Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (13)

ПЛАЧ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ

265. Какво означава плачът. При първо дете това е обикновено важен въпрос. С увеличаване възрастта на детето плачът е много по-малък проблем, защото вие се безпокоите много по-малко, знаете какво да очаквате от бебето в различните часове на деня, отличавате различните видове плач и бебето има по-малко причини за плачене.

Вие си задавате няколко въпроса: Гладно ли е? Мокро ли е? Болно ли е? Стомахчето ли го боли? Безопасна ли го убоде? Глези ли се? Родителите не помислят за умората, но това е една от най-честите причини за плач. Лесно е да се отговори на всеки един от тези въпроси.

Но има плач, който не може да се обясни с нито една от тези причини. Впрочем към двеседмична възраст повечето бебета, особено първите деца, изпадат в периоди на плач, които могат да бъдат охарактеризирани, но не и точно обяснени. Когато бебето плаче редовно през определен период — следобед или вечер, наричаме го плач от колики (ако има болки, подуване на коремчето и газове) или периодичен плач (от раздразнение, ако няма подуване). Ако кърмачето плаче ни В туй, ни в онуй време, ние въздъхваме и казваме, че през този период то е плачливо бебе. Ако обикновено е нервно и се стряска, използуваме термина хипертонично бебе. Но ние не знаем какво се крие зад тези видове поведение. Само знаем, че те често се срещат и постепенно изчезват, обикновено към тримесечна възраст. Може би това са разновидности на едно и също състояние. Ние смътно разбираме, че периодът от раждането до края на 3-ия месец е период на приспособяване на незрялата нервна и незрялата храносмилателна система към живота във външния свят и че при много кърмачета този период на нагаждане не минава леко. Важно е да не забравяте, че тези обикновени видове плач през първите седмици са нещо временно и не са признак на нещо сериозно.

266. Глад. Независимо от това дали храните кърмачето по твърд режим или според желанието му, скоро добивате представа за неговия индивидуален образец — по кое време на деня иска да яде повече, кога е склонно да се буди по-рано. Това трябва да ви помогне да решите дали необикновеният плач се дължи на глад. Ако при последното хранене бебето е изяло по-малко от половината от обичайното за него количество, гладът може да е причина за неговото събуждане и плач след два часа вместо след три или четири. Но може и да не е така. Едно кърмаче, което е изяло много по-малко от обичайното за него количество, много често спи задоволено в продължение на четири часа. Ако при последното хранене кърмачето е поело нормално количество и след около два часа се събуди и плаче, още по-малко вероятно е то да е гладно. (Ако се събуди след един час, особено вечер или след обяд, най-вероятно е да има колики.) Ако се събуди 2 ’/2 или 3 часа след последното хранене, най-напред смятайте, че е гладно.

Може би количеството млечна смес или кърма не му стигат или кърмата намалява? Това не става изведнъж за един ден. в продължение на няколко дни кърмачето е изпивало млякото си до капка и се е оглеждало за повече. То започва да се буди и да плаче малко по-рано от обикновено, но не много. В повечето случаи, след като се е будило по-рано от глад в продължение на няколко дни, чак тогава започва да плаче след хранене.

Обикновено кърмата се увеличава успоредно с повишените изисквания на бебето. По-пълното и често изпразване на гърдите ги стимулира да произвеждат повече мляко. Разбира се, понякога може да се случи майката да има по-малко мляко, ако е уморена или разтревожена. Мога да направя следното обобщение: ако бебето неутешимо плаче 15, или повече минути и са минали повече от два часа след последното хранене (даже и да са минали по-малко от два часа след едно оскъдно хранене), нахранете го. Ако се задоволи и заспи, значи сте намерили правилния отговор. Ако са минали по-малко от два часа след пълноценно хранене, вероятно бебето не е гладно. Оставете го да поплаче 15–20 или повече минути, ако можете да го понасяте, или му дайте биберон-залъгалка и вижте дали няма да заспи. Ако продължава неутешимо да плаче, няма нищо лошо в това да опитате да го нахраните. (Не давайте шише веднага щом се усъмните, че кърмата ви е недостатъчна, дайте му да суче).

267. Болно ли е. През първите месеци кърмачетата настиват и получават чревни инфекции, но това са прояви с хрема, кашлица или с диария. Други инфекции са доста редки. Ако бебето не само плаче, но е променило цвета си, премерете температурата му и го заведете на лекар.

268. Дали плаче, защото се е подмокрило или се е изходило. Много рядко малките бебета не се чувствуват добре, защото са мокри или изцапани. Повечето от тях не реагират на това. Във всеки случай можете да смените пеленките.

269. Дали причината е безопасната игла? Това се случва извънредно рядко, но можете да проверите.

270. Дали има диспепсия. Можете да опитате да се оригне, въпреки че вече е сторило това. Диспепсията, съпроводена с повръщане и редки зелени изпражнения, е разгледана в т. 290, коликите в т. 275.

271. Дали е разглезено. По-големите бебета могат да са разглезени (т. 279), но през първия месец можете да приемете, че кърмачето не плаче, защото е разглезено.

272. Умора. Когато кърмачето е било будно необикновено дълго време или е възбудено от чужди хора или от непознато място или от игра с родителите, то може да реагира, като става нервно и раздразнително. Вместо да заспи по-лесно, то заспива по-трудно. Ако родителите или непознатите започнат да го успокояват с повече игри, говор или друсане, положението може да се влоши.

Някои малки бебета като че ли така са устроени, че никога не могат спокойно да заспят. Накрая на всеки период на бодърствуване умората предизвиква нервно напрежение, което те трябва да превъзмогнат, преди да заспят. Те трябва да поплачат. Някои от тях направо пищят. След това постепенно или изведнъж плачът стихва и те заспиват. Ако вашето бебе плаче на края на всеки период, когато е будно и след като е нахранено, приемете, че е уморено и го сложете да легне. Ако се наложи, оставете го да плаче 15 до 30 минути. Някои бебета заспиват по-бързо, ако се оставят В креватчето и В крайна сметка трябва да се стремите към това. Други преуморени кърмачета се успокояват по-бързо при леко движение — с люлеене в кошче на колелца или в количка, или като се държат на ръце и се разхожда спокойно, за предпочитане в затъмнена стая. Съветвам ви от време на време, когато необичайно много ПИЩИ, да разхождате бебето (или да го люлеете), но не и да го приспивате редовно по този начин. То може да започне да разчита на това и винаги да иска да го приспиват. На вас рано или късно това ще ви дотегне.

273. Плачливи бебета. Повечето бебета, особено първите дена, изкарват няколко плачливи периода през първите седмици. Някой бебета са много плачливи в определени дни или през по-голяма част от времето. Тези плачливи периоди могат да се редуват с необикновено дълги периоди на непробуден сън, който много трудно може да бъде прекъснат. Ние не знаем каква е точната причина, дали това са храносмилателни смущения поради недоразвита храносмилателна система или пък е раздразнителност и нестабилност във връзка с неустойчивата нервна система. Тази тенденция не означава нищо сериозно и с времето минава, но докато трае, тя затруднява родителите.

Ето някои неща, които можете да направите: опитайте да давате биберон-залъгалка между храненията, ако лекарят одобрява това. Опитайте плътно да завиете кърмачето в одеялце. Някои майки и опитни медицински сестри твърдят, че плачливите и нервните бебета спят много по-добре на малко пространство — малко кошче, бебешка пътна торба, даже в картонен кашон с дюшече от нагънато одеяло и стени, облицовани отвътре с одеяло. Ако имате количка или можете да вземете от някого люлка, можете да опитате дали люлеенето не го успокоява. Возенето в кола има чудно въздействие върху повечето плачливи кърмачета, но неприятностите могат да започнат веднага щом се върнете в къщи или дори при всяко спиране. Може да се успокои от грейка (т. 276). Опитайте и музика. Прочетете т. 277.

274. Възбудимото кърмаче е необикновено нервно и неспокойно през първите седмици. Тялото му не се отпуска добре. Такова бебе прекомерно се стряска при лек шум или при промяна на положението му. То силно се стряска, ако напр. лежи на гръб върху твърда повърхност и се търкули на една страна или пък ако не се държи здраво в ръцете, или ако човекът, който го държи, изведнъж го премести. През първите два месеца може да мрази къпането във ваничка. Възбудените бебета може също да имат колики или пък периодичен раздразнителен плач.

Те обикновено се чувствуват най-добре при спокоен режим: тиха стая, малко гости, ниски гласове, бавни движения при повиване. Такова бебе обича да го държат здраво при носене. При сменяне на пеленките и при изтриване с гъба поставяйте кърмачето върху голяма възглавница (покрита с мушама), за да не се търкаля; през по-голямата част от времето го дръжте увито в одеялце, поставяйте го да лежи по корем в леглото и да спи в малко кошче (вж. Т. 273 и 277). Лекарите често предписват успокоителни.

275. Коликите през първите три месеца и „периодичният раздразнителен плач“. В тази точка ще разгледам две донякъде сходни състояния, които могат да бъдат свързани едно с друго. Първото е коликите (остри болки в червата). Коремът на бебето се издува от газове, то се свива или изпъва крака, пищи и може да пуска газове през ануса. Второто състояние аз наричам периодичен раздразнителен плач. Кърмачето, въпреки че е добре нахранено, плаче жално в продължение на часове в едно и също време на деня без определени признаци на болки или наличието на газове. То може да се успокои, ако го държите на ръце и разхождате. Някои бебета имат колики, други раздразнителен плач, а трети — и двете заедно. Тези две състояния могат да бъдат свързани едно с друго, защото обикновено започват към втората-четвъртата седмица след раждането и преминават към края на третия месец. И двете състояния най-често се проявяват между 18 и 22 часа.

Обикновено историята е следната: в родилния дом казват, че бебето е тихо и спокойно, но няколко дни след завръщане в къщи то изведнъж започва да плаче в продължение на 3– 4 часа. Майката му сменя пеленките, обръща го, дава му вода, но нищо не го успокоява задълго. След два часа тя започва да мисли, че е гладно, защото то се мъчи да напъха всичко в устата си. Тя затопля шише мляко, отначало то започва да се храни с желание, но преди да изпие млякото, отпуска биберона и отново плаче. Понякога то пищи в продължение на целия четиричасов интервал между две хранения. След изпиването на следващото редовно шише то може изведнъж да се успокои.

Много бебета имат само няколко такива пристъпи през първите месеци. Но, от друга страна, има кърмачета, които до края на третия месец имат такива пристъпи всяка вечер (затова тежките случаи се наричат тримесечни колики).

Някои кърмачета редовно получават колики или пристъпи от раздразнителен плач. Бебето може да спи като ангел след всяко хранене с изключение на едно и винаги да пищи от 18 до 22 часа или от 14 до 18 часа. При друго кърмаче това състояние е по-дълго и майката казва: „Цяла нощ спи като агънце, но през половината от деня плаче“. Това не е толкова лошо в сравнение с бебето, което спи през целия ден и плаче половината нощ. При някои неспокойното състояние започва през деня и постепенно се измества през нощта или обратно. Плачът вследствие на колики най-често започва след хранене, понякога веднага, понякога около половин час по-късно, този плач се различава от плача на гладното бебе, който винаги започва преди хранене.

Майката се измъчва от това състояние на кърмачето и мисли, че се е случило нещо ужасно. Тя се запитва: колко може да продължи този плач, без да се изтощи бебето, и колко дълго тя самата може да издържи. Най-странното е, че кърмачето, което получава колики или пристъп от плач, обикновено се развива добре физически. Въпреки плача с часове, то продължава да наддава на тегло, и то повече от нормалното. То е гладно бебе, изгълтва цялата си храна и като че ли винаги иска повече.

Когато се появят коликите, първата мисъл на майката е, че с храненето нещо не е в ред. Ако е на кърма, тя смята, че млякото и е виновно. Ако е на изкуствено хранене, тя се пита дали няма нужда от съществена промяна — например от заменяне на сгъстеното мляко с прясно или пък на кристалната захар с друга, която използуват съседите за тяхното бебе. Измененията в млечната смес донасят подобрения в много малко случаи. Ясно е, че качеството на храната не е главната причина за коликите. Защо тогава бебето прекрасно смила млякото четири от петте пъти и получава колики само вечерта? Коликите се появяват при хранене с майчино мляко, с краве мляко и всички видове млечни смеси, приготвени по рецепта. В редки случаи майките се съмняват, че портокаловият сок е причината за коликите.

Основната причина за повечето случаи от колики и раздразнителен плач не е известна. Едно предположение е, че и двете състояния се дължат на периодично напрежение в незрялата нервна система на кърмачето. Някои от тези кърмачета са възбудени през цялото време (т. 274). Фактът, че това смущение се явява най-често вечер или късно следобед, подсказва, че и умората играе роля. Много кърмачета до тримесечна възраст са нервни, преди да заспят. Вместо тихичко да заспят, те непременно ще изпищят поне няколко пъти.

276. Лекуване на коликите. Най-важното за майката и бащата е те да разберат, че това състояние се среща доста често и че не предизвиква трайни увреждания, а напротив, най-често се проявява у добре развиващи се бебета и преминава до края на третия месец, понякога и по-рано, без да изтощи кърмачето. Ако родителите приемат това състояние спокойно и се примирят, половината битка е спечелена.

Някои кърмачета с колики (възбудените) са значително по-добре, когато водят тих и спокоен живот: когато спят в тиха стая, когато ги повиват внимателно и бавно, когато им се говори нежно, когато не виждат посетители (поне отблизо), когато не ги гъделичкат или закачат, когато не ги водят на шумни места навън, и в крайни случаи, когато бебетата изобщо не се извеждат в града до преминаване на коликите. Кърмачето с колики като всички бебета се нуждае от компания, от прегръдки и от усмивки, но всичко това може да се прави внимателно. След хранене е важно бебето да изкарва навън погълнатия въздух. Майката трябва да бъде в тясна връзка с лекаря. Той може да предпише успокоителни средства. Правилно предписани, те не са вредни и даже при дълга употреба бебето не се пристрастява към тях. Но да предположим, че не е възможно да се свърже с лекар, какви домашни средства помагат.

При много случаи биберонът-залъгалка е най-ефикасното средство, но някои родители и лекари не я одобряват (т. 329).

Кърмачето с колики обикновено се чувствува по-добре, като лежи по корем. Положението му може още да се облекчи, като се сложи по корем върху коляното на майката или върху грейка и се разтрива гърбът му.

Грейка. Трябва да може спокойно да допрете вътрешната страна на китката до грейката. След това като допълнително предпазно средство я увиете в пелена или кърпа, преди да сложите бебето изцяло или отчасти да легне върху нея.

При изключително силни колики една топла клизма може невероятно бързо да облекчи състоянието (вж. „Клизми“, т. 610). Но това средство не трябва да се използува редовно, а само при изключително тежки случаи.

Трябва ли бебето да се вземе, да се люлее или да се носи на ръце, когато има колики. Даже и да се успокоява по този начин, няма ли да се разглези? Днес не се плашим толкова много от опасността да разглезим бебето, колкото в миналото. Ако кърмачето се успокоява, когато не е добре, то обикновено не търси успокояване, когато е добре. Ако кърмачето пищи от колики или от раздразнение, а държането на ръце или люлеенето го успокоява, тогава го взимайте и люлейте. Но ако това няма никакъв ефект, тогава не го носете, за да не го привиквате към това (т. 278).

Необикновено плачливите и нервни бебета трябва да са под непрекъснат медицински контрол. Повечето от тях постепенно се справят с възрастта, но първите два-три месеца са много трудни за самите тях и за родителите им.

277. Трудно е за родителите на бебета с колики, на плачливи, възбудими или раздразнителни бебета. Ако вашето бебе има колики или е раздразнително, то може да се успокои при вземане на ръце. Но след няколко минути то ще пищи още по-силно. То размахва ръце и рита с крака. То не само отказва да бъде успокоено, но се държи така, като че се ядосва от вашите опити. Тези реакции са мъчителни за вас. Поне отначало вие го съжалявате, но започвате да се чувствувате все по-безпомощни, защото не можете да направите нищо, за да го облекчите. След това то започва да се ядосва все повече и вие чувствувате, че ви отхвърля като родител. При това, без да искате, вие вътрешно сте вбесени. Но ядът ви към малкото бебе ви кара да се срамувате от себе си и вие правите усилие да потиснете това чувство. Това ви нервира още повече.

В такива случаи всеки родител се ядосва и няма смисъл да се чувствувате виновна. Ако можете да признаете чувството си и да се посмеете за това със съпруга си, тогава ще понесете всичко много по-леко. Друго нещо, което трябва да помните, е, че кърмачето не се ядосва на вас. То още не знае, че вие сте човек или че то е човек. През първия месец то е само един вързоп органи и нерви. Някаква болка в неговия организъм автоматично кара крайниците му да се размахват точно така, както лекото почукване по коляното ще ги накара автоматично да ритне.

Ако вашето бебе въпреки всички ваши усилия и усилията на лекаря плаче много от колики или раздразнение, вие ще трябва да помислите и за себе си.

Много добре е, ако сте от тези майки, които не се безпокоят много, след като са разбрали, че няма нищо сериозно и са направили всичко възможно, за да облекчат бебето. Но много майки се изтощават и вбесяват от плача на кърмачето, особено при първо дете. Трябва да направите усилия поне два пъти седмично да се откъсвате от къщи и от бебето за по няколко часа — ако можете и по-често. Наемете някого или помолете приятел или съсед да идва и да ви отменя. Повечето хора се стесняват да направят това. „Защо да задължавам някой друг да гледа бебето. Освен това няма да бъда спокойна, като не съм при него толкова време“. Но не гледайте на почивката като на лично удоволствие. Както за вас, така и за бебето, а и за съпруга ви е много важно да не сте изтощена и депримирана. Ако няма кой да идва, оставяйте съпруга си да гледа бебето веднъж, два пъти седмично, а вие отивайте на гости или на кино. Нека и той също да излиза един-два пъти седмично. Бебето не се нуждае да го слушат двама разтревожени родители. Канете и приятели да ви идват на гости. Помнете, че всичко, което ви помага да запазите душевното си равновесие и да не се занимавате само с бебето, в крайна сметка помага на бебето и на останалите членове от семейството.

РАЗГЛЕЗВАНЕ

278. Може ли да се разглези бебето. Този въпрос възниква естествено през първите седмици, ако бебето плаче много в интервалите между хранене, вместо да спи спокойно. Вие го вземате на ръце, разхождате го и то спира да плаче, но щом го сложите да легне, то отново започва. Не се страхувайте от разглезване през първия, дори и през втория месец. По всяка вероятност такова малко бебе не се чувствува добре или пък е възбудено. Ако спира да плаче, когато го взимате, това е, защото движението, разнообразието и притискането на корема му към топлото ви тяло го карат поне временно да забрави болките и нервното си състояние. Даже по-късно и да решите, че се е разглезило в тази ранна възраст, за няколко дни вие можете да го оправите през първите четири-пет месеца.

279. Към третия месец може повече да се съмнявате. Причините за физическа болка — колики, раздразнителен плач, в повечето случаи изчезват до края на третия месец. (Много малко кърмачета имат остри колики до четвъртия или петия месец.) Вие забелязвате, че кърмачето, което е имало колики, вече не се събужда изведнъж с болки и подут корем. Бебето, което е имало пристъп от раздразнителен плач, вече не страда и вече не се редуват периоди на жален плач и на спокойствие. Естествено някои от кърмачетата, които са държани на ръце и носени в продължение на три месеца, са малко разглезени. Те искат компания и носене на ръце. Разумно е сега да станете малко по-твърди. Не искам да кажа изведнъж да станете съвсем строги. Но когато дойде време за сън, кажете приветливо, но твърдо на бебето, че трябва да спи и че вие трябва да си отидете, дори и да поплаче няколко минути. (По-тежките форми на този проблем са разгледани в точка 284.)

Съществуват и други пътища към разглезването, по които майката постепенно тръгва към средата и края на първата година.

280. Родител, който премного забавлява бебето. До леко разглезване може да се стигне, когато майката (бащата или бабата) е така очарована от бебето, че когато то е будно, редовно си играе с него: носи го, танцува с него, друса го на колене, играе на „пляс-пляс ръчички“ или го разсмива. (Всеки прави това по малко.) Постепенно бебето забравя да се забавлява само. Когато е само, то се чувствува отегчено, изоставено и нещастно и плаче за внимание. Това, което отначало е било приятно за майката, се превръща в безкрайно задължение.

281. Родители, които лесно се подчиняват. Ако майката взема бебето и го носи на ръце веднага щом като се разплаче, след два месеца то непрекъснато ще плаче и ще протяга ръчички да го вземе, когато е будно. Ако тя продължава да отстъпва, след време то разбира, че може да й се налага, става все по-тиранично и иска да го носят. Майката, без да иска, негодува срещу това поведение и започва да се ядосва на бебето. Това я кара да се чувствува виновна и освен това тя не знае как да излезе от затруднението.

282. Някои причини за разглезване. Защо родителите разглезват децата по този начин? Първо, това става обикновено с първото бебе и повечето от нас малко или много разглезват първото си дете. За повечето хора първородното е най-обаятелното същество, с което могат да играят. Ако за известно време мъжът може да бъде изцяло погълнат от нова кола, а жената от кожено палто, лесно е да се разбере защо в продължение на месеци бебето може да поглъща цялото им внимание. Но очарованието не е единственият фактор. Родителите са склонни да пренасят върху първородното си дете всички свои несбъднати надежди и опасения. У тях съществува и тревогата, непознатото чувство, че са изцяло отговорни за безопасността и щастието на едно безпомощно човешко същество. Неговият плач ви кара да направите нещо. При второто бебе вие сте по-сигурни и имате чувство за мярка. Вие знаете, че за доброто на детето трябва да му отказвате някои неща, и не се чувствувате виновни, когато, уверени в правотата си, проявявате коравосърдечие.

Някои родители са по-склонни към разглезване на децата в сравнение с други: напр. родители, които дълго са чакали бебе и се съмняват дали ще имат второ; родители с ниско самочувствие, които доброволно стават роби на детето и очакват то да стане това, което те никога не са могли да бъдат; родители, които са осиновили дете и смятат, че трябва да полагат свръх-човешки усилия, за да бъдат като истински родители; родители, които са изучавали детска психология в университета или са учили в сестринско училище; родители, завършили медицина или работили професионално в тази област, се чувствуват длъжни да покажат своите способности (впрочем работата е много по-трудна, когато знаеш теорията); родители, които се срамуват, че са се карали на бебето и се стремят да компенсират това, като му дават всичко, което поиска; родители, които се чувствуват ядосани или виновни, когато чуят бебето да плаче и не могат да понасят този плач (вж. т. 497).

Независимо от мотивите всички тези родители са готови да жертвуват собственото си удобство и права и да дадат на бебето всичко, което поиска. Това не би било лошо, ако бебето знаеше какво е разумно, за да го пожелае. Но то не знае кое е полезно за него. По природа то очаква родителите да го насочват. Това го успокоява. Когато те се колебаят, то е неспокойно. Ако те винаги разтревожени го вземат на ръце, когато плаче — като че ли би било ужасно да го оставят там, то също добива чувството, че наистина това би било ужасно. И колкото повече се подчиняват на неговите заповеди, толкова по-взискателно става то. (Всеки човек независимо от възрастта се налага над по-отстъпчивия.)

283. Как се оправят разглезените деца. Колкото по-рано разберете това, толкова по-лесно ще го постигнете. Но затова е необходима голяма воля и до известна степен коравосърдечие. За да изпаднете в подходящо настроение, трябва да помните, че прекомерната взискателност и излишната зависимост са в крайна сметка по-лоши за бебето, отколкото за вас. Те го правят неприятно за околните и за самото него. Така че вие го превъзпитавате за негово собствено добро.

Съставете си програма (ако е необходимо, я напишете), според която трябва да се занимавате с домакинска работа или с нещо друго през по-голямата част от времето, когато бебето е будно. Изпълнявайте я усърдно, за да създадете съответен навик у бебето и у себе си. Когато то заплаче и протегне ръчички, обяснете му дружелюбно, но твърдо, че непременно трябва да свършите тези работи през този следобед. Въпреки че не разбира думите, то разбира интонацията на гласа. Продължавайте работата си. Най-труден е първият час на първия ден. Някои бебета приемат промяната по-добре. ако отначало през по-голяма част от времето те не виждат и не чуват майка си. Това им помага да се задълбочат в нещо друго. Други се приспособяват по-лесно, ако поне виждат майка си и тя им говори, въпреки че не ги взема на ръце. Когато донесете на бебето играчка и му покажете как се играе с нея или в края на следобеда решите, че е време да поиграете малко с него, седнете на пода до него. Разрешете му, ако иска, да се покатери в ръцете ви, но не възвръщайте навика да го разхождате. Ако сте на пода с него, то може да изпълзи от вас, след като разбере, че няма да го разхождате на ръце. Ако го вземете и го разхождате, то шумно ще протестира в момента, в който поискате да го оставите. Ако продължава да негодува, когато седнете с него на пода, заемете се с друга работа.

284. Хроничната съпротива при поставяне на кърмачето да спи. Това затруднение възниква незабелязано, и то в повечето случаи при кърмачета с колики или с пристъпи от раздразнителен плач. На това може да се гледа като на форма на разглезване. Бебето страда от колики почти всяка вечер през първите два-три месеца. Майката открива, че то се успокоява, когато го носи на ръце. Това успокоява и нея. Но към три-четири месечна възраст тя постепенно разбира, че бебето вече няма болки и не страда — сега неговият плач е сърдит и настойчив. То иска да го носят, понеже е свикнало, и смята, че му се полага. То почти начумерено гледа майка си, когато тя седне да почива, като че ли й казва: „Хайде, ставай“!

Кърмачето, което всяка вечер упорито иска да бъде носено, постепенно се научава да стои будно все по-дълго време — отначало до 21 часа, после до 22, 23 часа и даже до полунощ. Майката казва, че клепачите му често се затварят и главата му увисва, докато го носи, но щом се опита да го сложи в леглото, то се събуждало с негодуващ плач.

Такъв проблем при заспиване е изтощителен и за бебето, и за родителите. То става по-раздразнително през деня и може да започне да се храни по-лошо. Родителите, без да искат, се дразнят и негодуват все повече. Кърмачето не трябва по този начин да разиграва възрастните всяка вечер. Те съзнават това, но не знаят какво да правят. Струва ми се, че и бебето чувствува, че не трябва да му се разрешава такова налагане. Лесно е да се отучи от този навик, щом като родителите разберат, че е вреден както за него, така и за тях. Средството е просто: сложете бебето да легне в приличен час, кажете лека нощ нежно, но решително, излезте от стаята и не се връщайте. Повечето бебета ще плачат ожесточено 20–30 минути първата вечер и когато видят, че нищо не става, те изведнъж заспиват. Втората вечер ще плачат само 10 минути. Третата обикновено няма плач.

За родителите с меко сърце е трудно, докато бебето плаче.

Те си представят най-лошото: че си е заклещило главата в перилата на креватчето, че е повърнало и лежи сред изцапаните завивки или поне, че се страхува от това, че са го изоставили. От бързината, с която този проблем може да бъде ликвидиран през първата година, и от това, че то веднага става по-щастливо, съм убеден, че в тази възраст то плаче само от гняв. Важно е да не влизате при бебето на пръсти, за да видите дали всичко е наред или да го успокоите, че сте наблизо. Това само го ядосва повече и то плаче по-дълго (вж. т. 497).

Ако плачът през тези няколко вечери може да събуди други деца или да ядоса съседите, можете да заглушите звука, като сложите черга или одеяло на пода и одеяло на прозореца. Меките повърхности от този тип поглъщат звука учудващо добре.

Понякога е полезно да обясните на нервните съседи защо бебето плаче, да ги уверите, че това ще трае само няколко нощи и да ги помолите за малко търпение.

285. Събуждането през нощта. При тази форма на разглезване кърмачето ляга и заспива като ангел, но добива навика редовно да се буди в средата на нощта. Понякога това започва при тежка простуда или възпаление на ухото, поради което то се събужда от болка. Това кара родителите да тичат при него и през следващите вечери, щом чуят проплакване, даже и простудата да е преминала. Понякога това будене започва и при болезнено поникване на зъби. Струва ми се, че всички кърмачета, както и възрастните се пробуждат по няколко пъти нощем, за да се обърнат. Мисля, че когато в продължение на няколко нощи бебето е вземано на ръце, то свиква да се разсънва, за да се радва на компанията.

Ако родителите не знаят как да ликвидират това положение, бебето може да свикне да се буди няколко пъти и всеки път да бодърствува все по-дълго, да иска не само компания, но и разхождане и да се противопоставя на лягането с ожесточен плач. Зная случаи, когато разходката трае 3–4 часа всяка нощ. Това дори е по-уморително и раздразнително за бебето и за родителите, отколкото съпротивата при първоначалното заспиване (вж. т. 497).

В повечето случаи това положение лесно се поправя. Бебето трябва да разбере, че нищо не печели, като се буди и плаче. Това обикновено се постига за 2–3 нощи, като оставите бебето да плаче и не отивате при него. Първата нощ ще плаче 20–30 минути (може да ви се стори по-дълго) втората нощ — 10 минути. третата изобщо няма да плаче.

Има и едно допълнително изискване. Бебето не трябва да вижда родителите, когато се буди. Ако ги вижда, дори и да се преструват, че спят, това го ядосва и го кара неопределено дълго да плаче. Важно е кърмачето да бъде в отделна стая поне за няколко нощи, докато се отучи независимо от неудобствата. Ако това е абсолютно невъзможно, може да се сложи параван или перде, за да не вижда родителите си. Прочетете и другите съвети в предишната точка.

286. Разглезеното бебе, което повръща. Някои бебета (и малки деца) лесно повръщат, когато са ядосани. Майката се разстройва и показва това със загрижения си поглед, с бързината при почистването, с израза на състрадание, с това, че при следващото разплакване тя мигновено отива при бебето. То разбира това и следващия път, когато се ядоса, като че ли повръща нарочно. Започва да се плаши от повръщането, защото и майка му е уплашена. Майката не трябва да обръща внимание на повръщането, ако бебето се мъчи да й се налага по този начин. Ако тя се опитва да преодолее неговото упорство, тя трябва да устои и да не влиза при него. Може да почисти по-късно, след като то заспи.

ЧЕСТО СРЕЩАНИ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ СМУЩЕНИЯ

Съветвайте се с лекар незабавно при всяко изменение в храносмилането на бебето. Не се опитвайте сами да поставяте диагноза — възможността да сгрешите е твърде голяма. Съществуват и много други причини за повръщане, болки и диария освен споменатите тук. Изложеното тук е предназначено предимно да помогне на родителите да свикнат с някои обикновени видове леки, хронични храносмилателни смущения през ранния кърмачески период, след като лекарят е поставил диагнозата.

287. Хълцане. В първите месеци повечето кърмачета хълцат доста редовно след хранене. Това нищо не означава и не е необходимо да правите нищо, освен да помогнете на бебето да се оригне. Давайте му малко топла вода, ако това му помага.

288. Регургитацията и повръщането са чести. Плюенето и повръщането са всъщност едно и също нещо. Думата плюене се използува широко, когато кърмачето повърне малка част от млякото. През първите месеци повечето кърмачета доста много регургитират, но това нищо не означава. Някои регургитират по няколко пъти след всяко хранене. Други само понякога. (Петна от мляко на чаршафи, на пелени и дрехи се изпира по-лесно, ако отначало се накиснат в студена вода.)

Младата майка е разтревожена, когато бебето за първи път повърне голямо количество мляко. Но това само по себе си не е нищо сериозно, ако иначе бебето е добре. Някои кърмачета, особено възбудимите (т. 274), повръщат големи количества, понякога всеки ден, и то най-вече в първите седмици след раждането. Естествено, ако бебето ви регургитира или повръща редовно, независимо от това, че наддава, трябва да се посъветвате с лекаря, особено ако има и други признаци на храносмилателни смущения. Грижливото изкарване на погълнатия въздух може да помогне значително. В повечето случаи регургитацията продължава независимо от всички промени в състава на храната или от намаляване на количеството.

Вие си задавате въпроса: ако бебето е повърнало всичко, трябва ли отново да се нахрани? Ако изглежда добре, не го хранете, поне докато не покаже, че е много гладно. Стомахът може да е малко неразположен и по-добре е да му дадете възможност да се успокои. Помнете, че повърнатото количество изглежда по-голямо, отколкото е в действителност. Има кърмачета, за които бихте се заклели, че повръщат по-голямата част от всяко хранене, но които продължават да наддават задоволително.

Не е важно дали регургитираното мляко е пресечено или не. Първият етап на храносмилането в стомаха е отделянето на киселина. Всяка храна, престояла известно време в стомаха, се подкиселява. Киселината пресича млякото.

Дотук изтъкнах, че случайното регургитиране и повръщане са нещо обикновено, но това не означава, че вие никога не трябва да гледате сериозно на тях. Бебе, което веднага след раждането започне да повръща при всяко хранене, трябва внимателно да се наблюдава от лекаря. Обикновено повръщането се дължи на наличността на слуз в стомаха и се оправя след няколко дни, но се случва, макар и много рядко, причината да е по-сериозна, особено ако в повърнатата храна има зелена жлъчка. Тогава е необходима незабавна медицинска или хирургическа намеса.

’ Регургитацията е един вид повръщане на малки количества мляко, което прелива през устата от напълненото след хранене стомахче на бебето. Бел. ред.

289. Повръщане на струя при пилорна стеноза. Друг необичаен вид повръщане започва, когато кърмачето е на няколко седмици. То се дължи на пилорна стеноза. При това състояние клапата, която води от стомаха към червата, не се отваря добре, за да пропусне храната. Това се среща по-често при момченца. Храната се повръща с голяма сила (на струя), така че тя пада на известно разстояние от устата на бебето. Повръщането може да стане по време или малко след хранене. Ако вашето бебе повръща по този начин само от време на време, това не означава, че причината е тази. Но ако бебето повръща на струя два пъти на ден, то трябва да бъде под грижливо лекарско наблюдение. Ако другите методи на лечение са безуспешни и бебето продължава да повръща при повечето от храненията, без да наддава, може да се наложи операция.

Ако вашето бебе не е повръщало и изведнъж повърне голямо количество за първи път, добре е да му премерите температурата, за да разберете дали не е болно. Много различни инфекции у бебето започват с повръщане. Ако няма температура и изглежда съвсем нормално, не се тревожете. Ако изглежда неразположено и повърне пак, повикайте лекаря.

Повръщане, което изведнъж се появява в по-късната кърмаческа възраст, особено ако е съпроводено с болки или със зелена жлъчка в повърнатата храна, може да означава чревна непроходимост както при инвагинация (т. 690) или при инкарцерирана херния (т. 695). Трябва да се вземат незабавни мерки.

У повечето кърмачета тенденцията да плюят и повръщат е най-голяма в първите седмици и месеци след раждането и намалява с възрастта. При повечето от тях повръщането спира към възрастта, когато започнат да сядат. Понякога кърмачетата започват да плюят, когато са на няколко месеца. Случва се повръщането да се влоши при поникване на зъби. Регургитацията е свързана със замърсяване и неудобства, но не е от значение, ако бебето наддава на тегло и се чувствува добре.

290. Леки храносмилателни смущения и газове. При тримесечните колики кърмачето редовно има мъчителни периоди, които са свързани повече с определено време през деня, отколкото с храната. Но някои кърмачета могат да получат и по-продължителни храносмилателни смущения. Обикновените симптоми са болки, плач, отделяне на газове, увеличено регургитиране и повръщане и диария с пресечени и може би зеленикави изпражнения. При тези случаи някои промени в състава на храната обикновено помагат много повече, отколкото при тримесечните колики. Ако можете да се свържете с лекар, трябва, разбира се, да се консултирате с него, дори бебето ви и да наддава добре на тегло. Консултацията е абсолютно наложителна, ако бебето не е добре и не наддава.

Ако сте съвсем отдалечени от лекар, а храносмилателните смущения продължават, опитайте да не слагате захар в млечната смес. Може да се наложи да давате по-голямо количество от не-подсладената млечна смес, за да компенсирате калориите от захарта. Ако отначало бебето се храни с млечна смес, може да се наложи да увеличите количеството на сгъстеното мляко. Ако храносмилателните смущения не се оправят, можете да дадете кисело мляко (т. 157). Ако тези промени помогнат, продължавайте с тях два месеца или докато можете да се консултирате с лекар.

ЗАПЕК

291. Кое е запек и кое не е? Някои кърмачета ходят по голяма нужда по едно и също време на деня, други — в различно време. И едните, и другите са напълно здрави. Нищо няма да спечелите, ако опитате да направите нередовното бебе редовно. Първо, това обикновено не може да се направи. Второ, в крайна сметка съществува опасност да разстроите бебето психически, като се опитвате да го накарате да се изходи, когато не е готово. Когато естествено храненото кърмаче ходи веднъж на два дни, това не е запек, защото изпражненията са меки и освен това съвсем не е наложително то да ходи всеки ден. Когато кърмачето безуспешно се мъчи да изкара тези течни изпражнения, това може да се нарече един вид запек, но това не е обикновен запек.

292. Твърди изпражнения при изкуствено храненото кърмаче. Един от видовете запек се наблюдава при бебе, хранено с краве мляко, чиито изпражнения/стават твърди и оформени. Може да му е неприятно, докато се изходи. По този въпрос се съветвайте с лекаря. Ако не можете да се свържете с лекар, опитайте две средства. Най-простото е да подслаждате млечната смес с нещо по-разхлабващо. Ако използувате светла царевична гликоза, преминете към тъмна. Ако това не е достатъчно или ако сте използували кристална захар, преминете към кафява захар (количествата остават същите както при кристалната захар или царевичната гликоза). При този вид запек помага и прибавянето на сок или пюре от сини сливи към храната на бебето. Можете да започнете с две чаени лъжички сливи (варени или консервирани) или сок (домашно приготвен от варени сливи или консервиран), който давате при храненето в 18 часа. Ако това не е достатъчно, увеличете на 4 лъжички сливи или сок, дори и повече. Някои кърмачета получават болки от сливите или от сливовия сок, но повечето го приемат добре.

293. Хроничен запек се среща по-рядко у по-голямото бебе или по-голямото дете, особено ако храната му е разнообразна и включва нерафинирани зърнени храни, зеленчуци и плодове. Ако детето ви получи запек, посъветвайте се с лекар; не се опитвайте да го лекувате сами, защото не сте сигурни на какво се дължи той. Много е важно (независимо от прилаганото лечение) да не насочвате вниманието на детето към функционирането на червата му. Не се впускайте в сериозни разговори с него по този въпрос, не го свързвайте с микроби или със здравето на детето или пък с това, как то се чувствува. Не го карайте да помни кога е ходило по нужда и не давайте вид, че обръщате внимание на това. Избягвайте клизмите. Изпълнявайте лекарските предписания делово, по възможност бързо и с весело настроение, независимо дали се отнася до диета, лекарства или гимнастика, без да давате обяснения на детето. В противен случай можете да го превърнете в хипохондрик.

Но да предположим, че нямате възможност да се консултирате с лекар, а детето ви, което иначе е здраво, постепенно се запича. (Естествено, ако има болестни признаци, вие ще намерите начин да го заведете в болница или на лекар.) Давайте му-повече плодове и зеленчуци 2–3 пъти на ден, ако ги обича. Поднасяйте му сини сливи или смокини всеки ден, ако ги обича. Плодови и зеленчукови сокове също помагат. Погрижете се да се движи много. Ако е на 4–5 или повече години и продължава да ходи доста запечено и нередовно въпреки всичките ви усилия с диетата, запазете спокойствие, докато получите лекарска помощ.

Минералното масло не се счита безопасно за кърмачето. Ако се задави, може да поеме част от него в белите си дробове и да получи хронична пневмония.

294. При болезнено твърди изпражнения в първите години трябва да се вземат незабавни мерки. Ако детето ви е на 1, 2 или 3 години и при ходене по голяма нужда има болки, наложително е да го облекчите. В противен случай болката може да започне да го безпокои. Това е психологическа необходимост (т. 295 и 382).

295. Психически запек. Съществуват два вида запек, чийто причини са предимно психологически, които започват най-често между една- и двегодишна възраст. Ако дете на тази възраст има 1–2 болезнени изхождания, то в продължение на седмици и месеци започва да се стиска от страх да не го заболи пак. Ако то се стиска 1–2 дни, изпражненията пак ще бъдат твърди и по този начин проблемът продължава. Това е описано в т. 382. Понякога, когато майката настойчиво приучава детето да ходи в гърне, бидейки в такъв стадий на своето развитие, когато иска да бъде независимо, то автоматически се съпротивява и се стиска, което води до запек. Това е изложено в т. 381.

296. Временният запек е нещо обикновено по време на заболяване, особено ако е съпроводено с температура. В миналото родителите и лекарите често считаха, че това е най-важен симптом, който трябва да се лекува, и че детето не може да се справи, докато не се „изчисти“. Някои хора даже смятаха, че запекът е главната причина за болестта. Трябва да се разбере, че всяка болест, която предизвиква общо неразположение, засяга стомаха и червата, като забавя тяхната дейност, отнема апетита и предизвиква повръщане. Тези симптоми могат да се появят няколко часа преди всички останали. Лекарят може съгласно общия принцип да предпише очистително, но ако закъснее с идването си, родителите не трябва да смятат, че се губи ценно време.

Ако се наложи сами да лекувате болното си дете, не се безпокойте за червата му. По-добре е да направите по-малко, отколкото прекалено много. Ако детето не яде нищо, червата му няма какво да изхвърлят. Ако сте сигурни, че детето има само простуда или заразна болест и не е ходило 3 дни, направете клизма (т. 610).

297. Спастичен запек. При този вид запек изпражненията излизат като малки твърди топчета. Това се случва както при хранене с краве мляко, така и при хранене с твърди храни. Отделни сектори на дебелото черво се свиват и задържат части от изпражненията, докато изсъхнат и образуват малки твърди топчета. Никой не знае защо червата на някои хора имат тази склонност. Може би в някои случаи тя се дължи на нервно напрежение. Често пъти лечението е трудно. Понякога някои промени в млечната смес и в храната помагат, но често пъти това не е така. Спастичният запек у децата може да оздравее във всяка възраст. Ако се забавите да се консултирате с лекар, можете да опитате съветите, дадени в т. 294.

ДИАРИЯ

298. Диария у кърмачетата. През първите 1–2 години червата на бебето са чувствителни. Те могат да се увредят не само от микробите, които предизвикват диария у по-възрастните, но и от някои зеленчуци, от възбудители на простудни заболявания и от други микроорганизми, които изобщо не действуват на по-големите деца и на възрастните. Ето защо ние се стремим да пазим кърмачетата от инфекции, внимателно стерилизираме млечната им смес, постепенно променяме състава и бавно прибавяме нови храни.

Ако изпражненията на кърмачето са били нормални и изведнъж станат диарични, приемете, че то има чревна инфекция. Обикновено се явяват и други промени. Изпражненията са по-многобройни. Цветът им се изменя, най-често стават зеленикави и обикновено миризмата им е различна. Повечето диарии са леки и лесно минават, ако незабавно се вземат мерки. Диарията трябва да се смята тежка, ако има някои от следните симптоми:

воднисти изпражнения, гной или кръв в изпражненията, повръщане, температура над 38°C, бебето е отпуснато или очите му са хлътнали, с тъмни кръгове под тях.

Даже и при леки диарии трябва веднага да се свържете с лекар, защото колкото по-бързо започне лечението, толкова по-леко ще протече болестта и по-бързо ще мине. Ако кърмачето има някои от симптомите, показващи тежко разстройство, наложително е да повикате лекар или да заведете детето в болница даже ако това изисква дълго пътуване.

Два редки вида хронично разстройство са описани в т. 692 и 693.

299. Лекуване на лека диария при крайна необходимост, докато се консултирате с лекар. Често пъти минават няколко часа, преди да можете да се съветвате с лекар, а в редки случаи, когато сте отдалечени на стотици километри, може и изобщо да не можете да се свържете с него. Затова тук са дадени някои съвети за спешно лечение. Но те не трябва да поощряват майките сами да лекуват разстройството, ако могат да се съветват с лекар.

Ако бебето е изцяло на кърма, нека да продължи да суче. Ако иска по-малко от обикновено, толкова по-добре. Ако яде и твърди храни, не ги давайте, докато не говорите с лекар или докато не спре разстройството. Майчиното мляко влияе добре на повечето диарии.

Ако кърмачето се храни изкуствено само с млечна смес и развие лека диария, разреждайте всяко шише наполовина, докато не говорите с лекар (т. 166). Още по-подходящо от разреденото наполовина мляко е обезмасленото мляко, също разредено наполовина (ако можете да намерите такова) (вж. т. 155). Оставете кърмачето да изпива от всяко шише толкова, колкото иска. Хранете го по-често, ако по-често огладнява, докато му давате разреденото мляко. Ако се наложи да продължите лечението сами, опитайте се да държите бебето на полуразредено мляко или разредено обезмаслено мляко, докато изпражненията станат нормални или почти нормални през целия ден и докато кърмачето не покаже, че е гладно и иска още. Ако не е достатъчно гладно, за да иска по-гъста млечна смес, това по всяка вероятност показва, че то е още болно, и по-безопасно е да не увеличавате гъстотата на млечната смес. Ако една лека диария не се подобри за 2–3 дни, считайте я за по-сериозна и направете всичко възможно да се свържете с лекар.

Ако кърмачето получава едновременно млечна смес и твърди храни и развие лека диария, не давайте твърдите храни, докато не се съветвате с лекар или докато разстройството не премине. Ако бебето не иска млякото или ако не се подобри за един ден, разредете млечната смес според указанията в т. 166 или давайте разредено обезмаслено мляко (т. 155). След преминаване на диарията отначало възвърнете нормалната гъстота на млечната смес, преди да започнете отново да давате твърди храни. Въвеждайте ги постепенно. Всеки ден прибавяйте само един вид храна. Първия ден дайте само 1/3 от обичайното количество, втория ден 1/2, на третия — цялото количество. Започнете отново да давате обичайните храни в следния ред: 1) желатина или подсладена извара: 2) ябълков и портокалов сок; 3) месо и яйца; 4) бяла каша от зърнени храни; 5) зеленчуци; 6) картоф или друго нишесте; 7) други плодове. Например първия ден можете да му дадете 1/3 от обичайното количество подсладена извара; втория ден — 1/2 от обичайното количество и 1/3 от обичайното количество ябълков сок. Естествено през това време не прибавяйте нови храни, които не сте му давали изобщо.

300. Лекуване на тежка диария при крайна необходимост, докато се свържете с лекар. Ако кърмачето развие някои от симптомите на тежка диария (воднисти изпражнения с гной или кръв, повръщане, температура над 38°C, отпуснатост или „хлътване“ на очите), хранете го по специална рецепта без мляко.

Вода — 1 литър

Захар — 1 супена лъжица

Сол — ^ чаена лъжичка

Давайте от 30 до 120 г на всеки 2–3 часа, ако е будно и иска, докато не говорите с лекар. Ако се наложи сами да лекувате, хранете бебето по тази рецепта в продължение на 24 до 72 часа в зависимост от това, колко бързо се оправят изпражненията. След това действувайте съвсем постепенно. Ще изброя възможните етапи на увеличаване на храната. Ако състоянието на кърмачето се подобрява бързо, преминавайте по един етап на ден. Ако се подобрява бавно, изчакайте два дни преди следващата стъпка.

Първи етап: давайте му обезмаслено мляко, разредено наполовина с вода (т. 155). Ако не можете да намерите, използувайте половината от обичайното мляко, като допълните с вода до пълната доза без прибавка на захар. Във всяко шише налейте само половината от обичайното количество, с остатъка напълнете две допълнителни шишета, ако се наложи да го храните на три часа. Оставете го да изпива от всяко шише толкова, колкото иска. По-добре е да яде по-малко, отколкото повече.

Втори етап: използувайте разредено обезмаслено мляко с една супена лъжица от употребяваната дотогава захар. Ако не можете да намерите обезмаслено мляко, използувайте половината от обичайното мляко, като допълните с вода до пълната доза и прибавите една супена лъжица захар.

Трети етап: използувайте неразредено обезмаслено мляко и две супени лъжици захар. Ако не можете да намерите обезмаслено мляко, използувайте половината от обичайното мляко, допълнете с вода до пълната доза и прибавете две супени лъжици захар.

Четвърти етап (ако изпражненията са нормални): дайте му обичайната млечна смес.

Пети етап и след това: постепенно прибавяйте твърди храни както в предишната точка.

Ако изпражненията станат малко по-редки, минете с два етапа назад. Ако се яви отново тежка диария, върнете се към специалната рецепта без мляко и направете усилия да се свържете с лекар.

Когато диарията се подобрява, първите изпражнения през деня обикновено са по-добри от следващите. Това само по себе си не трябва да ви обезкуражава, но показва, че за по-сигурно трябва да видите какви са следобедните изпражнения, преди да сгъстите млякото или да започнете отново да давате твърди храни. Когато чуят, че при диария трябва значително да намалят храната на кърмачето, някои родители сигурно ще възкликнат: „Но то ще гладува!“ Може и да е така, може и да не е. Но по-добре е кърмачето да бъде „нещастно“ за ден-два, отколкото диарията да се влоши и в крайна сметка бебето трябва да гладува по-дълго.

След 2-годишна възраст тежките и продължителни диарии са много по-редки. Най-доброто лечение, докато се свържете с лекар, е да сложите детето на легло и да му давате вода, обезмаслено мляко, желатина и извара.

ИЗРИВИ

За всеки изрив се консултирайте с лекар, тъй като лесно се правят грешки.

301. Синкави петна. При събличане на кърмачето с бледа кожа често се виждат синкави петна.

302. Подсичане. В първите месеци повечето кърмачета имат чувствителна кожа. Най-много страда онази част, където е пелената. Понякога се случва кърмачето да излезе от родилния дом с разранено дупенце. Това не означава, че там не е било гледано добре, а че кожата се нуждае от специални грижи. Най-обикновената форма на подсичане представлява група малки червени пъпчици и участъци от зачервена грапава кожа. Някои от пъпчиците могат леко да се инфектират и да се образуват бели връхчета (пустули). Ако подсичането е лошо, могат да се появят и разранени места. Подсичането се предизвиква най-често от амоняка. Но той не влиза в състава на урината, а се получава от нея в пелената или в мокрите завивки под действието на бактерии. В случай на подсичане пелените се изваряват или се сушат на слънце или пък се използува специално антисептично средство, за да се убият бактериите, произвеждащи амоняк.

Почти всички кърмачета от време на време се подсичат по малко. Ако подсичането е малко и бързо минава, не е необходимо специално лечение. Разумно е да не използувате гумени гащи, когато бебето е подсечено. Намазвайте изривът с предпазен мехлем. Цинковият мехлем или ласаровата паста дълго остават на мястото. Минералното масло, бебешкото масло и вазелинът бързо се изтриват или се абсорбират и не могат да предпазят мястото за по-дълго.

Ако подсичането продължи няколко дни или се влоши, най-важната стъпка е или да изварявате пелените, или да използувате предписаното от лекаря антисептично средство при изплакването им. При тежко подсичане е също важно да се изваряват нощнички, ризки, подложки, мушами — всичко, което се мокри с урина, или да се използува антисептично средство при изплакването им. Някои мушами не могат да се изваряват, но могат да се изтъркат със сапун и да се натопят в дезинфекционно средство за пелени.

При тежко подсичане и особено ако има много пустули (бели връхчета), най-добре е да не се използува мехлем, а да се остави засегнатата част открита на въздуха няколко часа на ден, като се държи кърмачето в топла стая. Можете да завиете гърдичките и крачетата с две отделни одеялца. Нагънете пелена под него, за да попива част от урината. Излагането на въздух е най-сигурният начин за лекуване на тежкото подсичане независимо от това, дали има пустули или не.

Ако бебето ви е склонно към често тежко подсичане, опитайте да установите кои предпазни мерки при редовно прилагане действуват най-добре и създават минимални затруднения: сушене на пелените на слънце, използуване на специално антисептично средство при плакненето им, изваряване на пелените или мехлем.

Редовната употреба на едно или на комбинация на тези няколко неща могат да помогнат. Ако е необходимо, можете да сменяте пелените не само преди и след хранене, но и между храненията.

Дразнещите изпражнения по време на диария понякога предизвикват болезнен изрив около ануса. Лечението се свежда до сменяне на пелената веднага след изхождане, изчистване на мястото с масло и намазване с дебел пласт цинков мехлем. Ако това не помогне, пелената трябва да се махне и мястото да се остави на въздух.

303. Леки изриви по лицето. Съществуват няколко леки изриви по лицето, които кърмачетата получават през първите месеци. Те не са достатъчно разграничени, за да имат названия, но са широко разпространени. Преди всичко има малки лъскави бели пъпчици без червенина около тях. Те изглеждат като мънички перли по кожата и изчезват, когато бебето стане по-голямо. Освен това има групички от няколко малки червени петна или гладки папулки по бузите. Те може дълго да не минат и да разтревожат майката. От време на време те избледняват и пак се зачервяват. Различните мехлеми не помагат много, но с времето тези петна изчезват. По-рядко се срещат грапави червени петна по бузите, които изчезват и се появяват.

През първите седмици кърмачетата често имат бели мехурчета по средата на устните във връзка със сукането. Понякога мехурите се обелват. След време те изчезват и не се нуждаят от лечение.

304. Потницата много често се явява у бебетата в областта на врата и рамената при започване на горещо време. Тя се състои от малки групички ситни розови папулки, оградени със зачервена кожа. На някои от пъпчиците се образуват малки мехурчета и когато изсъхнат, те придават на изрива леко загорял вид. Потницата обикновено започва около врата. Ако изривът е силен, може да се разпространи надолу по гърба и гърдите и нагоре около ушите и лицето. Той много рядко безпокои бебето. Няколко пъти дневно намазвайте изрива с памук, натопен в разтвор от сода бикарбонат (една чаена лъжичка сода на една чаша чиста вода). Друго лечебно средство е да напудрите местата с пудра от царевично нишесте. Най-важно е на бебето да му е прохладно. Не се страхувайте да го събличате в много горещо време.

305. Себороидният дерматит се проявява и с леки изменения по кожата в окосмената част на главата. Той често се среща през първите месеци. Това са места, покрити с мръсни на вид корички. Най-доброто лечебно средство е да не се мие главата със сапун и вода. Вместо това почиствайте окосмената част на главата с парченце памук, напоено с минерално или бебешко масло. Намазването на местата два пъти на ден размеква коричките и те обикновено се изчистват, като се реши косата с гъст гребен. Ако този метод не е успешен, консултирайте се с лекар. Тези изменения много рядко продължават след първите месеци.

Екземата е описана в т. 652.

Импетиго и други обикновени изриви са разгледани в т. 658.

БОЛЕСТИ НА УСТАТА И ОЧИТЕ

306. Монилиаза. Монилиазата е леко възпаление на устата, причинено от гъбички. На вид като че ли каймак от мляко е залепнал по езика, по вътрешната страна на бузите и небцето, но за разлика от каймака не се изчиства лесно. Ако успеете да я изтриете, кожата отдолу леко кърви и изглежда възпалена. Монилиазата обикновено причинява болки в устата на кърмачето. То показва това, когато се опитва да суче. Невнимателното пипане на зърната увеличава вероятността от инфектиране на бебешките уста с монилии. Но тя се среща и при кърмачета, за които се полагат изрядни грижи. Ако имате съмнения за монилиаза, незабавно се консултирайте с лекаря за диагноза и лечение. Ако медицинската помощ закъснее, полезно е да дадете след хранене да изпие 15 г преварена вода или да я смуче през парченце стерилен памук. По този начин млякото от устата се измива и от него остава по-малко за развитие на гъбички.

Не се заблуждавайте от цвета на вътрешната страна на венците, където ще израснат горните кътници. Обикновено там цветът на кожата е много блед и понякога заблуждава майките, които следят за млечница.

Кисти на венците. Някои бебета имат 1–2 малки бели като перли кисти на острия ръб на венците. Може да помислите, че са зъби, но те са доста заоблени и не тракат при захапването на лъжицата. Те са без значение и след време изчезват.

307. Сълзене на окото. Няколко дни след раждането у много кърмачета се появява леко възпаление на очите. То се причинява от медикаментите, използувани веднага след раждане за предотвратяване на инфекция.

Ако по-късно кърмачето получи възпаление, при което бялото на окото се зачерви или дори порозовее, това по всяка вероятност показва инфекция и веднага трябва да се повика лекар.

’ Образуването на корички по окосмената част на главата, силно зачервената и загрубяла кожа на ограничен участък от бузите на кърмачето и подсичането са прояви на т. нар. себороиден дерматит (бел. ред.).

Съществува и друг вид съвсем лека, хронична инфекция на клепачите, която се развива периодично у много кърмачета през първите месеци, най-често само на едното око. Окото обилно сълзи, особено при ветровито време. В ъгълчето на окото и по края на клепачите се събира бяла материя, тази секреция може да слепва клепачите, когато бебето се събуди сутрин. Причината за това състояние са запушените слъзни канали. Те минават от малките отвори на краищата на клепачите най-напред към носа и след това надолу покрай очната ябълка към носната кухина. Когато този канал е частично запушен, сълзите се изтичат по-бавно, отколкото се образуват, събират се около окото и се стичат надолу по бузите. Клепачите се инфектират лесно, защото окото не се почиства достатъчно от сълзите. Разбира се, лекарят трябва да прегледа очите и да постави диагноза.

Първото нещо, което трябва да се знае за това състояние, е, че то е доста разпространено, не е сериозно и не поврежда окото. Може да продължи с месеци. В повечето случаи то минава с възрастта, даже и нищо да не се предприема. Ако до края на първата година това заболяване продължава, лекарят може лесно да прочисти канала. Почиствайте гурелясалите и залепнали клепачи с парченце памук, натопено в борова вода, която можете да купите от аптеката. Лекарят може да ви посъветва да правите масаж на канала, но не правете това без неговите напътствия. Запушен сълзен канал не причинява възпаление на бялото на окото. Ако окото се зачерви, значи нещо друго не е наред и трябва да се отнесете до лекар.

308. Кривогледство. През първите месеци доста често се срещат кърмачета, чиито очи на моменти се извиват много навън или навътре. В повечето случаи те се нормализират с възрастта. Ако обаче дори и през първите месеци очите се обръщат навън и навътре през цялото време или през по-голяма част от времето или ако не се оправят към 3-ия месец, трябва да се консултирате с очен лекар. Много пъти майката смята, че кърмачето е кривогледо, когато в действителност очите му са нормални. Това е, защото у бебетата разстоянието между очите (над основата на носа) е по-голямо, отколкото у възрастните.

Майките често питат дали не е опасно да окачват играчки над креватчето, защото бебето понякога си криви очите, за да ги гледа. Не окачвайте играчки точно над носа на бебето, но можете да ги окачите на една ръка разстояние. Трябва да помните, че когато бебето гледа нещо в ръката си, то си събира очите повече от възрастния, защото ръцете му са много къси. То си събира очите нормално, както и ние в по-малка степен правим това. очите му няма да останат в това положение.

Понякога единият клепач на новороденото е спуснат надолу повече от другия или едното око изглежда по-малко от другото. В повечето случаи тези разлики намаляват и стават незабележими с растежа на бебето.

ПОДУВАНЕ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

309. Когато гърдичките на бебето се подуят. Много кърмачета, момчета и момичета, имат подути гърдички известно време след раждането. В някои случаи от тях изтича и малко мляко. Това се дължи на хормонални промени, които стават у майката малко преди да се роди бебето. Не е необходимо да се прави нещо за подутите гърдички у кърмачето — след време подуването изчезва. Гърдите не трябва да се масажират или да се изстискват, защото това може да ги раздразни и инфектира.

ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ ДИШАНЕТО

310. Кихане. Бебетата кихат лесно. Кихането не означава простуда, освен ако не се появи и хрема. Най-често то се дължи на прах или засъхнала секреция, която се е събрала на топче в носа и гъделичка. Ако дишането е затруднено, вж. т. 233.

311. Слабо дишане. Младите родители обикновено се тревожат малко за дишането на новороденото бебе, защото често то е неравномерно и понякога толкова повърхностно, че нито го чуват, нито го виждат. Може и да се разтревожат, когато за първи път чуят бебето леко да хърка. И двете състояния са нормални.

312. Хронично шумно дишане се среща у някои малки бебета. При единия вид кърмачето издава хъркащ шум, образуван в задната част на носа му. Това е подобно на хъркането на възрастен човек, само че кърмачето го прави, когато е будно. Причина за това е по всяка вероятност неумението на бебето да контролира мекото си небце. С възрастта то изчезва.

По-често срещаният вид хронично шумно дишане се причинява в ларинкса. Епиглотисът (месестото образувание над гласните връзки) е толкова мек и отпуснат у някои кърмачета, че се всмуква надолу и вибрира. Това предизвиква шумен, тракащ, хъркащ звук при вдишване, който лекарите наричат стридор. Той е такъв, като че ли бебето се задушава, но детето може да Диша по този начин неограничено дълго. В повечето случаи стридорът се явява при тежко дишане и обикновено изчезва, когато кърмачето е спокойно или спи. Може да е по-добре, ако лежи по корем. Трябва да се съветвате с лекар, но лечение не е необходимо, нито пък помага. Стридорът изчезва с растежа.

Шумното дишане, което се появява изведнъж с голяма сила у по-голямо кърмаче или у дете в ранната възраст, означава нещо съвсем различно от хроническата разновидност. То може да се дължи на круп, на астма или на друга инфекция и изисква незабавна медицинска помощ. Всяко кърмаче с шумно дишане от който и да е вид трябва да бъде прегледано от лекар. Запушването на носа е разгледано в т. 233 и 628.

313. Задържане на дишането. Когато се разплачат, някои кърмачета изпадат в такава ярост и задържат дъха си толкова дълго, че посиняват. Първоначално това плаши много родителите. Това много рядко означава нещо друго, освен че бебето има такъв темперамент. (Често това бебе е необикновено весело през останалото време.) Лекарят трябва да бъде уведомен за това, за да провери при следващия преглед дали детето е физически здраво. Освен това не е необходимо да се прави нищо друго. Посиняването не трябва да бъде причина за успокояване на бебето, щом заплаче. В противен случай то ще се разглези.

314. Тимусът. Хората говорят за тимуса с голямо страхопочитание. Бихте помислили, че е много опасна жлеза. В редките случаи, когато бебето умре без видима причина, вината често се хвърля върху нея. По-голямата част от тази лоша репутация е незаслужена. Всяко бебе има тимус в горната част на гръдния кош. Нормалната жлеза може да бъде толкова голяма, че да притиска леко дихателната тръба, но това почти никога не дава някакви симптоми или неприятности. Вече не се смята за разумно или за необходимо да се прилага рентгеново лечение за тимуса.

Старата теория, че увеличеният тимус причинявал внезапна смърт, идваше от незнанието на нейните размери. Сега, когато знаем повече за нея, ние разбираме, че „уголемените“ жлези на внезапно починали са били фактически нормални по размер. В редки случаи на внезапна смърт при внимателен преглед се установява, че причината е била внезапна тежка инфекция.

Така че не се тревожете за тимуса. Няма нужда да се прави рентгенова снимка на здраво новородено, за да се види големината на тимуса.

ЧЕСТО СРЕЩАНИ НЕРВНИ СИМПТОМИ

315. Бебетата, които лесно се стряскат. Новородените се стряскат от силен шум и внезапна промяна на положението им. Някои са много по-чувствителни от други. Когато сложите бебето върху твърда, гладка повърхност, то движи ръцете и краката си и при това цялото му тяло може да се залюлее. Това неочаквано движение е достатъчно, за да накара чувствителното бебе да се изплаши и да писне от страх. То може да мрази банята, понеже не чувствува здрава опора. Такова бебе трябва да се измива на коленете на майката и след това да се изплаква във ваничката, като се държи здраво с двете ръце. Чувствителното бебе трябва винаги да се държи здраво и да се премества бавно. С увеличаване на възрастта тези прояви постепенно изчезват (т. 274).

316. Треперене. Някои бебета понякога треперят през първите месеци. Брадата, ръцете или краката могат да затреперят, особено когато бебето е възбудено или когато му е студено, след като са го съблекли. Това треперене не трябва да ви тревожи. Това е един от признаците за несъвършенството на нервната система. След време то изчезва.

317. Трепкания. Някои бебета понякога неволно трепкат в съня си. Макар и рядко, се случват и такива, при които трепкането е доста често. То също изчезва с възрастта. Все пак кажете за него на лекаря.

318. Деца, които удрят главата си в креватчето, клатят главата си или се клатят с цялото си тяло. Майката се обезпокоява, ако бебето й добие навика да си удря главата в креватчето. Това й се струва толкова безсмислено и болезнено, че тя започва да се съмнява дали детето й е нормално. Тя се страхува дали тези удари няма да наранят мозъка. Даже и да не се тревожи, нервите й се напрягат, когато от съседната стая слуша отмерените удари.

Някои бебета си удрят главата в креватчето, други клатят главата си ту на едната, ту на другата страна, а трети застават на ръце и на колене и започват да се друсат ритмично върху петите си. От това движение креватчето започва да се мести из стаята, докато се удари в стената.

Какво означават тези ритмични движения. Струва ми се, че точната им причина не е известна, но тук излагам някои предположения. Преди всичко тези движения се появяват през второто полугодие след раждането, когато бебетата добиват естественото чувство за ритъм и се стремят да се люлеят в такт с музиката. Но в най-добрия случай това е само частично обяснение. Най-често бебетата си удрят главата и се друсат, когато заспиват или не са се събудили напълно. Ние знаем, че когато са изморени, много бебета не заспиват веднага спокойно, а преминават отначало през един период на леко напрежение. Има две- и тримесечни кърмачета, които винаги плачат няколко минути, преди да заспят. Може би по-големите бебета, които си смучат пръста, за да заспят, както и другите, които си удрят главата или се друсат, също се мъчат да уталожат някакво чувство на напрегнатост.

Струва ми се, че първородните деца са по-склонни да удрят главата си или да се друсат, отколкото техните по-малки братя и сестри, също както и по-нервните в сравнение със спокойните и веселите.

Някои лекари имат впечатление, че тези ритмични движения са по-чести у кърмачетата, които не са получили достатъчно родителски ласки. Може би има някаква връзка между тези две неща. Естествено е родителите да бъдат по-сериозни към първородното си дете. Те често забравят да се отпуснат и да бъдат естествени и мили и да проявяват привързаността си към бебето. В резултат то няма да се гали, ще стане необщително, по-недружелюбно.

Всичко казано дотук може да даде полезни насоки на някои родители. Но аз не искам да създам у вас впечатлението, че това се отнася до всички бебета с подобни прояви или пък че то има някакви теоретични основания. Тези навици у децата не означават липса на интелигентност и не увреждат мозъка.

Ако бебето си удря главата, можете да облечете креватчето с нещо меко, за да не се образуват синини. Един баща разрешил проблема, като изрязал средата на таблата на креватчето и я заместил с парче дебел плат. Ако вашето бебе се друса и мести напред-назад в креватчето, така че се тресе Цялата къща, можете да сложите креватчето върху килим, закрепен на пода, или към краката на креватчето да вържете някакви подложки, за предпочитане гумени. Или пък можете да поставите креватчето до стената, като помежду им поставите нещо меко.

Не ви съветвам да се карате на бебето или физически да го възпирате. Такива мерки само биха увеличили неговото напрежение.

СМУКАНЕ НА ПАЛЕЦА

319. Смукането на палеца е проблем, по който съществуват противоречиви мнения. Ще ви дам представа за това, което е известно, и някои мои съвети. По-рано се мислеше, че смукането на палеца е просто лош навик. Затова, когато майката за пръв път забележи, че бебето си смуче палеца, тя се мъчи да го отучи преди смукането да е станало „навик“, но сега знаем, че поне в началото смукането на пръста не е навик. Главната причина за смукане на палеца е незадоволеният инстинкт за смукане било на гърдата или от шишето. Доктор Дейвид Леви посочва, че кърмачета, които са хранени на три часа, не си смучат палеца толкова, колкото кърмачетата, които се хранят на четири часа, и че бебетата, които сучат 10 минути вместо 20 (когато бибероните са остарели и омекнали), са по-склонни да смучат палеца си, отколкото бебетата, които трябва да сучат по 20 минути, за да се наситят. Доктор Леви е хранил няколко кученца с капкомер, така че те не са имали възможност да сучат по време на хранене. Те се държали по същия начин както бебетата, които не са имали достатъчна възможност да сучат: така силно си смучели лапичките, че козината им опадала.

Ако вашето бебе започне да се опитва да си смуче пръста или ръката, за предпочитане е да не го спирате веднага, а да му дадете по-голяма възможност по-дълго време да суче от гърдата, от шишето или да смуче биберон-залъгалка (т. 329). Трябва да имате пред вид две неща: броя на храненията и тяхната продължителност.

320. Кога трябва да обърнете внимание на смукането на пръста. Трябва да обърнете внимание на смукането на палеца, когато бебето започне да се опитва да го смуче, а не когато окончателно свикне. Подчертавам това, защото много бебета през първите месеци още не могат да координират движенията на ръцете си. Такова бебе може да се мъчи да си вдигне ръката и да я търси с уста. Ако успее да си докара юмручето до устата, то ожесточено го смуче, докато то е там. Тези опити свидетелствуват за това, че потребността на кърмачето да суче не е задоволена и че е необходимо да се увеличи продължителността на сукането на гърдата или от шишето.

Потребността да суче е най-голяма у кърмачето през първите 3–4 месеца след раждането. След това тя постепенно намалява. Някои бебета искат да сучат само докъм седмия месец, у други потребността да сучат изчезва чак след една година.

Инстинктът за сукане е различен у различните бебета. Някои кърмачета не сучат повече от 15 минути и въпреки това никога не си смучат палеца, а други си изсукват млякото от шишето за 20 минути и повече и дълго време си смучат палеца. Има и някои, които започват да си смучат палеца още в родилния дом и след това продължават в къщи. По мое мнение у някои семейства, има силен наследствен смукателен инстинкт.

Не трябва да се безпокоите, ако бебето си смуче пръста само няколко минути преди самото хранене. То прави това само защото е гладно. Но в случаите, когато бебето си смуче палеца след ядене и между храненията, трябва да помислите по какъв начин да задоволите нуждата му от сукане. Повечето бебета започват да си смучат палеца преди третия месец.

Трябва да добавя, че гризането на палеца, пръста или ръката по време на поникването на зъби (най-често около четвъртия месец) не трябва да се бърка със смукане на палеца.

321. Смукане на пръста у естествено хранените кърмачета. Имам впечатления, че естествено хранените кърмачета са по-малко склонни да смучат палеца си. Това е може би, защото майката оставя кърмачето да суче, колкото си иска. Тя не знае дали гърдата й се е изпразнила и се осланя на бебето. Когато кърмачето свърши шишето, то спира, защото не обича да всмуква въздух или пък защото майка му отнема шишето. Ето защо първият въпрос при едно естествено хранено бебе, което си смуче палеца, е дали ще суче по-дълго, ако го оставите. Ако е така, оставете го да суче 30, даже и 40 минути, стига да имате време. Кърмачето изсуква по-голяма част от млякото в гърдата за 5–6 минути, останалата част от времето е за задоволи своя инстинкт за сукане, залъгвано от малката струйка мляко. С други думи, оставено на гърдата 35 минути, то получава почти толкова мляко, колкото ако суче само 20 минути. Ако оставите едно естествено хранено бебе да суче, колкото иска, ще се убедите, че на едно кърмене се задоволява с 10 минути, а на друго — с 40 минути. Този пример показва как млечната жлеза се нагажда към индивидуалните нужди на бебето.

Ако бебето на всяко кърмене суче само от едната гърда и спре, вие не можете да го накарате повече да суче. Бебето, което на всяко кърмене суче и от двете гърди и започне да си смуче палеца, представлява друг проблем. Да предположим, че след като е сукало 10 минути от едната гърда, му дадете втората, след 5 минути може да изсуче от втората гърда толкова мляко, че да има неприятно усещане вследствие преяждане. Тогава то спира да суче, въпреки че още не е задоволило смукателния си инстинкт, и затова започва да си смуче палеца. Можете да опитате два начина да го накарате да суче по-дълго. Вижте дали няма да се задоволи само с едната гърда на всяко кърмене, като го оставите да суче колкото иска. Ако гладът му не може да се задоволи, то поне го оставете да суче по-дълго от първата гърда. Вместо да го преместите на другата си гърда след 10 минути, оставете го да суче 20 минути, ако иска. След това му дайте да суче от втората гърда толкова, колкото иска.

322. Смукане на палеца у изкуствено хранени бебета. У изкуствено храненото бебе смукането на палеца най-често започва, когато то се научи да изпива шишето си за 10 вместо за 20 минути. Това става, защото с увеличаване на възрастта кърмачето закрепва, а гумените биберони стават по-меки. Независимо от това, за колко време се свършва шишето, първото нещо е да купите нови биберони. Оставете дупките им такива, каквито са, без да ги разширявате, и вижте дали това няма да удължи продължителността на храненето. Разбира се, ако дупките са много малки, някои кърмачета се изморяват и изобщо престават да се опитват да сучат. През първите 6 месеца дупките на биберона трябва да бъдат толкова малки, че кърмачето да може да изсуква млякото си за 20 минути. Тук става дума за времето, когато бебето действително суче, почивките не се включват.

Ако имате силно бебе, то може да изпразни шишето за 10–12 минути дори през нов биберон с неуголемени дупки. В такъв случай купете биберон без дупки и му пробийте дупки с нажежена игла (вж. 182). Започнете с много тънка игла, докато видите как ще протече млякото през отворите на биберона.

323. Ако бебето си смуче палеца, не трябва да бързате с намаляване броя на храненията. За задоволяване сукателния инстинкт у кърмачето са от значение не само продължителността на всяко хранене, но и броят на храненията в денонощието. Ако въпреки че сте удължили продължителността на кърменето или на храненето с шише, то все още си смуче палеца, разумно е да не намалявате броя на храненията. Например, ако едно тримесечно бебе проспива храненето си в 22 часа, но доста много си смуче палеца, съветвам ви да го будите в 22 часа, стига да не отказва храненето, като го разбудите. Това хранене ще може да се отмени вероятно след 2 месеца. Същото се отнася и до преминаването от 4 на 3 хранения на ден.

324. Отражения върху зъбите. Може би се безпокоите за отражението на смукането на палеца върху челюстите и зъбите. Наистина смукането на палеца често води до изкривяване на горните млечни зъби навън, а долните зъби се изкривяват малко навътре. Колкото повече детето си смуче палеца, толкова изкривяването е по-голямо. Изкривяването на зъбите зависи най-вече от положението на палеца в устата на детето. Но зъболекарите изтъкват, че това изкривяване не оказва влияние върху постоянните зъби, които започват да поникват около 6-годишна възраст. С други думи, ако детето престане да смуче палеца си преди 6-годишната възраст, както това става в повечето случаи, вероятността за увреждане на постоянните зъби е много малка.

Но независимо от това, дали смукането на пръста изкривява зъбите или не, вие естествено искате детето ви по-бърже да се откаже от това. Съветите, които вече ви дадох, най-бързо ще ви помогнат да се прекрати смукането на пръста.

325. Защо да не прибягваме до възпиращи средства. Защо да не вържете ръцете на бебето или да му сложите алуминиеви ръкавички, за да го предпазите от смукане на палеца. Това много ще го раздразни, което теоретически не е правилно. Освен това тези мерки не лекуват бебето, ако то много си смуче палеца. Ние всичките сме чували за майки, които в своето отчаяние в продължение на дни и месеци са използували шини за лактите, метални ръкавички или боя с лош вкус. Но в момента, когато се махне възпиращото средство, палецът обратно влиза в устата. Разбира се, някои майки са получавали добри резултати от използуването на тези средства, но при повечето от тези случаи смукането на палеца е било умерено. Много бебета си смучат палеца само от време на време. Те сами изоставят този навик независимо от това, дали сте предприели нещо. Според мене възпиращите средства в крайна сметка карат бебето, което ревностно си смуче палеца, да го смуче още повече.

326. Смукането на палеца у по-големите деца. Досега ставаше дума за това, как започва смукането на палеца през първите месеци след раждането. Но когато кърмачето наближи една година, смукането на палеца се превръща в нещо друго. То става един вид успокоително средство, което му е необходимо в определени моменти. Детето смуче палеца си, когато е изморено, отегчено или раздразнено или пък при заспиване. Когато не може да се справи с дадено положение и да постигне своето, то се връща към своя кърмачески период, когато смукането на палеца е било най-голямото му удоволствие. Въпреки че след една година смукането на пръста задоволява вече друга потребност, то се среща при същите деца, които още като бебета са започнали да го правят за задоволяване на своя инстинкт за сукане.

Много рядко смукането на палеца започва след първата година.

Няма смисъл да се мъчите да удължавате времето за сукане на 1–, 2- и 3-годишно дете. Има ли нещо, което трябва да предприемете? Според мене няма, ако детето ви е общително, щастливо, ако се заиграва само и си смуче палеца само при лягане и от време на време през деня. От друга страна, ако през по-голямата част от времето си смуче палеца, вместо да играе, родителите трябва да се запитат дали не е необходимо да направят нещо, за да не бъде това единственото му занимание. Детето може да се отегчава от това, че няма достатъчен контакт с други деца, че няма много играчки или че е принудено с часове да седи в количката. Дете на година и половина може по цял ден да се сърди на майка си, ако тя непрекъснато му забранява да прави неща, които са привлекателни за него. По-добре е просто да се отвлече вниманието на детето с някакъв предмет за игра.

Друго дете пък има с кого да играе и има свобода на действие в къщи, но е твърде срамежливо, за да се отдаде на тези занимания. То само наблюдава отстрани и си смуче палеца. Не искам да кажа, че всяко дете, което си смуче палеца, представлява проблем. Даже и най-щастливите и задоволени деца имат моменти, когато им е неприятно. Множество малки деца, които редовно си смучат палеца, изобщо нямат нужда от промяна на отношението към тях, тъй като те са много щастливи. Давам тези примери само за да поясня, че ако се предприема нещо за детето, което твърде много смуче палеца си, то трябва да се направи живота му по-интересен и по-приятен.

Казаното дотук се отнася също така и до детето, което смуче ъгъла на одеялото или дъвче яката на палтото си, когато му се спи или е отегчено или когато се чувствува изоставено.

Използуването на шини за лактите и на ръкавички, мазането на палеца с неприятно на вкус вещество сами правят децата по-нещастни и не прекратяват навика по-бързо нито при големите деца, нито при бебетата. Според мене тези мерки като че ли само поддържат навика. Същото се отнася и до забележките и изваждането на пръста от устата. Спомням си случая с Ани, която сама спря да си смуче пръста на 3 години. След шестмесечно отсъствие нейният чичо, който винаги й се караше за това, се завърна в къщи. От този момент Ани започна отново да си смуче пръста. Често сте чували препоръката да дадете някаква играчка на детето, щом като започне да си смуче палеца. Наистина е разумно да имате достатъчно интересни неща, с които детето може да си играе така, че да не се отегчава. Но ако всеки път, когато то си сложи палеца в устата, вие скачате, за да му тикнете някоя играчка в ръцете, това скоро ще престане да дава резултати. Чрез награди? Ако вашето дете е от малкото деца, които на 5-годишна възраст все още си смучат палеца, и вие започнете да се тревожите, че то ще увреди постоянните си зъби. В тази възраст можете да успеете, ако му обещаете подходяща награда. Но на практика никое 2–3 годишно дете няма воля да превъзмогне инстинкта заради някаква награда и вие няма да получите резултат.

Така че, ако вашето дете си смуче палеца, погрижете се животът му да бъде по-приятен. Напомняйте му, че някой ден то ще бъде достатъчно голямо, за да престане да си смуче палеца. Това приятелско поощрение ще го накара само да поиска да се избави от този навик веднага щом като може. Не му натяквайте. Най-важното е изобщо да спрете да мислите за това. Ако продължавате да се тревожите, даже без да казвате, детето ще чувствува това и у него може да се предизвика обратна реакция. Помнете, че след време детето само ще престане да си смуче палеца. В голямото си мнозинство децата престават да си смучат палеца преди поникването на постоянните зъби.

Обаче този навик не изчезва изведнъж. За известно време той рязко намалява и след това отчасти се възвръща по време на болест или когато детето трудно се приспособява към нещо. След време напълно изчезва. Много рядко престава преди 3-годишна възраст. Обикновено изчезва между 3- и 6-годишна възраст.

327. Движения, които съпровождат смукането на палеца. Повечето бебета, които си смучат палеца до една или повече години, същевременно извършват и някои други движения. Едно търка или скубе одеяло, пелена или плюшена играчка. Друго глади ухото си или върти кичур от косичката си. Трето иска да държи парче плат близко до лицето си и евентуално да гали носа или устните си с едно от свободните си пръстчета. Тези движения напомнят за това, как малкото бебе леко опипва кожата или дрехите на майка си, когато суче от гърдата или от шишето. И когато детето притиска нещо до лицето си, то като че ли си спомня как се е чувствувало на гърдата на майка си. Тези навици обикновено изчезват заедно със смукането на палеца.

Когато детето силно се привърже към някое старо парче плат или някоя изтъркана мека играчка, които гали при смукането на палеца си, това може да смущава майката, която го смята за некрасиво. Тя може да успее да измъкне този предмет за няколко часа, да го изпере и изсуши, но извън това тя не може да направи нищо повече. Понякога детето позволява подмяната на стария предмет със също такъв нов предмет, но би било неправилно да накарате детето да изхвърли такъв предмет, който му носи спокойствие и го утешава. То само ще поиска да стори това, когато може, съзнавайки, че е бебешко. Детето постепенно изживява този навик, като ту се връща към него, ту отново се отказва, докато окончателно се освободи от него.

328. Друг навик. Понякога бебето или малкото дете добива навика да си смуче и дъвче езика, при което част от храната може да се върне от стомахчето в устата както преживянето у кравите (руминация). Среща се рядко. В някои случаи започва, когато ръцете на кърмаче, което си смуче палеца, са били връзвани и тогава вместо палеца то започва да си смуче езика. Моят съвет е веднага да разрешите на бебето да си смуче пръста, преди преживянето да е станало навик. Постарайте се да има достатъчно детска компания, игри и родителски ласки. Казват, че храната по-добре се задържа в стомаха, когато детето приема само твърди храни.

БИБЕРОН-ЗАЛЪГАЛКА

329. Биберонът-залъгалка помага при колики и за предотвратяване смукането на пръста. Биберонът-залъгалка представлява непродупчен биберон, закрепен към пластмасов диск, който опира устните на бебето и предотвратява поглъщането му.

По-рано бибероните широко се използуваха при колики и плач. Но през първата половина на XX век, когато започна да се отделя специално внимание на чистотата и здравните навици, на тях започнаха да гледат с лошо око като на нехигиеничен и отвратителен навик. През последните няколко години някои родители и лекари започнаха отново да ги възприемат при колики и смукане на палеца. Други лекари и родители са все още решително против тях.

Мнозина родители и лекари са наблюдавали, че малките кърмачета, които през първите месеци са смукали биберон-залъгалка, по-късно рядко си смучат палеца. От друга страна, доста голяма част от кърмачетата, които смучат биберони-залъгалки, не искат да се разделят с тях чак до 1–2 или даже 3 години. Някои родители считат, че това е даже по-грозно от смукането на палеца. Това е въпрос на лично мнение. Голямата част от бебетата, които си смучат палеца или пръстите на 3-месечна възраст, продължават да смучат на 1, 2 и 3 години. Между 3-и 6-годишна възраст повечето от тях постепенно престават. Някои продължават и след 6-годишна възраст. В противовес на това около половината кърмачета, които смучат биберон-залъгалка през първите месеци, обикновено се отказват от нея между 3-ия и 6-ия месец, а останалите — към 1-2-годишна възраст. Това вече е голяма разлика.

Друго преимущество: при смукане на биберон-залъгалка вероятността да се деформират зъбите е много по-малка, отколкото при смукането на палеца.

Имам свое предположение за това, защо кърмачето или детето може по-рано да се откаже от биберона-залъгалка, отколкото от смукането на палеца. През първите 3–4 месеца след раждането инстинктът за сукане е особено силен. Но до 3 месеца повечето кърмачета не могат да си вкарат палеца в устата и да го задържат там. Така че може би потребността от повече сукане се е натрупвала до момента, когато бебето вече може да постави пръста си в устата. И тогава то компенсира своята незадоволена потребност от сукане. И ако майката дава на бебето биберона-залъгалка веднага след хранене още от първия ден, то може да я смуче колкото си иска и по този начин да задоволи своя инстинкт за сукане в първите месеци, когато този инстинкт е най-силен.

Ако видът на биберона-залъгалка в устата на детето ви е неприятен, по-добре не го употребявайте, защото това няма да бъде полезно за вас и за чувствата ви към детето. Но ако смятате, че бебето ви се нуждае от биберон-залъгалка, а се тревожите само от това, какво ще кажат съседите или роднините ви, кажете им, че това е най-новата практика, или пък им кажете, че бебето си е ваше.

330. Как да се използува биберонът-залъгалка. Ако използувате биберон-залъгалка главно при колики, естествено е да го давате на кърмачето тогава, когато то страда. В повечето случаи коликите преминават към 3-месечна възраст.

Как трябва да се използува биберонът за предотвратяване смукането на палеца. Първо, много кърмачета — може би 50% — изобщо не се опитват да си смучат палеца или го правят по малко от време на време. В такива случаи вие няма какво да предотвратявате и няма смисъл да започвате с биберон-залъгалка (освен ако бебето има колики). Но ако след храненето се опитва да си лапне палеца и когато успее, жадно го смуче, не е ли по-добре да му дадете биберона.

На каква възраст да се започне. Ако бебето в продължение на седмици или месеци свикне да смуче палеца си, има голяма вероятност да откаже биберона. То се е научило да изпитва приятно усещане, което смукането предизвиква както в устата, така и в палеца. Така че, ако сте решили да използувате биберон, започнете през първите няколко седмици след раждането.

По кое време на деня да давате биберона-залъгалка. Логично е да предлагате биберона тогава, когато кърмачето търси с уста и се опитва да си смуче палеца, пръстите, ръчичката, дрехите или друг предмет, до който може да се добере. През първите-месеци кърмачето рядко е будно освен преди и след хранене, така че обикновено това е времето за даване на биберона. Ако е будно между храненията, давайте го и тогава. Целта е през първите три месеца да смуче колкото се може повече, така че да се задоволи и скоро да може да се откаже от него.

За предпочитане е да махнете биберона, когато бебето заспива или веднага щом заспи, ако, разбира се, то не възразява. Това се налага по две причини. Ако кърмачето е свикнало да спи с биберона и той падне, то може да се събуди и да плаче, докато не го сложите обратно. Това може да се случва по 10 пъти на нощ, особено когато бебето, което е спяло на гръб, се научи да се обръща по корем. Това може да бъде много неприятно. Другата причина, поради която кърмачето не трябва да добива навика да заспива с биберон в устата, е, че след няколко месеца то няма да може да заспива без него независимо от това, колко е изморено. Това може да забави с месеци отказването от биберона-залъгалка или от шишето.

331. Как да се отучи детето от биберона-залъгалка? Много майки твърдят, че между 3-ия и 6-ия месец желанието на бебето за смукане на биберона-залъгалка намалява. Някои от тези кърмачета са стигнали дотам да изплюват биберона и да не искат да го приемат отново. Когато интересът на кърмачето към биберона-залъгалка значително намалее, премахването му не представлява трудност. Моят съвет към родители, които забелязват липса на интерес към биберона у 3-4- или 5-месечно бебе, е да се възползуват от него и да ликвидират с биберона, ако бебето не възразява. Не искам да кажа, че трябва да го изхвърлите още в първия ден, когато бебето започне по-малко да смуче. То не може да надживее своя инстинкт толкова бързо. Внимателно го наблюдавайте и постепенно започнете да давате биберона все по-рядко, отначало по време, когато най-малко го смуче, а после и в друго време на деня. Ако разберете, че процедирате много бързо или ако някой ден детето не е в настроение и загрижено търси биберона, не се страхувайте да му го дадете за един-два дни. От друга страна, не ви съветвам да се колебаете и да не използувате неговата готовност.

Въпреки че повечето кърмачета изглеждат готови да се откажат от биберона-залъгалка през 3–, 4–, 5-ия месец, има някои, които не са готови за това до края на първата година, а други — до втората година; единици са тези деца, които държат на биберона-залъгалка след двегодишна възраст. Ако вашето бебе е привързано към биберона, трябва ли да настоявате да се откаже от него? Струва ми се, че не е разумно да го отнемате насила, да отказвате да му го давате или да се преструвате, че е загубен, когато то го иска. Не бих ви съветвал да му се сърдите и да му се смеете за това. С други думи, добре е да му помогнете да го надживее, но е погрешно да го наскърбявате, като му го отнемете.

332. Практически съвети за употребата на биберона-залъгалка. Ако ви е неудобно да извеждате голямо дете навън с биберон в устата, свикнете го да излиза без него.

Ако бебето ви вече е свикнало с биберона нощно време, но го изпуска в съня си, можете да му помогнете, като сложите 2–3 биберона в креватчето му, така че да може само да си намери някой от тях.

Във всеки случай дръжте няколко биберона-залъгалки в къщи, за да не се чудите какво да правите, когато някой от тях се загуби или счупи.

Още един съвет. Когато бебето има вече няколко зъбчета, то може да измъкне някой по-стар и омекнал биберон от диска или да отхапе парченце от него. Те могат да причинят задушаване, ако попаднат в дихателното гърло. Купувайте нови биберони, когато старите омекнат.

Някои биберони са много дълги за новороденото. Те опират до гърлото му и го задушават. Опитайте се да намерите по-къси.

ВАКСИНАЦИИ

333. Записвайте си ги. Добре е да имате подписан от вашия лекар списък на всички ваксинации, направени на вашето дете (както и чувствителността към лекарства, ако има такива), и го носете със себе си, когато пътувате. Това е удобно, в случай че се премествате или смените лекаря. Разбира се, винаги можете да попитате лекаря, който е ваксинирал детето, но това не винаги може да се направи бързо при спешен случай. Най-честият спешен случай е, когато детето се нарани далеч от къщи и трябва да се вземат мерки против тетанус. Много е важно за лекуващия лекар да знае дали детето има такава ваксинация.

334. Ваксинация против дифтерия, тетанус и коклюш (дифтеткок). Ваксинацията срещу тези три болести обикновено е комбинирана (три ваксини в една инжекция). Трябва да се започнат рано, за предпочитане е един месец след раждането. Правят се три инжекции (всяка инжекция съдържа ваксина против дифтерия, коклюш и тетанус) най-често през един месец. Ако интервалът между инжекциите е повече от 1 месец, ефектът не е по-лош.

От трите инжекции обикновено се получава висок имунитет, но след няколко месеца той започва да отслабва. Затова след 1 година се прави реваксинация (между 12-тия и 18-тия месец), за да се повиши отново имунитетът. Към 4-годишна възраст се прави нова реваксинация.

Тази комбинирана ваксина често дава реакция (заради коклюшната ваксина), която се изразява в температура, разкършеност, липса на апетит, болезненост около ваксинираното място, които обикновено започват 3–4 часа след инжектирането. Лекарят може да предпише лекарство за облекчаване на състоянието. На следващия ден кърмачето трябва вече да се чувствува добре.

Ако след това все още има температура, не трябва да се вини ваксинацията — това се дължи на нова инфекция. Тези инжекции не предизвикват кашлица, нито простудни симптоми.

’ У нас тройната ваксинация с дифтеткок се прилага от 3-месечна възраст с 3 инжекции през интервал от 1 месец, първа реимунизация се прави след 1 година (между 1 1/2 година и 2-годишна възраст) и втора реимунизация — на 4-годишна възраст. Бел. ред.

Лекарите обикновено не правят тази ваксинация, когато кърмачето има простуда или друга някаква инфекция. Обикновено не се ваксинират деца над 1-годишна възраст по време на епидемия от детски паралич, за да не се намали временно устойчивостта им към тази болест. Под една година рискът е малък.

Обикновено се образува втвърдяване на мястото на инжекцията. То остава няколко месеца и не трябва да ви безпокои.

Сега ще говорим за трите съставни части на тази комбинирана ваксина.

335. Ваксината против коклюш е една от съставките на дифтеткока. Тя се приготвя от убити възбудители на коклюша. Тя не предпазва напълно срещу коклюш. но ако ваксинираното дете се разболее, болестта протича леко. Коклюшът е опасна болест за кърмачетата и затова ваксинациите се започват толкова рано.

Необходими са 2–3 инжекции и известен период от време, преди ваксината да може да стимулира организма да си изработи висока устойчивост. Така че не може да се очаква незабавно действие, ако първата ваксинация е направена, след като детето вече е било в контакт с болен.

336. Дифтеритният анатоксин е втора съставна част на дифтеткоковите инжекции. Дифтерийният токсин (отровно вещество, отделяно от дифтерийните бактерии, което предизвиква уврежданията при заболяване) се обработва химически, за да се превърне в неотровно вещество — токсид. При инжектиране той може да стимулира организма да си изработи имунитет срещу дифтерийния токсин. Препоръчват се 3 инжекции в ранния кърмачески период и реваксинацията на 1-год. възраст и след това всеки 3 години. По този начин детето ще бъде почти сигурно защитено от дифтерия.

337. Тетаничният анатоксин е третата съставка на дифтеткоковите инжекции. Тя се приготвя от отровното вещество (тетаничен токсин) в тетаничните бактерии. След няколко инжекции организмът се стимулира да си изработи бавно дълготраен имунитет срещу тетанус. Трябва да се прави разлика между термичния токсоид и антитоксина, който представлява противотетаничен конски серум и дава бърза, но временна защита.

Тетанусът е опасна инфекция. Бактериите най-често се срещат в почвата или на други места, където е имало конски и говежди тор. Бактериите все още доста често се намират и по градските улици. Инфектирането с тетанус е по-вероятно при дълбоки наранявания. Например най-опасни са дълбоките пробождания с гвоздей в обора. Много хора смятат, че има опасност от тетанус, ако гвоздеят е ръждив. Това не е вярно.

В наше време при тежко нараняване на дете, което си е изработило имунитет в резултат на ваксинация с тетаничен анатоксин, се прави само реимунизация с анатоксин, за да се засили имунитетът. Но ако лекарят не знае дали изобщо е правена ваксинация с тетаничен анатоксин, за по-сигурно той трябва да инжектира противотетаничен конски серум (т. 338). Ето защо трябва винаги да носите имунизационен паспорт, когато сте далеч от вашия лекар.

Имунитетът срещу тетанус се изработва бавно и едва след втората инжекция достига такова ниво, което осигурява безопасност на детето. Така че няма смисъл да се започва ваксинация, след като детето се нарани тежко. В такъв случай трябва да се инжектира конски серум, за да се получи незабавна защита.

Реваксинация се прави една година след ваксинирането и след това на всеки три години. Освен това, ако детето някога тежко се нарани, трябва да му бъде направена още една инжекция с тетаничен анатоксин. Тя веднага повишава нивото на имунитета.

338. Противотетаничен антитоксин (конски серум). Дълго преди откриването на тетаничния токсоид, който осигурява дълготраен имунитет, се използуваше антитоксичен конски серум. У коне се инжектират тетанични бактерии, докато в кръвния им серум се образува имунитет срещу тази болест. Част от този серум се инжектира у човек, който е получил тежко нараняване. По този начин човек заема част от устойчивостта на коня, но тя трае само няколко седмици. Лошото при инжектирането на конски серум е, че след две или повече седмици той предизвиква серумна болест (копривна треска и температура). След първото инжектиране може да настъпи и рязко повишаване на чувствителността на организма към серума. В такъв случай повторното инжектиране може да бъде понесено много тежко, ако не се вземат специални мерки.

Ако нараненото дете или възрастен нямат имунитет след ваксинация с тетаничен анатоксин или нямат доказателства за това, често пъти е трудно да се реши дали е необходимо да се инжектира конски серум, напр. ако раната не е дълбока или ако не е сигурно дали в нея са попаднали тетанични бактерии. Този въпрос трябва да се разрешава във всеки отделен случай от лекари и от родители. Серум обикновено не се дава за порязвания и драскотини, които детето получава в къщи.

339. Ваксинация срещу вариола. Тя е задължителна за всички кърмачета. Прави се, преди кърмачето да навърши една година. когато то я понася по-леко. Вариолата е сериозна болест и ваксинацията е сигурно превантивно средство.

’ У нас първата противовариолна ваксинация се прави във възрастта между 4-ия и 18-ия месец; първата реваксинация се извършва на 5 години, втората — на 10 години и третата — на 18–20 години (бел. ред.)

Ваксината съдържа вируса на вариолата у кравата и когато ваксинацията е сполучлива, бебето фактически преболедува от кравешка вариола в лека форма. Кравешката вариола, макар и да е лека болест, създава у човека имунитет срещу тежката вариола.

Някои бебета не трябва да се ваксинират през първата година. Ако имат екзема или друго кожно заболяване, ваксинирането трябва да се отложи до преминаването на изрива (освен когато има случаи от вариола в страната). Кърмачета с екзема или други изриви понякога получават тежки реакции от ваксината. Ваксинирането трябва да се отложи, ако бебето е слабичко или болнаво. Не трябва да се ваксинира в много топло време, при простудно заболяване в семейството или когато кърмачето има простудно заболяване или друго неразположение. Ваксинацията трябва да се отложи също така, ако в семейството има друго дете с екзема, което не е ваксинирано. То може случайно да се зарази от ваксинацията на ваксинираното дете. За абсолютна сигурност детето трябва да се реваксинира всеки 5 години.

Когато се появят случаи от вариола в страната, всички трябва незабавно да бъдат реваксинирани.

Лекарят поставя капчица ваксина върху кожата на бебето и след това драсва кожата през капчицата. Първоначално няма реакция. След около 3 дни се появява малка червена пъпчица, която скоро се покрива с белезникаво мехурче. Тя постепенно се увеличава и кожата около нея се зачервява. Реакцията е най-силна на осмия или деветия ден. Ако реакцията е лека червенината и отокът не са по-големи от 1- или 2-стотинкова монета. (Съжалявам, но тук не се отбелязва за каква по-точно монета става въпрос, от кое време, от коя деноминация, инфлация и прочее, та затова, не разчитайте особено на тия големини :-) Б. на Виктор) При средна реакция може да са по-големи от двулевова монета. Когато ваксинацията е лека, кърмачето може изобщо да не прояви болестни симптоми. Ако е средна, то се чувствува неразположено, загубва апетит и температурата му се повишава. Не ваксинирайте кърмачето, ако ви предстои да пътувате или ако ще бъдете много заети.

След това мястото на ваксинацията засъхва и се покрива с твърда кафява коричка, която пада след няколко седмици.

Не трябва да се прекратява достъпът на въздух до мястото на ваксинацията. Най-добре е то да се остави открито под дрехите, стига бебето да не го разчесва. Ако е горе на ръката и бебето разчесва ваксинираната язвичка, можете да прикрепите квадратче стерилна марля от вътрешната страна на нощничката или ризката, така че да покрива мястото на ваксинацията. Ако някое момиченце е ваксинирано на бедрото, за да се избегне белегът на ръката, и няма дрехи, които да предпазват мястото на ваксинацията от разчесване, закрепете на това място квадратче стерилна марля с две тесни ивици лейкопласт. Но не залепяйте лейкопласт около крака или ръката околовръст, за да не се прекъсне нормалната циркулация на кръвта.

Не е необходимо да правите нищо за ваксинацията през първите 3–4 дни. След появата на бялото мехурче кърмачето не се къпе във ваничка, защото е по-добре пъпчицата да не се размеква и отваря. От появяването до падането на коричката измивайте бебето само с гъба.

Въпреки че тежките реакции от ваксинацията не са чести и рядко водят до усложнения, бъдете във връзка с лекаря, ако ръката на бебето силно се възпали, ако то има висока температура или ако реакцията продължи и след десетия ден.

Ако ваксинацията не хване, това не значи, че човек има имунитет. Това показва само, че ваксината е била слаба и не е проникнала през кожата.

Кърмачето трябва да се ваксинира дотогава, докато ваксината хване.

Когато някой човек, успешно ваксиниран преди години, бива реваксиниран, на кожата му отново трябва да има някаква реакция. Ако предишния му имунитет е отслабнал значително, реакцията на организма ще бъде почти същата като при първата ваксинация. Ако предишният му имунитет е още силен, тогава се образува малка пъпчица, която трае няколко дни и преминава, без да се образува връхче. Ако на кожата не се получи реакция, това означава, че ваксината е била слаба или не е проникнала през кожата. В такъв случай ваксинацията трябва да се повтори.

340. Ваксина против полиомиелит. Ваксината на Солк за защита срещу полиомиелит (детски паралич) е вече широко разпространена и трябва да се дава на всички деца. Тя до голяма степен намалява вероятността от парализа при заболяването. Лекарят ще ви посъветва на каква възраст да започнете и през какви интервали да правите имунизациите. Светът трябваше дълго да чака за тази ваксина. Всяка ваксина се прави от възбудителите на съответната болест. Полиомиелитът се предизвиква от вирус и беше много трудно този вирус, както й други вируси, причиняващи болести у човека, да бъде отгледан извън човешкото тяло. Трима учени, д-р Джон Ендърс, д-р Фредерик Робинс и д-р Томас Уелър, най-после откриха как да го отглеждат в тъканни клетки от маймуни. Разрешаването на този проблем даде възможност на д-р Джонас Солк да създаде ефикасна и сигурна ваксина (вж. т. 671).

’ У нас се прилага много ефикасната и удобна ваксинация през устата с жива противополиомиелитна ваксина на Сейбин, която включва трите типа полиомиелит ни вируси. Започва се от 2-месечна възраст и се продължава по специалната схема, (бел. ред.)