Нан Райън
Люби ме тази нощ (41)

Глава 41

Бурята още не беше свършила.

Нито вън, нито вътре.

Когато полунощ настъпи и отмина, и двете продължаваха.

Отвън силни ветрове, плющящи дъждове и градушка заплашваха да разрушат всичко. Вътре ритмичните тласъци заплашваха да разрушат двете голи тела, които жадно се сливаха.

Сега Кърт лежеше, а Хелън седеше с разтворени крака върху него разтреперена и задъхана, опряла ръце върху хлъзгавите му от пот гърди. Разпуснатите й коси се пилееха свободно по раменете. Този път тя определяше темпото. Тя любеше Кърт.

И това й харесваше.

Хелън се движеше над Кърт в равномерен еротичен ритъм, който доставяше удоволствие и на двамата, и се чувстваше едновременно силна и безпомощна. Могъща, защото надделяваше. Безпомощна, защото бе готова да направи всичко, каквото пожелае този мургав любовник.

По устните й заигра прелъстителна усмивка и тя продължи да упражнява своята женска власт. Бавно и изкусно тя се повдигаше на колене, докато възбудената, пулсираща плът на Кърт излезеше почти изцяло навън. После, като го гледаше право в блесналите зелени очи, тя се спускаше приятно надолу, докато той отново потънеше до края.

Едно чевръсто потъркване по бедрата с прелъстително кръгово движение и после отново бавно, възбуждащо изправяне на колене.

Кърт я остави да играе. Беше изцяло омагьосан и искаше тя да получи възможно най-голяма наслада. Лежеше покорно по гръб, скръстил ръце под главата си, и я наблюдаваше.

Като се стараеше да овладее собственото си неистово желание, той й позволи да го люби. Беше великолепно. Огромната радост, която го обземаше само защото бе вътре в нея — възбудена и стегната — нарастваше десетки пъти, като я гледаше да се поклаща над него.

Една гола езическа богиня. Сиянието на бледата й, безупречно гладка кожа се подсилваше от мъждукащия блясък на свещта. Както бе взела надмощие над него, Хелън изглеждаше дива, жестока, властна и това го възбуждаше неимоверно много.

На светлината на свещите дългата й разрошена коса изглеждаше като разтопено злато, докато тя буйно мяташе глава насам-натам. Малките й, но съвършено оформени гърди се полюшваха съблазнително при всяко поклащане на бедрата, а тъмнорозовите зърна се бяха втвърдили в две сладки връхчета и бяха станали виненочервени. Вперил поглед в предизвикателния им танц, Кърт стискаше зъби и се мъчеше да обуздае непреодолимото желание да се надигне и да улови едното от тях в устата си.

Хелън рязко вдигна дългата си заплетена коса нагоре върху главата си, а белите й гърди продължаваха да се люлеят с щръкнали зърна. Движението на ръцете й изпъна стегнатия й плосък корем. Кърт откъсна очи от красивата гръд и загледа възбуждащото потриване на голия й корем и пламналите бедра. Страстният му взор се спусна още по-надолу, там, където се съединяваха телата им.

Той се вторачи като хипнотизиран във влажните златисти къдри между разтворените й бедра, които се смесваха с гарвановочерната къдравина, покриваща слабините му. Докато той гледаше, Хелън леко се повдигна и това разкри пред очите му туптящата й женска красота.

Колко възбуждащо!

Толкова бе вълнуващо, че той успя да издържи само няколко мига. После извади ръце изпод главата си и се пресегна към нея. Мушна пръсти под мишниците й, придърпа я силно към себе си и я целуна пламенно. Езикът му изпълваше устата й в такт с дълбокото проникване на неговата мъжественост в нея и той бързо взе надмощие. Когато изгарящите му устни се отлепиха от нейните, той улови едно твърдо като диамант зърно и енергично го засмука, а Хелън застена от удоволствие.

Кърт ускори ритъма. Тласъците ставаха все по-бързи и по-бързи и докарваха Хелън до непоносимо шеметно блаженство.

Устните му пуснаха гърдата й. Той отново я отмести назад, за да седне върху него, и й даде всичко от себе си. Само след секунди започна нейната дълбока, разтърсваща кулминация и когато тя достигна своя пълен екстаз, Кърт се усмихна доволно.

Вик на щастие се изтръгна от гърдите на Хелън и се издигна над опустошителния трясък на бурята. Зениците й се разшириха от учудване, примесено със страх.

Хелън наистина беше изплашена.

Тя достигаше връх след връх и това беше едновременно прекрасно и страшно. Никога преди не бе изпитвала подобна буйна радост. Екстазът продължи да нараства, докато накрая всичко стана така великолепно, че тя изпита болка. Беше така невероятно, че повече не можеше да го понесе. И все пак продължаваше. Сълзи бликнаха от ококорените й очи и докато се усети, започна да плаче и едва не изпадна в еротична истерия.

Кърт чевръсто я дръпна върху широките си гърди и закрилнически обви ръце около нея. Хелън цялата трепереше. Тя се вкопчи отчаяно в него, а от притворените й очи се стичаха сълзи на върховна радост. Вече съвсем смътно усещаше, че възбуденото му твърдо тяло все още се мъчеше да достигне пълно освобождаване, но тя не можеше нито да му помогне, нито да го възпре, а само стискаше здраво своя любим. Беше се отпуснала съвсем и остави Кърт да прави с нея каквото поиска. Сгуши се в него, коленете й обгърнаха страните му, а ръцете й хванаха мускулестите му рамене. И още докато той потъваше и се вливаше в нея, тя започна да се успокоява и престана да плаче.

Сладостно спокойствие овладя преситеното й тяло. Хелън скоро бе възнаградена с още един миг на дълбока, съкровена радост. Нейната безумна кулминация бе преминала и сега още по-пълно усещаше кога Кърт достигна своята връхна точка. Усети яките мъжки ръце, които здраво сграбчиха бедрата й и притиснаха таза й надолу, за да посрещне мощния му устрем. Усети учестените удари на сърцето му, които блъскаха право в голите й гърди.

Той достигна своя пълен екстаз и тогава я завладя най-приятното, истински божествено усещане, че Кърт я изпълва с горещата течност на любовта.

— Любов моя — промълви тя, когато той най-накрая се изопна и се отпусна напълно.

Тя вдигна глава, за да целуне разтворените му устни, и прошепна:

— Не мърдай, любов моя. Стой така и почивай. Почивай, скъпи. Нека полежим така както сме сега.

Хелън продължи да го гали и да сипе целувки по устните, по бузите, по шията, по гърдите му.

Когато най-после Кърт бе в състояние да разсъждава, да се движи и говори, той помилва слабичкия й гръб, бедрата и голата й задница. Усмихна се и каза:

— Дори и да ме молиш, скъпа, не бих могъл да мръдна.

— Добре — отвърна тя и положи глава на рамото му.

Изтощени от неземната любовна игра, те въздишаха и стенеха и продължиха да почиват в тази поза в продължение на няколко дълги минути. Преметната върху Кърт, опряла буза в рамото му, сега Хелън чу бурните ветрове, които ревяха навън, и силния дъжд, който блъскаше по покрива. Осъзна, че ураганът бе ударил източния бряг с пълна сила и че сигурно е нанесъл огромни поражения. Но в този момент някак й се струваше, че бурята няма нищо общо с нея. Сгушена удобно до Кърт, тя се чувстваше приятно омаломощена, но беше твърде възбудена, за да заспи. Не искаше да заспи. Никога. Дълбоко в съзнанието й се бе загнездила натрапчивата мисъл, че тази бурна нощ може да е единствената, която ще прекара в обятията на този великолепен мъж. Не искаше да изгуби нито секунда от нея в сън. Нито пък да позволи той да заспи.

— Кърт — доближи тя устни до ухото му.

— Ъхъ — обади се сънено той.

Очите му бяха затворени.

— Няма да те оставя да заспиш — каза тя. — Ще стоя тук и ще те държа така, докато ме пожелаеш отново.

Напълно изнемощял Кърт бе принуден да признае:

— Любима, страхувам се, че ще трябва доста да почакаш.

— Не — отвърна тя. — Няма.

После бавно и сигурно започна да го прелъстява. Стисна здраво в себе си отпуснатата му мъжка плът и започна да го целува навсякъде — по устата, шията, гърдите.

И без никакъв свян зашепна:

— Искам те, скъпи. Искам отново да почувствам как се движиш вътре в мен. — Върхът на езика й очерта сложните извивки на дясното му ухо, голите й гърди докоснаха лекичко лицето му. — Ти ми позволи да те любя и беше чудесно — тя закачливо захапа месестата част на ухото му и духна в него. — Сега аз ще ти позволя да ме любиш и пак ще бъде прекрасно.

Хелън продължи да си играе с него, да го изкушава с все по-страстни целувки и с все по-смели предложения.

Колкото и да бе чудно, само след минути Кърт усети, че набъбва и се надига в нея. Хелън бавно се изправи в седнало положение и се усмихна, като разбра какво става. Зелените очи на Кърт се отвориха и той видя тържествуващия израз на лицето й. Той се пресегна и сграбчи кичур от разрешената й коса.

— Ти си магьосница — рече той, — жестока красива магьосница, която упражнява някаква чародейна власт над мен.

Като продължаваше да го държи неподвижен между силните си бедра, тя отметна глава назад и звучно се разсмя.

— Не, аз съм просто жена. Жена, която иска твоята любов.

— Не. — Той уви гъстата й коса около ръката си и продължи: — Никоя обикновена жена не би могла да ме омае като теб.

Ръката му стисна косата й още по-силно.

— Какво трябва да направя с теб?

— Да ме любиш — отвърна тя.

— Както наредиш, скъпа магьоснице.

Кърт размени местата им с невероятна бързина. Хелън ахна и изведнъж се оказа легнала по гръб, а коленете й все още обгръщаха страните му. Кърт придърпа стройните й крака и ги намести зад гърба си. После се изправи на колене, седна на пети и широко се разкрачи.

Устата му безмилостно се спусна към зърната й — възбудени и нетърпеливи, — а ръцете му я поведоха нагоре и надолу по дължината на втвърдената му плът. Той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, вмъкваше се високо навътре, отваряше я и я изпълваше докрай.

Острите й нокти драскаха раменете и ръцете му, тя извиваше гръб и чувстваше как устните му ожесточено дърпат зърното й, а огромната му мъжка сила пулсира настойчиво в нея. Тя задиша учестено и неравномерно. Отметна глава назад, притвори очи и се потопи в потоците нажежено великолепие, които я заливаха.

Кърт я обладаваше диво и бурно, защото инстинктивно отгатваше, че този път тя иска именно това. Той я любеше грубо, възбуждаше я с огнената си агресивност и показваше необуздана мъжка сила, което бе още по-вълнуващо за нея.

Кърт долавяше всяко нейно желание.

И така, безпощадно, безмилостно Кърт държеше Хелън, възседнала разтворените му бедра, и я любеше буйно до забрава. Хелън се гърчеше, пъшкаше, бореше се, буташе гърдите му и повтаряше, че иска да я пусне.

Но Кърт знаеше, че тя не го иска наистина. По-скоро молеше той да я освободи. Да й даде пълно удовлетворение. И той направи именно това. Като я държеше здраво, Кърт започна бързо и изкусно да я тласка към пълното плътско блаженство.

След секунди Хелън започна да се освобождава.

Обзета от върховен възторг, тя цялата затрепери. Сърцето й пърхаше в гърдите. Почувства, че се разтапя в изгарящата топлина, която излъчваше този страстен и енергичен любовник. Под притворените й клепки избухна заря от звезди. Разтърсвана от бурни конвулсии, тя повтаряше името на Кърт във вихъра на екстаза.

Когато се понесе обратно към действителността и бе в състояние отново да мисли и говори, Хелън продума задъхано:

— Ако аз съм магьосница, значи ти си дявол.

Кърт искрено се разсмя. После леко я отмести от себе си и отметна златистата й коса от поруменялото лице. Обгърна бузите й в шепи, взря се в блесналите й сини очи и загрижено попита:

— Нараних ли те, скъпа? Много ли бях груб?

Хелън се усмихна и погледна гузно като котка, която е облизала каймака.

— Изглеждам ли ти като човек, който е бил наранен?

— Изглеждаш великолепно — каза той.

— Изглеждам щастлива — поправи го тя. — И наистина съм щастлива.

Тя импулсивно преметна ръце през врата му, притисна го до себе си и задържа лицето му до шията си.

— Обичам те, любими мой — прошепна тя.

— Обичам те, Хелън — повтори Кърт и силно я прегърна.

След това и двамата замълчаха и останаха така плътно прилепнали един до друг. Това беше един незабравим миг — ударите на сърцата им, слети в едно, ароматът на задоволените им голи тела, чезнещата светлина от пламъка на свещта, изключителният покой и пълното удовлетворение.

Миг — твърде скъп, за да го изпуснат, твърде прекрасен, за да продължи.