Николаус Ленау
В кръчмата

По случай годишнината на злочестата полска революция

Чашите ни пак звънтят,

пием във нощта и пеем,

халите отвън не спят

и сред бури ний живеем —

те засипват в тоя мрак

кръчмата със ситен сняг.

 

Чашите строшете с вик!

С ледени ботуши нови

зимата във тоя миг

тъпче полските гробове —

там лежи под кал, вода

мисълта за свобода.

 

Там снегът за всеки труп

бясно с гарвани се бие,

на света позора груб

иска в тъмнина да скрие.

Ще го скрие, то се знай,

но скръбта ни няма край.

 

О, над тъжните поля

пак ще литне чучулига,

ще цъфтят по тях цветя

и орел ще се издига —

и позорът тъй голям

ще изчезне скоро там.