Ан Мейджър
В морето от лица (9)

Девета глава

Двете седмици свършиха. Четиринайсет нощи на неизмерима наслада в сребристата спалня на Гордън. Четиринайсет дни на глупави грешки от страна на Джини, поне от гледна точка на Фелисия. Защо едва ли не всичко, което правеше, се оказваше погрешно? Например на плажа Джини се сприятели с известни и богати хора точно толкова лесно, както някога си бе намерила приятели сред учителите и учениците в Клиър Лейк. Фелисия хладно я осведоми:

— Нарушаваш уединението на съседите, като им махаш с ръка за поздрав и като им говориш така свободно, Джини. Тук, в Малибу, съществуват неписани правила, които трябва да се спазват. Ще поставиш Гордън в неудобно положение, ако не се придържаш към тях. Тези хора са високопоставени. Те кимат, когато желаят да говорят с теб, в противен случай просто те отминават.

— Нямам желание да се занимавам с такива глупави игри — бе отвърнала Джини. — Самото ми присъствие поставя Гордън в неловко положение. Ще говоря с всеки, когото срещна.

— Те ще ти обърнат гръб и ще те презират.

Но предсказанието й не се сбъдна. След изумително кратко време всички тези високопоставени хора започнаха да се отбиват да разменят по няколко думи с очарователната млада жена, която не искаше от тях нищо друго, освен кратката наслада от приятелски разговор.

Джеймс Сторм, който бе всеизвестен с това, че не обръща внимание на никого на плажа, дори на кинозвездите с оскъдни бански костюми, непрекъснато бе до Джини по време на следобедната й разходка — факт, който дълбоко възмущаваше Гордън. Той се разгневи още повече, когато Джини отказа да развали приятелството си с Джеймс.

— Но той е толкова мил с мен! Довери ми се, Гордън. Какво толкова лошо има да се разхождам от време на време по брега с най-близкия ни съсед?

— Нищо, предполагам, докато се връщаш вкъщи при мен.

Тя се разсмя — тих смях, примесен с желание.

— Глупчо, при кого другиго бих могла да се връщам?

Гордън я целуна и Джеймс бе мигновено забравен в надигащата се мощна вълна от взаимна страст.

Журналистите обсаждаха Джини. Изглеждаха решени да предизвикат ново избухване и когато то не последва, мълчанието й бе използвано срещу нея. Заглавията във вестниците ставаха все по-ужасни. Една статия със снимка на Джини и Джеймс, разхождащи се по плажа, особено разгневи Гордън. Той отминаваше всеки злонамерен намек, който се появеше в пресата, с изключение на онези, засягащи отношенията й с Джеймс Сторм. Фелисия не бе така благосклонна и дори стигна дотам да каже, че Джини се превръща в пречка за кариерата му. Много пъти тя дочуваше Гордън да я защитава пред импресариото си.

Въпреки малките си успехи и смелостта да отстоява себе си, Джини все повече и повече се убеждаваше, че никога няма да се вмести в живота на Гордън. Той отмени турнето си, което бе планирал за следващата пролет, и решението му създаде още по-голямо напрежение.

Фелисия бе вбесена и я обвини, че дори Луи и Улф вече не я обичат, защото Гордън не се интересувал така живо от музиката си. Всички били сигурни, че почитателите му ще възнегодуват срещу нея, задето застава между него и музиката му. Джини понасяше ужасните й откровения, защото смяташе, че е по-добре да знае мнението й.

Но дори тя да влияеше пагубно върху кариерата на Гордън, дори да не се бе оказала пищната жена, която всички очакваха да бъде съпругата на една звезда, Мелани разцъфна в Малибу. Имаше вече двама родители, които я обичаха, и достатъчно пари, за да не се чувства несигурна. Гордън прекарваше колкото може повече време с дъщеря си. Дори й помогна в композирането на песен, върху която тя работеше повече от година, и обеща, че ще я запишат заедно. Хората, с които се бе запознала на плажа, бяха повечето семейни и Мелани бързо се сприятели с децата им. Започнаха да я канят на гости. Родителите на Гордън я обсипаха с подаръци. Мелани свикна с новия си живот, макар майка й да не бе сигурна за себе си, че ще успее. И въпреки че бе доволна, Джини чувстваше, че щастието на Мелани й налага още по-голям натиск. Ставаше й все по-трудно да реши дали да остане с Гордън или да се върне в Тексас през есента.

Един следобед тя се разхождаше с Джеймс по плажа.

— Джини, мислила ли си отново с какво би могла да се занимаваш, ако останеш тук?

— Да, но тази сутрин изпратих подписания си договор в Клиър Лейк — намръщи се Джини.

— Гордън знае ли?

— Все още не. Но мисля, че нещата между нас не могат да потръгнат, Джеймс.

— Гордън изглежда щастлив.

— Старае се.

— Защото те обича.

— Може би защото обича Мелани. Как би могъл да продължи да ме иска, след като всички ме мразят? Смятат, че заставам между него и музиката му. Просто не мога да се приспособя към този начин на живот, Джеймс.

— По дяволите! Та кой може? Измисли си занимание и това вече ще е без значение. Как ще си намериш място, след като дори не се опитваш?

— Има едно нещо — започна тя, — което бих желала да направя. Но нямам никакъв опит. Нямам талант.

Усетил вълнението й, той спря.

— Не се подценявай. За какво става дума?

— Мислих за всички нагледни средства, които трябваше да използвам, докато преподавах. Повечето от тях бяха ужасни. Имах нужда и от много други допълнения към уроците си, но те не бяха достъпни. Може да ти прозвучи доста глупаво, ала как мога да се науча да правя филми, Джеймс? За деца и учители?

Внезапно той избухна в смях.

— Знаех си, че трябваше да бъда по-нелюбезен, когато ти смело се изкачи на терасата ми! Тук си от две седмици и искаш да правиш филми. Джини, не се тревожи повече за приспособяването си. Та ти си като всички нас!

— Говоря сериозно, Джеймс.

— Никога не съм бил по-сериозен, скъпо дете. Имам няколко книги. Познавам също някои хора, които…

Гордън излезе на терасата. Брегът бе почти пуст, но той веднага ги откри. Стомахът му се сви като видя как Джеймс се навежда фамилиарно към Джини. Той бе много раздразнен, че Джини се бе сприятелила именно с Джеймс Сторм. Беше сигурен, че Сторм съвсем не възнамерява да се задоволи с приятелство. Тя се наведе напред и му прошепна нещо. В жеста й имаше задушевност, която разтревожи Гордън. Ръцете му стиснаха перилата и той я извика.

Джини вдигна поглед и щом го видя, лицето й се озари и стана още по-красиво. Гордън преглътна ревността си.

— Джини, нали не си забравила, че Клей и Фона ще дойдат за вечеря?

Джини вече се бе сбогувала с Джеймс и се качваше по стъпалата.

— Не, не съм забравила — промърмори тя.

— Изненадан съм, че си намерила време за разходка.

— Учудващо е за колко много неща може да намери време една жена, когато има две прислужнички и двама готвачи.

— Исках тази вечеря да е по-особена.

— О, сигурна съм, че ще бъде! Коул е изключителен. А видя ли как съм украсила гората ти?

— Клей ми каза, че Фона не приличала на празноглавите кинозвезди, за които е бил женен преди. Ще бъде чудесно, ако двете станете приятелки. Тя също е отскоро тук — преди да продължи, Гордън усети сладостта на устните й върху своите. Засрамена от смелостта си, Джини понечи да се отдалечи, но желанието му към нея, изострено от ревността му, се надигна и той я задържа. — Щом имаш време за Сторм, ще трябва да намериш и за мен — каза дрезгаво, забравил за Клей и Фона. Устните му се плъзнаха по шията й и тя неволно потрепери от изгарящите кожата й целувки.

 

 

Фона бе необикновено красива. Дълги, диви, боядисани в черно къдрици обрамчваха идеалното й лице. Имаше тъмни присвити очи, които търсеха Гордън прекалено често, за да може Джини да се чувства добре в нейно присъствие. Когато не говореше за себе си и за амбициите си като актриса, тя изливаше непрестанен поток от холивудски клюки.

Клей бе комедиен актьор с поредица от успешни филми. Беше най-добрият приятел на Гордън, откакто се бе преместил да живее на Западния бряг. Той изглежда нямаше нищо против Фона да говори през цялото време. Гордън бе споменал на Джини, че тя бе четвъртата му жена и че в началния стадий на брака си обикновено е така сляпо влюбен, че отстъпва, пред всяко желание на съпругата си.

Джини разбра, че Фона бе участвала заедно с Клей в един от филмите му. Той се бе влюбил в нея, а тя бе видяла големи предимства в брака с известна кинозвезда, така че двамата избягали във Вегас и се оженили с гръм и трясък. Току-що се бяха върнали от медения си месец, който бяха прекарали в замъка на Клей в Шотландия. Когато Джини попита Фона за пътешествието, тя й довери:

— На Клей му хареса. Чете сценарии, затворен в стаята си, и медитира в продължение на седмица, а после работи по изграждането на следващата си роля. Що се отнася до мен, едва не умрях от скука. Няма забавления, няма магазини. Не си падам по дъжда.

— Шотландска мъгла, скъпа — нежно я поправи Клей.

— Винаги съм искала да отида в Шотландия — каза Джини замислено. — Но не можех да си позволя да пътешествам.

— Е, струва ми се, че желанието ти ще се изпълни, тъй, като Гордън е взел под наем замъка на Клей за шест седмици това лято — подхвърли Фона.

— Какво? — Джини изненадано се втренчи в Гордън.

— О, Господи! Няма ли да те вземе със себе си, скъпа? — в гласа на Фона не се долавяше и следа от съчувствие. Просто клюкарски интерес.

— Разбира се, че ще я взема! — сопна се Гордън. Стана и се премести до Джини… — Щях да ти кажа, Джини. Искам да използвам замъка на Клей като декор за новия ми клип.

— Значи ли това, че ще се откажеш от приема, който даваш на Четвърти юли, Гордън? — попита меко Клей.

— Вероятно. Мисля, че на Джини ще й дойде твърде много да организира прием за толкова кратко време, още повече, че ще трябва да заминем на другия ден — отвърна Гордън и обгърна с ръка раменете й.

По-късно, когато вечерята бе свършила и те пиеха питиетата си, Фона се обърна към Джини.

— Ти изобщо не си това, което всички очакват, скъпа. Ти си наистина доста… — за първи път Фона се запъна.

— Разбирам какво имаш предвид — тихо каза Джини.

Тази вечеря я бе накарала отново да почувства, че не бе подходяща за съпруга на Гордън.

— Аз не разбирам! — Гордън бе раздразнен. — Ако смяташ, че искам за съпруга някоя безмозъчна звездичка… — той млъкна навреме, за да не засегне приятеля си, но ако Клей наистина мислеше, че Фона бе по-различна от другите му три грешки, то действително изобщо не разбираше от жени.

Фона подскочи при думата „звездичка“.

— Много звездички имат амбиции да станат сериозни актриси, Гордън. Аз например съм също и певица. Дори съм написала една-две песни, които може би ще те заинтересуват — тя се наведе напред да вземе чашата си, сякаш за да подчертае смисъла на думите си и преднамерено остави гърдите си съблазнително да се покажат от дълбоко изрязаното й деколте. Тъй като бе точно пред Гордън, той едва ли би могъл да избегне изложения на показ пищен бюст. Облегна се назад с пламнало лице.

Изведнъж на Джини й дойде твърде много.

— Извинете ме, моля. Не се чувствам много добре — тя издърпа ръката си, която Гордън разсеяно държеше, и изтича на терасата.

Той я настигна.

На хоризонта проблесна светкавица. Силният вятър вдигаше огромни бели вълни и ги разбиваше в пустия бряг.

— Гордън, няма смисъл — каза Джини през сълзи.

— Какво, скъпа?

— Колкото и да се старая, просто мястото ми не е тук. Фона е готова да скочи, без да се замисли в леглото на най-добрия приятел на мъжа си. Ако смяташ, че бих могла да се сприятеля с такива като нея…

Той се протегна и я взе в обятията си.

— Не искам да се сприятеляваш с нея…

— Но Клей… — започна Джини, ала Гордън нежно я прекъсна:

— Забрави Клей. Фона е негов проблем, не наш.

— Ти каза, че тази вечер е важна!

— Защото той ми беше споменал, че Фона е по-различна. Но тя е дори по-ужасна от предишните му съпруги.

— Не можех да издържам начина, по който те гледаше!

— Фона би гледала така всеки, който според нея би могъл да подпомогне кариерата й. Тази вечер трябваше да ти докаже колко много се нуждая от теб, Джини, а не обратното. По дяволите, ако не останеш с мен ще свърша с Фона в леглото, която има нужда от мен само заради връзките ми!

Джини срещна погледа му и се усмихна.

— Защо не ми каза за Шотландия по-рано? — прошепна тя.

— Исках да съм сигурен, преди да ти го съобщя.

— Кога щеше да стане това?

— Тази вечер, след като завършех уговорката с Клей. Ще са ми необходими около десет дни, за да заснема клипа, и то ако вали всеки ден. А после, мисля, че ще бъде хубаво да бъдем далеч от тази луда къща. Само двамата…

В гласа му имаше нещо топло и обезоръжаващо.

— Фелисия ще бъде ли там? — попита тя. Ръката й потъна в широката му длан.

— Ще дойде от Лондон за един ден, докато снимаме. Двамата с теб ще бъдем сами няколко седмици, Джини. Ще бъде почти като меден месец.

— Нещо като този на Фона и Клей, предполагам?

Той се разсмя и я притисна към себе си.

— Аз не си падам по медитирането!

— А по какво си падаш?

— По теб — отвърна той дрезгаво.

Джини потрепери.

— Гордън, струва ми се, че ще вали… обичам да се разхождам в дъжда. Искаш ли да слезем до брега?

Той нежно вдигна ръката й и я поднесе към устните си.

— Ще вляза да предупредя Клей — прошепна той. — И ще взема два дъждобрана.

След няколко минути се върна с дъждобраните и двамата слязоха по стъпалата към брега. Водата стигаше почти до къщите. Духаше свеж вятър и паяжини от светкавици бясно раздираха тъмните облаци. Изтрещя гръм.

Те изтичаха надолу по брега. Изведнъж заваля неочаквано силно с големи тежки капки и Гордън дръпна Джини под стряхата на къщата. Останаха там, загледани в разбиващите се в брега огромни вълни. Тя потрепери и той я прегърна.

— Студено ли ти е? Може би идеята не беше много добра.

Джини почувства приятна топлина, сякаш стоеше до буен огън.

— Мисля, че идеята бе много добра! — отвърна с весел, леко задъхан глас. Погледна го през полузатворените си клепачи и сърцето й бясно заби, когато видя копнежа в очите му. — Целуни ме — прошепна тя. Погледът й бе прикован в лицето му. Пълните й устни се разтвориха съблазнително.

Гордън я притисна към себе си и устните му се впиха в нейните. Целувката му възпламени нажежената до бяло жарава на желанието й. Ръцете й се обвиха около врата му с необуздана страст.

— О, Гордън! — как би могла да живее без него отново? Неговото желание бе също толкова силно. Чувстваше как меките очертания на тялото й се притискат в стегнатите му мускули. — Ако само нещата помежду ни се оправеха… Бих била толкова щастлива!

Той отмахна мокрите къдрици от лицето й.

— Всичко ще се оправи. Само престани да се бориш срещу себе си и срещу мен.

— Сега не се боря срещу теб…

Гордън я целуна отново и устните му сякаш оставиха огнени отпечатъци върху кожата й. За един безкраен миг те забравиха за развилнялата се буря. Усещаха единствено взаимното си присъствие. Вятърът задуха с нова сила. Проблесна светкавица и обагри океана в бяло.

— Мисля, че е по-добре да се връщаме вкъщи — неохотно призна той. Сграбчи ръката й и двамата нетърпеливо затичаха. Дъждът се превърна в порой. Докато се изкачат по стъпалата, и двамата станаха вир-вода.

Влетяха със смях в спалнята. Гордън влезе в банята да донесе хавлии. Джини излезе в солариума да наблюдава бурята от закритата тераса. Ръцете й се плъзнаха дълбоко в джобовете на дъждобрана. В десния джоб пръстите й напипаха парче тънък плат. Изпълнена с любопитство, тя го извади и го разгъна. Беше изящна, фина носна кърпичка. Името Фелисия бе красиво избродирано в центъра на белия квадрат.

Не много отдавна тя явно бе използвала дъждобрана на Гордън. Дали се бяха разхождали заедно в дъжда по брега? Дали се бяха върнали и се бяха любили?

Джини забрави за студа. Радостта й се бе стопила. Бе изчезнало и вълнението й от дивата буря. Дали и тя не беше просто поредната бройка в дългата върволица от жени — с тази разлика, че някога бе омъжена за него и му бе родила дете? Вцепенена пъхна кърпичката в джоба и съблече дъждобрана.

Гордън се върна в спалнята. Сърцето й бясно заби, когато бавно пристъпи към нея. Мъжественото му излъчване бе поразително. Мисълта за него и Фелисия й причини силна болка. Той започна да разтрива косата й с хавлията, докато мокрите къдрици почти изсъхнаха. Джини стоеше като замаяна.

— Нещо пак не е наред — каза тихо.

Тя се опита да се отдръпне от него.

— Бих искала да остана сама.

Пръстите му се впиха в рамото й.

— Искаш да останеш сама? Извинявай, но кога ще престанеш да се мяташ между топло и студено? Всеки път, когато се държиш така, мисля, че имаш намерение да ме напуснеш и ме обзема ужас, че ще те загубя отново. По дяволите, Джини, поне веднъж ми кажи какво не е наред!

— Намерих кърпичката на Фелисия в джоба на дъждобрана, който ми даде. Знам, че тя е жената, с която си имал връзка, преди да дойдеш в Хюстън.

— Е, и?

— Продължавам да мисля, че тя много повече ти подхожда.

— По дяволите! Не ми трябва Фелисия. Отношенията ни бяха нейна идея, не моя. И тя не се оказа добра.

— Толкова е красива, толкова блестяща, и те обича…

— Фелисия е като всички останали жени, с които съм се срещал, след като ти ме напусна. И за да доизясним нещата — никога не ме е обичала. Отношенията ни просто бяха удобни и за двама ни. Това е всичко. Но вече приключи. Така че забрави кърпичката на Фелисия.

— Как бих могла? — попита Джини и се опита да се отдръпне.

— Ще ти покажа!

— Гордън. Не!

Отказът й го накара да изгуби самообладание. Той я стисна за раменете. Привлекателното му лице бе сгърчено от болка.

— Винаги казваш не, дори когато всъщност имаш предвид да, нали? Знаеш ли какво ми причиняваш?

— Гордън…

— Замълчи!

Тя се опита да се освободи.

— Подлудяваш ме! Не мога да разбера какво искаш, какво да направя, за да си щастлива. Бих направил всичко, Джини!

— Тогава ме пусни!

— Няма да те слушам повече! Този път ще направя себе си щастлив, за разнообразие…

Пръстите му обвиха шията и. Устните му, гневни и страстни, болезнено се впиха в нейните. Целуна я продължително с варварска целувка, която я накара да забрави всичко друго, освен желанието си към него. Устните му грубо изпиваха нейните, поглъщаха меката им топлина. Джини усещаше натиска на мускулестите му бедра. Ръцете й плахо обгърнаха раменете му. Фелисия бе забравена. Съществуваше само Гордън… Гневът му и страстта му. Горещите му опустошителни устни, които изтриваха от съзнанието й всички съмнения. Само две тела, две пламнали от страст души.

Няколко минути по-късно той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото. Притисна загорялото си тяло към нейното. Ръката му се плъзна между бедрата й да се наслади на допира до кадифената кожа. Опитните му пръсти докосваха, галеха и играеха с чувствителната плът. Твърде скоро Джини вече не можеше да контролира чувствата си и се притисна към него, стенейки от удоволствие, което като гореща лава се разливаше по тръпнещото й тяло.

Гордън обсипваше с целувки косата й, челото й, шията й, гърдите й, нежната извивка на корема й. Целуна всяка от гърдите й, устните му нежно захапаха зърното и леко го дръпнаха. Тялото му се плъзна по нейното и когато проникна в нея, тя изпита неимоверно удоволствие, задето му принадлежи. Леко изстена. Погледна в очите му и видя, че са потъмнели от желание. Когато той започна да се движи, Джини изпита неописуема наслада, подобна на разкъсващ пламък. Изведнъж Гордън загуби контрол над страстта си и поведе Джини заедно със себе си към чувствения рай.

После тя остана да лежи под красивото му изтощено тяло. Бе заровил лице във врата й. Завладяна от приятна умора, Джини нямаше сили да говори. След известно време се опита да го помести и разбра, че бе заспал. Когато понечи да се отдръпне, ръцете му само я притиснаха още по-здраво и накрая и тя заспа.

Събуди се, усетила отново настойчивото му желание и собствения си копнеж, също толкова силен. Още веднъж те се предадоха на топлата съблазън на телата си, загубили контрол над страстта си. Накрая и двамата заспаха с преплетени тела, така здраво свързани в съня, както и в любовта.