Уилям Шекспир
Хамлет (2) (Принц датски)

Първа сцена

 

БЕРНАРДО

Кой там?

 

ФРАНЦИСКО

Не, ти кажи! Кажи какъв си, кой си?

 

БЕРНАРДО

Да живее кралят!^[2]

 

ФРАНЦИСКО

Бернардо ли?

 

БЕРНАРДО

Той.

 

ФРАНЦИСКО

Пристигате вий точно на часа.

 

 

 

 

 

БЕРНАРДО

Би полунощ. Върви да спиш, Франциско.

 

ФРАНЦИСКО

Благодаря. Тъй остър е студът

и нещо ме измъчва.

 

БЕРНАРДО

Бе ли всичко

спокойно, докато стоя на стража?

 

ФРАНЦИСКО

Дори ни мишка изскърца.

 

БЕРНАРДО

Лека нощ

тогаз. Върви и ако срещнеш там

Хорацио и Марцел — те ще бъдат

с мен тази нощ на стража, — помоли

ги да побързат.

 

ФРАНЦИСКО

Идат сякаш. Стой!

Кой там?

 

ХОРАЦИО

Приятели на таз земя.

 

МАРЦЕЛ

И верноподанни на датский крал.

 

ФРАНЦИСКО

Желая лека нощ.

 

МАРЦЕЛ

О, сбогом, честни ми

войниче. Кой дойде да те смени?

 

ФРАНЦИСКО

Бернардо. Лека нощ!

 

МАРЦЕЛ

Хе, пст! Бернардо!

 

БЕРНАРДО

Какво? Хорацио ли?

 

ХОРАЦИО

Част от него.

 

БЕРНАРДО

Здравей, Хорацио! Здравей и ти,

добри Марцел.

 

МАРЦЕЛ

Що, онуй таз нощ

не се ли е пак появило?

 

БЕРНАРДО

Нищо

не съм видял.

 

МАРЦЕЛ

Хорацио пък казва,

че то въображение е само

и не желае да повярва,

че сме видели тоз ужасен призрак —

и вече два пъти подред. Затуй

повиках го да дойде тази нощ

на стража тук при нас; и щом отново

видението се яви — тогава

той нека всичко сам да провери,

сам нека види, нека му говори.

 

ХОРАЦИО

Е, стига! Нищо няма ний да видим.

 

БЕРНАРДО

Седни сега и нека пак нападнем

ний твоите уши, тъй ненаклонни

да вярват туй, което сме видели

подред две нощи тук.

 

ХОРАЦИО

Добре, да седнем —

и нека сам Бернардо ни разкаже.

 

БЕРНАРДО

Онази нощ, когато таз звезда

на запад, горе там, по своя път

огряла бе небето, там, където

пламти пак и сега — със Марцел ний,

един като удари…

 

МАРЦЕЛ

Стой! Спри! Ето

той иде пак!

 

БЕРНАРДО

Пак същият тоз образ,

приличен на покойния наш крал!

 

МАРЦЕЛ

Ти учен си, Хорацио^[3] — заговори му.

 

БЕРНАРДО

Кажете, не прилича ли на краля?

Хорацио, виж само!

 

ХОРАЦИО

Тъй приличен!

От страх и удивление изтръпвам.

 

БЕРНАРДО

Той чака да му заговорим.

 

МАРЦЕЛ

Питай

го ти, Хорацио, сега.

 

ХОРАЦИО

О, кой си

ти, що изпълваш тоя нощен час

с тоз дивен, войнствен образ, в който нявга

живееше мъртвий крал на Дания?

Заклевам те в небето — говори!

 

 

 

МАРЦЕЛ

Той е обиден.

 

БЕРНАРДО

Виж, той се отдръпва.

 

ХОРАЦИО

Спри! Говори! Заклевам те, о, стой!

 

МАРЦЕЛ

Отиде си и нищо не продума.

 

БЕРНАРДО

Как? Що, Хорацио? Трепериш бледен.

Въображение ли е това?

Какво ще кажеш?

 

ХОРАЦИО

О, кълна се в Бога,

ако с очите си не бях видял —

не бих повярвал никога!

 

БЕРНАРДО

Не е ли

приличен той на краля?

 

ХОРАЦИО

Както ти

на себе си. В такава също броня

бе той, когато нявга победи

надменните норвежци; също тъй

намръщен и сърдит бе той, когато

разби поляците сред зима. Странно!

 

МАРЦЕЛ

И вече дваж, все в тоя мъртъв час,

със войнствен ход пред нас минава той.

 

ХОРАЦИО

Какво ни предвещава туй, не зная,

но мисля, че изобщо то е знак

за странен смут във нашата държава.

 

МАРЦЕЛ

Добре, да седнем тук — и нека каже

тоз, който знае, защо с усилена

и зорка стража непрестанно се

тревожи сънят на гражданите?

Защо се леят всеки ден топове,

а от чужбина се купуват бойни

оръжия? Защо са сбрани толкоз

работници на кораби, които

в упорит труд забравили са що

е празник и работен ден? Какво

се готви, та усилна пот неспирно

облива и нощта ведно с деня?

Да каже който знае!

 

ХОРАЦИО

Аз. Така поне се

мълви навред. Покойният наш крал,

чиято сянка току-що видяхме,

бе, както знаете, извикан на

война от гордия и завистлив

норвежец Фортинбрас. Но храбрият наш

крал Хамлет — всички в тоя свят

го смятат за такъв — срази във бой

надменний Фортинбрас; и той загуби —

чрез договор, скрепен с печат и герб —

живота си и своите земи,

които победителят превзе.

Срещу това пък наший крал заложил

подобна част от своите земи;

тях трябвало да вземе Фортинбрас,

ако да беше победил, тъй както,

по същия тоз договор, получи

от него Хамлет неговия дял.

Но ето че днес младий Фортинбрас,

цял от безумна смелост обладан,

събрал по границите на Норвегия

оттук-оттам тълпа решителни

разбойници, които са готови

на всичко зарад късче хляб; а туй

не означава друго — и за нашата

държава то е съвършено ясно, —

освен че той се готви чрез война

и меч да си възвърне пак земите,

загубени по-рано от баща му.

И туй е, мисля аз, същинский повод

за нашите приготовления,

причината за тази зорка стража

и денонощния усилен труд.

 

БЕРНАРДО

Аз мисля също, че това е тъй;

и туй предрича тоя съдбоносен

и въоръжен образ, който толкова

прилича на покойния наш крал —

преди и днес причина на войните.

 

ХОРАЦИО

За нас това е мрак, що помрачава

очите на ума. Така и в Рим,

въздигнат сред величие и слава,

преди да беше паднал мощний Цезар^[4],

тъй също бяха празни гробовете

и мъртъвците, в своите плащеници,

блуждаеха с невнятен шум и ропот

из улиците на града; звезди

със огнени опашки се явили

и кървав дъжд се ронел от небето,

а по лика на слънцето избили

петна; и влажната звезда, която

владее царството на Океана^[5],

била помръкнала и болна — сякаш

настанал Страшний съд.

Така и днес

земя и небеса ни пак изпращат

знамение за страшни съдбини,

начало и предвестие на туй,

което ще се случи в таз земя.

Но ето! Вижте там! Той иде пак.

 

Аз ще го спра, каквото и да стане!

Стой, призрак!

Ако ти имаш глас и реч човешка —

о, говори!

Ако ще стане някакво добро,

покой за тебе или чест за мене —

о, говори!

Ако ти знаеш на родний край съдбата,

която би предотвратил отрано —

о, говори!

И ако приживе си ти заровил

съкровище в недрата на земята,

зарад което вие, духове,

излизате от гроба, както казват —

о, говори! О, спри и говори!

 

Дръж, спри го, Марцел!

 

МАРЦЕЛ

Да го спра ли с алебарда?

 

ХОРАЦИО

Удари, ако не спре.

 

БЕРНАРДО

Там!

 

ХОРАЦИО

Там!

 

МАРЦЕЛ

Изчезна!

Ний оскърбихме царствения образ,

като посегнахме на него силом:

неуловим е като въздух той

и наште удари — безцелна гавра.

 

БЕРНАРДО

Той сякаш искаше да каже нещо,

ала пропя петелът в този миг.

 

ХОРАЦИО

И трепна, като грешна твар пред страшен

зов. Чувал съм да казват, че петелът

— тръбач на утрото — с гласа си остър

и гръмък буди бога на деня;

при неговия вид духът, що броди —

през огън, въздух, суша и море,

отлита в миг към своите предели;

и ето днес видяхме колко вярно

е това.

 

МАРЦЕЛ

Изчезна, щом пропя петелът.

Разправят, че когато наближи

Христово Рождество — през цели нощи

неспирно пей петелът на зората.

Тогава, казват, никой дух не смее

да броди по земята; и спокойни

са нощите; звездите не угасват;

вълшебници, магьосници загубват

магьоснишката своя сила — чиста,

божествена и свята е нощта.

 

ХОРАЦИО

И аз съм чувал за това и мисля,

че заслужава то известна вяра.

Но виж, зората, в румен плащ обвита,

минава там по росний хълм на изток

и свършва се часът на нашта стража…

Аз мисля, да разкажем ний на Хамлет

това, което тази нощ видяхме.

Защото — о, в живота си кълна се, — ням

за нас, духът ще заговори с него.

Съгласни ли сте да му съобщим

това, тъй както подобава — верни

на нашата любов и дълг към него?

 

МАРЦЕЛ

Да, моля ти се трябва. И аз знам

къде ще го намерим тази сутрин.