Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Song of Education, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Свободен лиценз на Добромир Кралчев)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
moosehead (2011)

Източник: https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=197501 / http://free.hit.bg/dklib/Gilbert_Keith_Chesterton____Poems_translated_BG.pdf

Лиценз

Издателят поставя това издание под лиценз, близък по дух до GNU FDL; а именно: позволява свободното възпроизвеждане, разпространение и променяне на изданието или части от него при следните ограничения:

— да бъдат указвани имената на автора и преводача;

промени в текста могат да бъдат внасяни само при условие че лицето, което ги е внесло, укаже направените промени и своето име, така че промените да не бъдат свързвани с имената на автора и преводача;

— изданието, части от него и всички производни разработки могат да бъдат разпространявани само под настоящия лиценз; нарушителите на това изискване губят автоматически правата си по настоящия лиценз; обаче правата, придобити от други лица, се запазват;

— всеки, който разпространява това издание или части от него под каквато и да е форма, е длъжен да даде на получателите всички права по настоящия лиценз и да ги уведоми за това изрично.

Думата „свободно“, употребена по-горе, означава „без други ограничения освен изброените“. Тя не значи „безплатно“: всеки има право да разпространява това издание или части от него било безплатно, било срещу заплащане, като заплащането е за самия акт на разпространение.

Издание

Гилбърт Кийт Честъртън

Стихотворения

 

Националност английска

Първо издание

 

Оформление и предпечатна подготовка: Добромир Кралчев, 2008

Печат: Мантек ООД

 

Издател: Добромир Кралчев, 2008

[email protected]

 

Излязла от печат на 29.08.2008 г.

История

  1. — Добавяне

Помня своята майка, кратка срещата бе.

Пазя спомена скъп — бисер в мойто сърце.

И обичам да мисля, че макар и тъй млад,

бих познал я при среща по широкия свят.

        Ала тя е щастлива час по час да върти

        ръчки, носещи някому много, много пари.

        А пък аз съм доволен, че нейния ден

        е свободен от тежката грижа за мен.

 

Нашта стая просторна украсиха без шум

с идиотски чертежи — да ни учат на ум;

и със книги за слепи — как се гледа с очи…

Но щастлива е мама, туй по всичко личи.

        Че без мен има време за безброй часове

        в оня офис огромен — „Джони Смит — синове“.

        Че успехът изисква труд и плам, а пък те

        би угаснали в грижи за невръстно дете.

 

Тъй щастлива е мама ден след ден да върти

колелата на чужди търговски игри.

Нашта среща едничка не надхвърли миг-два,

ала мама изпя ми все пак ето това:

        „Тихо, чеденце мое, скоро иде денят,

        в който вой и бръмчене твоя сън ще смутят.

        Разни чаркове искат грижи час подир час.

        Отговорност и вярност се очакват от нас.

 

Тихо, чеденце мое, спинкай сладичко днес.

Рано-рано пристигат Свобода и Прогрес.“

Край
Читателите на „Песен за образованието“ са прочели и: