Джоан Джонстън
Боса пред олтара (9)

9

— Онзи проклет маскиран конник се е появил отново!

Дрейк Басет ритна едно от счупените буренца уиски, които се търкаляха по земята. Пайк Хардъсти го бе довел на хълма, гледащ към града, за да види сам нанесените щети. Дрейк бе свикнал със съпротива и се бе научил как да я смазва. Но маскираният конник се оказа костелив орех.

Човекът, когото Басет бе наел да продава уиски на червенокожите, лежеше и стенеше в тревата. Не беше прострелян, бяха го накарали да изпие насила голямо количество от смесицата от алкохол, терпентин и смола, която продаваше. Горкият човек, по-добре да беше умрял — помисли си Басет. Отровата го бе ослепила.

— Закарай го в града и виж дали доктор Сет Кендрик не може да направи нещо за него — каза Басет на своя помощник.

Пайк седеше до едно борче и си чистеше зъбите с клечка:

— Добре, шефе. Както кажеш.

— Искам да намериш начин да спреш този проклетник — каза Басет. — Струва ми цяло състояние, като ми излива уискито по-бързо, отколкото мога да го произвеждам. Плащам ти, за да ме защитаваш, Пайк. Ако не можеш да си вършиш работата, ще взема някои друг, който може.

Пайк почеса брадата си със същата клечка, с която си чистеше зъбите, и каза:

— Само не мога да се сетя кой може да е той. В града няма човек, който би посмял да направи такова нещо.

— Едно е ясно — някой ни е нападнал. Искам да го хванеш.

— Маскираният конник е твърде бърз, за да може човек да го хване — запротестира Пайк.

— Това си е твой проблем — каза Басет. — Почисти тази бъркотия. И да не съм видял мутрата ти пред очите си, докато не намериш начин да се отървем от маскирания конник!

 

 

Щом Пач видя, че баща й пристига с двуколката, тя потърси Уит. Той тъкмо си слагаше тирантите на раменете, след като бе излязъл от клозета, Пач го пресрещна:

— Хайде. Време е.

На дневна светлина Уит беше обзет от съмнения. Тя го извика и той бавно се затътри към фургона.

— Не съм сигурен…

— Виж какво, снощи, когато говорихме, ти искаше да избягаш. Сега искаш ли, или не?

Уит повдигна вежди:

— Искам. Но дали не е по-добре да го обмисля малко повече. Ами ако огладнея по пътя?

— Ще ти приготвя сандвичи и сушени ябълки. Това трябва да ти стигне, докато параходът се отдалечи доста от Форт Бентън. После можеш да кажеш на капитана, че си на борда, и така ще стигнеш до Сейнт Луис.

Уит си помисли за тежкото наказание, което очакваше пътника без билет на морските кораби и се зачуди, дали същото важи и за речните параходи.

— Искаш ли да прекараш остатъка от живота си в Монтана? — попита го Пач.

— Не.

— Тогава какво чакаме. Мислех, че искаш да се добереш обратно до морето и да станеш моряк — присмя му се тя.

— Добре — каза той и стисна челюсти, защото тя нарани гордостта му. — Да тръгваме.

Пач го скри под брезента, който покриваше леглото във фургона, после отиде в кухнята да му приготви храна. Вече си мислеше, че е успяла без никой да я види, когато Итън я хвана да увива сандвичи в кафява хартия.

— Какво правиш?

— Аз… ами… приготвям малко храна за Уит и мен. Отиваме за риба. Става ли? — попита го тя войнствено, за да го отпрати.

— Това, че се грижиш така за Уит, е много хубаво.

— Кой е казал, че…

Пач млъкна.

Нека Итън си мисли каквото иска. И без това истината скоро щеше да излезе наяве.

— Трябва да вървя. Кажи на татко къде сме.

— Добре, с удоволствие.

Той се ухили и добави:

— Между другото виж дали няма да хванеш и обувките си заедно с някоя риба.

Пач направи гримаса и погледна босите си крака. След като Итън извади кожените си ботуши от реката тази сутрин, той реши да й отмъсти за номера, който му бе изиграла. Най-старите й и най-износени, но най-удобни обувки бяха хвърлени в езерцето. Тя имаше и по-нови обувки, но по принцип избягваше да ги носи. Не излизаше боса нито за пръв, нито за последен път.

Пач не беше още излязла, когато видя, че Итън вдига Неси на ръце и търка носа си в нейния. Това бебе трябва непременно да се махне! Тя побърза към фургона, огледа се, за да види дали някой не я наблюдава, после се вмъкна под брезента при Уит. След миг кучето Маверик скочи при нея. То стоеше изправено и фигурата му ясно се очертаваше под брезента.

— Ей, какво прави това куче тук? — попита Уит. — Ще провали всичко.

— Махай се, Маверик — каза Пач и го побутна. То не се помръдна.

— Ела и ми помогни — нареди тя на Уит.

— Ще ме ухапе.

— Няма. Хайде, побързай, че ще дойдат. Двамата забутаха кучето с всичка сила, но само го накараха да легне.

— Хубава работа — каза Уит. — Какво ще правим сега?

— Не е чак толкова лошо — отвърна Пач. — Никой няма да ни задава никакви въпроси в града, щом Маверик е с нас.

Уит сви устни:

— Може би си права. Само че гледай да не издаде никакъв звук, докато пристигнем.

Пач легна и постави главата си върху козината на Маверик. Настани се тъкмо навреме. След миг чу как баща й помага на Моли да се качи в колата.

— Каква ужасна вест те очакваше! — каза Моли. — Дали ще можеш да помогнеш на горкия човек, който е ослепял?

— Не мога да кажа нищо, преди да съм го видял. Сигурна ли си, че все още искаш да дойдеш с мен? Може да ни се наложи да пренощуваме в града.

— Да. Само ми се искаше да поговоря с Уит — каза Моли. — Исках да го помоля да помогне на Итън за Неси.

— Не се притеснявай. Итън ще се погрижи за всичко. Погледни нещата откъм добрата им страна. Пач и Уит правят нещо заедно!

Само ако знаеше — помисли си Пач и погледна в тъмното към Уит. — Само ако знаеше!

Разбира се, ако Сет и Моли знаеха, че децата им са се скрили отзад във фургона, щяха да внимават какво говорят. Но при това положение ушите на Пач горяха, а Уит бе целият почервенял, докато родителите им си разказваха смешни истории за децата си, които разкриваха душите им.

— Обзалагам се, че няма да познаеш откъде идва прякора на дъщеря ми — каза Сет.

— Мислех, че е съкратено от Патриша.

Сет се ухили:

— Би могло да е, но не е. Итън й го даде, когато беше на три години.

— Охо! — каза Моли с усмивка. — Мисля, че се сещам накъде бие тази история.

— Пач имаше навика да се покатерва върху Итън, докато той спи. Всеки път, когато се събудеше, той откриваше петно по дрехите си там, където е било мокрото дупе на Пач. Той почна да й вика Пач (петно) и така си остана.

— Почти по същия начин измислих и името на Уит — каза Моли.

— Уит е съкратено от кое? — попита Сет. — От Уитни? От Уитни?

— От Уитлинг^[1].

— Шегуваш се.

Моли се ухили и поклати глава:

— В началото, когато се оженихме, Джеймс всяка вечер след ядене сядаше на задната веранда и започваше да дялка нещо. Беше отплавал, когато разбрах, че очаквам дете, а нямах представа как да го кръстя. Единственото нещо, което знаех със сигурност, че Джеймс обича, беше дялкането.

— Дялкането — повтори Сет и се засмя.

Уит извърна очи, а Пач направи гримаса. Изобщо не им бе забавно това, което говореха родителите им. Още по-лошо — горещината под брезента ги задушаваше.

Капки пот се стичаха и ги гъделичкаха по места, където не вървеше да се почешеш в присъствието на някой друг. Когато Маверик започна да се надига по средата на пътя, те използваха цялата си сила да го задържат, притиснати плътно един до друг. Когато стигнаха във Форт Бентън и двамата не можеха да се погледнат в очите.

 

 

Няколко пъти по време на разговора им Моли бе на ръба да попита Сет къде е бил миналата нощ. Но настроението им бе толкова добро, че тя не искаше да го развали. Може би той казваше истината. Най-малкото, което тя можеше да направи, бе да приеме, че съмненията й са неоснователни.

Това, което я тревожеше повече, бе фактът, че тя и Сет щяха да прекарат нощта заедно — и то сами. Раздвоените й чувства към него я объркваха. Възхищаваше се на смелостта му като лекар, но това, че се страхува да се бие, я учудваше. Желаеше го, но не го обичаше. Беше се заклела да обича Джеймс завинаги, а Сет бе неин съпруг и искаше тя да е негова съпруга във всяко отношение.

С Джеймс всичко бе толкова просто. Любовта и желанието вървяха ръка за ръка. Със Сет тя се чувстваше като лодка в бурно море без весла и платна, дори без кормило.

— Мисля, че няма да е зле, когато пристигнем да отидем първо в хотела на Шмид и да вземем стая — каза Сет. — Така ще има къде да си починеш, докато аз отида да взема стъкло за прозорците от „Карол и Стийл“.

Моли се отказа да мисли за бъдещето. Щеше да действа така, както се наложи в момента. И да прави това, което почувства за правилно. Тя почисти гърлото си и каза:

— Звучи добре.

Сет остави колата и коня в обора и заедно с Моли се отправи към хотела на Шмид. Докато повечето постройки в града бяха от кирпич и неодялани стволове или пък представляваха само палатки, хотелът на Шмид бе първата сграда, построена от дървен материал, докаран с влак от Хелена. Джакоб Шмид ги посрещна на вратата. Немецът бе известен с избухливия си характер. Веднъж се бе ядосал и бе затворил трапезарията, защото някакъв носач го дръпнал за дрехата и поискал да го обслужат.

— Искам една стая, чичо Джейк — каза Сет.

— За теб и дамата ли?

— Да — отвърна Сет и дръпна Моли напред, за да я запознае с немеца. — Моли, запознай се с Джакоб Шмид.

— Наричай ме чичо Джейк — каза ниският дебел човек, взе ръката й и я разтърси. — Ще ви дам най-хубавата стая. Има голямо легло. Ще ви хареса.

— Б-благодаря, чичо Джейк — каза Моли.

Не можеше да свикне с открития нрав на хората от Запада. Казваха това, което мислят, и нямаха чувство за приличие. Сет й спести неудобството и я поведе край Джейк нагоре по стълбите, към стаята им.

Чичо Джейк не ги беше излъгал. Стаята беше чудесна, в нея имаше голямо старо кленово легло с балдахин, покрито с юрган на звездички, гардероб в същия стил като леглото, в който можеха да окачат дрехите си, тухлена камина, умивалник, кана на цветенца и купа за миене. От прозореца се виждаше голяма част от кея и няколко малки парахода, които товареха стоки, и други, от които слизаха пътници. Моли се обърна с гръб към Сет, като не знаеше какво да очаква от него сега, когато бяха сами.

Сет бавно се приближи до нея. Пръстите му погалиха дланта й, когато й подаде ключа от стаята:

— Трябва да прегледам ослепелия търговец на уиски и да си изпълня задачите. Ще се видим по-късно тук. Чичо Джейк ще те упъти до „И. Г. Бейкър и Сие“. Те май имат най-голям избор на платове.

После я целуна.

Без да бърза, я целуна първо от едната страна, после от другата, след това прокара езика си в процепа между устните й и го пъхна в устата й, само за да усети вкуса й. Повдигна главата й, погледна в очите й и тя видя едва прикритото му желание, което бушуваше в него. Той направи една стъпка назад, после втора. След това се обърна и без да каже дума, излезе от стаята.

Моли осъзна, че се задъхва. Сложи ръка на сърцето си, за да го успокои. Облиза с език устните си и откри върху тях вкуса на Сет. Останала без сили, седна на края на леглото. Отново се бе поддала на целувките му. Цялото й тяло бе отговорило на докосването на устните му. Със съвсем малко усилие той я бе накарал да го пожелае.

Моли не можеше да разбере какво се бе случило. Когато я докосваше, всички мисли да му се противопостави изчезваха. Не му се налагаше да се бори с нея, за да получи това, което искаше. По свое собствено желание тя се предаваше на прегръдките му. Моли не бе сигурна какво изпитва при мисълта за предстоящата нощ — вина или еуфория. Отговори си на въпроса, като си призна, че чувства и двете.

 

 

Докато родителите им бяха заети с други неща, Пач и Уит лесно се измъкнаха от обора, заедно с Маверик. Пач водеше Уит по улиците към кея. Всичко може би щеше да стане така, както го бяха запланували, ако Пач не беше чула ясно думите „маскираният конник“, когато минаваха под един прозорец на складовете на Дрейк Басет.

Тя спря внезапно. Уит се блъсна в нея и почна да мърмори, но Пач веднага го накара да млъкне:

— Говорят за маскирания конник. Млъкни, за да мога да чуя.

Уит нямаше представа кой е маскираният конник, но Пач беше капитанът и той нямаше друг избор, освен да се подчинява на заповедите й.

Пач очакваше да чуе нещо за геройските подвизи на маскирания конник. Но колкото повече слушаше, толкова повече се разширяваха очите й от учудване. Хората вътре не се възхищаваха на маскирания конник, а крояха планове как да го хванат и убият!

Тъкмо бяха почнали да обсъждат подробностите на плана, когато Маверик без никаква видима причина се озъби и свирепо заръмжа. Пач сграбчи муцуната на кучето, но бе твърде късно, за да не я разкрият.

— Ей, ти там! Какво правиш тук? Ей! Това е моето куче!

— Бягай! — извика Пач. Тя удари Уит и побягна.

Уит не очакваше удара. Запрепъва се до края на улицата и падна по лице. Пач се върна тичешком, сграбчи го за панталоните и го изправи на крака. Това закъснение позволи на мъжете да стигнат до улицата пред склада.

Уит избяга, но две груби ръце сграбчиха Пач. След миг Маверик нападна човека, който държеше Пач, като лаеше възбудено и хапеше, където му падне.

— По дяволите! Лягай долу, пес проклет!

Човекът, който държеше Пач, злобно ритна кучето с ботуш в ребрата. Като виеше от болка, то подви опашка и се отдалечи.

Възмутена, Пач се мъчеше да се изтръгне от ръцете на човека:

— Идиот такъв! Остави кучето ми на мира! Проклет страхливец!

— Млъквай, детенце! — сопна се мъжът. — Коя си ти? Защо подслушваше до прозореца?

Пач не смяташе да си каже името. Ако баща й разбереше, че е била в града, щеше със сигурност да си има неприятности. Вместо да отговори, тя ухапа ръката, която я държеше.

Уит не беше престанал да тича, като смяташе, че Пач е след него. Когато чу, че мъжът извика, той се обърна тъкмо навреме, за да види, че онзи й удря плесница. Уит се спря, като не знаеше, дали да се върне да помогне на Пач, или да побегне в друга посока и да потърси помощ. Мъжът, който държеше Пач, бе огромен и това го накара да вземе решение. Обърна се и побягна, но се блъсна в нещо твърдо. Силният удар го запрати в калта.

Две грижовни ръце го повдигнаха:

— Къде си се разбързал така, синко?

Ако Уит не бе така изплашен за Пач, сигурно би се ужасил от мрачното изражение на лицето на Сет Кендрик, когато изведнъж осъзна в кого се е блъснал.

Преди Сет да каже нещо, Уит бързо избърбори:

— Трябва да помогнеш на Пач. Един човек я бие. Ей там. Той…

— Къде?

Уит посочи.

— Майка ти трябва да е още в хотела на Шмид. Намери я и стой при нея. Тръгвай! Веднага!

Сет не чака да види дали Уит го е послушал, а се затича към Пач.

— Държиш дъщеря ми, Пайк — каза Сет, когато стигна на разстояние, откъдето можеха да го чуят. — Пусни я!

Пайк Хардъсти погледна Сет с присвити очи.

— Това хлапе твоето ли е, докторе? — попита той. — Трябва да го научиш да не подслушва под прозорците.

Пач безуспешно се опита да се изтръгне от ръцете, които я държаха за ризата:

— Татко, той се готви да…

Пайк разтърси Пач, за да я накара да млъкне:

— Дръж си устата затворена, дете. Не си чула нищо. Разбра ли ме?

— Защо не се заяждаш с някой, който по ти подхожда по размери? — каза Сет.

— О, докторе. Не знаех, че си човек, който се бие.

Той пусна Пач и тя се втурна към Сет. Сет докосна с пръсти нарастващата подутина на лицето на Пач и лицето му се изопна:

— Иди и намери Моли в хотела на Шмид. Стой там, докато дойда.

— Но, татко…

— Недей да спориш с мен, Пач. Изчезвай оттук.

Пач повика Маверик и забърза надолу по улицата. Отдалечи се само толкова, колкото баща й да не я вижда, и остана да гледа какво ще се случи.

Най-после — помисли си тя, — най-после ще се бие. Баща ми не е страхливец.

— Ела тук, докторе, да те видим какво ще правиш сега — каза Пайк.

Сет погледна към входа на сградата и видя Дрейк Басет, облегнат на портала, с пура в уста. Макар че бе сравнително млад, косата му беше побеляла, а мустаците и веждите му — прошарени. Чертите му бяха обикновени — тъмнокафяви очи, на доста голямо разстояние едно от друго, леко чип нос, тънки устни и полегата брадичка. Беше облечен скромно — в сив вълнен костюм, а на жилетката му висеше ланец за часовник. Видът му бе на почтен и преуспял човек.

Дрейк Басет наистина бе преуспял, помисли си Сет. Но това, което му липсваше, бе почтеността. Така увърташе нещата, че можеше да погълне гвоздей, а да изплюе тирбушон. В мръсния бизнес, който въртяха, Басет бе мозъкът, а Пайк — изпълнителят. Хората бяха започнали да го подозират, а Сет предполагаше, че Басет не би искал да привлече вниманието върху себе си.

— Повикай обратно вярното си куче, Дрейк. Много далеч стигнахме, не мислиш ли?

— Твоето дете започна всичко — каза Басет и огледа събралата се тълпа.

— Дъщеря ми не е искала да направи нищо лошо. Тя…

— Струва ми се, че се опитваш да се измъкнеш, докторе — каза Пайк. — Приемам. Ти си един страхливец.

Сет почувства, че всички го гледат. Беше избрал този път и знаеше, че няма да е лесен. Но беше трудно да изтърпи отвращението и презрението на всички тези хора.

— Мисли си каквото искаш. Но да не си докоснал дъщеря ми повече.

Пайк се изсмя в лицето му:

— О-о-о! Уплаши ме. Какво ще ми направиш, докторе? Ще ме удариш с пръчка ли?

Тълпата избухна в смях заедно с Пайк и някои започнаха да подвикват обидни думи на Сет. Той стоеше и търпеше грубите им шеги. Беше дал дума и, колкото и трудно да му беше, щеше да удържи на нея. Обърна се и си тръгна.

Не беше направил и две крачки, когато някой се втурна покрай него и скочи върху гърба на Пайк:

— Така ти се пада, проклетник такъв!

Тълпата подивя и с крясъци и викове окуражаваше нападението на Пач срещу човека, който бе накарал баща й да отстъпи. Атаката изненада Пайк и Пач успя да стовари няколко удара върху ушите му и да оскубе косата му, преди той да я сграбчи за ръцете, да я вдигне над главата си и да я хвърли на земята.

Пач падна толкова тежко, че се чу как всичкият въздух излезе от дробовете й. След това не помръдна.

Тълпата веднага затихна и погледна към Сет, за да види какво ще направи той.

Сет коленичи до Пач и провери пулса й на гърлото. Тя отвори очи и Сет видя, че е само зашеметена.

— Татко? — каза тя. — Не можех да го оставя да говори такива неща за теб.

— Всичко е наред, Пач — каза той.

Вдигна я на ръце и я занесе до Ред, който стоеше в тълпата. Предаде я в неговите ръце и каза:

— Погрижи се за нея.

После се обърна с лице към Пайк, който се хилеше срещу него.

— Какво ще направиш сега, докторе?

Сет свали сакото си и го остави върху един парапет. После развърза вратовръзката си и я махна.

Накрая разкопча горните копчета на ризата си и запретна ръкави.

— Хайде, Пайк — каза той. — Готов ли си?

Пайк се ухили срещу тълпата:

— Изглежда, че докторът най-после се е решил да се бие.

Той сви ръцете си в юмруци и зае боксьорска стойка, за да предпази лицето си:

— Готов съм, докторе. Хайде, започвай.

Сет го послуша. Отиде до здравеняка, удари го с юмрук в стомаха и той се преви на две като празна чанта. Последва удар в брадата, който изправи Пайк отново.

Юмруците на Пайк все още си бяха пред него, но май не му вършеха много работа. Сет безмилостно го удряше в лицето, като си подбираше къде точно да стовари юмруците си. Ляв юмрук в окото, десен под брадичката. Един бърз ляв удар разцепи бузата на Пайк, следващият още повече разшири раната.

Дясното око на Пайк се поду, а от лявата му буза потече кръв. Пайк не можеше да разбере какво става. Той замахна силно, но Сет се отстрани от пътя му. Отново замахна, но Сет пак го нямаше. Връхлетя върху Сет и го сграбчи в мечешка прегръдка. По-едър и силен, той се опита да го смаже.

Но Сет хвана с ръка брадичката на Пайк и наклони главата му назад. Пайк трябваше или да го пусне, или да го остави да му счупи врата. Веднага щом го пусна, Сет го удари в слънчевия сплит и дъхът на Пайк секна. Той падна на колене.

Сет не му обърна повече внимание.

— Предупредих те да не пипаш дъщеря ми. Само да си я докоснал и ще довърша започнатото.

Пайк чу, че тълпата мърмори, и почувства, че ще повърне при мисълта, че е бил победен от човек, за когото всички знаеха, че се страхува да се бие. Бавно протегна ръка към револвера, който висеше на бедрото му.

 

 

Моли бе оставила Уит в хотела и бе тръгнала да търси Сет. Бе дошла навреме, за да види всичко. Когато Сет отказа да се бие, тя се почувства засрамена, а когато той без никакво усилие преби Пайк, тя бе смаяна. Пробиваше си път към него през тълпата, когато видя, че Пайк Хардъсти посяга към револвера си.

— Сет! — извика тя. — Погледни зад себе си! — Моли гледаше към Сет, когато чу изстрела.

В този момент тя осъзна, че чувствата й към него са много по-силни, отколкото бе предполагала. Ако имаше оръжие, сама би застреляла Пайк Хардъсти.

Сет се присви, когато куршумът го уцели, но не падна веднага. Главата му леко потрепери, той се олюля и се свлече на земята.

Моли първа стигна до Сет и падна на колене до него. Гърлото й се сви, щом видя как кръвта му шурти от раната в главата.

Като видя, че баща й пада, Пач се откъсна от ръцете на Ред и се втурна към него. Спря, когато разбра, че Моли я е изпреварила. Застана настрани, като се чувстваше изместена:

— Татко! О, татко!

Пайк тежко се изправи на крака и отиде до Сет. Изсумтя от недоволство, когато видя, че куршумът му е отишъл много високо и настрани и само е одраскал лявото слепоочие на Сет, вместо да го улучи в сърцето.

Басет гледаше тълпата и осъзна, че хората се възмущават.

— Помниш ли за какво говорихме, Пайк? Мисля, че е най-добре да се залавяш за работа.

Пайк си проправи път през тълпата, която се разделяше на две, когато той приближаваше. Нямаше закон във Форт Бентън и никой не желаеше да се изправи срещу него. Когато видя Пач, той направи завой и се озова до нея. Пач се отдръпна в ужас от човека с белега.

— Дръж си устата затворена, дете — тихо я предупреди Пайк, — или следващия път ще убия баща ти.

Пач си пое въздух, но преди да успее да каже и дума, Пайк Хардъсти бе изчезнал. Моли разкъса фустата си на ленти и се опита да спре кръвта с тях. Щом премина първоначалният й шок, тя видя, че раната не е толкова сериозна, колкото си мислеше. Тя се окуражи, когато Сет изстена и повдигна ръка към главата й.

— Недей да се движиш — каза Моли успокоително. Огледа се за някое познато лице и видя Ред Дюпри.

— Би ли ми помогнал да пренесем Сет до хотела на Шмид? Имаме стая там.

— Разбира се, мисис Кендрик — каза Ред. — Ей, момчета, елате да помогнете. Занесете доктор Кендрик при чичо Джейк.

Моли кършеше безпомощно ръце, докато вървеше след мъжете, които носеха Сет на хотела.

— Само драскотина — увери я Ред. — Ще се оправи за нула време.

— Защо изобщо се случи това? — попита Моли. — Защо някой не арестува този човек? Как може да се отърве, след като е стрелял по невъоръжен човек?

— Никой тук не е толкова бърз в стрелбата, колкото Пайк, госпожо. А той е достатъчно подъл, за да те застреля в гръб. Войска има най-близо във Форт Шоу, но те са заети със сиуксите. Нямаме друг избор, освен да се примирим с него, нали разбирате.

Ред се увери, че Сет е настанен върху леглото с балдахин, после изгони всички и остави Моли, Пач и Уит на спокойствие.

Моли се втурна към Сет. Той понечи да й каже нещо, но само изстена и отново загуби съзнание. Тя използва времето, за да измие кръвта от лицето му. Когато свърши, забеляза, че дишането му е слабо, но пулсът му равномерен.

Тя насочи вниманието си към двете деца, които седяха на столове с кожени облегалки, които някой бе донесъл и поставил в ъгъла на стаята.

Моли отиде до Пач и изчака, докато момичето я погледна.

— Заради теб, баща ти едва не бе убит — обвини я тя.

— Знам — отговори изплашено Пач. — Не съм искала изобщо да се случва подобно нещо.

— И аз съм толкова виновен, колкото и тя — каза Уит.

— Така ли? — попита Моли.

Уит кимна.

— Какво правите вие двамата в града? Как стигнахте до тук?

— Това е дълга история — каза Пач с въздишка. — Сигурна ли си, че искаш да я чуеш?

— До последната дума!

Пач и Уит си размениха разтревожени погледи.

— Може да започвате веднага, щом сте готови — каза Моли, като погледна първо Уит, после Пач. — Слушам ви.