник свенливо приемаше мъжкия подарък, натрапен му от генерала, който много приличаше на Сократ.

— Генералът — прошепна Елен — сам се е заел с обучението на дванайсетгодишния си син. Метафората на портиера не е съвсем точна, защото вместо да се грижи за собствената си прехрана, генералът е решил, че този метод е подходящ за подхранването и украсяването на мисълта на неговия наследник. Той му набива изотзад една доста солидна според мен наука и малкият принц ще може по-нататък без свян да си разиграва коня в имперските съвети.

— Кръвосмешението — отбеляза Мони — върши чудеса.

Генералът, изглежда, беше достигнал върха на удоволствието си, защото вече забелваше налетите си с кръв очи.

— Сергей — извика той с пресъхнало гърло, — чувстваш ли добре инструмента, който не само те е създал, но и се е нагърбил със задачата да направи от теб всестранно развита личност? Спомни си, че всъщност Содом е един цивилизаторски символ. Хомосексуализмът би направил мъжете богоравни и всички нещастия произтичат от желанието, което двата пола претендират, че изпитват един към друг. Днес има само един начин да се спаси нещастната свята Рус — чрез филопедията мъжете окончателно да започнат да изповядват сократическата любов към дупедавците, а жените да отидат на Левкадската скала да се учат на сафизъм.

И като изпусна един сладострастен хрип, той се изпразни в прелестния задник на сина си.