Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Человек, нашедший свое лицо, 1929 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Димитър Горчивкин, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (31 октомври 2003)
- Източник
- dubina.dir.bg
Издание:
Александър Беляев — избрани произведения. Том втори
Преводачи: Асен Траянов, Димитър Горчивкин
Редактор: Стоянка Полонова
Оформление: Иван Марков
Рисунка на обложка: Петър Рашков
Художествен редактор: Асен Стоилов
Технически редактор: Гинка Григорова
Коректор: Лилия Вълчева
Дадена за набор на 15. V. 1977 година
Подписана за печат на 25. VIII. 1977 година
Излязла от печат на 28 IX. 1977 година
Цена на книжното тяло: 1,34 лева
Формат: 20 см. Подв.
Страници: 355 с.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Тодор Димитров“ София, 1977
Александр Беляев
Собрание сочинения в восьм томах — том 2
Издательство ЦК ВЛКСМ „Молодая гвардия“, 1963
Советский писатель, Ленинград, 1940
История
- — Добавяне
НОВИЯТ ПАЦИЕНТ
Появяването на Престо в канцеларията както винаги произведе сензация. Избухна смях. Отвсякъде надзъртаха любопитни, усмихващи се лица.
Девойката в бял халат силно почервеня, едва сдържайки напиращия към гърлото давещ я смях. Тя получи чек за крупна сума, която представляваше цяло състояние, и необикновено бързо завърши всички формалности.
На Престо бе предоставена една от най-хубавите вили.
Тонио не знаеше каква буря бе предизвикал в канцеларията, когато излезе. Работата бе прекратена. Всички служители наскачаха от местата си и възбудено започнаха да обсъждат необикновеното събитие. Тонио Престо, несравнимото, неповторимото уродче, любимецът от екрана, е решил да измени своя външен вид! Това приличаше на светотатство. Хората вече не се смееха. Те бяха учудени, потресени, възмутени. Америка, целият свят, който посещава кино, още не знаеше какво нещастие му се готви. Да лишиш милиони зрители от любимия герой на екрана! Това е престъпление! Престо няма право да прави това! Той принадлежи на всички! Секретарката, която прие Престо, една от неговите безбройни поклоннички, изпадна в истерика, също като че ли със собствените си ръце бе подписала смъртната присъда на Престо. Младият счетоводител произнесе цяла реч. Той предлагаше да се разпратят до редакциите на най-големите вестници телеграми, с които да се съобщи за безумното намерение на Престо, да се вдигне на крак цялата американска общественост, за да се предотврати, докато още не е късно, ужасното нещастие. Мнозина поддържаха предложението на счетоводителя.
Това приличаше на бунт. Само старият книговодител внесе охладителна струя. Той напомни за служебния дълг.
— Ние нямаме право да разгласяваме това, което става в учреждението, където работим — каза книговодителят. — Това може да донесе на доктор Цорн морални и материални щети. И Цорн ще бъде прав, ако уволни недисциплинираните служители, даже ги привлече под отговорност и потърси обезщетение. Та нали Цорн рискува да изгуби крупен хонорар. Освен това Престо е също такъв болен, както и другите пациенти, които се обръщат към Цорн. Той има право да се лекува и никой не може да му пречи за това.
Кратката спокойна реч на книговодителя произведе своето действие. Силно впечатление направи заплахата от възможно уволнение. Не е сега време да се рискува служебното положение. Безработицата плашеше всички. И споровете угаснаха, страстите изстинаха. Всички почувствуваха своята подчиненост, зависимост от Цорн и унило се заловиха за работа.
Само секретарката все още нервно, отривисто въздишаше и шепнеше, навела глава над книжата.
— Не. не! Това не бива да стане.