Александър Беляев
Човекът, който намери своето лице (29)

ИЗГУБЕНИЯТ ПОКЛОННИК

Когато човек е окръжен от врагове, той по неволя става подозрителен и предпазлив. Като получи и прочете писмото на Люкс, Тонио веднага се досети, че това е маневра на Пит. Обаче и той нямаше нищо против да се види с Люкс. Тя все още го интересуваше. Толкова повече трябваше да бъде по-предпазлив с нея. Люкс, разбира се, ще го разпитва за Плановете му. Нужно ли е да ги крие още? Скоро ще започнат репетициите и тайната, все едно, ще стане известна на всички.

„Нека Люкс си въобразява, че не съм устоял на очарованието й, като Самсон пред Далила. Ще видим как тя ще приеме моя план!“ — помисли Престо.

В определения ден и час Престо влезе в познатия му будоар, застлан с килими и отрупан с отоманкй, без облегалки, шезлонги. Пъстрота и разностилие. Но господарката, която бе подбрала тази мебел, си имаше своя цел: при сядане и лягане на креслата и кушетките с най-разнообразни форми, можеше да се покажат най-изгодни пози — да се покаже стоката с лице, — а това беше много важно, тъй като повдигаше цената на стоката пред очите на кинопредприемачите и режисьорите, които посещаваха „звездата“. Красотата на тялото й за нея беше най-главното богатство.

Люкс прие Престо в костюм на Клеопатра, изтегната на дълъг египетски диван с криви крачета. Клеопатра — това беше нейната нова роля, а Люкс имаше навик да „навлиза в новите си роли“, като се преобразяваше и в къщи в новата героиня.

— Аз трябва да се почувствувам като истинска царица на Египет — казваше тя, като караше понякога даже и камериерката си да се облича в костюм на египетска робиня и да й подава шоколада в египетска чашка. Впрочем това беше по-скоро каприз, сметка за излишен ефект, отколкото сериозна творческа работа.

Като погледна новоизпечената Клеопатра, Престо не почувствува предишното вълнение. При все че Люкс беше изумително красива в тази си екзотична премяна, той си оставаше хладен. Стори му се дори, че пред него не е жив човек, а статуя от музея за восъчни фигури.

Люкс се усмихна на гостенина с една от своите най-неотразими усмивки, а в своя арсенал тя имаше с дузина от тях за всички случаи в живота и артистичната й практика.

— Много се радвам, че ви виждам, Тонио — каза напевно тя, внимателно наблюдавайки в същото време какво въздействие му е произвела.

Очевидно тя очакваше по-голям ефект. По лицето й мигновено се мярна угриженост, но тя тутакси му придаде безгрижно изражение.

— Седнете. Така отдавна не сме се виждали. Почернели сте и като че ли малко поотслабнали. Имате уморен вид. Много ли работите? — запита го тя и в същото време помисли: „Защо днес е такъв дървен? Нито един комплимент, не въздиша, не ме гледа с тъга. Нима съм изгубила властта си над него?“

— Да, много работя — отговори Престо и седна на едно ниско меко столче.

— Чувах. Вие започвате собствена работа. Навярно това Ще бъде нещо оригинално, както всичко, което излиза от ръЦете на Тонио Престо.

Престо пропусна комплимента край ушите си и само кимна с глава.

— Много оригинално, мис Люкс.

— И навярно сте измислили чудесни роли?

— О, да. Струва ми се, че ролята на героинята ми се е удала.

— Това е много интересно! Разкажете, разкажете ми по-скоро.

— Вие така живо се интересувате, сякаш не бихте имали нищо против и сама да вземете участие в моята работа? — запита Престо, като се усмихваше едва забележимо.

Люкс бавеше отговора си. Тя именно това и чакаше — да даде на Престо да разбере, че може би няма да откаже да мине на работа при него, ако много я помолят за това и ако сценарият и ролята бъдат по вкуса й, но заедно с това Люкс искаше да избегне определения отговор, който би я обвързал.

— Та кой артист не мечтае за благодарна роля — отговори тя.

Сега тя очакваше, че Престо ще започне да хвали ролята на героинята, за да я заинтересува още повече. Но Тонио неочаквано каза:

— Боя се, че тази роля не е за вас. — И прибави: — Вие няма да се справите с нея!

Това беше предизвикателство, почти оскърбление.

— Ролята може да не ми хареса — възрази тя с леден тон, — но да не се справя с нея!… Вие, Тонио, струва ми се, ме познавате не от вчера — вече по-меко и с приятелски упрек завърши тя.

— Зная каква артистка сте!

„Даже не каза гениална или поне талантлива“ — с неудоволствие отбеляза Люкс.

— Кралска дъщеря, графиня, млада вдовица на милионер, знаменита артистка… — започна Престо да изброява най-добрите роли на Люкс. — Изумителни костюми: коприна, злато, скъпоценни камъни, разкошни прически… Но при мен е съвсем друго, съвсем друго, мис Люкс.

— А как е при вас? — попита с обиден тон Люкс. — Каква е вашата героиня?

— Перачка.

— Перачка? — по-скоро прошепна, отколкото проговори тя, като гледаше Тонио с разширени очи. Дали не се подиграва той с нея?

— Да, най-обикновена перачка, впрочем млада и симпатична — спокойно отговори Престо. — А героят… героят е безработен дрипльо, който ходи да събира с кука кокали и парцали по сандъците за смет. Място на действието — мазета, колиби и задни дворове.

Малко поовладяла се, Люкс се усмихна:

— Вие се шегувате, Тонио.

— Говоря съвършено сериозно. На мен, разбира се, би ми било много приятно, ако моята перачка имаше вашата външност. Контрастът между богатството, с което природата е надарила героинята, и това, което й е дал животът, би бил много ефектен, но струва ми се, че за вас не би било леко да влезете в такава роля.

Лицето на Люкс изведнаж изгуби цялото си очарование. То стана студено и почти зло. И Хеда веднага изгуби всякакъв интерес към Престо. В нейните очи той беше изгубен човек. Пит може да бъде спокоен: Престо сам ще си счупи главата.

— И така, мис, какво мислите за тази нова роля? — запита той, почти без да скрива иронията си.

— Потърсете си вашата героиня между перачките, мистър Престо — отговори тя с леден тон.

— Така и ще направя, мис — предизвикателно весело отговори Престо и помисли: „Простичката Елен е истински бисер в сравнение с тази фалшива богиня“.

Нямаше за какво повече да говорят. Престо се сбогува и излезе.

Люкс лежеше неподвижно на египетския диван. Сега тя наистина приличаше на Клеопатра, която току-що е била ухапана в гърдите от змия. Нека Престо си счупи главата — безразлично й е. Но как може той така лесно да я разлюби? Нима е започнала да губи женското си обаяние?… Тази мисъл я накара да изстине. Нейното обаяние — нейният капитал… „Не, не — успокояваше се тя, — нито едно огледало не ми говори, че започвам да увяхвам. Тук има нещо друго. Може би последствие от метаморфозата, която Престо претърпя, а може би той се е увлякъл… в някаква перачка. Толкова по-зле за него! И още смееше да мечтае за мене!…“

А Престо се връщаше с колата си в къщи и на свой ред мислеше за Люкс:

„Тя си остава една от най-очарователните жени, това е неоспоримо. Но колкото по-отблизо я опознаваш като човек, толкова повече се разочароваш. Тя няма друга цел в живота освен парите, печалбата… Не, всичко това са звезди не от моя небосклон. Новата работа трябва да се работи с нови хора и аз ще ги намеря между талантливата младеж!“

На вратата на вилата го посрещна Себастиан, смутен от нещо.

— Дойдоха ни гости — каза той.

— Кои? — небрежно попита Тонио, като предполагаше, че е дошъл някой по работа.

— Квартирантите пристигнаха. Един възрастен мистър и с него една млада мис. — И Себастиан хвърли хитър поглед на Престо.

— Това е Бари! — възкликна Престо. — Най-после? Къде са те?

— В стаите си, горе. Настаняват се, оправят се след пътя. Мисис Ирвин им помага.

Мисис Ирвин, още преди няколко дни се бе преселила във вилата на Престо, беше почтена вдовица, извикана в ролята на компаньонка на Елен.

— Отлично! Отлично! — оживено възкликна Тонио. — Заповядайте да сложат закуската в синята гостна. С четири прибора.