Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (23)

За доблестта и унижението

Както вече споменахме, броят на съвкупленията е най-яркият количествен критерий за ранга, при което самката обикновено допуска високоранговия самец, признавайки по този начин своя по-нисък ранг. Ето защо съгласието за сексуален акт е един от най-явните знаци за признаване на своята подчиненост. Ето защо и разговорите за секс сред мъжете често имат характер на самохвалство и на презрение към жените, а сред поручиците и не само разговорите. Съставната част на псувните „Да те … а“ има за цел именно прякото унижаване на събеседника. Въпреки че какво толкова унизително може да има в един естествен физиологичен акт? За своеобразна доблест се счита стремежът да унизиш другите, защото колкото и тъжно да е, унижаването на околните е един от най-широко разпространените начини да повишиш своя собствен ранг. Особено ако става въпрос за половия партньор. Жените, естествено, се обиждат, когато ги унижават, но я се опитайте да отнемете на тази силнопримативна жена унижаващия я мъж. Само през трупа й!

По същата тази причина са презирани и мъжете, които онанират. Женският онанизъм, който е малко по-малко практикуван, отколкото мъжкия, не е обект на такова презрение. Логиката е същата: мастурбираш → значи нямаш жени → нискоранговите нямат жени…

Накратко:

• Срамът, унизителността и потайността, забулващи сексуалните отношения между хората, се дължат на тясната взаимовръзка на тези отношения с йерархическите. При това мъжете най-често премълчават своите сексуални неуспехи, тъй като това е признак за нисък ранг в йерархията.

• Причината за потайността при жените датира от времената на стадния промискуитет, когато „спонсорът“ не е трябвало да знае колко са другите като него.