Включено в книгите:
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)
Сканиране
hammster (2011)
Разпознаване и корекция
Alegria (2011)

Издание:

Ран Босилек

Неродена мома. Незнаен юнак. Жива вода. Народни приказки

 

Българска. Първо издание

 

Художник: Георги Атанасов, лауреат на Димитровска награда

Редактор: Дамян Дамев

Художествено и техническо оформление: Георги Дойчинов

Художествен редактор: Иван Марков

Коректор: Емилия Кожухарова

 

Книгоиздателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“, 1978

Печат и брошура ДП „Калкан“ София — 1978 година


Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали го Главчо.

Посял бащата пшеница. Тя израсла буйна и едра за чудо и приказ. Но научило се някакво животно да влиза нощем в нивата. Един ден бащата казал на синовете си:

— Деца, отсега нататък ще вардите по ред нивата, та дано хванете животното, що прехапва класовете.

Първата вечер отишел най-големият син. Скрил се в житото. Седнал да чака. Чакал, чакал — няма нищо. Додрямало му се. Заспал. Събудил се по едно време, гледа — съмнало се. Отишел си и рекъл на баща си:

— Тате, цяла нощ вардих. Нищо не можах да видя.

Втората вечер отишел средният брат. И той вардил, докато притъмняло, па си легнал. Чак сутринта се събудил. Отишъл си в къщи. Казал на баща си:

— Не отивам вече, татко. Цяла нощ вардих, нищо не можах да видя.

Третата вечер отишел Главчо. Скрил се в нивата и седнал на един камък да чака. Станало среднощ. Главчо не заспива. По едно време нещо зашумяло. Гледа Главчо: хубав бял кон гази нивата и прехапва класовете.

Момъкът не се уплашил. Разпасал си пояса, направил примка и се снишил в нивата. Конят дошел наблизо, без да го забележи. Главчо хвърлил примката на главата му и го хванал. Конят взел да се моли:

— Пусни ме, Главчо! Голяма добрина ще ти направя!

— Каква добрина?

— Ще видиш.

— Ами ще влизаш ли пак в нивата?

— Няма да влизам, Главчо.

— Ще те пусна, коньо, ала кажи ми как ще те намеря, ако ми потрябваш!

— Много лесно — рекъл конят. — Свирни три пъти и извикай: „Вихрогоне, ела тук!“ — и аз тозчас ще дойда.

Главчо го пуснал.

На сутринта рано-рано си отишъл. Братята почнали да му се смеят:

— Е, Главчо, хвана ли нещо?

— Хванах. Среднощ дойде голям бял кон. Хванах го с пояса. Даде дума, че няма вече да влиза в нивата и аз го пуснах.

— По-малко се хвали! — рекли братята. — Ти да видиш такъв кон, ще бягаш три дни надалече!

Главчо нищо не им казал. Легнал си и заспал.

Наскоро царят разгласил по цялото царство да се съберат в столицата всички хора: и богати и бедни, и прости и учени, и селяни и граждани, и мъже и жени. Три дни ще се веселят. Всеки момък, който има коне, да избере най-хубавия и с него да се яви. Ще има надпрепускване. Който надмине всички, той ще се ожени за царската дъщеря.

Тръгнали братята на Главча да погледат веселбата в столицата. Главчо им се помолил:

— Вземете и мене да видя какво става в столицата!

Братята му се присмели:

— И без тебе ще мине. Ще дойдеш там за смях на хората!

Главчо си премълчал. Като заминали братята му, той нарамил торбичката и отишел в гората. Свирнал три пъти и извикал:

— Вихрогоне, ела тука!

Тозчас конят дотърчал и рекъл:

— Влез в дясното ми ухо и излез през лявото!

Главчо направил, каквото му рекъл конят. Като излязъл през лявото ухо, той станал хубав като слънце. Яхнал коня и се озовал в столицата. Спрял се на широкия мегдан и погледнал наоколо. Хора, хора — яйце да хвърлиш, няма къде да падне. И коне — един от друг по-хубави. Но като неговия други нямало. Царската дъщеря гледала от чардака на двореца.

По едно време царският глашатай извикал:

— Хайде, които ще се надпрепускат, нека дойдат пред двореца! Хайде-е!

Конниците се струпали пред двореца. Дошел и Главчо. Всички обърнали очи към него. Такъв снажен юнак и такъв хубав кон никой не бил виждал.

Главчо плеснал с камшика и извикал:

— Който желае, нека излезе да се надпрепускаме!

И конят му се изправил на задни крака.

Никой не се наел да излезе. Глашатаят подканил бързоконците отново. Пак никой не излязъл. Уплашили се всички. Тогава Главчо бутнал коня и отлетял като стрела.

Стигнал в гората. Слязъл от коня. Влязъл в лявото му ухо, излязъл из дясното и станал пак такъв, какъвто бил по-напред. Набрал си гъби в торбичката и си отишъл.

Върнали се и братята. Почнали да разказват на баща си какво чули и що видели на веселбата: как дошел млад хубавец с кон вихрогон, как се изплашили всички бързоконци и никой не се наел да се надпрепуска с него, как юнакът бутнал коня и отлетял като вятър.

А Главчо лежал на одъра и току се подсмивал.

— Дали ще се върне пак юнакът? — попитал бащата.

— Трябва да се върне — рекли синовете, — защото веселбите ще продължат три деня.

На другия ден братята пак заминали за столицата. Главчо нарамил торбичката, отишел в гората, свирнал три пъти и викнал:

— Вихрогоне, ела тука!

Конят дошел. Главчо влязъл в дясното му ухо, излязъл през лявото и станал пак хубав като слънце. Яхнал коня и право в столицата.

Като го видели хората, отдалече взели да му струват път. Главчо плеснал с камшика, па извикал:

— Кой желае да се надпрепуска?

— Аз! — извикал един бързоконец. — Пущай!

Дорде каже тоя „пущай“, Главчо отлетял като стрела. Бързоконецът бил насред пътя, а Главчо се връщал вече.

— Хайде — рекъл, — има ли друг да излезе?

Излязъл втори юнак. Главчо и него надбягал. Излязъл трети. И него надпреварил, па извикал:

— Има ли още някой?

Никой не се наел. Главчо бутнал коня и се изгубил.

На третия ден пак долетял. Царският глашатай излязъл на чардака при царкинята, па извикал: „Слушайте, бързоконци! Днес е последният ден за надпреварване. Който надпрепуска, него ще поздрави царската дъщеря с копринена кърпа. Нему ще даде пръстена си и той ще стане царски зет!“

Изправил се Вихрогончо. Викнал Главчо:

— Хайде, бързоконци! Кой ще се надпрепуска?

Наел се най-добрият юнак. Пуснали конете. Юнакът бил още насред пътя, а Главчо се връщал вече. Посрещнал го радостно народът. Царската дъщеря му замахала с кърпичката и му показала пръстена.

Главчо дръпнал юздите. Вихрогончо скочил наспоред чардака. Грабнал Главчо кърпичката и пръстена, па извикал високо:

— Довиждане, хубавице! Утре ще доведа сватбарите!

И царският годеник отлетял като вятър.

Върнали се пак братята в къщи. На другия ден пак почнали да разказват на баща си за незнайния конник: как надпрепускал най-добрия юнак и как грабнал пръстена и кърпичката на царската дъщеря.

А Главчо станал от одъра и попитал:

— Ами покани ли ви царската дъщеря за сватбата?

— Тя нас ли ще покани, глупчо! — отвърнали братята.

А Главчо добавил:

— Тя като не ви е поканила, аз ви поканвам. Хайде, стягайте се за царската сватба!

И той им показал кърпата и пръстена.

Дигнало се цялото село. Отишли всички на Главчовата сватба. Три дни яли, пили и се веселили.

Край
Читателите на „Главчо“ са прочели и: