Анна Макстед
Да погледнеш живота в очите (43)

Глава 43

Ако имах електрод, прикачен за пръста на крака, и той се активираше всеки път, когато правех нещо глупаво, вероятно с по-голям успех щях да се уча от грешките си. А така повтарям същите идиотски гафове отново и отново, докато толкова ми писне от последиците, че започвам да се дразня и променям навика. Например, ако през нощта стана да ходя до тоалетна и си набуча стъпалото на остър ток, ще са необходими още дванайсет пробождания, преди да вдигна обувката и да я прибера в гардероба. Ако си сложа часовника за 7:30 с намерението да отида да тичам, трябва да заспя отново в 7:31, да закъснея за работа поне девет пъти, преди да спра да се преструвам, че по-рано от 8:00 не мога да се изправя пред нищо друго, освен възглавницата. Устното предупреждение на Латиша също помогна.

Но непланираната среща на Том и Джаспър беше нещо отделно. Нямаше да има нужда от повторение. Плановете ми за следващите шест десетилетия бяха оплескани, което ме подтикна да седна и да пиша сериозни обещания. Никога повече няма да ме хващат в авто грешка. Никога повече няма да управлявам погрешно живота си. Шишко ще яде в 8:15 сутрин и после пак в 7:30 вечерта и преди лягане ще хапва нещо, одобрено от ветеринаря. Отсега нататък яденето между храненията ще бъде забранено (и за двамата членове на семейството). Ще пазарувам в супермаркета всяка седмица вместо всеки ден в местния магазин. Ще си направя бюджет. Ще се напивам само когато има поводи. Ще дарявам повече пари за благотворителност за определени, но не толкова популярни каузи. Ще посещавам музеи с баба. Ще науча италиански от касети. Ще спра да си чопля устните и ще се науча как се поддържа автомобил. Ще пия по дванайсет чаши вода на ден и ще се хидратирам.

Списъкът беше дълъг и задължаващ, но тази седмица всеки ден отивах навреме на работа и се държах насилствено вежливо с Латиша дори когато тя възкликна:

— Не пак! Пикочният ти мехур сигурно е голям колкото напръстник!

(Преглътнах отговора: „Не зная, никога не съм виждала напръстник“). Апартаментът ми беше толкова чист, че стигнах до неолитния пласт в коша за пране. Престанах да обсъждам връзките на другите хора, освен че казах на Лизи за Тина (с разрешението на главната героиня). Всяка вечер слушах прогнозата по радио „Четири“ и се обличах според времето. Макар че ако трябваше да се облека според настроението си, бих носила власеница. Дори това, че с майка ми гледахме „Брилянтин“, не ме разведри. Дори когато тя купи саундтрака и каза: „Скъпа, мислиш ли, че съм твърде стара да си нося косата на опашка?“. Нито когато отидохме на пица и й казах за Тина и тя извика: „И като си помислиш, че ти беше толкова егоистично момиче!“. Или както обича да казва Джеръми, синът на Вивиан: „Виж кой говори!“.

Дори ходих с Лизи във фитнеса и трийсет и пет минути си завързвах връзките в съблекалнята, подслушвайки две кльощави жени да си викат една на друга: „Аз съм огромна, ти си малка!… Не, ти си малка!… Не, аз съм голяма!… Не, не си, малка си!“. И т.н. Сърцето ми се чудеше дали имаше и най-малък шанс Том да ме изслуша, ако се обадя да обясня, но разумът ми смазваше всяка надежда. Не знам откъде се сещам за едно правило в бейзбола — три удара и си вън. Бях ги пропиляла всичките. До петък се чувствах нещастна като прегрешение и тъжна като набожност. Скъсах списъка и го изхвърлих в кофата, но вътре в себе си все още се чувствах мъртва.

В събота обаче се поободрих. Не много, а малко — вече категорично няма да позная щастието отново и най-доброто, на което мога да се надявам, е да стана самотен боклучар. Отскачам от самоубийствено настроение до нормалната депресия. Причината за тази промяна в настроението е, че Люк се обажда.

От миналата събота той не се е отделял от Тина, а аз не съм я виждала от болницата. Исках да отида при нея миналата неделя, но Люк ми каза, че си почива. Когато по-късно й звъннах, Люк обясни, че дошъл полицай, но Тина решила да не дава показания.

— Но защо? — извиках.

— Не иска — отговори той.

— Трябва!

— Не можем да я накараме насила — каза Люк.

— Предполагам — отговорих тъжно, — може ли да я чуя?

Люк каза:

— Няма сили да слуша конско, така че само ако обещаеш да не я тормозиш.

Аз обещах и предадоха слушалката на Тина, макар че това малко ме обиди. (Люк си мисли, че съм заядлива, а даже не съм излизала с него? Репутацията ми се разчува). Тина ме информира, че се чувства по-добре и че от полицията така или иначе ще разследват случая, че е казала на семейството си и че родителите й идват да я виждат. О, и че била почти сигурна, че никога повече не иска да вижда Ейдриън.

В идеалния случай бих предпочела Тина да влачи Ейдриън по съдилищата, за да се впусне по случая и националната преса, да се разчуе нашир и надлъж, да се появят шокиращи заглавия и снимки на първа страница, да прогонят Ейдриън от Мейда Вейл и да му забранят да пазарува в любимите му дизайнерски магазини. И да загуби работата си не защото е лоша реклама за фирмата, а защото шефът му (както решително би казал на репортерите) по-скоро би отрязал собствения си бонус, отколкото да наеме жесток престъпник. И се надявам Ейдриън така или иначе да остане без работа, защото не можеш да работиш като архитект, при положение че ще прекараш следващите четиридесет години в усоен затвор.

Но мисля, че разбирам защо Тина не иска да го преследва. Това, което не разбирам, е защо Ейдриън се е признал за невинен и веднага е бил пуснат под гаранция, сякаш просто е забравил да си плати за паркинга.

— Но това е невъзможно! — изпищявам, когато Люк разказва за скандала. — Тя никога няма да бъде в безопасност! Той може да дойде довечера и да вдигне къщата във въздуха. Господи! Не й позволявай да кара Ескорта, без да си проверил спирачките!

Макар последното предупреждение да важеше с и без Ейдриън. Люк възрази срещу песимизма ми. Едно от условията на гаранцията на Ейдриън беше да не се доближава до Тина. А вероятно, докато случаят влезе в съда след три-четири месеца, Тина може да реши да свидетелства. И ако аз, Хелън, свидетелствам…

— Можеш да заложиш задника си, че ще го направя — прекъсвам го сърдито.

— Вероятно правдата ще възтържествува.

— Да се надяваме — добавям горчиво. Междувременно, той, Люк, сега се грижел за нея.

— Люк — сопвам се по-силно, отколкото е необходимо, — сигурна съм, знаеш, че Тина тъкмо се измъкна от задушаваща оскърбителна връзка е деспотичен тиранин. Последното, от което има нужда, е да започне нова.

Обяснимо Люк беше притеснен.

— Шш — стене той, — ще те чуе! Не стоят така нещата! Тя не ме възприема по този начин. Тя е крехка, Хелън, изнервя се, ако е сама. Изплашена е. Аз й се отразявам добре! Помагам й да стои настрана от Ейдриън. Ще я защитавам, обещавам! Тя още му е навита! Това е истината! Разсейвам я. Но ми се доверява. Говорим. Имаме много общи неща.

Изкуших се да отговоря: — Не ме разсмивай, аксесоарът, който носиш, е спортна чанта Head и произнасяш Gucci „Гуки“.

Но в духа на новата ми личност — „деветдесет и осем процента без злоба“, се въздържам. Все пак ако Люк настройваше Тина срещу Гадняра, значи не беше нетактичен дърдорко, а талантлив чудотворец, който трябва да бъде оставен на мира, за да спечели успешно нови привърженици.

Това не ме спря поне мъничко да не ревнувам, че Люк внезапно от моя най-надежден платоничен приятел се превърна в приятел на Тина.

С изключение на това обаждане никой не ме търси. Не се обаждам на Тина, защото — според новия й преводач: „Тя е разбита и не й е до приказки, но когато видиш Лизи, би ли й благодарила за плодовете и за онова нещо на Св. Йоан, и за специалното чаено олио“.

Правя това, което ми е наредено, и предавам съобщението. Когато казвам на Лизи, тя възкликва:

— Чувствам се ужасно, ужасно! Ейдриън беше толкова усмихнат! И всичките тези цветя! И телефонните обаждания! Кой би помислил? Мислиш ли, че трябва да изпратя и невени?

Казвам, че е хубава идея, но Тина вече има дневник. Както и да е, сигурна съм, че тя ще каже, ако се нуждае от нещо. Не го прави и когато Люк се обажда в събота, аз го заливам с въпроси. И, Боже, какви отговори само! Въпреки че той е толкова цапнат в устата, ми трябва невероятна концентрация, за да го разбера.

— Значи братята на Тина — Макс, Шон и Андрю направо плюеха кръв, когато чуха за Ейдриън. Откачиха, особено Макс, най-малкият, щял веднага да отиде и да го пребие. Но Шон го спрял, трябвало да действат разумно, да, защото Ейдриън изглежда, е от типа, който би повдигнал обвинение, както и да е, Тина не знае, но Шон се обажда на онзи негов приятел, Тони, който познава един тип Рей, а Рей е едно гадно копеле, и Тони говори с Рей, Рей има охранителна фирма, която предоставя момчета за охрана на клубове и, мамка му, той е бивш военен, тренирал е бодибилдинг, едро момче е, около 114 килограма и изглежда заплашително, плащат му, за да предупреждава хората за грешките, които допускат, да, и той ще изпрати някой и, да, Шон казва на Рей за Ейдриън, а Рей мрази мъже, които бият жените си, това най-много го мрази, нарича се Изравнителя и двама от хората му се появяват пред вратата на Ейдриън в два сутринта, връхлитат вътре, завързват ръцете с колана му, той крещи, че ще отиде в полицията и Рей меко му казва, че не трябва да си отваря устата, докато Рей не разреши, Рей е човекът, който решава, който говори и грам не му пука за полицията и още повече на полицията не й пука за него и както е видно, Рей знае къде живее Ейдриън и Ейдриън ще разбере кога той се задава, както и да е, отвън има още десет от неговите хора и после Ейдриън мълчи като мъртвец, после разпарят килима в хола, да, увиват го в собствения му килим и натъпкват кърпичка в устата му и го изнасят, да, и го откарват с черния джип на Рей, който има черни кожени седалки, защото хората, които вози, пълнят гащите и Ейдриън напълва гащите! Вони! И завеждат Ейдриън до онази тъмница, нещо като мазе, но по-зле и го предупреждават, Шон е казал да не го нараняват, само да го сплашат, и Рей, Рей може да вдигне човек за врата с една ръка, ръцете му са като парчета месо, по-скоро като голяма пържола, отколкото пилешко бутче, а може палецът му да е като пилешко бутче, не зная, както и да е, и Ейдриън прекарал с тях три часа, после го захвърлили гол на пътя пред офиса му и Рей говорил с Тони, който говорил с Шон вчера и казал, че Рей не смятал, че Ейдриън ще разкаже на когото и да било или пък отново да безпокои сестрата на Шон.

— Господи! Може би Ейдриън трябваше да послуша, когато Тина го помоли нормално?!

Не е чудно, че мисля за Тина целия следобед. Искам да преодолее всичко това. Може би един ден ще погледне назад и ще се чуди как се е случило. Представете си. Да сме толкова слепи за истинската природа. Да прощаваме престъпленията, сякаш са епилептични припадъци. Да сме толкова оптимистични, че когато даден човек ни убива, се усмихваме, докато върти ножа. Седя и се чудя на лудостта на Тина. Тогава ми просветва. И двете скърбим за връзки, които сме искали, но не можем да имаме.

Не зная защо Тина е обичала Ейдриън, но го е обичала. Що се отнася до мен, аз съм и винаги ще бъда влюбена в Том. Но за момента не мисля за него. Мисля за другия мъж, който вече не е в живота ми. И премислям едно и също пак и пак, като напев. Мисля, че никога не съм била момичето на татко и сега вече няма кога да бъда.