Хорхе Букай
Нека ти разкажа (35)

Две приказки за Диоген

— Да се върнем на темата за кръга.

— Така ли?

— Струва ми се, че разбирам замисъла за царя и слугата. Но лошото е, че имам чувството, че това се отнася и за мен. Всъщност смятам, че винаги, когато нямам големи проблеми, започвам да се чудя какво му липсва на едно или на друго, за да бъде идеално. Като казвам това, разбирам, че е ужасно, но не мога да го преодолея.

— Обществото, в което живеем, ни дава ясни сигнали, че позицията ти е такава, каквато се очаква да бъде.

— Защо?

— Защото основната идея в постиндустриалното общество е да имаш, а не да бъдеш, както би казал Ерих Фром^[1]. И за да ни убедят в това, са ни обвързали с една аксиома, която не можем да избегнем и затова я приемаме за нещо нормално. Това е фраза, която служи едновременно като движеща сила и като клопка.

— Фраза ли?

— Да. Тя гласи:

Колко щастлив ще съм с онова, което нямам.

А онова, което нямам, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито жена. Онова, което нямам, е онова-което-нямам, тоест, нещо невъзможно.

Иначе казано, ако се сдобия с онова-което-нямам, няма да съм щастлив, защото, като го получа (кола, къща, приятелка и т.н.), то престава да бъде онова-което-нямам, а според аксиомата мога да бъда щастлив само ако притежавам онова-което-нямам.

— Но от тази клопка няма спасение!

— Няма, ако не успееш да промениш аксиомата.

— А можеш ли?

— Всички образователни модели и норми могат да бъдат преразгледани, за да се потвърдят или коригират. Цената, която трябва да платим, е, че ценностите, свързани с установения ред, ще се разместят. Ще се почувстваме объркани и ще изгубим посоката, докато не открием нов ред, отговарящ на новата ни действителност. Но когато го направим, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме.

Казват, че Диоген се шляел по улиците на Атина, облечен в дрипи, и спял по входовете на къщите.

Разправят, че една сутрин, преди още да се разсъни, пред входа на дома, където пренощувал, минал някакъв богат земевладелец.

— Добър ден — рекъл богаташът.

— Добър ден — отвърнал Диоген.

— Тази седмица беше много успешна за мен, затуй съм дошъл да ти дам тази кесия с монети.

Диоген го погледнал мълчешком, без да помръдва.

— Вземи ги. Няма измама. Мои са и ти ги давам, защото знам, че ти трябват повече, отколкото на мен.

— А ти имаш ли още? — запитал Диоген.

— Разбира се — отвърнал богаташът, — още много.

— А не искаш ли да имаш повече, отколкото имаш в момента?

— Е, разбира се, че искам.

— Тогава задръж си парите, защото на теб ти трябват повече, отколкото на мен.

А други разправят, че разговорът продължил така:

— Но и ти трябва да ядеш, а за това са нужни пари.

— Имам си една монета — показал я Диоген, — ще ми стигне за купичка жито за тази сутрин и може би за няколко портокала.

— Добре, но какво ще ядеш утре, вдругиден и след това? Откъде ще намериш пари утре?

— Ако си сигурен, че ще доживея до утре, и не смяташ, че грешиш, тогава може би ще взема парите ти…