Шарл Бодлер
Часовникът

Часовник, мрачен бог с душа непроменена,

в заплаха вдигнал пръст, говориш ни: „Помни!

Във твоето сърце звънтящите злини

забити ще трептят като стрели в мишена.

 

Насладата след миг изчезва — тъй със скок

сценична нимфа би се скрила зад кулиси;

мигът гризе безспир възторга, който ти си

получил за един не твърде дълъг срок…“

 

На час три хиляди и шестстотин закани

отправя с глас бръмчащ Секундата: „Помни!“

Мигът повтаря: „Съм, но Бях в предишни дни

и със живота свой стръвта ми ти нахрани!“

 

С Remember!, със Помни!, със Esto memor! аз

(на всякакъв език) те гоня упорито.

Минутите пред теб са жили, от които

извличай ценността на златния запас!

 

Помни: жесток играч е Времето, едничко

печели само то, закон това е, знай.

Скъсява се денят — расте нощта: накрай

клепсидрата навън ще ти изсипе всичко.

 

Пред теб Случайността ще спре или дори

пък Добродетелта — все девствена съпруга, —

или пък Съвестта (след нея няма друга!)

да каже: „Късно е, подлецо стар, умри!“