Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (1) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Въведение

Знам, че мнозина от вас, прочели книгата ми, като се срещнем, ще ме попитат:

— Истински ли са героите?

— Къде живеят?

— Ядат ли бой от баща си и майка си?

— Обичат ли сладолед?

— По колко морски бани правят през лятото?

Всичките ми герои са истински, само имената им са измислени. Аз за нищо на света няма да ви назова техните фамилии, така както са записани в училищните бележници и разните кръщелни документи, защото съм дал „честна пионерска“ да мълча. Смятам, че ще уважавате моята „честна пионерска“ и повече няма да настоявате.

Не е измислен и героят Всичкомога. Сам лично не го познавам, но съм го виждал в детските пиеси, срещал съм го в детските приказки.

Няма да ви кажа и къде живеят моите герои. Търсете ги във вашия град, във вашето училище, на вашата улица. Оглеждайте се по-често в голямото стенно огледало в къщи — може би в него ще видите някой от тях.

Бой не ядат, защото баща им и майка им са добри, както всички бащи и майки в хубавите книги.

Сладолед обичат, и то в големи количества. Ядат, докато гърлата им се свият от студ и станат колкото иглено ухо. През зимата, когато няма сладолед, смучат ледени висулки или лижат снежни топки, макар че са без захар. Затова гласовете им постоянно са прегракнали…

Морските бани започват от ранна пролет и ги свършват късно наесен. Правят ги по три-четири на ден.

Някои вероятно ще ме попитат в коя държава се намират Лежиград и град Дармадан. Това не мога да ви кажа. И аз не съм ходил там, а и никак не ми се ходи. Сто пъти повече бих предпочел да отида до село Река Девня, да речем, или до Москва, или даже до Париж, ако ме поканят. А вие, ако щете, търсете Лежиград и град Дармадан!…

И така, започвам!