Артър Конан Дойл
Баскервилското куче ^[0] (8)

Осма глава
Първи отчет на доктор Уотсън

Оттук нататък ще следвам хода на събитията, предавайки ви моите писма до господин Шерлок Холмс, които лежат на масата пред мен. Един лист липсва, но иначе са изцяло запазени и ще ви разкрият мислите и подозренията ми по-точно, отколкото ако се осланям на паметта си, колкото и жив да е още в мен споменът за трагичните събития.

Баскервил хол

13 октомври

 

Драги Холмс,

С моите предишни писма и телеграми те държах досега в течение на всичко, което се случваше в този напълно забравен от Бога кът на света. Колкото повече човек стои тук, толкова по-дълбоко прониква в душата му меланхолията на това тресавище, на тази безкрайна шир, която въпреки всичко притежава някаква мрачна прелест. Потопиш ли се в тукашните пластове, чувстваш как съвременна Англия остава някъде назад, а вместо нея пред себе си навсякъде виждаш жилищата и работата на праисторическия човек. Излезеш ли навън, отвред те обкръжават къщите на тези забравени хора, гробовете им, огромните каменни блокове, които показват мястото, където са били храмовете им. Като гледаш тези сиви каменни колиби по скалистите хълмове, забравяш века, в който живееш, и ако видиш от ниската врата на някоя къщурка да изпълзи наметнато със зверска кожа космато същество, което поставя на тетивата на лъка си стрела с кремъчен връх, ще почувстваш, че неговото присъствие тук е по-естествено от твоето. Интересно, че това място с толкова неплодородна почва е било населено така гъсто от тези хора. Аз не съм познавач на древността, но смятам, че ще да е било някакво невойнствено угнетено племе, осъдено да се задоволи с местност, която другите не са искали да населят.

Всичко това обаче няма нищо общо с мисията, с която ти ме изпрати, и е сигурно съвсем безинтересно за човек със строго практичен ум като твоя. Не съм забравил пълното ти безразличие към въпроса, дали Слънцето се движи около Земята или Земята — около Слънцето. Затова позволи ми да се върна към въпросите, засягащи сър Хенри Баскервил.

Ако през последните няколко дни не си получил никакви сведения, то е, защото до днес нямаше нищо важно за съобщаване. Случи се обаче едно странно събитие, за което ще ти разкажа по-нататък, защото преди всичко трябва да те запозная с някои други обстоятелства.

Едно от тях, което съм засегнал съвсем бегло досега, е криещият се из тресавището каторжник. Вече има основания да се смята, че се е махнал, което е значително облекчение за обитателите на самотните ферми. Изминаха две седмици, откак е избягал, а никой нито го е виждал, нито е чувал нещо за него. Съвсем немислимо е да издържи толкова дълго сред тресавището. Разбира се, не укриването му е трудно. Всяка от каменните колиби би могла да му стане убежище. Той обаче няма какво да яде, освен ако не е уловил и заклал някоя овца. Затова се смята, че вече не е тук, и обитателите на уединените ферми спят по-спокойно.

Ние тук сме четирима здрави и силни мъже, така че, ако се случи нещо, бихме могли да се опазим, но да си призная, имаше моменти, когато се безпокоях за Степълтънови. Те са отдалечени от всякакви хора. Там са една прислужничка, един стар лакей, сестрата и братът, който не е особено силен мъж. Те биха били безпомощни, ако безпощаден човек, като нотингхилския убиец, се промъкне в къщата. И сър Хенри се тревожеше за тях, та им предложихме конярят Пъркинс да ходи да спи там, но Степълтън не искаше и да чуе.

Нашият приятел баронетът започна да проявява значителен интерес към хубавата ни съседка. Не е за учудване, защото за енергичен човек като него времето тече убийствено бавно в това самотно място, а тя е много очарователна и красива жена. В нея има някакъв екзотичен плам, който странно контрастира с хладината и спокойствието на брат й. Въпреки това и в него се чувства скрит огън. Той явно има силно влияние върху сестра си, защото съм забелязал, че докато говори, тя непрекъснато поглежда към него, сякаш й е нужно одобрението му за думите й. Надявам се, че се държи добре с нея. Той има сух блясък в очите и тънки, здраво стиснати устни, които издават положителна и може би сурова нагласа. Ти би го намерил интересен за изучаване.

Степълтън дойде да посети сър Хенри още първия ден, а на следващата сутрин ни заведе да ни покаже мястото, свързано с легендата за порочния Хуго. Вървяхме няколко километра през тресавището и се озовахме в местност, така мрачна, че наистина би могла да даде начало на една такава легенда. Тясна долчинка между скалистите зъбери извежда на открито място, изпъстрено с бяла пушица. В средата се издигат два очукани, заострени каменни стълба, които приличат на огромни прогнили бивни на чудовищен звяр. Мястото съответства във всяко отношение на сцената от легендата, където се е разиграла някогашната трагедия. Сър Хенри беше много заинтересуван и неведнъж пита Степълтън дали наистина вярва във възможността за вмешателство на свръхестествени сили в делата на хората. Говореше безгрижно, но беше явно, че е доста обезпокоен. Отговорите на Степълтън бяха предпазливи, но лесно можеше да се разбере, че казва по-малко, отколкото би могъл да каже, и че не изрази напълно мнението си, защото щадеше нервите на баронета. Разказа ни за цели родове, страдали от влиянието на зли сили, и остави у нас впечатлението, че по този въпрос и той споделя преобладаващото тук сред народа мнение.

На връщане останахме за закуска в Мерипит хаус и тогава сър Хенри се запозна с госпожица Степълтън. Още в момента, когато я видя, се увлече по нея и както ми се струва, чувствата са взаимни. По пътя за дома баронетът през цялото време говореше за нея и оттогава едва ли е минало ден да не се видим с брата и сестрата. Те ще обядват днес у нас, а вече говорим за гостуване у тях през следващата седмица. Би трябвало тази дружба да е много приятна на Степълтън, ала вече неведнъж забелязах, че лицето на брата изразява решително неодобрение, когато сър Хенри окаже някакво внимание на младата дама. Той е много привързан към сестра си и несъмнено ще бъде твърде самотен без нея, но ако й попречи да сключи такъв блестящ брак, това би било връх на егоизма. И все пак съм сигурен, че Степълтън не желае тяхната дружба да прерасне в любов, защото няколко пъти забелязвам, че прави всичко възможно, за да не ги оставя насаме. Впрочем ако към останалите трудности се прибави и един любовен роман, твоето нареждане да не оставям никога сър Хенри да излиза сам, ще стане извънредно трудноосъществимо. Ако изпълнявам заповедите ти буквално, популярността ми силно ще пострада.

Онзи ден, за да бъда по-точен — в четвъртък, доктор Мортимър закусва у нас. Той прави разкопки на една могила в Лонг Даун и намери там череп на праисторически човек, което го изпълни с голяма радост. Едва ли може да се намери друг ентусиаст като него, така предан на заниманията си. Степълтънови дойдоха малко по-късно и по молба на сър Хенри добрият доктор ни заведе до алеята с тисовете, за да ни покаже как точно се е случило всичко през онази фатална нощ. Видяхме дълга мрачна алея между две високи стени от подкастрен жив плет, с тесни ивици трева от всяка страна. В края й има една стара полуразрушена беседка. Някъде по средата е вратата към тресавището, където старият джентълмен е изтърсил пепелта от пурата си — бяла дървена врата с резе. Отвъд нея се простира обширното тресавище. Спомних си твоята теория за това произшествие и се опитах да си представя всичко, което се е случило. Както е стоял до вратата, старият човек е видял нещо, което се е приближавало откъм тресавището, и така се е изплашил, че е загубил ума и дума и е тичал, докато е издъхнал от ужас и изтощение. Ето, по този дълъг мрачен тунел е бягал той. От какво? От някое от овчарските кучета из тресавището? Или от някое призрачно куче — черно, безмълвно и чудовищно? Дали човек няма пръст в тази работа? Дали бледият предпазлив Баримор знае повече от онова, което казва? Всичко е мъгляво и неясно, но зад него се очертава тъмната сянка на престъплението.

След като ти писах последния път, се запознах с още един от съседите, господин Франкланд от Лефтър хол, който живее на около четири мили южно от нас. Той е възрастен човек с червендалесто лице, бяла коса и злъчен характер. Злобата му е насочена против британското законодателство и е похарчил цяло състояние за всевъзможни дела. Франкланд се бори със закона заради удоволствието от борбата и е готов да вземе коя да е страна по даден въпрос, затова не е чудно, че това развлечение му струва скъпо. Веднъж ще забрани минаването по някой път край имението му, за да предизвика общината да го съди, та да отвори пътя; друг път със собствените си ръце ще развали нечия порта, а после ще заяви, че тук от незапомнени времена е имало път, за да предизвика собственика да заведе дело за нарушаване границите на чужд имот. Той познава основно старото общинно и поземлено право и използва познанията си понякога в интерес на селяните от Фърнуърди, понякога против тях, като те съответно или го носят триумфално по улиците на селото, или изгарят чучелото му на клада. Разправят, че се канел да заведе седем нови дела, които вероятно ще погълнат остатъка от състоянието му, и така, лишен от жилото си, ще бъде безвреден за в бъдеще. Иначе Франкланд изглежда мил, добродушен човек и аз споменавам за него само защото ти настояваше да изпращам описания на хората наоколо. Сега си е намерил интересно занимание. Той е любител астроном и има прекрасен телескоп на покрива на къщата си. По цял ден лежи там и оглежда тресавището с надеждата, че ще зърне избягалия каторжник. Добре щеше да е, ако ограничаваше дейността си до това, но се носят слухове, че възнамерявал да заведе дело против доктор Мортимър, защото е отворил един гроб без съгласието на близките на покойника. Става дума за черепа на неолитния човек, изкопан от могилата в Лонг Даун. Старецът прави живота тук по-малко монотонен и внася малко весело разнообразие, което е особено необходимо.

А сега, след като изчерпах всичко, което засяга избягалия каторжник, Степълтънови, доктор Мортимър и Франкланд от Лефтър хол, нека завърша с най-важното и да ти разкажа нещо повече за Бариморови и по-специално за странните събития през изминалата нощ.

Ще започна с телеграмата, която ти изпрати от Лондон, за да се уверим дали наистина Баримор е бил тук. Вече ти обясних, че разпитът на началника на станцията показа, че нашата уловка е била безрезултатна и че нямаме доказателства нито за, нито против. Казах на сър Хенри как стои работата, и със свойствената му прямота той веднага извика Баримор и го попита дали е получил телеграмата. Баримор каза, че я е получил.

— Момчето предаде ли ви я лично? — попита сър Хенри.

Баримор погледна учудено и помисли известно време.

— Не — каза той, — бях на тавана и жена ми ми я донесе.

— Вие ли написахте отговора?

— Не. Казах на жена ми какво да отговори, и тя слезе долу, за да го напише.

Вечерта Баримор по собствено желание се върна отново на тази тема.

— Сър Хенри, тази сутрин не можах да разбера напълно целта на вашите въпроси — каза той. — Надявам се, това не значи, че съм направил нещо, с което съм загубил доверието ви?

Наложи се сър Хенри да го увери, че не е така, и да го успокои, като му подари значителна част от стария си гардероб, тъй като всички покупки, направени в Лондон, бяха вече доставени.

Госпожа Баримор също ме интересува. Тя е пълна тромава жена, много ограничена, крайно почтена и с пуритански наклонности. Едва ли можеш да си представиш по-невъзмутимо същество. Вече ти писах, че още първата нощ тук я чух да ридае горчиво, и оттогава неведнъж съм забелязвал следи от плач по лицето й. Някаква тежка скръб терзае непрекъснато сърцето й. Понякога се чудя дали не я мъчи нечиста съвест, друг път подозирам, че Баримор е тиранин в семейния им живот. Винаги ми се е струвало, че има нещо особено и съмнително в неговата личност, но снощното приключение затвърди окончателно подозренията ми.

Само по себе си станалото вероятно не изглежда никак значително. Известно ти е, че не спя много дълбоко, а откакто съм в тази къща, където трябва да бдя непрекъснато, сънят ми е още по-лек от всякога. Нощес към два часа ме събудиха прокрадващи се край стаята ми стъпки. Станах, отворих вратата и надникнах навън. По коридора пълзеше дълга черна сянка. Хвърляше я човек, който със свещ в ръка пристъпваше леко по коридора. Беше по риза, с панталони и бос. Видях само силуета му, но ръстът му ми подсказа, че е Баримор. Движеше се много бавно и предпазливо, в целия му вид имаше нещо неописуемо гузно и потайно.

Вече ти писах, че коридорът се прекъсва от галерията, която обикаля вестибюла, и после продължава от другата страна. Почаках, докато се скри от погледа ми, и го последвах. Когато избиколих по галерията, той вече беше стигнал до края на другия коридор и по светлината, която мъждукаше през една отворена врата, разбрах, че беше влязъл в една от стаите. Всички тези стаи са необзаведени и необитавани, така че разходката му ставаше съвсем загадъчна. Той сякаш стоеше неподвижен, защото светлината не трепкаше. Промъкнах се по коридора колкото може по-тихо, и надзърнах през отворената врата.

Баримор се беше спотаил до прозореца, като държеше свещта пред самото стъкло. Беше полуобърнат към мен. Взираше се в непрогледната тъма на тресавището, лицето му сякаш беше застинало в очакване. Няколко минути стоя, като наблюдаваше все така напрегнато. После въздъхна дълбоко и загаси свещта. Аз се добрах незабавно до стаята си и след малко се чуха същите предпазливи стъпки, връщащи се по обратния път. Доста след това, когато бях вече позадрямал, чух някъде обръщане на ключ в ключалката, но не бих могъл да кажа откъде идваше този звук.

Не разбирам какво означава всичко това, но в тази мрачна къща се вършат някакви тайни работи, които рано или късно ще разкрием изцяло. Няма да ти досаждам с моите предположения, защото ти искаш от мен само факти. Тази сутрин имах дълъг разговор със сър Хенри и въз основа на моите наблюдения през последната нощ изготвихме план за действие. Сега няма да ти го описвам, но той ще направи интересен следващия ми отчет.