Джоан Джонстън
Боса пред олтара (15)

15

Когато Сет се събуди рано на другата сутрин, Моли все още имаше под очите си тъмни кръгове от изтощение. Той реши, че няма смисъл да буди една толкова изморена жена, за да й каже, че я обича. Внимаваше да пази тишина в кухнята, докато си правеше кафе, така че да не събуди никого, но когато се обърна с гръб към печката, той видя Неси на вратата.

— Събуди ме — обвини го тя.

Следващите й думи бяха:

— Къде е мама?

Сет бързо взе Неси на ръце, постави пръст на устата й и каза:

— Шшт. Майка ти още спи. Изморена е от пътуването до града.

— Аз също ходих в града — каза Неси.

— Знам.

— Не харесах лошия човек.

Сет замръзна на място:

— Какъв лош човек?

— Човекът с раната на лицето. Ето тук — Неси посочи с пръст бузата на Сет.

— Какво направи лошият човек?

— Заведе мама някъде. Тя не искаше да ходи.

— Къде я заведе, миличко?

— Не знам. Мама каза да стоя в двуколката. Изплаших се.

— Но ти си добро момиче и си останала в двуколката, нали?

— Ъ-хъ. Ред дойде и каза, че мама ще дойде след минута. Но ми се стори цял час — каза Неси. — А когато дойде, и тя имаше рана на лицето. Ето тук — Неси посочи брадичката на Сет, която се бе напрегнала, докато момиченцето говореше.

Сет остави Неси на земята и каза:

— Искам да се върнеш в леглото и да стоиш там, докато майка ти се събуди.

— Но, татко…

— Как ме нарече?

— Ами… Сет?

Сет бързо я прегърна.

— По- ми харесва „татко“. Сега направи каквото ти казах Неси.

Тя направи гримаса, но каза:

— Добре, татко.

Сет се промъкна в спалнята си и седна на леглото до спящата си жена. Докосна леко раната, която Пайк Хардъсти й бе нанесъл. Лицето му пребледня от гняв.

— Този път ще го убия — прошепна той.

Стана и тихо излезе от стаята.

 

 

Моли за втори път махна с ръка, за да прогони това, което я гъделичкаше по лицето. Когато то отново се върна, тя отвори очи. Неси седеше до нея на леглото. Държеше в ръка кичур от косата на Моли и я гъделичкаше с него под носа. Моли се обърна и каза:

— Изчезвай, Неси, и ме остави да спя. Още е много рано.

— Но татко вече е станал.

— Е, добре. Ти ли нарече Сет преди малко „татко“?

— Ъ-хъ. Той каза, че може. След като му казах за лошия човек.

Моли настръхна:

— Какъв лош човек?

— Лошият човек, който те отведе.

Моли седна и взе Неси в скута си:

— Какво каза на татко?

— Че ти не искаше да ме оставяш, но лошият човек те накара да тръгнеш.

Моли остави Неси на леглото и започна да се облича, като навлече новата пола — панталон, която си бе ушила.

— Какво ти отговори татко, когато му каза това?

— Каза ми да се връщам в леглото.

— Къде е сега татко?

— Не знам.

— Пач! — извика Моли, като влезе в съседната стая. — Пач! Събуди се!

Пач се изправи в леглото си, като чу, че някой крещи името й из цялата къща. След миг на вратата на спалнята й се появи Моли.

— Иди да извикаш Итън. Бързо!

— Какво има?

— Баща ти е отишъл в града, за да се бие отново с Пайк Хардъсти.

— Защо?

— Защото Неси му е казала, че Пайк Хардъсти ми е нанесъл тази рана на лицето.

Моли обърна главата си и Пач ахна, като видя синьо-черния белег върху челюстта на Моли.

— По дяволите! Изглеждаш ужасно! — каза Пач. Моли си опитваше гласът й да не звучи така истерично, както самата тя се чувстваше:

— Трябва да вървим след баща ти. Пайк не се бие честно. Ще убие Сет.

— Ще се върна с Итън само след миг. Той ще знае какво да направи.

Моли събуди Уит и му каза да наглежда Неси, докато тя е в града. След малко Итън дойде и тя му обясни всичко колкото може по-бързо и спокойно.

— И сега е отишъл да се срещне с Пайк. Трябва да го спрем.

За изненада на Моли Итън не прояви желание да тръгне след Сет:

— Той може да се оправи сам. Ти не си му нужна в града. И не мисля, че ще му хареса, ако тръгнеш след него.

— Не ме интересува дали ще му хареса — отвърна Моли. — Няма да позволя това бебе да се роди без баща!

— Бебе ли? — попитаха всички заедно.

Моли затвори очи и стисна зъби:

— Исках да кажа първо на Сет. Да, очаквам бебе.

— Мисля, че няма да навреди, ако отида да наблюдавам какво ще стане — каза Итън. — Но ще отида аз. Вие оставате тук.

Моли нерешително закърши пръсти.

— Няма нищо, което ти да можеш да направиш в града, а аз да не мога. Изтощена си. Трябва да се грижиш за себе си. Помисли за бебето — каза Итън.

Само заради бебето и нищо друго, Моли кимна.

Пач и Уит се спогледаха. Те не се бяха съгласявали с нищо. В мига, в който Итън се загуби от погледите им, те се измъкнаха от къщата, отидоха в плевнята и оседлаха конете.

— Трябва да сме там — каза Пач. — Татко може да има нужда от нас.

— Точно така — каза Уит. — Ще предупредим татко, ако има засада или нещо подобно.

Пач повдигна вежди:

— Той не ти е никакъв татко.

— Напротив.

— Попитай ме друг път, когато имам повече време да споря.

Неси гледаше през прозореца, когато Уит и Пач тръгнаха:

— Ето ги, тръгват.

Моли седеше до кухненската маса, подпряла главата си с ръце.

— Кой тръгва?

— Уит и Пач. Колко бързо яздят!

Моли скочи на крака:

— Какво?

Неси посочи:

— Виж.

— Ще им извия вратовете!

Моли хвана Неси за ръка и се затича към плевнята. Тя запрегна двуколката и качи Неси на предната седалка.

— Дръж се — каза Моли. — Отиваме в града!

 

 

Пайк остана двайсет и четири часа извън града и реши, че е достатъчно. Никой нищо нямаше да му направи за това, че е ударил жената на доктор Кендрик. Твърде много се страхуваха от него, за да направят каквото и да било. Дора му бе казала така, само за да се отърве от него. Все още имаше да й връща за онази работа с доктора. Сега бе много подходящ момент да я накара да плати за това.

Макар и да вярваше, че не го грози никаква опасност в града, нямаше да му навреди, ако внимава. Качи се по задните стълби до стаята на Дора.

Дора тъкмо изпращаше някакъв клиент и Пайк изчака тя да затвори вратата, после се промъкна в стаята й.

Дора се обърна и се отдръпна от него.

— Здравей, Пайк.

— Не пипай нищо, Дора. Не съм забравил как извади пистолет срещу мен.

Дора се изтегна на леглото, отметна черния си халат и показа червено бельо от сатен. Повдигна коляно и нагласи червената жартиера върху черния си копринен чорап.

— С каква цел си дошъл, Пайк?

— Мисля, че ми дължиш известно време под завивките, Дора. Дошъл съм да получа дължимото.

— Знаеш, че никога не отпращам клиентите, които си плащат, Пайк. Само, че преди да си свалиш панталоните, може би ще искаш да научиш, че маскираният конник те чака долу.

— Какво?

— Дойде преди около три часа. Оттогава седи на твоята маса и реди пасианс.

Пайк почувства, че по челото му избива пот.

— Какво иска от мен?

— Откъде да знам, Пайк? Защо не слезеш долу да разбереш?

Пайк се замисли сериозно дали да не се измъкне оттам, откъдето бе дошъл. Но после размисли. Маскираният конник сигурно очаква той да влезе през входната врата на кръчмата, а не да слезе по стълбите. Този път със сигурност ще му свети маслото на този маскиран дявол. Всички слухове за това, че е бил победен от маскирания конник, ще замлъкнат, когато застреля този кучи син.

Досега целият град бе разбрал, че ще става нещо интересно. В кръчмата се бе събрала тълпа, макар никой да не се бе осмелил да говори с маскирания конник. Чуваше се постоянен дразнещ звук — като бръмчене на комар, — понеже всички разговаряха тихо помежду си. Догадките им се въртяха около въпроса, защо маскираният конник най-накрая е решил да се покаже пред хора и дали ще разкрие самоличността си.

Конникът бе пристигнал в кръчмата „Медсин Боу“ на голям черен жребец и изглеждаше по-страшен, отколкото си го представяха. Ризата, панталоните и ботушите му бяха черни. Носеше черна кожена жилетка с избродирана на джоба червена тексаска звезда.

Движението по главната улица спря, когато той слезе от коня. Беше висок, с широки рамене и тесен ханш. Два револвера бяха пъхнати в износени кобури от черна кожа с орнаменти. Черна маска бе завързана на възел зад главата му, покриваше лицето му до носа и имаше само два процепа за очите.

Не бе възможно да се различи даже цветът на очите му, защото широкополата му шапка бе ниско нахлупена и хвърляше сянка върху лицето му. Нямаше брада, нито мустаци, по челюстите му бяха като изсечени, а устните му издаваха непреклонен характер. Заплаха и загадъчност витаеха около него.

Беше им трудно да си представят, че този човек може да е някой, когото познават, някой, който всеки ден работеше до тях. Колкото и да се опитваха, не можеха да си представят, че е възможно някой от техните приятели да е този легендарен герой. И все пак той беше тук. Маскираният конник се бе появил сред тях.

Мъжете се отдръпнаха настрани, когато той влезе в кръчмата и се огледа. Явно не бе намерил този, когото търсеше, защото с бавна крачка се приближи към масата до стената — масата на Пайк Хардъсти — и седна на нея. С нисък и дрезгав глас — явно преправен — той помоли Ред за тесте карти и чаша уиски. Оттогава редеше пасианси и не обръщаше внимание на никого.

Когато Пайк се появи на стълбите, през кръчмата премина шепот. Хардъсти бе извадил револвера си и държеше конника на мушката си. Отиде право при него и каза:

— Този път смятам да разбера кой се крие под тази маска.

— Ще разбереш, Пайк — отвърна конникът.

Тъй като всички бяха приковали очи върху двамата противници, Пач и Уит лесно се промъкнаха в кръчмата. Притиснаха се към стената, за да не привлекат вниманието.

— Не виждам татко — прошепна Пач, след като огледа кръчмата.

— Може да не е пристигнал още.

Пач му хвърли презрителен поглед:

— Ние пристигнахме. А той тръгна преди нас.

— Може да е горе — предположи Уит.

В този момент Пач забеляза маскирания конник. Тя сграбчи ръката на Уит и каза:

— Тук е.

— Къде? Не го виждам.

— Не татко, идиот такъв! Маскираният конник!

Уит облещи очи, като забеляза облечения в черно човек с маска.

— Какво прави тук?

— Май е дошъл да се бие с Пайк Хардъсти.

Пач погледна към стълбите. Ако баща й е горе, сигурно е с Дора. Пач не мислеше, че баща й има нещо общо с Дора, откакто Моли пристигна. Ако се качи горе, ще може да го предупреди да не слиза. Но ако напусне залата, няма да види маскирания конник в действие. Накрая тя реши да се разположи на стълбите. Така щеше да има възможност да предупреди баща си, ако той се появи.

Сърцето на Пач биеше силно, докато наблюдаваше как маскираният конник реди пасианс, без да обръща внимание на насочения към него револвер на Пайк Хардъсти. Виждаше, че говори нещо, но не можеше да чуе какво. „Това, което Итън ми каза, е без значение. Той трябва да е маскирания конник“ — помисли си тя.

Беше тръгнал от ранчото веднага след баща й, за да му се притече на помощ. Сигурно е спрял да вземе маската си от склада на края на града. Защо иначе маскираният конник ще се появи пред хората и ще застане срещу Пайк, освен, за да спаси баща й?

— Защо не свалиш тази маска, та всички тези хора да видят кой си? — каза Пайк.

Конникът обърна следващата карта:

— Има ли значение кой съм, Пайк?

— Не. Просто искам да видя лицето ти, когато умираш — ухили се Пайк. — Сега стани бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.

Всички в кръчмата затаиха дъх в очакване да видят дали маскираният ще извади оръжие. Чуха се изненадани гласове, когато той стана така, както му бе наредил Пайк.

Изведнъж Ред се намеси иззад бара:

— Стрелбата навън, Пайк! И без това заради теб съм посипал пода с нови стърготини.

Пайк бавно отстъпи назад, за да може да види Ред. Кръчмарят бе насочил ловна пушка срещу него.

— Както кажеш, Ред. Само недей да натискаш спусъка.

— Хайде, тръгвай навън — обърна се Пайк към маскирания и направи знак с револвера си.

Пач и Уит се притиснаха към стената, когато маскираният конник мина покрай тях. Пач можеше да протегне ръка и да го докосне — толкова наблизо мина той. Бе стигнал чак до вратата, когато Пач осъзна, че той не накуцва като Итън. Но ако не е Итън, то кой тогава?

— Това е татко — каза Уит с прегракнал глас.

— Какво? — изсъска Пач.

— Татко е маскираният конник — прошепна той. — Погледни го. Виж ръцете му. Устата. Той е!

Пач облещи очи, а челюстта й увисна. Не беше възможно. Не можеше да бъде. Нали Итън беше… Не, Итън не беше маскираният конник. Маскираният нямаше накуцващата походка на Итън. Ако Уит беше прав, след малко баща й щеше да застане срещу Пайк в борба на живот и смърт!

Тя бутна Уит пред себе си и му каза:

— Хайде да тръгваме! Трябва да му помогнем, ако можем.

Те се сляха с тълпата, която последва двамата въоръжени мъже от кръчмата на улицата. Зяпачите се наредиха покрай линията на стрелбата. Пач и Уит си намериха място зад коритото за водопой на конете и останаха там да наблюдават конфликта.

— Трябва да направим нещо! — каза Пач.

— Татко няма нужда от помощта ни — уверено каза Уит. — Може да се оправи, дори ако едната му ръка е вързана зад гърба му.

Пач се загледа в Уит за момент, после отправи поглед към маскирания човек пред нея, в когото разпозна баща си. Уит изглеждаше сигурен, че баща й е способен да се спаси, въпреки че Пайк Хардъсти стоеше срещу него с насочен револвер. Пач си спомни какво благоговение бе изпитвала винаги към способностите на легендарния маскиран герой. Тя се сви при спомена за всички ненужни битки, които бе водила вместо баща си. Той не беше страхливец. И никога не е бил. Човекът, който се е страхувал, е била самата тя — страхуваше се какво ще си помислят хората. Пач усети как в гърдите й се надига вълнение.

— Прав си — каза тя на Уит. — Татко може сам да се оправи.

Всъщност маскираният конник изобщо не изглеждаше разтревожен от факта, че Пайк е насочил револвера си срещу него. Когато стигна до средата на улицата, той се обърна към Пайк и каза:

— Предупредих те какво ще се случи, ако не се махнеш от града. Готов съм да се бием честно.

Пайк се изхили:

— Аз пък не съм.

Когато пристигна във Форт Бентън, Моли видя насъбралата се тълпа на главната улица. Видя и двамата мъже в далечината, застанали един срещу друг, и вече знаеше какво трябва да направи. Тя спря двуколката и каза:

— Слизай, Неси, и ме чакай тук.

Помогна на дъщеря си да слезе от двуколката, после шибна с камшик жълтеникавия кон и препусна по улицата право към двамата мъже.

Пайк чу развълнуваните викове на тълпата зад него и за секунда свали погледа си от маскирания конник, за да види какво ги е причинило.

В този момент маскираният извади револвера си и стреля.

Пайк видя, че собственият му изстрел не попада в целта. В същия миг един куршум го удари в гърдите. Коленете му се огънаха, той се олюля и падна по лице. Маскираният конник отиде и коленичи до него.

— Кой си ти? — изръмжа Пайк.

Маскираният се наведе и прошепна в ухото му.

Пайк облещи очи:

— Глупости! Не може да си…

Това бяха последните му думи.

Тълпата се струпа около маскирания, някои стискаха ръката му, други го потупваха по гърба и го молеха да свали маската.

Моли бе спряла внезапно двуколката, когато чу изстрелите и видя, че единият от двамата пада. Тя седеше в двуколката и наблюдаваше сцената пред нея, сърцето й силно биеше, а ръцете й здраво стискаха поводите на подплашения кон. Накрая тя разбра, че на земята лежи Пайк Хардъсти, а маскираният конник е коленичил до него.

Чувстваше облекчение, че Пайк е мъртъв, но къде беше Сет? Тя огледа тълпата и забеляза Пач и Уит да надничат иззад коритото пред кръчмата. Щеше да им смъкне кожата от бой, като се върнат в къщи! Тя даде назад и се отправи с двуколката към тях.

Сред хората, които наблюдаваха с жив интерес събитията на главната улица, бе и Дрейк Басет. Изобщо не бе доволен от това, което видя. Бе разчитал на Пайк да го отърве от маскирания конник. Но както обикновено, ако човек иска нещо да стане добре, сам трябва да го направи. Басет взе една винтовка, закачена на стената до бюрото му и я подпря на перваза на прозореца, за да се прицели в маскирания конник. Трябваше да чака, преди да стреля, защото тълпата се бе насъбрала около маскирания.

— Подозирах, че това може да се случи.

Басет замръзна на място.

— Ако искаш да живееш, предлагам ти да оставиш тази пушка.

— Кой си ти? — Басет се изправи, а пушката падна на пода.

— Обърни се и ще разбереш — каза гласът. Когато Басет се обърна, кожата му настръхна:

— Не може да бъде!

Той погледна през прозореца към човека, който бе застрелял Пайк Хардъсти, после обратно към маскирания мъж, който стоеше пред него невъоръжен.

— Това някаква шега ли е? Номер, а? Кой от двама ви е истинският маскиран конник?

Под маската на мъжа проблесна усмивка:

— И двамата.

— Кой си ти? — попита Басет. — И кой е той? — посочи през прозореца.

— Проклятието на живота ти — каза сурово маскираният мъж.

— Не мисля, че…

Басет се опита да извади револвера, който носеше в сакото си, уверен, че ще успее да убие невъоръжения човек пред себе си. Но преди да извади револвера от сакото си, мъжът бе извадил нож иззад гърба си и го бе запратил към него. Басет погледна надолу и видя дръжката, която стърчеше от корема му.

— Как го направи?

— С много практика — каза маскираният и цинично се усмихна.

Басет падна на земята, а кръвта му шуртеше от него.

Маскираният постоя за миг загледан в мъртвия човек пред себе си. Настръхна, когато чу, че някой се приближава към вратата, но се отпусна, като видя кой е.

— Мъртъв ли е? — попита Дора.

— Да.

— Радвам се, Итън.

Итън протегна ръка, развърза маската от лицето си и я пъхна в джоба.

— Ще се махна от града, Дора.

— Радвам се, че дойде, Итън. Радвам се, че си спомни за мен и дойде.

— Дължа ти го, Дора. Ако имаш нужда от мен, Сет ще знае как да ме намери.

— Смяташ ли, че някога ще се установиш някъде, Итън?

— Човек, за чиято глава е обявена награда, никога няма да може да го направи — Итън погледна тъжно към маскирания конник, когото целият град поздравяваше. — Трябва да се сбогувам със Сет, после ще тръгвам.

А на улицата Моли започваше да се тревожи. Бе намерила Неси, а също и Пач и Уит, но никъде не виждаше Сет. Къде беше той? Дали Пайк не се е добрал до него, преди маскираният конник да го убие?

Изведнъж Пач освободи ръката си от Моли:

— Ето го татко! Татко!

Моли се обърна да види накъде сочи Пач. Челюстта й увисна, когато видя мъжа в центъра на тълпата, мъжа, облечен целия в черно, който в този момент сваляше маската си, за да разкрие самоличността си.

Пач и Уит се ухилиха един на друг, когато тълпата замлъкна от учудване. След миг избухна буря от развълнувани гласове.

— Кой би помислил!

— Измами всички ни, докторе!

— Боже, всички си мислехме, че си…

С-т-р-а-х-л-и-в-е-ц.

Настъпи мълчание, когато всички си помислиха едно и също. После бурята избухна отново.

— Страхотен изстрел, докторе!

— Ти си бил друго нещо! Направо друго нещо!

Моли почувства, че тълпата я избутва напред — бяха познали нея и децата и бързаха да ги съберат със Сет.

Сет я погледна срамежливо:

— Съжалявам, че не можах да ти кажа по-рано, Моли — каза той. — Просто не беше възможно.

— Ще имаме бебе, татко — каза Пач. — Искам да кажа, Моли ще има бебе.

Тълпата избухна в смях и някой извика:

— Май си бил много зает напоследък, докторе.

Моли се изчерви.

— Ще продължиш ли да носиш оръжие, докторе? — извика някой.

— Трябва ни шериф във Форт Бентън — каза друг. — Ти май си подходящ за тази работа.

— Искам да си остана лекар — тихо каза Сет.

— Хайде де, докторе. Поне си помисли за това.

— Добре — каза Сет. — Ще помисля. А сега се връщам вкъщи с жена си и децата.

— Добре, добре, докторе.

Сет прегърна Моли през раменете. Но тя стоеше скована до него. Той знаеше, че тя ще се разстрои, когато разбере, че се е измъквал през нощта, за да върши работата на маскирания конник.

Но се бе надявал, че поне ще види смешното в цялата ситуация.

Но Моли не се смееше. Дори не се усмихваше. Когато той я качи в двуколката, тя повдигна вежди и каза:

— Като се приберем, трябва да поговорим.

Итън тръгна с тях на големия черен кон на Сет, който завърза отзад.

Пач се наведе от двуколката и попита:

— Итън, ти знаеше ли, че татко е маскираният конник?

— Как пък не! — отвърна Итън.

Подтикната от ентусиазма на Итън, Пач се впусна в хвалебствени слова по адрес на маскирания конник.

На Сет и Моли им бе лесно да не говорят помежду си, защото Пач и Уит изобщо не млъкваха. Разгорещено спореха кой е бил най-опасния подвиг на маскирания конник. И дали Уит ще помогне на Пач да построи кораб в бутилката от уиски, която тя бе взела от кръчмата. Накрая Пач каза:

— За известно време мислех, че Итън е маскираният конник. Можеш ли да си представиш?

Сет се обърна и размени усмивка с Итън, който яздеше зад двуколката.

— О, виждам защо си се излъгала така.

Когато пристигнаха вкъщи, Моли влезе вътре с децата и им даде да вечерят. Сет разпрегна двуколката и почисти жълтеникавия кон. Итън го последва в плевнята.

— Искам да ти благодаря за това, че ми бе приятел, когато се нуждаех от теб — каза Итън.

— И винаги ще бъда.

— Идеята ти за маскирания конник излезе чудесна. Да беше видял изражението на Басет, когато разбра, че сме двама.

— Как е Дрейк?

— Мъртъв е — каза Итън. — Дора ще измисли някаква история за скитник, който минавал оттук, за да обясни раната в корема му.

Итън среса гривата на коня.

— Време е да тръгвам, Сет. Особено сега, след като целият град те видя да използваш оръжие. Скоро ще разберат кой си. И онези ще знаят къде съм.

— Може и така да стане.

Итън поклати глава:

— Не мога да поема такъв риск. Може да изложа теб и семейството ти на опасност.

Итън се засмя:

— Като говорим за семейства, ти май пак ще ставаш горд баща.

Сет също се ухили:

— Как ти се струва това?

— Като имаш да храниш още едно гърло, може би ще приемеш работата на шериф, която ти предложиха в града — отвърна Итън.

— Ще помисля.

— Нали знаеш, Сет. Миналото си е минало. Беше случайност.

Сет тежко въздъхна.

— Да.

— Май ще е най-добре да се сбогувам с Пач, преди да тръгна.

Итън намери Пач на задната веранда:

— Здравей, Пач.

— Седни, Итън. Тъкмо си броях топчетата. Утре ме чака реванш с Уит.

— Съжалявам, че няма да съм тук да видя победата ти — каза той.

— Пак ли ще ходиш на лов за диви коне?

— Не.

Той си пое дълбоко въздух и каза:

— Заминавам, Пач. Завинаги.

— Но ти си съдружник на татко. Тук имаш колиба. Не можеш да си тръгнеш.

— Аз съм човек, който не се задържа дълго на едно място. Време е отново да тръгна на път.

— Защо?

Той сложи ръка на рамото й:

— Имам си причини, Пач. Трябва да вървя.

— Не, не трябва! — каза тя и се отдръпна от ръката му — не искаше да я успокоява.

— Можеш да останеш, стига да искаш.

Тя пренебрегна гордостта си и сграбчи ризата му в ръцете си:

— Не си отивай, Итън. Аз те обичам! Един ден искам да стана твоя жена!

— По дяволите, Пач. Не знаеш какво говориш. Ти си още дете!

Пач се отдръпна, сякаш й бе ударил шамар. Итън изведнъж осъзна, че я е наранил и се опита да поправи стореното:

— Имаш цял живот пред себе си, Пач. И много време, за да намериш подходящия за теб мъж.

— Не искам никой друг. Искам теб — решително каза тя.

Той взе ръката й и погали с палеца си мръсните и пръсти:

— Ще ти кажа какво ще направя, Пач. Обещавам, че някой ден, когато пораснеш, ще се върна и ще те намеря. Ако все още искаш да се омъжиш за мен…

Той сви рамене:

— Е, ще видим.

— Обещаваш ли? — попита Пач.

Итън кимна.

— Прекръсти се и се закълни.

Итън се прекръсти.

— По дяволите, Итън. Толкова много ще ми липсваш.

Пач се хвърли в обятията на Итън и го прегърна така силно, че да й стигне за всичките тези години, през които ще трябва да го чака да се върне.

Тя не се опита да спре сълзите си. Итън си тръгваше. Не вярваше, че тя го обича. Мислеше, че е още дете! Е, тя нямаше да промени решението си да се омъжи за него. Ще го чака цял живот, ако се наложи! Когато той се върне — Итън няма да посмее да наруши обещанието си, — тя ще го чака. И ще стане негова жена.

Итън й подаде кърпичка, за да избърше сълзите си. Тя му я подаде обратно, но той сви пръстите й около смачканата кърпичка.

— Пази ми я, докато се върна.

Той стана и каза:

— Сега трябва да отида да кажа сбогом на майка ти.

— Тя не ми е…

— Напротив. И ти имаш голям късмет, че тя ти е майка — отвърна Итън.

— Може би — съгласи се Пач.

— Това е първият признак, че порастваш, който виждам — каза Итън. — Сега ме прегърни и кажи сбогом.

Пач обви с ръце кръста на Итън и ги задържа, докато той не ги отмести.

— Довиждане, Пач.

— Довиждане, Итън. И не забравяй, че те обичам.

Той се усмихна:

— Няма.

Обърна се с гръб към нея и се отдалечи.