Гийом Аполинер
11 000 камшика (6) (или похожденията на един принц)

VI

Обсадата на Порт Артур беше започнала. Мони и неговият ординарец Корнабьо бяха останали в града заедно с войските на храбрия Щьосел.

Докато японците се опитваха да превземат подсилената с метални въжета крепостна стена, защитниците на гарнизона се утешаваха от канонадите, които можеха да ги убият всеки миг, като усърдно посещаваха все още действащите кафешантани и публични домове.

Тази вечер Мони се беше нахранил обилно в компанията на Корнабьо и неколцина журналисти. Хапнаха превъзходно конско филе, риба, уловена в пристанището, и консерви ананас; всичко това полято с превъзходно шампанско.

Наистина, десертът им беше прекъснат от внезапното изсвистяване на един снаряд, който при избухването си разруши част от ресторанта и уби някои от сътрапезниците. Мони, поразвеселен от това произшествие, запали с присъщото си хладнокръвие пура от лумналата в пламъци покривка, след което двамата с Корнабьо се запътиха към един кафешантан.

— Този проклет генерал Кокодрьов е забележителен стратег — каза Мони по пътя. — Той е предвиждал обсадата на Порт Артур и явно ме изпрати тук да си отмъсти, задето го изненадах по време на кръвосмесителните му излияния с неговия син. И аз, подобно на Овидий, изкупвам престъплението на моите очи, но не възнамерявам да пиша нито „Скръбни елегии“, нито „Писма от Черно море“. Предпочитам да използвам за развлечения времето, което ми остава.

Няколко снаряда прелетяха със свистене над главите им, докато прескачаха една жена, разкъсана от гюлле, и така стигнаха до „Таткови наслади“.

Това беше най-реномираното заведение в Порт Артур. Двамата влязоха в задимената до непрогледност зала. Една червенокоса немска певачка с обилна плът пееше със силен берлински акцент, френетично аплодирана от зрителите, владеещи немски. После четири английски girls, явно sisters, изкараха ирландски танц, примесен с английски ритми и бразилски стъпки. Бяха много красиви момичета и вдигаха високо шумолящите си поли, за да се видят дългите им, обшити с дантели гащички, но за щастие гащичките им бяха с цепки и от време на време човек можеше да зърне обвитите им в батиста сочни кълки или космите, контрастиращи с белотата на слабините. Когато вдигаха крака, рунтавите им долни устни се разтваряха лакомо. Момичетата пееха „My cosy corner girl“ им ръкопляскаха повече, отколкото на предшестващата ги Freulein.

Руските офицери, явно твърде безпарични, за да си платят за жени, добросъвестно се самоизлъскваха, съзерцавайки с изблещени очи този райски, поне според мохамеданските представи, спектакъл.

От време на време напосоки се изстрелваше мощна струя сперма и се размазваше по нечия униформа, че дори и брада.

След въпросните girls оркестърът подхвана шумен марш и на сцената се появиха изпълнителите на сензационния номер. Това бяха двойка испанци — мъж и жена. Техните тореадорски костюми произведоха толкова мощно впечатление върху присъстващите, че те запяха спонтанно „Боже, царя ни пази“.

Испанката беше великолепен екземпляр с пищни форми. Черни кехлибарени очи искряха на бледото й лице с безупречен овал. Краката й бяха като изваяни на струг, а пайетите на костюма й хвърляха ярки отблясъци.

Стройният и як тореро също си въртеше задника, а мъжката му принадлежност явно криеше някакви предимства.

С лява ръка на кръста, тази необичайна двойка раздаваше целувки, които предизвикваха истински фурор в залата. После потанцуваха по техния си похотлив начин, приет в страната им. В края на танца испанката вирна поли до кръста и ги закопча така, че да остане открита до под пъпа. Дългите й крака бяха обути в червени копринени чорапи, стигащи до средата на бедрата. Там те бяха прикрепени към корсета с позлатени жартиери, към които беше пришито парче черно кадифе по такъв начин, че прилепваше към бедрата и закриваше дупката на задника й. Писето й се губеше под къдрав рунтав космалак, толкова черен, че чак биеше на синьо.

Както си пееше, торерото си бръкна в гащите и измъкна неочаквано дълъг и твърде корав инструмент. Двамата затанцуваха с издадени напред слабини, като ту се търсеха, ту се отбягваха. Слабините на младата жена се развълнуваха, внезапно придобили плътност на море — така средиземноморската пяна се е втвърдила, за да сътвори мраморната плът на Афродита.

Изведнъж като по чудо детеродните органи се намериха и публиката помисли, че те чисто и просто ще се съвокупят на сцената.

Но не!

Със своя добре затъкнат член торерото повдигна жената, която подви колена, без да докосва земята. После той се изкачи по тела, който сценичните работници бяха опънали на три метра над зрителите, и като нецензурен въжеиграч поразходи така партньорката си през цялата зала над главите на зачервените и запотени присъстващи. После испанецът се върна по същия път заднишком на сцената. Зрителите щяха да си изпочупят ръцете от аплодисменти и на воля се възхищаваха от прелестите на испанката, чийто задник сякаш се усмихваше, понеже беше осеян с трапчинки.

След това дойде ред и на жената. Торерото подви колене и както яко се бе затъкнал в колежката си, биде разходен по опънатото въже на свой ред.

Тези акробатически изпълнения възбудиха Мони.

— Я да идем в публичния дом — обърна се той към Корнабьо.

„Веселите самураи“ беше името на най-модния бардак по време на обсадата на Порт Артур. Той се държеше от двама мъже, бивши поети символисти, които се обвързали по любов в Париж и бяха дошли да изживеят тайно щастието си в Далечния изток. Те упражняваха доходоносния занаят на съдържатели на публичен дом и поминуваха добре. Обличаха се в женски дрехи и се обръщаха помежду си със „скъпа“, без обаче да се отказват от мустаците и мъжките си имена.

По-възрастният от двамата се наричаше Адолф Тере. По-младият вече беше изживял своя звезден час в Париж. Кой не си спомня за бисерносивата пелерина и хермелинената яка на Тристан Оцетски?

— Искаме жени — обърна се Мони към касиерката, която беше самият Адолф Тере. Той отпочна една от своите поеми:

Веднъж между Версай и Фонтенбло

преследвах нощем нимфа из горите,

но курът ми извади лош късмет,

когато я настигнах и прегърнах.

Ебах я трижди, после двайсет дни

ме пари, а накрая боговете

ми пратиха Вергилий за лечител,

а той пък ми изсра два чудни стиха…

— Стига, стига — викна Корнабьо. — Къде са жените, по дяволите!

— Ето наместницата на госпожата — каза почтително Адолф.

Наместницата на госпожата, сиреч русият Тристан Оцетски, пристъпи грациозно към тях и като стрелна сини очи към Мони, произнесе с напевен глас следната историческа поема:

През пролетта на моя млад живот

поаленял бе хуят ми от радост.

Ташаците ми като сочен плод

се люшкаха, потръпващи от младост.

Край патката ми буйният гъстак

си никнеше навред между краката

от задника ми, та до пъпа чак,

но като подминаваше бедрата,

а те се сгърчваха, когато аз

изсирах на студа в среднощен час

горещите лайна на мисълта си.

— По дяволите — извика Мони, — това тук публичен дом ли е или обществен клозет?

— Всички момичета са в салона — отвърна Тристан и като подаде междувременно една салфетка на Корнабьо, допълни:

— Една за двама ви, господа. Нали разбирате… обсада…

Адолф получи 360 рубли, колкото струваха услугите на проститутките в Порт Артур, и двамата приятели влязоха в салона. Там ги очакваше незабравима гледка.

Курвите, облечени в алени, кърмъзени или виненочервени пеньоари, играеха бридж и пафкаха леки цигари.

В този миг се чу ужасяващ шум: едно гюлле издъни тавана, тупна тежко на пода и се заби като метеорит точно в центъра на карето. За щастие не избухна. Всички жени паднаха по гръб, надавайки пронизителни викове. Краката им се вирнаха и те оголиха аса пики пред похотливите погледи на двамата военни. Това бе очарователна изложба на най-различни задници, защото в този реномиран бардак имаше курви от всички раси и националности. Крушовидните гъзове на немкините контрастираха със закръглените дупета на парижанките, с изящните бедра на англичанките, квадратните седалища на скандинавките и трътлестите задници на каталонките. Една негърка предлагаше обилна плът, която приличаше повече на вулканичен кратер, отколкото на женска задница. Веднага щом я вдигнаха, тя заяви, че противниковият лагер прави голям шлем — толкова бяха привикнали към ужасите на войната.

— Аз си избирам негърката — обяви Корнабьо и тази Савска царица, надигнала се междувременно, приветства своя Соломон със следните трогателни слова:

— Го’син генерал, ила да сцепиш сочната ми слива.

Корнабьо любезно я целуна, но Мони не беше удовлетворен от това международно изложение.

— Къде са японките? — попита той.

— Те струват петдесет рубли повече — заяви наместницата на госпожата, като си сучеше мустаците. — Нали разбирате, врагове са все пак.

Мони плати и вкараха двайсетина невръстни японки в национални одежди.

Принцът си избра едно прелестно създание измежду тях и наместницата на госпожата набута двете двойки в един килер, пригоден за съвокупителни цели.

Негърката, която се казваше Корнели, и японката, отговаряща на ефирното име Кириемю, което ще рече напъпил цвят на японска мушмула, се съблякоха, като пееха, едната на триполитанско наречие, а другата — на курвенско.

Мони и Корнабьо също смъкнаха дрехите си.

Принцът заряза в единия ъгъл своя камериер и негърката и се отдаде на Кириемю, чиято детска и същевременно зряла хубост го заплени изцяло.

Той я зацелува нежно, а от време на време през тази чудна любовна нощ до слуха им долиташе ехото на пукотевицата. Гюллетата трещяха кротко. Човек би казал, че някакъв ориенталски принц е подготвил илюминации в чест на девствена грузинска принцеса.

Кириемю беше дребна, но великолепно сложена. Тялото й бе жълто като праскова, а дребните й остри гърди — твърди като топки за тенис. Космите й се събираха в черна лъскава туфичка, досущ като намокрена четчица.

Тя легна по гръб, събра бедрата си със сгънати колене върху корема и разтвори краката си като книга. Тази поза, която не беше по силите на нито една европейка, свари Мони неподготвен. Той обаче скоро опита от нейните сладости. Сечивото му потъна чак до яйцата в една разтеглива японска вишня, която в началото беше широка, но веднага след това се стесняваше по странен начин. Това момиче, едва съзряло на вид, го засмука като центрофуга. Мони си даде сметка за това едва когато след сладострастните си вживявания и напъни свърши в бясно стегналата го роза, която изсмука и последните му капки.

— Разкажи ми историята си — предложи Мони на Кириемю, докато от ъгъла се носеха вулгарните грухтения на Корнабьо и негърката.

Кириемю седна и започна:

— Дъщеря съм на един свирач на шамисен, инструмент, подобен на китарата, който се използва в театъра. Баща ми изпълняваше и ролята на хора, свирейки тъжни мелодии, като рецитираше в техния съпровод лирични истории от една зарешетена ложа до авансцената.

Майка ми, красивата Юлска Праскова, играеше главните роли в тези дълги пиеси, които са предпочитани от японската драматургия. Спомням си, че представяха „Красивата Шигенай“, „Тайко“ и други подобни.

Трупата ни пътуваше от град на град и великолепната природа, сред която израснах, винаги изплува в паметта ми в моменти на любовно опиянение.

Катерех се по мацу — гигантските пинии; ходех да гледам как се къпят в реките красивите голи самураи, чиито величествени членове още не значеха нищо за мен, и се смеех заедно с хубавичките засмени слугини, които идваха да ги разтриват.

Ах, колко е хубаво да обичаш в моята вечно цъфнала страна! Да се любиш с някой енергичен борец под розовите вишни или да се спускате прегърнати надолу по хълмовете!

Девствеността ми бе отнета от един мой братовчед — моряк на работа в компанията „Nippon Josen Kaïsha“, когото бяха пуснали в отпуска.

Майка ми и баща ми играеха в „Големият крадец“ и залата беше препълнена. Братовчед ми ме изведе да се поразходим. Бях на тринайсет години. Той бе пътувал по Европа и ми разказваше за чудесата на един непознат за мен свят. Отведе ме в една пуста градина, пълна с перуники, тъмночервени камелии, жълти лилии и нежнорозови като езика ми лотоси. Там ме целуна и ме попита дали съм се любила. Отвърнах му, че още не съм. Тогава той разтвори кимоното ми и започна да ме гъделичка по гърдите. Това много ме разсмя, но бързо станах сериозна, когато пъхна в ръката ми твърд, голям и дълъг член.

— Какво искаш да правиш? — попитах го.

Без да ми отговори, той ме положи на тревата, разголи краката ми и като стрелна езика си в устата ми, ми отне девствеността. Имах сили колкото за един вик, който сигурно е смутил хризантемите и прелестните хортензии в просторната пуста градина, но много скоро страстта се разбуди в мен.

После ме отне един оръжейник, който беше красив като Дайбуцу от Камакура, и трябва да говоря с религиозно преклонение за члена му, който изглеждаше направен от позлатен бронз и беше неизтощим. Всяка вечер преди акта мислех, че съм ненаситна, но щом усетех за петнайсети път горещата течност да се излива в мен, бивах принудена да му подлагам морния си задник, за да се задоволи и той, или когато бях много уморена, вземах го в уста и смучех, докато ми заповяда да спра. Той се самоуби, за да се покори на повелите на Бушидо, но изпълнявайки този рицарски дълг, ме остави сама и безутешна.

Прибра ме един англичанин от Йокохама. Вонеше на мърша като всички европейци и аз дълго не можех да привикна с миризмата му. Дори го молех да ме обладава отзад, за да не виждам пред себе си животинското му лице, обкръжено от рижави бакенбарди.

Полека-лека обаче свикнах с него и тъй като го държах под чехъл, го принуждавах да ме лиже, докато езикът му се схванеше от умора и повече не можеше да помръдне.

Една приятелка, с която се бях запознала в Токио и която обичах до полуда, идваше да ме утешава.

Беше красива като пролетта и човек имаше чувството, че върху връхчетата на гърдите й винаги пърхат две пчели. Ние се самозадоволявахме с един жълт мраморен къс, издялан и от двете страни във формата на член. Бяхме ненаситни и прегърнали се една друга, стенещи, тръпнещи и опиянени, ние се блъскахме яростно като две кучета, които искат да докопат един и същ кокал.

Един ден обаче англичанинът полудя — реши, че е шогун, и пожела да обладае отзад нашия микадо.

Прибраха го и аз станах проститутка заедно с приятелката си до деня, когато се влюбих в един едър и снажен голобрад германец с неукротим орган. Той ме биеше, а аз го целувах през сълзи. Накрая, след като ме пребиеше, ми поднасяше вместо милостиня члена си и аз изпадах в неописуем оргазъм, прегръщайки го с все сила.

Един ден се качихме на кораба и отидохме в Шанхай, където той ме продаде на една сводница. После моят мил Егон си тръгна, без дори да обърне глава, и ме остави отчаяна сред жените в бардака, които се подиграваха с моята мъка. Те добре ме изучиха на занаята, но събера ли много пари, ще тръгна като почтена жена по света да търся моя Егон, за да почувствам още веднъж члена му в утробата си и да умра с мисълта за розовите вишни на Япония.

Наперена и сериозна, малката японка си отиде като сянка, оставяйки Мони със сълзи в очите да размишлява върху преходността на човешкото щастие.

Изведнъж дочу звучно хъркане, обърна глава и видя, че негърката и Корнабьо спят прегърнати като младоженци, но въпреки всичко във вида им имаше нещо чудовищно. Тлъстият задник на Корнели беше гол и отразяваше луната, чиито лъчи проникваха през отворения прозорец. Мони извади сабята си от ножницата и бодна това огромно парче месо.

В салона също крещяха. Мони и Корнабьо излязоха с негърката. Помещението беше задимено. Няколко пияни руски офицери нахълтаха и с безбожни ругатни се нахвърлиха върху англичанките от бардака, които, ужасени при вида на тези скотове, шепнеха една през друга „Bloody“ и „Damned“.

Мони и Корнабьо се полюбуваха на изнасилването на курвите и си излязоха по средата на едно всеобщо живописно съвокупление, като оставиха отчаяните Адолф и Тристан Оцетски, които напразно се мъчеха да въведат някакъв ред, оплетени в женските си фусти.

В този миг нахълта генерал Щьосел и всички, в това число и негърката, отдадоха чест.

Японците бяха отпочнали първата атака срещу обсадения град. На Мони много му се прииска да се върне и да види какво ще прави неговият началник, но откъм укрепленията се дочуха дивашки викове.

Появиха се войници, които водеха пред себе си някакъв пленник. Беше едър млад немец, сварен да обира труповете край отбранителната линия. Той крещеше на немски:

— Не съм крадец. Обичам руснаците и смело прекосих японските окопи, за да ви се предложа. Тук сигурно ви липсват жени и се надявам да ме приемете радушно.

— На смърт, на смърт! — викаха войниците. — Той е шпионин, мародер и обирач на трупове!

Край групата не се виждаше никакъв офицер. Мони се приближи и поиска разяснения:

— Лъжете се — каза той на чужденеца, — ние имаме жени в изобилие, а вашето престъпление трябва да бъде наказано. Тъй като много държите, първо ще бъдете начукан от войниците, които ви плениха, а после ще бъдете набучен на кол. Ще умрете така, както сте живял, а според свидетелствата на моралистите това е най-хубавата смърт. Как се казвате?

— Егон Мюлер — заяви треперещият пленник.

— Точно така — каза сухо Мони, — вие идвате от Йокохама и безсрамно сте продали като истински сводник вашата японска любовница Кириемю. Педал, шпионин, сводник, обирач на трупове — браво! Пригответе кола, а вие, войници, елате да го начукате. Всеки ден не ви се удава подобна възможност.

Бързо съблякоха хубавия Егон. Той беше младеж с неземна красота, а гърдите му бяха закръглени като на хермафродит. При вида на неговите прелести войниците на бърза ръка измъкнаха похотливите си членове.

Корнабьо толкова се разчувства, че със сълзи на очи помоли своя господар за разрешението да поопъне Егон, но Мони беше непреклонен и му позволи само да го тури в устата на прелестния юноша, който, подложил задник, вече получаваше един след друг лъчезарните чворове на войниците, които като примерни изроди пееха религиозни химни и се поздравяваха за плячката си.

След третото изпразване шпионинът изпита неописуем оргазъм и докато смучеше Корнабьо, развъртя задник, като че ли му оставаха поне още трийсет години живот.

Междувременно вече бяха издигнали железния кол, който щеше да послужи за сетно седалище на педерюгата.

След като всички войници се изредиха на пленника, Мони прошепна нещо на ухото на Корнабьо, който още беше като зашеметен от качеството на извъртяния му минет.

Корнабьо отиде до бардака и скоро се върна с младата японска курва Кириемю, която се чудеше какво още искат от нея.

Изведнъж тя зърна Егон, когото тъкмо бяха набучили със запушена уста върху железния кол. Той се гърчеше и острието малко по малко проникваше в задника му. За сметка на това членът му беше напращял до спукване.

Мони посочи Кириемю на войниците, докато нещастната женица гледаше своя набит на кола любовник с очи, в които ужасът, любовта и съчувствието се смесваха в неописуема безутешност. Войниците я съблякоха гола и повдигнаха измъченото й птиче телце върху осъдения. После разтвориха краката на нещастницата и издутият член, за който толкова си бе мечтала, отново я прониза. Бедната душица не можеше да проумее това варварство, но изпълващото я парче плът я възбуди. Тя се замята като бясна и под двойната тежест тялото на Егон започна да се плъзга полека-лека надолу по кола. Той издъхна, изпразвайки се.

Сцената беше ужасяваща — набучен мъж и гърчеща се върху него жена с разчекната уста… В основата на кола бе изтекла тъмна локва кръв.

— Войници, отдайте почит на умиращите! — извика Мони и се обърна към Кириемю: — Изпълних желанията ти. Сега в Япония вишните цъфтят и влюбените се лутат сред розовия снежец на падащите цветчета!

После, като зареди револвера си, той й пръсна черепа, а мозъкът на младата куртизанка се размаза по лицето на офицера, сякаш се бе изплюла върху своя палач.