Елизабет Гилбърт
Яж, моли се и обичай (64)

63.

На следващата сутрин бях коленичила в храма, пак търках мраморния под и излъчвах (така си представях) свещено мълчание, когато един индийски тийнейджър дойде да ме търси, за да ми предаде съобщение — че трябва да се явя в „кабинета на сева“ веднага. Сева е санскритски термин — духовна практика за безкористна служба (например търкането на пода в храма). Кабинетът на сева ръководи всички възложени задачи в ашрама. Затова отидох там много любопитна защо ме викат и милата жена зад бюрото ме попита: „Ти ли си Елизабет Гилбърт?“

Усмихнах й се с най-сърдечно благочестие и кимнах. Мълчаливо.

Тогава тя ми каза, че променят възложената ми работа. Поради специална молба от управлението вече нямаше да бъда част от групата за почистване на подовете. Искаха да ми дадат нова длъжност в ашрама.

И името на новата ми работа беше — бъдете така добри да схванете — „Домакиня на ключовете“.