Джоан Джонстън
Боса пред олтара (4)

4

Моли не бе виждала толкова много кръв никога в живота си. Тя напояваше карираната риза на мъжа, който лежеше на пода на кръчмата „Медсин Боу“, и обагряше дървените стърготини под него. Преглътна горчивата течност, която се надигна в гърлото й, и остана колкото можа по-близо до Сет.

— Сложете го на тезгяха — каза Сет и постави износената си от път медицинска чанта върху излъсканата повърхност.

— Е, хайде сега, докторе. Аз тук се опитвам да продавам уиски — оплака се Ред.

— Трябва ми място, където да мога да работя.

Ред направи гримаса:

— Момчета, нали чухте доктор Кендрик. Донесете го тук.

Няколко души, които стояха наблизо, вдигнаха човека от пода и го сложиха върху махагоновия тезгях. Сет внимателно махна плата от зеещата дупка в гърдите на мъжа. Около раната имаше червени мехурчета въздух.

— Ще живея ли, докторе? — промълви раненият.

— Как се казваш? — попита го Сет.

— Уоли Фландърс.

— Само се успокой, Уоли. Ще направя всичко възможно.

Моли не знаеше точно какво трябва да прави. Така че в началото не направи нищо, само стоеше и гледаше как Сет изряза плата около раната. Когато той й нареди, тя повдигна главата на ранения, а кръчмарят допря до устните му бутилка уиски. След това го видя да излива уиски от същата бутилка върху ръцете на Сет.

Сет направи знак на няколко души да държат ранения, докато той търси куршума.

Ръцете на Моли се вкопчиха в гладкия махагонов тезгях и останаха така, докато човекът викаше и губеше съзнание.

— Слава богу — промърмори Сет. — Мисис Галахър — каза той, — елате тук и ми подавайте инструментите, когато ги поискам.

— Аз не знам…

— Елате тук — нареди Сет. — Ще ви науча на това, което трябва да знаете.

Моли вътрешно въздъхна от облекчение. Щеше да изпълнява прости заповеди. Сет можеше никога и да не разбере, че не е истинска медицинска сестра.

По-късно Моли си спомняше само някои впечатления от операцията, която продължи няколко минути. Едрите ръце на Сет — силни и уверени, и все пак нежни. Малкото му движения и успешните му действия. Противната сладникава миризма на кръв. Напрежението, което се чувстваше във въздуха около тях, докато лекарят се бореше със смъртта. Но тя победи.

Моли разбра, че всичко е свършило, когато видя, че раменете на Сет се отпуснаха. Той сякаш се сгърчи. Ръцете му спряха сръчните си движения. Тя чу стенещото предсмъртно хъркане, когато човекът издъхна и животът в него угасна.

— Не трябваше да си губя времето — каза Сет. — Засегнал е белите дробове. Така си и помислих, когато го видях, но се надявах, че…

— Ти направи всичко, което можа — каза Моли.

— Това, което направих, не струваше пукната пара.

Моли се ужаси от гнева в гласа му, от напрежението в тялото му.

— Нещо лошо ли направих, или пък има нещо, което не направих?

Сет рязко поклати глава.

— Не. Ти се справи добре. Един лекар не би могъл да желае по-добра медицинска сестра.

Моли вътрешно въздъхна от облекчение. Нейната измама не бе допринесла с нищо за смъртта на този човек. Но тя не можеше да се остави в ръцете на съдбата, която следващия път можеше и да не е така благосклонна. Пое дълбоко въздух и призна:

— Доктор Кендрик, аз никога досега не съм помагала при операция.

— Знам.

— Знаете ли? Какво ви кара да мислите…

— Не спряхте да треперите през цялото време — каза той с гримаса.

Взе ръката й и я задържа. Тя все още трепереше.

— Но ти направи всичко, което ти казах, и то навреме. Ако и занапред следваш инструкциите ми така добре, ще се справиш.

Моли издърпа ръката си от неговата и я стисна с другата, като се опитваше да спре треперенето. Тя се учуди и ужаси, когато осъзна какво бе правила преди малко. Сега стоеше до мъртъв човек. В Ню Бедфорд не й се случваха такива страшни неща, но явно животът в Монтана щеше да е съвсем различен.

Сет се обърна към мъжете в кръчмата, които вече се бяха върнали към предишните си занимания:

— Някой видя ли какво се случи тук?

Хората неспокойно се раздвижиха, но никой не проговори.

— Ред?

Ред сви рамене:

— Не видях нищо.

Сет намери с поглед Пайк Хардъсти, който изобщо не бе напускал мястото си до масата за покер в ъгъла. Седеше с гръб към стената и с пръсти почукваше някаква мелодия по масата. Картите, с които мъртвият беше играл, все още бяха разпръснати по зеления филц. Един стол стоеше накриво на известно разстояние от масата, сякаш е бил бутнат. Следа от кръв водеше от стола до мястото, където невъоръженият човек бе паднал на пода.

Моли разбра истината и бе сигурна, че Сет също я е разбрал. За миг тя си помисли с ужас, че Сет може да каже нещо, с което да предизвика седящия на масата човек с хлътнала лява буза и с белег, показващ, че някога на това място е имало рана. Дебелите му мустаци стърчаха извън ъгълчетата на тясната му уста. Рошава кестенява коса висеше над веждите му и почти закриваше змийските му черни очи.

Изведнъж мъжът с белега се изправи. Моли видя, че той е по-висок и по-набит от Сет и че носи оръжие на дясното си бедро. Украсената му с ресни риза от еленова кожа и гамашите му бяха мръсни и изтъркани от носене.

Сякаш не забелязал движенията на мъжа с белега, Сет се обърна непринудено с гръб към него и започна да почиства медицинските си инструменти и да ги подрежда в чантата си.

Моли гледаше втренчено Сет и между веждите й се появи бръчка. Що за човек беше той? Джеймс би се изправил лице в лице срещу мъжа с белега и би посрещнал предизвикателството. Много пъти тя се бе грижила за нараненото, подуто лице на Джеймс и беше мила кървящите му ръце след свада в кръчмата. Не й беше неприятно това, че Сет не се бие, просто бе изненадана.

И все пак тук, на Запад, май беше по-добре човек да не предизвиква злото. То само го намираше.

За ужас на Моли човекът с белега се разходи наоколо, облегна се на бара и сложи крак върху релсата.

— Имаш ли да ми казваш нещо, докторе?

— Не.

— Той играеше нечестно — каза Хардъсти. — Търсеше си го.

Огледа стаята, за да види дали някой ще му противоречи. Никой не каза нищо. Той насочи вниманието си към Моли:

— Отдавна не съм виждал такава фуста като теб наоколо. Казвам се Пайк Хардъсти. А ти коя си, мадам?

Моли отстъпи назад, докато не усети здрава стена от мускули. Сепна се, погледна през рамо и видя суровите черти на Сет.

— Не е твоя работа — тихо каза Сет. — Елате, мисис Галахър. Не трябваше да ви водя тук.

— Чакай малко — каза Хардъсти, като се изправи пред Моли. — Зададох на тази дама въпрос и очаквам отговор.

— Получи единствения отговор, който ти се полага — каза Сет.

Гласът на Сет звучеше твърде решително за един „търпелив човек, който се старае да разбере гледната точка на другия“.

Моли бързо каза:

— Казвам се Моли Галахър. Дойдох тук, за да се омъжа за доктор Кендрик.

Всички в кръчмата замълчаха смаяни и обърнаха погледи към тях.

— Е, добре, Моли Галахър — каза Хардъсти, като се ухили мрачно. — Ти не искаш доктор Кендрик. За какво ти е, той е страхливец. Даже не носи оръжие. Сигурно го е страх да не си простреля крака — Хардъсти се засмя на собствената си шега. — Защо не опиташ вместо него един истински мъж?

Моли не беше мислила досега по въпроса, че Сет Кендрик не носи оръжие. Никой в Ню Бедфорд не носеше оръжие. Всъщност всеки, който носи оръжие, би бил много подозрителен. Но явно нещата в Монтана стояха различно.

След това не беше съвсем сигурна как се случи всичко. Пайк Хардъсти пристъпи към нея и в следващия момент тя го видя да лежи по гръб върху дървените стърготини на пода.

— Съжалявам — извини се Сет и протегна ръка да помогне на Хардъсти да стане. — Мислех, че си видял крака ми. Не исках да те спъна.

Хардъсти отблъсна ръката на Сет и се изправи на крака. Със зачервено лице започна да изтупва дрехите си:

— Ако не те познавах по-добре, Кендрик, щях да си помисля, че го направи нарочно.

Той довърши със злобен глас:

— Но тъй като си страхливец до мозъка на костите си, това е съвсем невъзможно.

Моли видя как Сет пребледня. На лицето му трепна мускул. Но той не се опита да удари човека с белега. Не каза нищо, за да се защити. Тя беше ужасена и объркана. Разбира се, че никой мъж не може да търпи такава обида и да държи главата си високо изправена. А Сет бе изправил рамене още по-твърдо. Какъв човек беше той, че търпеше клевети като тази? Беше ли страхливец, както го нарече Пайк Хардъсти? Тя погледна Сет, но лицето му не издаваше нищо.

— Да тръгваме, мисис Галахър — каза Сет накрая.

Когато Хардъсти понечи да я пресрещне, пушката на Ред препречи пътя му.

— Остави ги, Пайк. Ти можеш да бъдеш заменен. Но тук имаме само един лекар.

Моли си помисли, че това обяснява защо търпят един човек, когото смятат за страхливец. В страна, където насилието беше така често срещано като тук, един лекар бе крайно необходим.

Сет държеше Моли за лакътя и я избута от кръчмата. Тя крачеше до него с изправена глава и не се оглеждаше нито наляво, нито надясно, докато вървяха обратно към кея. Чувстваше върху себе си любопитните погледи на жителите на града. Какво наистина мислеха за Сет Кендрик, чудеше се тя. Всички ли вярваха, че е страхливец? Как ли щяха да се отнасят към съпругата на такъв човек? Той й беше обещал своята защита. Но какво щеше да прави, ако някой като този ужасен човек с белега я заговореше на улицата, щом никой не се страхува от отмъщението на съпруга й?

Никой от двамата не проговори, докато не стигнаха пред вратата на каютата й на парахода „Виола Бел“. Тогава Сет се обърна към нея и каза:

— Пайк Хардъсти е кавгаджия и самохвалко. Не трябваше да те водя на такова място, където можеш да срещнеш човек като него.

— Защо го остави да се измъкне, след като каза такива неща за теб?

— Може би защото са истина.

Моли се намръщи:

— Истина ли са?

Горчива усмивка изкриви устните му:

— Оставям на теб да решиш.

— Страхуваше се да се биеш с него, защото не носиш оръжие, така ли? — попита тя, а бръчката между веждите й се врязваше все по-дълбоко, докато се опитваше да го разбере.

— Нека просто да кажем, че сбиването не би доказало кой е прав и кой — крив.

— И затова ти отстъпи.

Устните му цинично се изкривиха:

— Наистина любезно описа това, което направих.

— Ти си необикновен човек, доктор Кендрик. Не знам какво да правя с теб.

— Означава ли това, че си променила решението си да се омъжиш за мен? Ако кажеш, ще уредя пътуването ти обратно до Ню Бедфорд.

Моли го наблюдаваше отблизо и видя, че се е стегнал като за удар. Изкушаваше се да приеме предложението му. Страхуваше се от това, което й предстоеше. Сет Кендрик бе така различен от Джеймс, беше пълен с противоречия. Силен и нежен. Решителен и въздържан. И макар тя да не искаше да мисли, че е страхливец, той беше признал, че не би влязъл в бой по собствено желание. Щеше ли да бъде способен да пази нея и децата и в тази пустош, в която бяха дошли?

Оставаше й само да се моли за това, защото да се върне обратно не беше решение на проблемите й. Трябваше да държи Уит далеч от морето. А Неси се нуждаеше от сигурност и дом.

Изведнъж осъзна, че може би Сет не й е направил предложението да се върне само заради нейните чувства. Може би самият той искаше да се отърве. Тази разтърсваща мисъл я накара да замълчи за миг.

— Не съм променила решението си — каза тя. — Но сега, когато знаеш, че ще имаш още две гърла, които да храниш и за които да се грижиш, може би ти си променил своето.

— Твоето момче изглежда ще стане свестен мъж. И нямам нищо против малката — каза Сет. — Ти искаш ли да бъдеш майка на дъщеря ми?

Тя срещна сериозния му поглед и обеща:

— Ще се отнасям към нея като към свое собствено дете.

— И ще я направиш дама — добави той.

Моли се опита да си представи Пач като дама, но не успя:

— Ще направя каквото мога — промърмори тя.

— Значи се споразумяхме. Да си стиснем ръцете.

Моли потрепери от страх и вълнение при допира до загрубялата длан на Сет. Току-що се бе съгласила да повери благополучието си и това на децата си в ръцете на този непознат. Само времето щеше да покаже дали е сключила добра сделка, или е направила най-голямата грешка в живота си.

— Преоблечи се в нещо, което искаш да носиш на сватбата — каза Сет. — В хотела има салон. Мисля, че можем да се венчаем там. След това ще трябва да побързаме, ако искаме да стигнем до моето ранчо преди залез.

— Нямаш ли къща в града?

Очите му се плъзнаха по хоризонта.

— Не, нямам. Ловя и опитомявам коне за войската. Ранчото ми е на около дванайсет мили южно от града.

— Но ти си лекар — промърмори тя.

— Да, но не мога да си изкарвам прехраната само от това.

Като видя въпросителния й поглед, той обясни:

— Животът тук е суров. Не са само дребната шарка и тифът. Има ухапвания от гърмящи змии, счупени кости, когато конят стъпи в дупка от гризач и те хвърли от седлото, ампутирани крайници, когато брадвата на секача се изплъзне. Много хора биват застреляни от индианци и престъпници като Пайк Хардъсти. Много от пациентите ми умират, мисис Галахър. А мъртвите не плащат. Затова, както виждате, се нуждая от друг начин да осигуря прехраната за мен и дъщеря ми.

Моли поаленя:

— Не си представях, че в Монтана е така… така… страшно. Дори това, което правиш, когато не лекуваш хората — опитомяването на коне, не е ли опасно?

По лицето му проблесна усмивка:

— Понякога. Но аз имам помощник — Итън Хоук. Ще се запознаеш с него на сватбата. Нещо друго, което искаш да знаеш?

— Имаме ли съседи?

— Разбира се. Айрис и Хенри Марш живеят на около пет мили на запад.

Моли зяпна:

— Пет мили?

Сет се ухили:

— Това е съвсем малко разстояние тук в Монтана. За нула време можеш да го изминеш на кон.

— На какво? — попита Мили.

— На кон.

— Не мога да яздя.

— Не се притеснявай. Ще те науча.

От каютата се чуха гласове и звуци, сякаш се местеха мебели.

— Ще поговорим след сватбата — каза Сет. — Ще се върна да ви взема веднага, щом намеря Пач.

Той леко се поклони, преди да се обърне и тръгне. За момент Моли постоя, загледана в него, твърде смаяна, за да направи каквото и да било. Нищо чудно, че бе казал, че в Монтана човек се чувства самотен. Представете си, съседите живеят на пет мили от вас! А най-близкият град е на дванайсет мили! Това бе немислимо! В какво се беше забъркала! Защо не го бе разпитала по-подробно, преди да се впусне в това… приключение?

За изненада на Моли, когато тя отвори вратата на каютата, Пач Кендрик седеше с кръстосани крака в средата на леглото с балдахин. Момичето се стресна виновно и отправи предупредителен поглед към Уит, чието изражение бе също така виновно. Моли се върна, за да каже на Сет, че е намерила дъщеря му, но той вече бе изчезнал в тълпата на кея. Когато отново влезе в каютата, и двете деца изглеждаха невинни като ангелчета.

— Баща ти те търси — каза тя на Пач.

— Казах на Ред Дюпри къде ще бъда, така че татко може да ме намери. Тъкмо се запознавах с Уит — отговори Пач. — В края на краищата, нали ще ставаме роднини.

Очите на Моли подозрително се свиха. Тези разумни думи сякаш не идваха от същия човек, който безмилостно беше блъснал една непозната в калните води на Мисури. Какво ли кроеше сега това момиче? Моли поклати глава. Какво въображение имаше само, за да си помисли, че това дете с лице, осеяно с лунички, крои заговор срещу нея.

Всъщност едно малко момиче не можеше да направи много, за да й попречи да изпълни каквото е решила. Най-вероятно Пач просто се е примирила с неизбежното.

Моли оправда момичето поради липса на доказателства за вината му.

— Сега трябва да се преоблека. Можеш да останеш, ако желаеш. Баща ти със сигурност след малко ще се върне, за да ни заведе всички на сватбата.

Пач и Уит си размениха по още един бърз поглед.

— Ами добре. Ако не възразяваш, ще остана.

— Защо да не изведа Неси на разходка? — предложи Уит.

— Чудесна идея — съгласи се Моли. — Само че не се отдалечавайте много, за да ме чуете, когато ви повикам.

Тя се обърна с гръб към тях, за да намери в сандъците си роклята, която смяташе да облече за сватбата.

Моли внимателно разгърна роклята от виолетова коприна, която бе взела специално за сватбата. Беше й подарък от леля Хети за двайсет и осмия й рожден ден. Цветът беше подходящ за траура, който тя все още спазваше, но подгъвът бе избродиран с декоративна лента на гроздови листа. Корсажът бе семпъл и се закопчаваше отпред с фулар на врата. Имаше и светловиолетов шал — пелерина, който се носеше около раменете.

Моли отиде зад паравана в ъгъла на стаята. Когато чу, че вратата се затваря, тя започна да съблича все още мократа сива копринена рокля, унищожена от падането в реката.

— Имаш ли нещо против да погледам? — попита Пач.

Моли излезе от кожата си от яд. Тя естествено бе предположила, че Пач е напуснала стаята заедно с Уит и Неси. Но явно не беше. Пач седна в ъгъла на един сандък и се загледа в Моли с широко отворени невинни сини очи.

Първата инстинктивна реакция на Моли бе да изпъди момичето навън. Но беше обещала на Сет Кендрик, че ще се държи с детето като със свое собствено, а Неси често седеше и я гледаше, докато се обличаше. В края на краищата, точно така детето ще се научи — като следва примера й. Какъв по-добър начин да започне възпитанието на Пач като дама от този — да й покаже подходящите дрехи, които скоро ще трябва да носи?

— Разбира се, че нямам нищо против — каза Моли.

Приключи с разкопчаването на роклята, украсена с черни ресни и мънички метални катарами. Вероятно би могла да спаси някои от тях и да ги използва за друга рокля, помисли си тя и остави роклята настрани.

— Какво е това? — попита Пач.

Моли погледна накъде сочи пръстът на Пач.

— Нарича се кринолин и заедно с няколко фусти поддържа турнюра на роклята ми.

— Знам какво е фуста — каза Пач с отвращение.

Моли повдигна вежди:

— Тогава сигурно обикновено носиш фуста.

— Не съм казала това.

Моли изсумтя от облекчение — съвсем не както подобава на една дама, когато развърза белия си сатенен корсет и го остави да падне.

— Трябва да призная, че никога не съм обичала ограниченията на корсета. Но всяка дама го носи.

— Аз няма да нося — промърмори Пач.

Моли остана по риза с голямо заострено деколте, гащички, украсени с дантела, и бели чорапи — всичко това не в най-доброто си състояние, заради падането в Мисури.

Пач изглеждаше възхитена:

— Изобщо нямах представа, че носиш толкова парцали.

— Има правила на модата, които всяка дама трябва да следва.

Пач изсумтя:

— Не можеш да ме накараш да облека такива работи. Сигурно няма да мога да мръдна в такова ужасно облекло.

— Ще се научиш — каза Моли.

Пач направи гримаса, но не продължи спора.

— Стани за момент — каза Моли. — Ще ми трябват някои неща от сандъка, върху който седиш.

Пач стоеше до сандъка и се въртеше неспокойно, докато Моли търсеше в него чисто бельо.

— Ъ-ъ… обувките ти ще изсъхнат по-бързо, ако ги сложа отвън на вятъра — предложи Пач.

Моли бе трогната от съобразителността на момичето. Пач можела да бъде и мила, когато поиска. Моли веднага затвори сандъка и седна върху него, за да събуе черните си обувки от шевро.

— Благодаря ти, че правиш това за мен — каза тя и подаде обувките на Пач.

— Удоволствието е изцяло мое.

Тя бързо изчезна, преди Моли да успее да се запита защо за миг пред нея се появи познатата й дяволита усмивка.

Моли се възползва от отсъствието на Пач, за да съблече бельото си и да облече чисто, като се радваше на своята предвидливост — бе взела повече от нещата, които мислеше, че по-трудно се намират на Запад.

Щом се облече, само че без чорапите и обувките си, Моли излезе иззад паравана и седна пред тоалетната масичка, за да оправи косата си. Раздели я в средата и оформи две дебели плитки. Закрепи края на всяка плитка под началото на другата и го забоде с фиби. Малки кичури коса останаха да висят около лицето й и смекчаваха израза й, който иначе би бил суров. Накрая Моли постави прелестна шапка от креп в същия светловиолетов цвят като шал — пелерината.

Моли тъкмо оправяше наклона на шапката си, когато някой почука и вратата се отвори.

Сет Кендрик се появи.

— Ред Дюпри каза, че Пач е тук.

Огледа стаята, но като не видя дъщеря си, каза:

— Трябваше да се досетя, че ме е изпратила за зелен хайвер.

Моли забърза към него.

— Тя беше тук. Само отиде да…

Погледна зад Сет през отворената врата на каютата и видя Пач, изправена до парапета на парахода. Момичето държеше обувките на Моли в протегнатата си ръка. Моли не повярва на очите си, когато Пач погледна право към нея и ги пусна. Скъпите обувки от шевро на Моли цамбурнаха в реката като два черни камъка.

Но лицето на Пач нямаше и следа от разкаяние. Момичето мина през вратата и застана до баща си, като явно предизвикваше Моли да каже нещо.

Моли бе смаяна от страшната злоба на това дете. Каква измама! Пач Кендрик можеше да вбеси и най-спокойния човек. Моли отвори уста да излее гнева си, но се отказа, когато осъзна, че ще направи точно това, което Пач иска.

Тя стисна зъби и с усилие на волята потисна ирландския си нрав. Някои изрази, които Джеймс бе донесъл в къщи от доковете, нахлуха в главата й, но останаха неизречени. Моли Галахър нямаше да позволи на едно дете да я предизвика да се държи пред Сет така, както не подобава на една дама. Нито пък щеше да позволи фактът, че тя и Пач щяха да имат такива кавги в продължение на години, да я накара да промени решението си да се омъжи за бащата на момичето.

— Готова ли си? — попита Сет, без изобщо да подозира, че между дъщеря му и бъдещата му съпруга се води битка.

— Само след секунда.

Моли се отправи към сандъка, в който бе сложила втори, по-стар чифт обувки. Тя трябваше да извади почти всичко, за да стигне до дъното на сандъка. Но обувките не бяха там.

Моли изведнъж се вкамени. Обърна се и видя, че Пач се хили. Момичето злорадстваше.

В този момент на вратата се появи Уит с Неси и размени съзаклятнически поглед с Пач. После се обърна и погледна Моли. Само един поглед към издадената челюст на сина й бе достатъчен на Моли, за да разбере всичко. Уит трябва да е казал на Пач за втория чифт обувки. Може би дори й е помогнал да ги намери. Как е могъл да направи такова нещо?

Гърлото на Моли се стегна, стана й трудно да преглъща. Какъв шанс имаше бракът им, щом децата им са така настроени против него? Колко ли са ядосани, колко изплашени и объркани, за да кроят такива отчаяни планове да го осуетят? Тя огледа стаята, без да знае какво търси.

Срещна сивите очи на Сет, но в тях не намери отговор — само още въпроси. В погледа му имаше възхищение и нещо още по-смущаващо — желание. Очите му я гледаха страстно и жадно.

Моли нямаше представа, че това, което възбуждаше Сет, бе нейното вълнение, порозовелите й бузи и гневният блясък в кафявите й очи. Тя почувства, че нещо дълбоко в нея трепна и откликна на суровия му и първичен чар. Объркваше я това, че толкова много желае един мъж, и то непознат. Сви пръстите си в юмруци, за да прикрие факта, че трепери. Стягането в гърлото й понамаля и бе изместено от лудото биене на сърцето й. Не можеше да откъсне очи от мъжа, който стоеше пред нея.

Сет й се усмихна окуражително и каза:

— Изглеждате прелестно, мисис Гала… Моли. Не мога да си представя какво още има да правиш. Ще тръгваме ли?

Моли сви босите си пръсти до излъскания под. Нямаше как да признае, че няма обувки, без да обясни какво се е случило с тях. Не можеше да го направи, без да предизвика спора, който Пач така явно желаеше. За добро или за зло, въпреки детето и в същото време заради него, тя направи своя избор. Покашля се и каза:

— Мисля, че по-готова никога няма да бъда.

Почувства първия изблик на задоволство, като видя смаяното изражение на Пач. Ако Пач Кендрик си мислеше, че липсата на обувки може да спре Моли Галахър, много се лъжеше!

Пач тръгна намусено след баща си и жената, с която той се бе запознал чрез обява, когато те се отправиха по Крайбрежната улица към хотела на Шмид. Уит й хвърляше мрачни погледи през цялото време, откакто слязоха от парахода „Виола Бел“. По дяволите всичко това! Не беше виновна тя, че въпреки всичко майката на Уит ще се омъжи за баща й. Пач направи всичко, което можа, за да отблъсне Моли Галахър от себе си, но откачената жена така и не го проумя. Смяташе, че бе достатъчно да блъсне бъдещата съпруга на баща си в Мисури, за да я накара да си тръгне обратно. Всичко се провали, когато Уит бутна баща й след жената.

Беше се надявала, че Моли Галахър е от онези жени, които припадат, като видят кръв. Но нямаше такъв късмет. От това, което Пач успя да види през прозореца на кръчмата „Медсин Боу“, тя разбра, че Моли Галахър е издържала с голям успех изпита си за медицинска сестра.

Тогава Пач скрои плана да остави проклетата жена без обувки, като беше сигурна, че никоя дама не би пристъпила прага, ако не е напълно облечена. По дяволите, и този план се бе провалил!

Пач добре използваше ума си, за да постигне това, което искаше. Беше се надявала да накара омразната мисис Галахър да вдигне скандал за това, че няма обувки. Баща й щеше да се отврати от виковете и крясъците на жената и щеше да се откаже да се ожени за нея. Обаче тази мисис Галахър беше дяволски умна. Не попадна в капана.

Напротив, в този момент Моли Галахър вървеше боса по главната улица на Форт Бентън със Сет Кендрик под ръка. А Пач и дума не можеше да каже за това, без да си навлече неприятности!

Пач не мислеше да признае, че е намерила равностоен противник. Моли Галахър можеше да се омъжи за баща й, но това не означаваше, че щяха да останат все женени. Нямаше да останат! Понеже тя имаше какво да каже по въпроса. Щеше да намери начин да й го върне на тази Моли Галахър. Преди краткото лято в Монтана да свърши, семейство Галахър отдавна щеше да си е отишло.